„Мистериите на Рудолф”: Яворов, част 2 - Демоните на любовта

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5518998 www.24chasa.bg
Яворов и Мина

Как ще реагирате, ако ви кажа, че гениалният стих “Две хубави очи” не са посветени само на Мина? Че любовта на поета Пейо Яворов към нея не е била само платонична? И че има вероятност тя да е починала не от туберкулоза, а след аборт с неговото дете? Всъщност за това се шушука от 100 години в хайлайфа. Но нека проучим реалността! Която, колкото и да е зла, винаги е за предпочитане пред измислиците, нали?

“Две хубави очи” е любимо словосъчетание на Яворов. Освен в прочутото стихотворение, написано през 1906 г., той го използва неведнъж в писмата и творбите си, а в драмата “В полите на Витоша” има буквални, даже дразнещи повторения от него.

Но още през 1904-а, т.е. две години преди да се запознае с Мина, влюбчивият поет съзира във влака една красива македонка и отбелязва в бележника си: “Две хубави очи.” Описва я така: “Челото ѝ мраморен къс между черните линии на коси и тънки вежди, сияе в почти детинска яснота, живот и страсти не са турили още никакъв белег върху него.” Това не звучи ли съвсем като: “...Не ще да хвърлят върху тях булото на срам и грях?”

Яворов определено има слабост към лолитките. И Нонка Чипева (с която поетът има връзка още докато е в Анхиало през 1899-1890 г. и дори мисли да се жени за нея), и Мина Тодорова (с която има любов между 1906 и 1910 г), и Весела Монева (между 1903 и 1914 г.), и Дора Габе (между 1905 и 1914 г.), и Дора Кремен (между 1912 и 1914 г.) са 16-18 годишни, когато поетът се влюбва във всяка от тях, още щом ги погледне в очите. Силното му либидо е в погледа. И не получава отказ. След кратко пърхане всички те се предават. В “Дневника” си Боян Пенев издава, че Яворов пленява жените със своята “ориенталска необузданост”.

- Не може да се твърди, че “Две хубави очи” е посветено изцяло на Мина – пояснява Явора Стоилова, внучка на поета. - Защото фактически образът на едни такива хубави очи е преминавал много често през живота на Яворов. Той се е влюбвал в красивите очи на много момичета. Това е един по-скоро обобщаващ образ.

Но както се изразява най-посветеният изследовател на Яворов, проф. Михаил Неделчев, Мина е една!

Всъщност богатата девойка от град Елена съвсем не е красавица. Тя изглежда особено. Хронично болнава от малка, тя е призрачно бледа. Явора Стоилова я описва като висока и прегърбена, облечена в не много фини бархетни блузи, с грубовати и разкривени обувки. Но това не пречи на Пейо Яворов да е луд по нея. Както се казва в поговорката: “Никой не е перфектен, докато не се влюбиш в него!” Самият Яворов пише, че не може да си представи как изглежда тя и дали изобщо “е съществувала в реалността”. Той не вижда в нея нищо друго освен очите й, в които “се топи неговият поглед”.

Коя ли жена не се е борила за славата на Мина в сърцето на поета? Дора Габе например твърди, че стихотворението е написано за нея, а не за Мина. И още нещо шокиращо! Яворов се възхищава от очите на Дора по един чисто мъжки начин много по-късно, когато той вече е женен за Лора, а тя - за приятеля му, Боян Пенев. В “Докосване до Дора Габе” Снежина Кралева разкрива един пре-любопиитен спомен на поетесата: На един излет до Витоша Лора и Боян Пенев минават напред. Яворов се обръща към Дора Габе и произнася: “Боже мой, какви очи само имате! Златни, живи, необикновени. И съвсем зелени. Сякаш е плиснало в тях зеленото на гората!”

- Той е бил любовчия! – признава през смях внучката му Явора.

Родителите на Мина го смятат за плебей и покварен прелъстител и оказват тотален натиск върху нея. Ето защо той изпитва “органическо отвращение” към обкръжението на жената, вдъхновила най-прекрасната любовна лирика в България. Тя от своя страна, накрая се чувства отчайващо самотна и “отвратена от всичко”. Може би затова в знаменитата стихосбирка “Подир сенките на облаците”, която Яворов създава най-вече опиянен от Мина, прозират и други страсти, провокирани от по-мимолетни жени, с които той очевидно е имал паралелни или епизодични връзки.

