На 23 юни на стадион “Георги Аспарухов” ще видим за първи път у нас “Куин” и Адам Ламбърт. Bohemian Rhapsody, Somebody To Love, I Want to Break Free, The Show Must Go On – това са само малка част от песните, които ще чуем по време на шоуто, част от фестивала “Арена Музика”, с който “София мюзик ентерпрайсис” празнува 25-годишния си юбилей.
“Куин” и Адам Ламбърт излизат за първи път заедно на сцена през 2009 г. по време на финала на предаването “Американ Айдъл”. 5 години по-късно те свирят пред 12 милиона зрители в Лондон. Името на Адам Ламбърт е потърсено в Google от половин милион души във Великобритания само за 24 часа след шоуто. Ще видим защо след 4 дни и в София.
-На 23 юни с “Куин” ще имате концерт в София, а най-успешната българска група “Джеръми?” ще ви подгрява. Харесва ли ви музиката им?
- Нямам търпение да видя как ще се представят пред публиката в залата. Участвах заедно с екипа при избора им за подгряваща банда, харесах ги.
- Ще ми опишете ли какво е чувството да си толкова популярен и всеки да иска да ви пипне, да говори с вас, да се снима с вас?
- Аз май не съм толкова популярен. В България харесват ли ме?
- О, да, ще видите на 23 юни.
- Страхотно, тогава трябва да идвам по-често там. (Смее се.) Обичам да бъда на сцената, да се подготвя за това, да знам, че ме слушат и гледат. Преди много години, когато бях доста млад и започнах да пея пред хора, веднага разбрах, че с това ще се занимавам занапред, че е точно моето нещо, онова, което трябва да правя, за да съм щастлив. Емоцията от всяко едно участие все повече ме завладяваше, беше непозната за мен тогава, за първи път изпитвах подобно чувство. Страшно много ми хареса.
- Имаше ли вариант да не се занимавате с музика? Мислили ли сте за нещо друго, към което да се насочите, ако не се беше получило?
- О, не знам какво щях да правя без музиката, наистина това си е моето. Не че нямам други интереси, все са свързани с някаква креативност, като модата например. Обичам изкуството, да създавам неща.
И храната обичам,
може би щях
да готвя
- Споменахте модата. Имате ли си любим дизайнер?
- Май не, харесвам много дизайнери, но има няколко независими, които особено обичам. Skingraft. DSquared, Ashton Michael е невероятен, Margiela също.
- Напуснали сте университета, за да заминете за Ел Ей и да се занимавате с музика. Риск ли беше това, как го оценявате сега?
- Беше малко странно, защото исках да се занимавам с музика, с театър, а в университета това се случваше в учебните зали, не ми допадаше. Казах си: “Окей, има известен риск, ако напусна и спра да уча, но пък училището не е за всеки.”
Така мисля и сега. Университетът не е за всеки. Има много неща, които човек може да прави в живота си. Някои от тях изискват университетско образование, други – не.
Креативните хора като че ли научават много повече извън училище. Има различни хора, аз се уча от живота. Харесва ми опитът да бъде мой учител.
- Какво си спомняте от работата ви по круизните кораби? Там натрупахте ли опит?
- Това беше първата ми работа в сферата на музиката. Бях на 19 и за първи път излязох от Калифорния. Там се срещах и работех с хора от различни националности, разнообразието беше наистина голямо. Това отвори очите ми, даде ми друг поглед върху нещата.
- Беше ли предизвикателство за вас да започнете да пеете с “Куин”, да застанете на мястото на Фреди Меркюри?
- Хубавото е, че аз не се опитвам да застана на мястото на Фреди Меркюри. На сцената съм си аз и изпълнявам песните, които той е пял.
Не го имитирам,
не опитвам
да го достигна
Да, в началото се притеснявах доста. Казвах си: “О, Боже, дали феновете ще ме харесат, ще се справя ли изобщо, групата ще ме приеме ли?!” Когато започнах с “Куин”, най-трудното нещо за мен беше да разбера какво точно трябва да направя, за да мога да изградя мой собствен стил на изпълнение на песните на групата. Да го имитирам, ми се струваше глупаво, но и да се отдалечавам твърде много от оригинала, не беше съвсем приемливо.
Отне ми време, за да постигна това, което правя сега на сцената. Сега чувствам едно – благодарност. Благодарен съм, че нещата наистина вървят добре, че много хора ни харесват в този състав и истински се забавляват на концертите.
- Разкажете ми малко повече за това как започна общият ви проект с “Куин”?
- От “Американ Айдъл” тръгна, тогава ги срещнах. Нещата се получиха постепенно, с малки стъпки. Излязох с тях на сцената веднъж, после още веднъж, направихме поредица от концерти в Източна Европа, в Лондон. После аз пък издадох мой албум. Голям успех за нас беше iHeartRadio в Лас Вегас, след това дойде и предложението да тръгнем на турне.
- Ще издавате ли скоро четвърти самостоятелен албум?
- Нямам нищо конкретно като идея, а нямам и време да мисля за това все още.
- Имате ли си някакво специално желание за в бъдеще, което не е свързано с “Куин”, а с други музиканти и изпълнители?
- Хм, слушам и харесвам много, твърде много различни неща и хич ме няма по това да казвам “този ми е любим, с него искам да пея”, но има няколко изпълнители, с които би било чест за мен да изляза на сцената или да имам общ проект. Като се замисля, май най-забавно би ми било да пея със Sia. Обичам я, невероятно сладка е, прекрасен човек.
- Колко различен сте, когато не сте на сцена?
- Не съм сигурен. На сцената се чувствам по-уверен, отколкото във всекидневието си,
по-предизвикателен
и нахакан
Но с годините това, което съм на сцената и извън нея, все повече се доближават едно до друго, нормално е. Разликата вече е съвсем малка.
- Какво правите, когато имате повече свободно време?
- Ако разполагам с две седмици и съм си в Ел Ей, със сигурност отивам някъде, където мога да подишам чист въздух, обичам планинския туризъм. Шопинга също не го пропускам, както и вчерите с приятели, дори често ги организирам вкъщи. Съвсем нормален съм, не правя нищо странно и различно.
- В началото на кариерата ви сексуалната ви ориентация беше определена като скандална от някои хора и медии...
- За някои хора беше скандална, да, но не и за мен. (Смее се.)
- Окей, но имаше проблеми, как ги приемахте?
- Интересното е, че повечето хора, които съм срещал, това, че съм гей, не ги притеснява по никакъв начин. Наблюденията са ми, че медиите превърнаха сексуалната ми ориентация в проблем. Но минаха седем години и тези неща вече са се променили леко, все по-рядко се превръщат в сензация или предизвикват негативни настроения. Има промяна.
- Може би и вие сте част от тази промяна?
- Звучи много мило така казано. Не знам, по-скоро съм един от всички онези хора,
които искат
сексуалната ориентация
да не бъде като
светофар за другите,
да не е голяма работа гей ли си, или не си. И като че ли сме все по-близо до целта. Хубаво е, че популярните хора могат да съдействат за това, защото имат платформа, от която да го правят.
Невероятно е да можеш да привлечеш внимание върху даден проблем, да коментираш и да предизвикаш хората да обърнат внимание, да помислят.
Популярните личности имат тази сила – да направят нещата, които според тях си струват, публични и да насочват енергията в позитивна посока.