Актьорът Руси Чанев не обича да дава интервюта. За цялата си почти 50-годишна творческа кариера да е говорил с журналисти най-много 2-3 пъти.
На 28 юни, вторник привечер, събрах кураж и позвъних на домашния телефон на актьора:
- Здравейте, г-н Чанев.
- Кой се обажда?
- Пенчо Ковачев от “24 часа”.
- Каква е целта на интереса ви към мен?
- Молба за интервю.
- А не, няма да стане. Нямам какво да споделя с читателите.
- Знам, че вие не давате интервюта, но когато вече сте на 70, можете да разкажете толкова интересни неща и премълчавани истини...
- Не, не, благодаря ви. Отказвам. Не виждам смисъл...
- Ще бъда принуден да напиша текст за вас, с който да ви провокирам и да ви накарам вие да искате интервю.
- Ваша си работа.
- Желая ви творчески и всякакви успехи.
- Благодаря...
Потърсих помощ от режисьора проф. Георги Дюлгеров. Освен че са бургазлии, приятели от деца и съавтори на няколко знакови филма, двамата и живеят в един и същи блок в “Младост”.
- Не мога да ти помогна - каза ми Дюлгеров. - Никой не може да накара Руси да направи нещо, ако той не иска...
Сигурно никой не познава по-добре Руси Чанев като актьор и сценарист от Георги Дюлгеров. Плод на техния творчески тандем са филмите “Авантаж”, “Мера според мера”, “Козелът” (в който Чанев е само гласът на пръча) и “Буферна зона”.
Един хубав ден през 1975 г. Руси Чанев отива при Георги Дюлгеров с малката книжка на Петко Здравков “Един прокурор разказва”. Сред документалните разкази от съдебната практика на Здравков актьорът е впечатлен от живота и орисията на джебчията Лазар Касабов-Петела и предлага на Дюлгеров да направят игрален филм. Но с едно условие - той, Руси, да изиграе главната роля.
Двамата плюс художника Младен Младенов запретват ръкави и сядат да пишат сценария. След като за около 6 месеца не се ражда дори една буква, Младенов се отказва.
“Ние с Руси - разказа ми Георги Дюлгеров - продължихме, но се карахме люто буквално за всеки ред от текста. Той, колкото е стегнат и дисциплиниран на снимачната площадка, толкова е несговорчив като съавтор.”
В един момент страстите между двамата се обтягат дотам, че спират да си говорят и си разменят вариантите на текста по пощата.
Все пак през пролетта на 1976 г. сценарият на “Авантаж” е написан, приет и одобрен за снимане. И тогава червеят на съмнението започва да гризе режисьора Дюлгеров - дали наистина Руси трябва да изиграе ролята на Петела. Много хора от бранша го съветват да вземе друг актьор, дори
редакторката
Свобода Бъчварова
е против Руси Чанев
Но Дюлгеров вече е дал мъжка дума на приятеля си.
“Тогава Руси преминаваше през един сложен етап от професионалното си развитие - спомня си Дюлгеров. - След изиграните момчешки и младежки роли той навлизаше във висшия пилотаж на актьорството - да се вмъква в условните рефлекси и душевност на героите си, а не да пригажда ролята към себе си.”,
Това е актьорската игра, която предлага Робърт де Ниро например. Във висш порядък артистът се превъплътява в героя и навлиза стопроцентово в неговото “аз”.
Съмненията за избора на Чанев напускат Георги Дюлгеров чак след заснемането на сцените в бригадирския лагер. Кадрите са без звук, но той ги показва на Свобода Бъчварова. “Браво! Това е”, възкликва тя, след като гледа заснетия материал.
И изведнъж пред очите на целия екип Чанев от грозното пате се превръща в красив лебед. “75 на сто от успеха на филма се дължат на него”, признава и днес Дюлгеров.
В “Авантаж” в ролята на Румяна - единствената, която успява да сложи брачна халка на Петела (естествено, в затвора) се снима Мария Статулова.
Тя никога няма да забрави първия снимачен ден в арменска къща близо до Халите. Двамата с Руси Чанев лежат на едно тясно диванче и трябва да изиграят любовна сцена, след като малко преди това са се запознали.
Операторът Радослав Спасов “обхожда” с камерата рамото, шията и даже бенките на актрисата и настройва зрителя за красиво еротично изживяване. И изведнъж Руси Чанев казва: “Абе тая докога ще я снимаме?!”.
И Мария като ревва! Става и заявява на режисьора, че веднага си тръгва за Кърджали, тя играе в местния театър. Дюлгеров прекратява снимките, купува банички за екипа и деликатно успокоява страстите.
Чак след време Статулова ще разбере, че това просто е стилът на Руси Чанев. Той напълно влиза в кожата на своя герой и непрекъснато провокира колегите си.
“Трудно снимахме с Руси, но той е невероятен актьор. И този филм беше страхотна школа за мен”, каза ми Мария Статулова.
И още една оценка на Георги Дюлгеров:
“Руси е актьор от световна класа. Ако беше в държава с по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света. Актьор, който има харизма, фотогения.