- Как ще коментирате това, че докато е с Мина, Яворов на практика поддържа контакт и с Весела Монева. А има „остатъци” и от Дора Габе... – питам професора.

- Не, с Дора Габе си остават приятели...

- Приключило е, но не съвсем... А има и други жени.

- Е, има, да!

- Те се смесват?

- Е, и какво? – учудва се безкрайно искрено Михаил Неделчев.

- В смисъл, говорим за голямата любов, пък той ...

- Той е такъв човек, който има големи любови и има еротични увлечения. Просто е такъв човек. Това е съвсем нормално!

- Може би защото отношенията му с Мина са били прекалено платонични и той е имал нужда от...?

- Това не знаем! Това не знаем – доколко са били платонични. Има най-различни версии. Разбира се, чисто плътски те не са се разгърнали. Естествено, че той е желаел Мина.

- Но той й казва: ”Аз никога не те пожелах като жена.”

- Е, той може всичко да казва! Защо ще я сваля, като не я е пожелал като жена? Това са просто така изречени неща. Към един момент са били верни. Но има една голяма загадка в тези взаимоотношения. Загадката е, че той постоянно я убеждава – “Хайде, ела при мен!” И в един момент тя отговаря – “Окей! Да избягаме!” Тогава той се дърпа: “Ама, чакай да видиме...” В пиесата “В полите на Витоша” по много сложен начин е предадена същата ситуация. Само че този драматичен разговор, реалният, между тях двамата е бил в Борисовата градина, в Пипиниерата, а разговорът между героинята Мила и героя Христофоров, същият тоя разговор, е бил на гробищата. Има едно спиране, едно стъписване у него. Има едно противоречие, което е очевидно. Значи, във времето, когато Яворов я кара да бягат, залюбват се и прочие, в същото време той пише на сестра си писмо: “Моята мила е доста ... нагрята”, нещо в тоя смисъл...

- Готова е?

- Така! “Но аз ставам ли за женене? Аз не съм готов за женене!”

Ето дословните думи на Яворов до сестра му Екатерина още от края на 1907 г, когато връзката му с Мина е само на година и половина: “Оная работа се усложнява и аз почвам силно да се безпокоя. ...Боже мой, ами аз съвсем не съм човек за женене и семеен живот! ... Аз бих дал мило и драго тая история да не съществуваше и тая попара, която сам надробих, да не чакаше да я сърбам сега!” - Кой би казал, че в живота Яворов е бягал от Мина?!

Спектакълът “В полите на Витоша” се гледа и днес с интерес, дори от най-младите. Нещо рядко за класическа българска пиеса. В него има реплики, от които личи, че отношенията на двамата влюбени са страстни. Мила казва на близките си, които не одобряват Христофоров за бъдещ зет: “Щом той е развратник и аз съм развратница!” А Яворов не веднъж пише на Мина за целувки и милувки:

“Аз покривам с хиляди целувки Вашата ръчица, мило дете.”

“В съня на твоите шестнадесет години

Душа те възжела и похити.”

“И ако ти беше пред мене и ми зададеше същия въпрос, аз щях да те притисна до сърцето си и щях да ти повторя хиляди и милион пъти, че ти си моя и ще бъдеш моя – на този и на оня свят!”

“И нашите уста се бяха слели в една целувка, която беше една клетва.”

Зрителите на сегашната постановка в Театъра на армията доста се забавляват. Пред тях дилемата “носела ли е Мина детето на Яворов” изобщо не стои! Защото по ирония на съдбата актрисата Радина Кърджилова, която играе Мила, е бременна в 5-6 месец и това доста ѝ личи на сцената...

Неотдавна журналистът Петър Величков прави своето “откритие” - че Мина е била бременна наистина. Откритие, което, за съжаление, е косвено, защото той изпуска уникалния си шанс да го докаже.

- Разбрах, че Ви е потърсила Фани Дренкова, наследницата на съпругата на Яворов, Лора...?

