Силвия Кацарова: Шест години имах 4 см разлика в дължината на краката, но досега не събрах сили за втора операция

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5617612 www.24chasa.bg

ВИЗИТКА:

Силвия Кацарова е любима на поколения българи поп певица, изпяла едни от най-големите шлагери – “Бяла въздишка”, “Големият кораб минава”, “Топъл дъжд”.

Пее от 16-годишна. Прекарва детството си в Добрич. Премества се с родителите си в Хасково през 1969 г., където завършва икономическия техникум, а след него - Естрадния отдел на Музикалната академия в София в класа на Евгений Комаров. През 70-те и 80-те участва в издаването на 5-те албума на група LZ, която основава с бившия си съпруг Милчо Кацаров. Заедно пътуват и изнасят концерти из Скандинавия. В края на 80-те голяма популярност придобиват дуетите с Васил Найденов “Огън от любов” и “Всичко е любов”. През 2011 г. се омъжва повторно. Съпругът Любомир Димитров се занимава с частен бизнес.

- Г-жо Кацарова, разговаряме, докато сте в болница в Плевен. Защо прекарахте цял месец там? (Интервюто е правено преди изписването. Силвия Кацарова си е вкъщи от петък – б.а.)

- Да, тук съм вече месец. През 2010 г. ми направиха смяна на тазобедрена става, която обаче беше неуспешна. Имах разлика към 4 см в дължината на двата крака заради новата става. Оттам получих изкривяване на гръбнака, две дискови хернии, защото компенсирах с наставяне на стелки в лявата обувка. Но е ясно, че това е доста трудно – 4 см разлика да се покрие със стелка... Не намерих сили за тези 5 г. да отида при специалист и наново да се подложа на операция. Аз нямах дори контролен преглед през 2010 г. Докторът се скри. Даже нямам и никакви документи за ставата.

- Къде беше направена операцията през 2010 г.?

- В София. Но не искам да давам други подробности нито за мястото, нито за доктора, който ме оперира. Достатъчно уважавам тази професия. Може да е било лош късмет. Но друго е, когато докторът проявява съпричастност и интерес към теб. Той сам трябва да си даде сметка дали е правилно да продължава да осакатява и други хора, защото чух, че има и други случаи на пациенти, които се оплакват.

А тук, в клиниката в Плевен, лекарите всеки божи ден са при мен. Персоналът е много внимателен, не само към мен. Правя рехабилитация вече цял месец – идват какви ли не хора и уважението към всички е еднакво. На дечицата им казват: “Айде, пиленце, айде още мъничко остана.” Такова отношение аз не съм виждала. Така че отношението е най-важно. Дори и да има грешка, след като веднъж си се доверил на доктора, каквото той ти каже, ще слушаш и ще го направиш.

- Как разбрахте за тази разлика от 4 см, след като не сте имали контролен преглед?

- В Павел баня, когато отидох за рехабилитация на втория месец. Там кинезитерапевтите установиха разликата. Но операцията ми беше толкова тежка, че не исках и да си помисля да влизам за втора. Казах си, че дори да има разлика, някак ще я компенсирам. Мислех си, че само това ще е. Но последствията се оказаха много тежки. Освен двете хернии имам и изкривяване на гръбнака, целият ми таз бил усукан, каза д-р Ненов, който ме оперира. Сега ми отнеха разлика от 3 см и почти стъпвам на двата крака наравно. Д-р Ненов обаче каза, че докато организмът осъзнае, че тази разлика вече я няма, ще имам още проблеми с таза и кръста. И наистина е така, но ми правят електрофорези и кръстът ми се успокои, явно нещата се наместват.

Това, което искам да подчертая, е, че българите сме малко немарливи към себе си. Казвам го и от моя гледна точка. Вземаме мерки, когато ножът опре до кокала. Нямаме дисциплината да си правим прегледи регулярно, не проучваме добре при кого да отидем за операция. Както аз – хвърлих се веднага, казаха ми, че е добър... Тогава

беше модерен

предният достъп

– с 5-6-сантиметров разрез

на сгъвката на крака.

Като сложиш бански,

изобщо не личи

Козметично всичко е прекрасно, но била много сложна операция. Засегнали са ми и нерв, мускули, всичко са ми съсипали.

- Сега с какво е различна операцията, на която се подложихте в Плевен?

- Сега разрезът е голям и е на бедрото отстрани, защото операцията се води ревизия. Ако се слага нова става операцията трае около час и половина, а моята беше 4 часа и половина. Имало много сраствания, много неща за оправяне.

- Как се чувствате в момента?

- След предната операция бях два дни с повръщане заради упойката, а тук – събудих се, Теди, мъжът ми, племенникът ми, сестра ми – всички бяха около мен. Никакъв дискомфорт. Много съм доволна от клиниката. Д-р Елиза Георгиева и д-р Йордан Георгиев – собствениците, са прекрасни хора. Приятелството ни е от 5 г. Аз винаги пея на благотворителните концерти, които тя прави, и винаги имаме някаква кауза.