На екрана е магнетичен за жените притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция.
Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Винаги идва подготвен на снимачната площадка. Много съм му благодарен за участието му в “Авантаж” и “Мера според мера” като актьор и съсценарист. Личността му се променя в зависимост от образа, над който работи. Има определена писателска дарба, умее да съчинява истории, измисля детайли.”
През 1997 г. излиза филмът на Христо Христов “Суламит”. В него Руси Чанев, Валентин Ганев и Параскева Джукелова са в любовен триъгълник. Преди началото на снимките Руси моли Ганев да го запознае с младата актриса, с която трябва да изиграе драматична любов. Срещат се тримата пред Народния театър, сядат да пият кафе и Руси разказва на Паци сценарий, който е коренно различен от сценария, който тя е прочела.
По време на снимките Чанев непрекъснато измисля нови сцени и ги предлага на Христов. И то не само устно, но и написани на пишещата машинка, на която трака във всяка свободна минута. Режисьорът приема около 40-50 на сто от хрумванията на Руси. Един ден го пита има ли написани сценарии. “Ами да - отвръща актьорът, - “Авантаж, “Мера според мера”...
Валентин Ганев, съперник на Руси за красивата еврейска актриса Суламит във филма на Христо Христов, миналата година, когато колегата му навърши 70, каза:
“Навършил бил някакви кръгли години. И какво от това?! Само дето му остаряха фенките, както обича да казва. Той - не. Няма аз да ви разказвам какъв артист е. Вие си знаете! Ако искаш да го зарадваш, купи му книга. Ако искаш да го разочароваш, не му връщай дълго време книгата, която ти е дал да четеш. Зодия Дева, подреден човек. Категоричен е, не ласкае, не хвали с лека ръка.”
Я да чуем и една от неостаряващите му фенки, актрисата Касиел Ноа Ашер: “Руси Чанев е може би най-любимият ми български актьор! А
озъбено-нежният
самотник Петела
в “Авантаж”
е може би най-обичаният ми герой в български филм. Руси обожава противостоянието, различната, до болка истинска гледна точка. Той е труден, своенравен, оригинален, бесен, жив артист. Точно толкова, колкото един гениален актьор трябва да бъде. Несравним е. Обсебващ, манипулатор. Магьосник, който превръща сцената в космос. Превъплъщенията му в “Завръщане у дома”, “На дъното”, “Пилешка глава”, “Швейк” са библия за всеки един млад колега. Това са уроци шамари за това как трябва да се играе! Просто най-големият е.”
Партньор на Руси Чанев в постановката “Хъшове” и във филмовия й вариант е Валери Йорданов в ролята на Бръчков.
“Страхотен актьор е и това го знае всеки. Той е много силен характер и от първия момент съм много респектиран от него. Твърд и неподправен, никога не се преструва. Поведението му е мъжкарско, винаги защитава позицията си. Мисля, че няма слаба роля, много е критичен и е перфекционист. Бих искал да съм по-близо до него, за да мога да се уча. Чувството му за хумор е много остро и специфично. Не всички могат да усетят шегите му или пък ги разбират със закъснение.”
Да чуем и мнението на критиката. Проф. Александър Грозев казва: “Руси Чанев е пословичен с нагласата си да се стреми към нестандартни актьорски решения, да оборва клишета и стереотипи, да открива непознати художествени територии.
Той не е “лесен”
актьор,
който се изкушава от бързия успех, не гони призрака на евтината популярност, обича да подчертава: “Бих искал нещата, които правя, да са ясни на повече хора. Мисля за публиката. Ще ми се да вярвам, че ще удържа на принципа си да участвам само в неща, които сам бих отишъл да гледам...”
Последното засега филмово участие на Руси е в “Буферна зона”. И в него двамата с режисьора имат тежки караници. Ето разказа на Дюлгеров:
“Написах в сценария на “Буферна зона”, че героят ми е претърпял катастрофа, в резултат на което е ослепял с едното око. И това ми се случи - ослепях с едното око. А когато завършвахме режисьорската книга с асистентката, която ми помага, защото не мога да пиша, й казвам: “Да вземем да оставим героя жив.” И го оставихме жив. Защото той първоначално умираше в края на сценария. По време на снимки имах бая препирни с Руси Чанев, който искаше да остане с една загадъчна усмивка във финалния кадър. Казвам му: “Отвори едното си око поне...” (Другото беше превързано.) “Искам да си жив, да изглежда, че си жив.” “Кой ти каза това?” - пита Руси. А аз крещя: “Бог ми каза!”. Той го отвори окото и след това аз, въпреки че бях с единия крак отвъд, останах жив. И трябва да кажа, че започнах да вярвам в това...”
Г-н Чанев, аз знам и за онази ваша грозна постъпка с внасянето на ракия в Ловешкия затвор, по време на снимките на “Авантаж”. Знам и какво е последвало от това ваше своеволие, но засега няма да го разкажа на читателите на “24 часа”.
Ще го запазя като четиринайсетия коз на Велински, ако разбирате какво искам да ви кажа...