- Тя просто ми се обади по телефона един ден рано сутринта и ми вдигна голям скандал за час – два, като заплашваше, че ще ме съди, защото съм писал, че Лора е “мрачна красавица”. В хода на разговора тя се поуспокои и ми каза, че Яворов е убиец и че не бива да се слага на пиедестал, какъвто го слагам аз и други. Тя имала документи и писма, в които става ясно, че Мина е починала във Франция след злополучен аборт от Яворов. И даже ме беше поканила да ги видя, но аз не отидох. След това Фани почина. Мисля, че има някакви наследници, но аз с тях контакт нямам. След като изваждат трупа на Лора и Яворов отива в болницата, бившият ѝ съпруг Иван Дренков влиза в дома им и взима целия архив и писмата, които е могъл да намери. Но дори да има писма, то не означава, че в писмата е казана истината.

- Е, как си обяснявате “бременността” на Мина? Двамата с Яворов не са се виждали една година след раздялата им - до нейната смърт.

- Никой не може да каже дали не са се виждали. Това са едни мистерии, които не могат да се изяснят.

- Мишо Неделчев твърди, че тези писма са унищожени.

- Фани твърдеше, че писмата са налице. Но понеже тя беше една луда женица, аз не отидох.

Ето как сериозните журналисти подценяват лудите източници. Казано на шега. Но Петър Величков не спира дотук. Той решава да прочете буква по буква пиесата “В полите на Витоша”, защото цялото творчество на Яворов е автобиографично и могат да се открият златни зрънца. Изведнъж открива епизода, в който героинята Мила уж сънува някакво дете. Преди да умре, тя плаче, че искат да ѝ отнемат детето и ужасно страда в последния си миг. Според журналиста е много вероятно тази сцена да се е случила в действителност. Тоест Мина да е направила аборт с дете от Яворов. Ако е така, излиза, че родителите ѝ са потулили и замаскирали злепоставящия факт с други болести. На Мина официално са поставяни различни “диагнози” – перитонит, туберкулоза, туберкулозен менингит...

Но версията за бременността на Мина е малко възможна. Според хронологията Яворов и Мина скъсват през юни 1909 г. През септември тя заминава за Париж, а умира през юли 1910 -а. В начина, по който двамата се разделят и Мина заминава за Париж, абсолютно нищо не подсказва за дете. Сърдити, на последната си среща Мина и Яворов се заричат да не се виждат и си определят среща на същото място, на Пипиниерата, в същия час, 8,30 вечерта, точно след две години. За да се види кой кого и дали обича. Яворов даже ѝ пише, че и двамата през това време ще са свободни. Има документиран един-единствен случай, при който поетът нарушава обета. Той се опитва да проникне в санаториума, където Мина лежи вече тежко болна, но не успява да я види.

Интересно какво “доказателство” е държала в ръцете си Фани Дренкова? И ако то е било пазено в дома на Яворови, Лора нямаше ли да знае за това неродено дете?

Според някои зли езици Яворов е навестявал домовете с червени фенери дори в периода, когато Мина е умирала в болницата. “Аз обичам плътта”, заявява той без следа от свян.

“Аз Ви обичам! – пише по-рано на Мина. - Аз искам да Ви кажа още нещо, но не мога да го сглобя. Душата ми е наранена и аз страдам – тъй силно… Аз бих желал да Ви притисна до гърдите си, да изплача душата си и да умра…”

А после: “Тя е в агония. Сега ми го казаха по телефона.” Но когато Мина издъхва в болницата, Яворов, който се е клел, че ще умре за нея,

не слага край на живота си

Той признава, че вместо себе си е пожертвал своя герой – Христофоров. По ромеожулиетовски Христофоров се застрелва и пада до любимата. Не е ли тази сцена обаче едно ужасно пророчество? Сякаш Яворов предсказва какво ще се случи със самия него след три години, когато Лора ще се простреля и той ще падне прострелян до нея? Съдбата неизбежно застига всички и няма отървали се. Дори лавровият венец не е привилегия...