- Защо всъщност се наложи смяна на ставата още през 2010 г.? Заради травма или заболяване?

- Аз си имах такава диагноза – асептична некроза се казва. При нея рано или късно, зависи от решението на пациента, трябва да се направи операция. Аз изчаках – 4 г. бях на обезболяващи. Исках да се подготвя психически. Но си отидох навреме, хората се мъчат по 10 г., преди да се оперират.

- Налагаше ли се да носите специални обувки заради разликата между двата крака?

- Специални обувки не, но лявото токче ми беше отрязано с около 2 см – горе-долу да се заличи разликата. Тежко си е, който е минал през такова нещо, ще ме разбере. Но такива проблеми не бива да се затлачват, а да се вземат бързи мерки. Допуснах най-голямата грешка в живота си – това, че постъпих лекомислено първия път, при първата операция. Не подходих достатъчно внимателно, не потърсих няколко мнения, не проучих няколко специалисти.

- Кога ви изписват?

- Стоях тук един месец, правят ми специална рехабилитация на цялата мускулатура, която е била засегната. Но аз приех престоя си тук не като някаква драма, а като пълно щастие. Гледам си телевизия, почивам си, гимнастика, разходки, фейсбук, прекрасно си се чувствах. Имах нужда от тази почивка. Много ми беше трудно през последните 5 г. Много ме болеше, имаше дни, в които въобще не можех да ходя.

След всеки

концерт

– 5 дни не ме

питайте, направо

на легло

Но издържах, приех този период като изпитание, с което трябва да се справя. Сега ще ходя и на Павел баня. Така че, философски погледнато, в забързания живот всеки има нужда да осъзнае кое е най-важното и че животът не е само работа и тичане. В петък ме изписват. (Вчера – б.а.)

- Имали ли сте преди в живота си такива изпитания?

- Ами не, изведнъж ми се случи. Иначе с д-р Ненов си говорехме, че моята професия може би е дала отражение – студени салони, течения, много изпотяване. Отделно, в организма ми е имало много възпалителни процеси по време на всичките пътувания през годините. Много често настивах, правех ангини, бронхити. Всичкото това пиене на антибиотици, инжекции за дископатия, всички тия лекарства оказват влияние върху ставите. Но антибиотиците при мен все са били неизбежни, защото се нижеха концерт след концерт, бързо трябва да се оправиш, да пееш... Но тялото ти показва, че не може само да го експлоатираш.

- Сигурно неведнъж ви се е случвало да пеете болна.

- Ооо, цял живот. Колко пъти с 38 градуса температура. Имам и един отвратителен гастрит, а навремето нямаше лекарства за гастрит – повръщаш, излизаш на сцената, пееш, пак повръщаш, ужасна история! (Смее се.) Въобще не бях много здрава на младини, сега май съм по-добре, но сигурно е, защото не съм толкова ангажирана. Тия турнета направо ми вземаха здравето. Двайсет дни с по 2 концерта на ден – от шест до осем и от осем до десет. Първият, да речем, е към Концертна дирекция за заплата от 200 лв. на месец, а вторият е за хонорар от 25 лв., за да имаме пари да си харчим – да си купуваме храна, дрехи. Интересен живот живяхме, но пък бяхме щастливи – пълни стадиони, летни театри, успехът, който имахме тогава, сега не може да се повтори. Всяко нещо с времето си. Всеки артист си има връхна точка. И след това, ако може леко да си поддържа във времето интереса на публиката – добре дошло. Ако не може, не може. Не трябва всичко да е на всяка цена – иначе човек психически се срива. Полека-лека – каквото дойде, ден за ден.

- Имали ли сте инциденти на сцената?

- Спъвала съм се в кабелите няколко пъти, но слава богу не съм падала. Но много мои колеги са падали в оркестрината, особено ако е покрита леко. И как са оцелявали, не знам. (Смее се.) Господ ги е пазил.

- Кога ще се върнете на сцената?

- Първият концерт, който сме поели, е по покана на кмета на град Оряхово за празника на града на 19 август. Ще пеем заедно с Теди, Драго Драганов ще е водещ. Консултирала съм се с докторите, този ангажимент ми е още от май месец. Още тогава ги попитах дали мога да го поемам и те казаха, че два месеца и половина са достатъчни за възстановяване. Така че сега отивам на вилата, после съм на Павел баня.

- Получихте ли първата пенсия?

- Абе чакам я тая прословута пенсия от една година, още не съм щастлива пенсионерка! (Смее се.) Не знам какво проверяват, тежки процедури, явно трябва да се доказвам, че съм била певица. По едно време ни казаха, че всеки трябва да докаже, че е бил певец. Толкова се смяхме с колеги на тоя закон – едва ли не, че трябва да съберем от улицата 20 души и да кажем: Ето, това са свидетели, които могат да потвърдят, че са ни гледали на концерти. (Смее се.) Цяла България ме познава, те искат доказателства.

- Интересувате се от езотерика. На какво ви учат книгите, които четете?

