Децата на мрака: Да откриеш болката. Българските садо-мазо общества

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5633151 www.24chasa.bg
Господарки и...роби

Известната журналистка Светослава Рудолф публикува поредица за тайните и загадките в българската история и действителност. Четете в събота "Мистериите на Рудолф"

Когато за пръв път отидох да снимам фетиш парти в един нощен ъндърграунд клуб, ми се събраха очите. Три страхотни гърли, облечени в корсети, жартиери и лачени ботуши с високи платформи, нахъсано излязоха на сцената. Влачеха с въже един роб – полугол, полуобвит в бял окъсан чаршаф...

В първия момент помислих, че не го налагат яко с камшиците, че само “се правят”. Докато една от мадамите не се приближи до мен и не ме шибна по бедрото. С кожен бич, разклонен като метла. Намигна ми – бе на шега, но имам чувството, че още ме боли. Разсмях се с глас. С един жесток и нежен жест тя ми отговори на въпроса какво означава BDSM – то няма нищо общо с елементарното обяснение за садо-мазо секс, който се практикува от маниакални ненормалници... Бях длъжна да спазя техния готик дрескод и макар че ми стана непосилно с камера в ръка да обикалям сцената на високи токчета, така и не разбрах кога е минала нощта.

Едва-едва ми бяха разрешили да снимам. През следващите дни отново се заразправяхме да не показвам хората от публиката, защото не искали да ги виждат там. Може би затова до публикация или филм не се стигна тогава. По-късно гледах отново спектаклите им – със секси медицински сестри или учителки мъчителки. Актьорите и ролите се сменяха...

Преди две години такива купони не събираха повече от 50-60 души. На последния през тази година, обявен като “вампирско” парти, се изсипаха 200-300. Момичета и момчета в черни дантели, кринолини, аристократични шапки и мъртвешки коси, с изкусно изрисувани лица прииждаха от дълбините на мрака, сякаш изпълзяха от преизподнята, за да дойдат и да се развихрят на горната земя.

Кои са те?

Erida di Verena (Богиня на раздора, Мрачна цялостност) – Александрина, на 20.

Oksinia (Дракон от компютърна игра) – Лили, на 18.

Luna Valentine Blacky - Цвета-Мария, на 20.

D. J. Magistus - Велик Капсъзов, на 36.

George D McDevon - Георги Гълъбов, на 40.

Su - Славиния, на 28

Erida: Артистът смесва живота с изкуството, което прави.

Изкуството му влиза

под кожата

Аз се чувствам в естествена среда, когато правим фетиш партита, защото това е част от моя живот и извън сцената. Семейството ми е съвсем различно от мен. Те не се обличат по този начин, има голяма яма в разбиранията ни за живота. Майка ми е медицинска сестра, баща ми е инженер. Имам брат и сестра, които са по-склонни да ме приемат такава, каквато съм. Брат ми свири на инструмент, сестра ми също е по-отворен човек. В интерес на истината те не знаят, че се занимавам с фетиш партита. Знаят, че си падам по садомазо, намирали са ми секс играчки, знаят, че съм бисексуална и харесвам жени. Мисля, че свикнаха с това по един или друг начин.

В началото бяха шокирани, като разбраха. Бях с една моя мацка, майка ми видя, че имам захапка на гърдата, и веднага се сети, че е от нея. После веднъж се върнах от Гърция и тя намери в багажа ми един страп-он колан.... Аз ѝ казах да не ми рови в нещата, но тя искала да извади прането... После веднъж, като ходих в Букурещ на един семинар по Шибари с Шибари майсторите, тогава ме разпитаха и аз им казах, че отивам на обучение по връзване. Те много се учудиха, защото не са очаквали такова нещо от мен, но го приеха като изкуство. То не е долнопробна еротика. Предполагам, че вече са го приели, поне това.

На един такъв семинар разделят хората на групи. Начинаещи, напреднали и вече майстори. Всяка група трябва да изпълни нещо с един модел. Във всеки възел има специфика и е много важно как се правят възлите, защото от това зависи дали няма да прищипеш нерв на модела си, което може да доведе до големи щети, може да останеш с парализиран крайник до края на живота си. Трябва да има комуникация между теб и майстора ти. Ако нещо те боли или ти изтръпва, трябва непременно да кажеш. Да не се правиш на герой. Комуникацията е най-важна при връзването. И да си адекватен. Защото, ако си пиян или надрусан, няма да усетиш болка и може да пострадаш.

Как започнах? В началото на 2015 г. се присъединих към едно събитие във фейсбук за едно шибари парти. Три дена преди самото парти организаторът написа пост, че си търси модел. Аз обичам да се впускам в странни неща и отидох. Той се държа много професионално. Обясни ми във всяка поза на връзване какво се изисква. Как да си държа ръцете, всичко за безопасността, за комуникацията и се зарадвах, че мога да го направя за пръв път. Просто

бях изумена от

техниката, от

усещането! Аз си

падам мазохистка Няма как да не усетиш неудобство при увисване, но е много възбуждащо и интересно за практикуване и в интимния живот, и на сцена.