На гроба на Мина има отворена книга, на която калиграфски е изписано: “Две хубави очи”. Очевидно между поезията и живота съществува една непостижима пропаст. Самият Яворов прекрасно го знае: “В стиховете има много лъжа! - споделя откровено той с литературния критик д-р Кръстьо Кръстев. - Те някак си ме отвращават и не ми се ще да се върна към тях.” Заедно с Мина той погребва последното стихотворение, което пише. Така Яворов плаща скъпо и прескъпо цената на любовта.

- Той погребва любимата си – поклаща тъжно глава проф. Неделчев. - Организира погребението на Мина заедно с малкия ѝ брат Атанас в руската църква в Париж. Намират гроб в Бианкур и след като всички се връщат в България, той остава още няколко месеца и всеки ден ходи на гроба на Мина. И създава ритуала на този гроб да се ходи само с червено цвете. Не с бяло, а с червено. На този гроб се ходи така!

- А защо?

- Така е решил. Той има специално чувство, специално усещане за символиката на цветята. Това е цветът на кръвта. И когато остава в Париж, той пише своя философско-поетически дневник. Където съставна част, фрагмент е неговото последно стихотворение. Това е един много важен факт! Той живее още 4 години, обаче не пише повече поезия въобще. Той, който е писал поезия непрекъснато, повече поезия не пише. Защото създава стихотворение, което дарява на любимата. Това е стихотворението “Невинност свята - орхидея”. То е край! То е отказ от поезията. Повече поезия не може да има, защото тя е мъртва. Но още тогава вече той е “накъм смъртта” и “в смъртта”. Още тогава!

Когато Яворов се запознава с бъдещата си жена Лора на един излет през август 1906-а, Мина тъкмо се е превърнала в муза, Дора Габе още не е напълно изстинала в сърцето му, да не говорим за страстта му към Весела Монева... Но ако зумнем сателита на историята върху връзката на поета с Лора, ще се натъкнем на още отрезвяващи факти: горещото любовно стихотворение “Стон” не е написано за нея, както се учи в училище! Коя ли е била щастливката?

- А какво става междувременно? – продължава с романтична въздишка проф. Михаил Неделчев. – Значи, междувременно Лора го е забола още преди това. През 1906 г. те са били на един излет, той я е загледал, но той е заглеждал много жени. Някои хора казват, че той още тогава се е влюбил в нея – няма такова нещо! Може да е искал да я люби, това е друг въпрос, но чак влюбване не е имало. Някои го твърдят на базата на това, че преди смъртта си той прави една предсмъртна редакция на цялата си поезия и тогава стихотворението “Стон” го прекръщава “На Лора”...

- Но то не е писано по тоя повод?

- Не е, разбира се! Това са глупости! Това са просто глупости. Та... Лора се осведомява: Какво прави Яворов? Те ѝ пишат, включително Симеон Радев ѝ пише, че той всеки ден ходи на гроба на Мина и там седи. Тя се намира в Лондон, вдига се и го намира на гроба. И почва да го кани настойчиво – той ѝ отказва. В хотела, в кръчма, той – не, не, не! И тя, обезсърчена, накрая казва: “Аз тогава се връщам в София!”

Лора страшно

го е ревнувала от

сянката на Мина

- В следственото дело за самоубийството ѝ Яворов казва: “Тя ме ревнуваше и от мъртвите!”

- Тя просто непрекъснато е говорела за това. И в някакъв смисъл Лора прави опит да присвои голямата любов на Яворов. Да присвои и да отнесе към себе си по някакъв начин и самата пиеса, която е посветена на Мина. ...И аз установих това, което никой не е правил преди – кога те за пръв път са се любили. Значи те за пръв път са се любили – Лора и Яворов – много късно. Това е денят на премиерата на пиесата “В полите на Витоша”, на 1 септември 1911 г.

- Така ли?

- Да. Значи предишния ден тя го търси...

- Не е ли прословутият случай, когато тя отива една зимна нощ в дома му?

- Не.

- Аз мислех, че това е една нощ, когато тя отива при него, след като е прегазила половин София в снега, мокра, чука на вратата му и после той казва на приятелите си, че ѝ се е предал. Не е ли това моментът?