- Ами ето например - точно начина, по който приех тази операция – философски, го дължа именно на това, че няколко месеца си подготвях психиката за нея. Имам една теория –

казвам си, че целият ни

живот е сън, че всичко ще

мине лесно - като насън

И наистина – когато си го повтаряш като мантра, наистина много лесно мина. Не я усетих. Човек наистина трябва психически да се подготвя за изпитанията, да ги посреща с позитивни мисли и да си повтаря, че всичко ще бъде наред.

- Кога разбрахте, че ще посветите живота си на музиката?

- Още като малка. На 16 г. започнах на пея, ходех на уроци, започнах да свиря на акордеон в читалището в Хасково. Защото до 7-и клас съм живяла в Добрич, след това се преместихме цялото семейство в Хасково. Там завърших икономически техникум. Учителят, който ме насочи към пеенето, е Теохар Теохаров. Пеех в група към читалището, група към младежкия дом и група към цигарената фабрика. Всекидневието ми беше натоварено с много репетиции. Навремето се правеха много балове, вече ги няма тези традиции. Във всички училища, читалища, младежки домове – това бяха хубави центрове, които от крехка възраст даваха насоки на децата към какви професии да се насочат. Рисуване, танци пеене, свирене на инструмент, балет, езици, какво ли не.

- Родителите ви съгласиха ли се с желанието ви да пеете, или искаха да се занимавате с икономика?

- Ооо, как, подкрепиха ме много. Няма да забравя милата ми майчица как ме чакаше, особено когато пътувахме из целия район – Стара Загора, Харманли, Ивайловград, къде ли не. И

като се прибирах

късно замръзнала – тя

ме чака с гореща вода

да си стопля краката,

с топла супа. Няма по-велико нещо от майката.

- Вярно ли е, че кариерата ви е потръгнала, след като сте сменили името си?

- Да, вярно е. Когато започнаха тези проблеми, свекър ми каза: “Да знаеш, много по-лесно ще е за групата, ако го направиш.” Така че аз още преди възродителния процес си смених името, за да не спъвам кариерата на всички ни.

Не ни въртяха по радио, по телевизията. После през 1981 г. с “Бяла въздишка” на Мария Ганева тръгнахме от предаването “Всяка неделя”, бяхме гости при Кеворк Кеворкян.

- Изглеждате безупречно въпреки премеждията, как поддържате форма?

- Благодаря, сега даже съм отслабнала с 5 кг.

- Спазвате ли специален режим на хранене?

- Имам непоносимост към глутена и към лактозата, така че не ядем и бяло брашно, и млечни продукти. Но не толкова от суета, а по принуда. Иначе гледам по-мъничко да ям, но по-често. Ето тук в болницата ям на всеки час по малко – така се отслабва най-трайно. Но обичам да правя и пайчета, тортички - от време на време си позволяваме.

С втора изкуствена става краката ще се изравнят напълно

“Двете тазобедрени стави и гръбнакът оформят везна. Когато тя е нарушена, целият организъм страда”, обясни д-р Елиза Георгиева от Плевен, където е правена операцията на естрадната певица. И добави: “Преди 6 г. на Силвия Кацарова е поставена тазобедрена става, но с некоректен резултат, поради който кракът е бил удължен с 4 см. В резултат на тази разлика тя товари непревилно другата става, която също има асептична некроза. Оттам получава и големи дискови хернии в лумбалния отдел, тоест в поясния отдел на гръбначния стълб. Това са дълги години хронична болка. Наложи се да ревизираме поставената протеза. В резултат на труда и професионализма на д-р Ненов разликата се компенсира. Остава около 1 см, но живот и здраве, когато се постави и втората тазобедрена става, двата крайника ще се изравнят. Балансът трябва да се възстанови. Така че на нея й предстои втора операция, която ще е много по-малко изпитание – може да е още есента, през зимата. Сега тя се чувствам прекрасно, няма болки. Показа ми, че коленете й вече са на една линия и това я прави много щастлива.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Куршум от предишен атентат са извадили медици от тялото на несебърския бос Димитър Желязков - Митьо Очите след престрелката между хората му и групата на Божидар Кузманов - Божо Кравата в Слънчака! Това разказаха вчера пред съда доктори, помогнали за спасяването на Очите, научи "България Днес". Лекарите се явиха да свидетелстват по делото срещу

Манчо Ковачев осветли проблем с простатата. Ходя до тоалетна по 50-60 пъти на ден, оплака се изпеченият врачански мошеник За памперс се разплака в съда изпеченият врачански измамник Манчо Ковачев. Гангстерът разигра истински шоу спектакъл пред спецмагистратите, които решаваха дали да го пуснат от ареста заради проблемите му с простатата,

На доста необичайна случка станаха свидетели тази сутрин шофьори в столичния КАТ. Автомобил от опашката за смяна на талони изтърбуши вратата на един от каналите за технически преглед и почти падна в него. Не е ясно дали причина за инцидента е нетърпението на водачът да смени скъпоценните табели или техническа неизправност във возилото е довела за