D. J. Magistus: Чудя се защо филмът “50 нюанса в сиво” вдигна толкова шум!? Този филм е пълна глупост. Прегледахме го на бърз ход точно за 3 минути.

Oksinia : Той е за хора, които не искат да разберат какво е всъщност BDSM!

D. J. Magistus: Той е повърхностен. За по-хардкор феновете изглежда смешно и някак си и дразнещо, защото... Имаше отзвук. Някои се шокираха. Други започнаха да експериментират и приятелките им останаха доволни. Но ние го възприемаме с насмешка.

Erida: Първото парти бе с много голям успех за мен. Тогава бях облечена в японска йоката, което символизираше корените на шибарито, защото то е възникнало като

древно изкуство за

мъчения в Япония Идеята беше да покажем именно това. Наказание на една прегрешила в нещо жена – прелюбодействала, изневерила... Хората много се изкефиха. Изпитах голямо вълнение, макар че не излизах за пръв път на сцена. Аз съм завършила испанска гимназия, взех си дипломата с пет и нещо. Добре си взех всички изпити, но аз съм човек, който няма нищо общо с това, което се учи. Аз съм човек на изкуството. Главно се занимавам с танци – бурлеск, контемпорери, хип-хоп, с рисуване, с пеене, свиря на китара, малко на барабани, каквото изкуство ми попадне, трябва да го изпробвам...

Oksinia: От малка се чувствах по-различна от моите връстници. Винаги съм ги надраствала. Ровех по-задълбочено във всякакви теми.

От малка се

интересувам от

секса, BDSM,

еротиката

Това се превърна в мой начин на живот с времето. Стана част от ежедневието ми.

Като цяло съм човек на изкуството. Завършила съм художествено училище – приложна гимназия. Занимавам се с графичен дизайн, с рисуване, с танци. Изработвам всякакви художествени предмети – картички, кутии, крафтаджийски неща изобщо... Нашите са много отворени хора. Още като млади са били с коренно различни разбирания. Били са от първата генерация метъли в България, от “Кравай”. Поне в това отношение съм щастливка – не съм отраснала с чалга, а с хубава музика. Винаги са се опитвали да ме разбират. Виждали са ме на всякакви снимки – снимала съм се във фетиш насочена фотография. Виждали са ми снимки от партита, знаят с какво се занимавам, нямат проблем нито с моята визия, нито с нищо. Никога не съм опитвала Шибари досега, но скоро мисля да опитам.

Erida: Целта на Шибарито е да създаде някаква емоция, удоволствие. Удоволствие от насилието. То се практикува главно от садо-мазохисти. Шибарито е самото изкуство на връзването. Което предразполага към другите клонове на BDSM-а. Може да се прибави бой с камшици... Например, когато си вързан в много неудобна поза - на мен ми се е случвало десет секунди да не мога да издържа в поза! Но когато ми сложат вибратор между краката в тази адски неудобна поза, болката се стопява. И може да издържиш много дълго време, докато свършиш. И след това вече си окей. Когато се смеси с удоволствие, болката задължително изчезва, защото мозъкът произвежда ендорфини – хормони на щастието. Това доставя и психическо удоволствие най-вече на този, който връзва. Дори да се опитва да играе с физиономия, той ще се издаде.

Ако връзващият може да разбира движенията на тялото на модела, той ще знае как да действа. И се получава хармония между тях. Съвсем не е задължително връзвачът и моделът да правят секс. Аз съм имала досега винаги само професионални отношения с връзвачите ми. Имала съм приятел, който ме е връзвал, но не професионално. Само лично. Аз не съм професионалист във връзването. Зная само някои техники. На мен ми е по-приятно аз да съм доминирана, да ме обгрижват, да ми дадат цялото внимание, постоянно да ме докосват – това е много важно. Да покажеш на модела си, че си до него.

D. J. Magistus: Не практикувам шибари. Аз съм само фен. То не е толкова лесно. Да се занимавам с него – не, изисква много голямо време и внимание към детайла.

Oksinia: Изисква много голямо доверие. И ежедневна практика.

Еrida: Някои връзвачи се държат професионално, но други се отнасят с модела разкрепостено, дори да се виждате за първи път. Което е доста дразнещо. Те трябва да се научат, че моделите не отиват при тях да правят секс.