- Не. Това е съчинение на Михаил Кремен. Не е така. Тя го търси в Народния театър в деня на генералната репетиция. Оставя му бележка и му казва: “Утре между 2 и 5 съм на “Шишман””. Тя бяга от майка си и си наема жилище там. И му казва: “Заповядайте!” Пише му на “вие”: “Ако искате да ме видите, елате!” И очевидно той е отишъл. Защото на другия ден тя му оставя друга бележка - те са запазени: “Мили, толкова съм щастлива!” Вече всичко е на “ти”.

А в деня на премиерата – всъщност той е на премиерата с Боян Пенев и неговата съпруга Дора Габе - след представлението всички отиват в казиното. Нали знаеш къде е било казиното? Това сега е Градската галерия срещу Народния театър. Тогава е било най-хай заведението. Те седят тримата и влиза Лора, придружена от двама кавалери. От компанията някой казва: “Изумителна жена! Това не е жена за един мъж!” Или нещо такова. Яворов само загадъчно се усмихва. А всъщност те са се любили току-що! Това е мое научно откритие, така да се каже.

Има още една много интересна история. Разказа ми я синът на писателя Петко Росен. Той описва как те вече са се залюбили и Лора решава да го покаже на своите приятелки. Да го представи в онова жилище на “Шишман”. Те са все някакви буржоазни дамички. Тя задига от майка си, баба Каравеловица, посуда, чаши, кристали и т.н. И прави шведска маса. Слага и нарежда сандвичи, хапчици. Това е five o’clock. И му казва: “Пейо, покани някои от твоите приятели, ама не от тея, хайдутите! Покани прилични момчета, изкъпани, в костюми.”

Той кани Петко Росен, кани Кремен и още някои, които идват с гаджетата си. И седят така гостенките, нали, хи-хи-хи, и в един момент влиза Яворов. И още преди Лора да го представи: “Това е Пейо”, те, разбира се, го познават всички, той се обръща към нея: “Колко пъти съм ти казвал, Лоро, да престанеш с твоите папищашки истории!”... Папищашен е от папа. Папищаш в Пловдив, а той е учил в Пловдив, са наричали католиците. Лора е завършила католически пансион.

Тоест той ѝ е казал на нея, че една българска трапеза се строи около хляба. Първо се слага хлябът, а не някакви такива цвъчки, които той не ги е признавал за хляб. Той влиза и поглежда как е направена масата. И хваща покривката от едната страна, дърпа я и... всичко на земята! Лора плаче. Приятелките ѝ викат: “Откъде го намери тоя циганин?” И купонът се разрушава. Значи това никъде не е цитирано като спомен.

- Имам чувството, че той нарочно я е дразнел.

- Това Петко Росен го бе разказал на сина си, а синът му, вече над 80 години човек, ми го разказа на мен.

We are all searching for someone, whose demons play well with ours – Haris Lithos. Всички ние търсим някого, чиито демони си играят хубаво с нашите! Шоуто е още по-възбуждащо, когато демоните са много.

И така! Кои са другите жени, покорили сърцето на най-любовния български поет? Вярно ли е, че той е искал да избяга с последната си изгора Дора Конова-Кремен? “Хубавото русо момиче”, заради което жена му Лора се самоубива?

(Следва)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От история с тъжен край приказката за този национален отбор може да се превърне в ново начало за родния футбол. А играчите на селекционера Георги Дерменджиев да си разделят най-голямата отборна премия в историята на националния отбор - 2 775 000 евро! Изглежда невероятно, но за да се излее този златен дъжд над тима на България

Нападателят на "Бреша" Марио Балотели се захласна по формите на бившата си приятелка Рафаела Фико. Моделката качи в инстаграм видео от своя тренировка във фитнеса. На него се вижда как прави клякания с щанга. "Мама миа, това се казва дупе", коментира под публикацията Супер Марио. Фико и Балотели бяха гаджета малко повече от година от 2011 до

Баскетболната легенда Шакил О'Нийл продава имението си в Лос Анджелис. Домът на спортиста може да бъде закупен за "скромните" 1,9 млн. паунда. Къщата разполага с пет спални, басейн, киносалон, джакузи и специална стая за винената колекция на баскетболиста. О'Нийл закупи имението преди година. Тогава плати за къщата и градината 1,4 млн. паунда