Добрият връзвач ще ти обясни подробно мерките за безопасност. Трябва да имаш винаги ножици подръка, в случай че се случи нещо. Ако не можеш да разплетеш бързо някой възел. Трябва да знаеш нервите по тялото на човека и да се сработиш с въжето и модела така, че ако на модела не му е удобна позата, да преместиш леко въжето, понякога с пет милиметра, и болката ще изчезне. Защото всеки човек си е индивидуален. Всеки има различни слаби и силни места, различен праг на болка.

Аз пуша трева веднъж на месец-два по купони, като се съберем. Иначе пак на купони си пия вино или бира. Но не обичам да съм неадекватна. Сама не мога да пия алкохол. По време на пърформанса не трябва да пиеш нищо! А пиърсинга на гърба не бях го репетирала преди. На сцената го направихме за първи път. Аз обичам да ме дупчат с игли...

D. J. Magistus: Аз също съм опитвал такова нещо и имах белези след това. Причината е, че имах фобия към игли. Като малък ми се случи една лекарка в болницата да ми забие инжекция без предупреждение и от тогава се наплаших от игли. Но кръвта по торбичката много ми хареса. Беше червена и ярка... И в стремежа си да се справя с тази фобия, съм си правил разни експерименти.

Да си пробивам

кожата с

медицински игли

Еrida: То е като пиърсинга – прищипват ти кожата и я продупчват. Не ме е страх изобщо. Е, боли малко, но ми харесва. Махнах “корсета” на гърба си на другия ден, нямам белези. Вечерта не бях пила и глътка алкохол. Седях и си пеех, докато той ме дупчеше. Една приятелка по едно време ми донесе уиски на сцената - аз се почувствах като рок звезда и си пийнах малко. Преди това не бях пила изобщо нищо.

D. J. Magistus: Те, хората, висят на куки – нарича се body suspension. Взема се голяма част кожа и се набожда с голяма кука. Трябва да има няколко опорни точки. Да, тече много кръв...

Еrida: При увисването трябва да има двама човека, които се занимават – единият с куките, а другият с теб.

D. J. Magistus: Аз знам българи, които са висели. На един пърформанс бяха питали публиката дали има някой желаещ, който иска да увисне, и се явиха двама-трима. Един мой познат го пробиха на 4-5 места, за да се разпредели тежестта на цялото тяло.

Oksinia: Куката е дебела. Иначе кожата се опъва и може да се скъса. А това стане ли, е много опасно. Не само заради белези, а заради инфекция, което е недопустимо! Със сигурност това трябва да се прави от професионалист. Не вкъщи!

D. J. Magistus: Моето почна, защото бях лудо влюбен в едно момиче. Разделихме се. Бях изпаднал в депресия и се затворих в себе си. Дойде ми идеята да се самонаранявам. Това доведе до някаква еуфория. И тая еуфория започна да доминира. Забравих за момичето. И започнах да го практикувам така, без да има нещо общо с него. Но това нещо ме водеше към пристрастяване. Аз исках още и още, и още. Ръцете ми започнаха да се пълнят с дълбоки белези. Не се щадях. Исках болката, не толкова кръвта. Не съм си рязал вени. Рязах се на места, където е външна страна на ръцете, по рамената.

Кръвта по време на секс също ми дава такава еуфория – да дариш кръвта си и другият също да ти дари кръвта си по време на секс! Събужда се животинското у теб. И нещата вече навлизат в една не толкова рутинна полова игра.

Но почнах да стигам до крайности и тогава си казах, че нещата трябва да приключат, защото този демон щеше да ме превземе. Самобичуването, еуфорията – то си е като наркотик. Но не получаваш химията отвън, а тялото ти го произвежда – мозъкът ти изхвърля тези вещества и хормони, които те карат да се чувстваш щастлив. И спрях отведнъж. Чувствам се като алкохолик, който не е близвал от 2007-а. Липсваше ми за известно време, но намерих други страсти. Не говоря за наркотици. Съсредоточих се върху други неща.

(Следва)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От неловка среща очи в очи с бившия си любовник, който едва не я прати в гроба, се спаси красавицата Симона Тодорова! Тя можеше да се появи вчера в Бургаския окръжен съд на разпоредителното заседание срещу душманина си Михаил Станчев, но не намери сили да го стори. Това не попречи на младата дама да поиска от някогашната си тръпка 70 бона

Славата на българския спорт обсъдиха насред улицата топжурналистът Крум Савов и бившият президент на "Левски" – София, Томас Лафчис, видяха топпапараците на "България Днес". Легендарният вратар от близкото минало и Савов кахърно дискутираха драмите в родния футбол и гръмотевичните падения на българските национали на зеления килим.

Дегизирана на шопинг. Така топпапараците на "България Днес" изловиха певицата, дизайнер и текстописец Ваня Щерева. Русата авторка си напазарува, без да бъде разпозната от фенове, в столичен магазин, тъй като се бе скрила зад шапка с козирка, дълъг черен панталон и бяла риза, закопчана почти до брадичката.