Дончо Папазов: Преди 40 г. с Джу изпробвахме човешките възможности за оцеляване при корабокрушение

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5634652 www.24chasa.bg

В Тихия океан бяхме близо до смъртта, но нито веднъж не изпратихме SОS, казва мореплавателят

Дончо Папазов е мореплавател, журналист и политик.
През 1976 г. със съпругата му Юлия Гуркова-Папазова осъществяват презокеанско и околосветско пътешествие. Това става с конвенционална корабна спасителна лодка с ветроходни платна и с размери 8,54 м /2,74 м, наречена “Джу V” и продължителност 140 дни и общо 14 800 км по маршрут Каляо (Перу) – Хива Оа (Маркизки острови) – Таити – Апия (Самоа) – Сува (Фиджи).

- Г-н Папазов, това лято се навършват 40 г., откакто със съпругата ви Юлия прекосихте Тихия океан и станахте първите българи, минали по този маршрут в екстремни условия с гумена лодка. Ако се върнете в годините назад, бихте ли предприели отново такава авантюра?

- Разбира се. За нищо на света не съжалявам. Беше изключително преживяване на границите на човешките възможности.

- Какво разстояние изминахте от Перу до островите Фиджи?

- Това са 8300 мили за 100 дни в дъжд, студ, пек, вълни и вятър. Една от целите ни беше да експериментираме възможностите за оцеляване на корабокрушенци.

При нас обаче беше по-тежко, защото имахме следващи спирки, а крушенецът се спасява на някой остров. По програма имахме точно определен график кога и къде трябва да се появим. Трябваше да го спазваме.

- Преди това сте прекосили Атлантика. Коя експедиция беше по-тежка?

- В Тихия океан условията са неизмеримо по-тежки, а и разстоянието в Атлантика от Гибралтар до Куба беше по-късо - 5200 мили за 64 дни.

- Как се оцелява 100 дни в Тихия океан с една спасителна гумена лодка и без съвременни уреди за навигация?

- Изключително трудно, но

най-тежко е

безсънието

За разлика от яхтата с кил на лодката трябва да следваш вятъра и не можеш да си позволиш да се отпуснеш за секунда.

Ръцете ми се схванаха от вимпела и е имало моменти, когато съм управлявал с лакти.

Давах много тежки вахти, след като Джу получи мозъчно сътресение, в продължение на седмица. За капак дървената ни мачта се счупи и трябваше да приспособявам 3-метров алуминиев прът.

Ориентирахме се само по звездите, слънцето и компаса - тогава нямаше джипиеси и днешните модерни уреди. Сам си в лодката с едно радио за SOS.

- Колко пъти сте търсили помощ по радиото?

- Нито веднъж. Не че не сме имали случаи, когато това е било наложително, напротив. Но гледахме да се справим сами, за да изпробваме предела на психо-физическите си възможности.

След експедицията

аз отслабнах с 26 кг,

а Джу - с 14

Най-близо бяхме до смъртта край островите Самоа. Тогава вятърът спря и лодката ни се понесе фатално към рифовете и щеше да се разбие. Стегнахме багажа и бяхме готови да скочим във водата и поотделно да доплуваме до брега, но природата се смили над нас.

- Как ви посрещаха на островите в Тихия океан?

- Изключително гостоприемно. Посрещаха ни най-височайшите особи - крале, губернатори, президенти. Бяхме обградени с голямо внимание, експедицията ни имаше голям отзвук и в местната преса.

Получихме специални поздравления и от най-най-известния изследовател на Полинезия - норвежеца Дет Даниелсон, който се оказа, че е писал 4 статии за нас.

Експедицията ни беше под егидата на ЮНЕСКО и получихме големи признания от организацията.

Лично Дезмънд Скот, който бе шеф на междуправителствената комисия, я оцени като историческа и на картата в кабинета му в Париж под фреските на Пикасо единствено бе обозначил маршрута на нашето пътешествие.

- Имате ли обяснение защо в днешно време няма българи, които да предприемат такива авантюри?

- Предполагам, че има хора, които са готови да предприемат такива експедиции, но освен ветроходец трябва да имаш и други познания - да правиш изследвания, да анализираш, да пишеш.

И най-важното - да притежаваш психика, която би могла да издържи на неимоверните натоварвания.

- Може ли да се каже, че експедицията в Тихия океан е била генералната ви репетиция за околосветското плаване с “Тивия” през 1979-1981 г.?

- Категорично. Щом преплавахме Пасифика със спасителна лодка, реших, че с яхта ще е по-леко.

Затова и с Джу взехме дъщеря ни Яна, която бе на 4 г.

- Не ви ли е хрумвало някога да направите околосветско пътешествие по суша. Например с колело, с каквото обичате да се придвижвате по брега?

- Не, изживяването по море е съвсем различно. Имал съм интересни пътешествия по суша, но за околосветски никога не ми е хрумвало.

Най-интересна бе

обиколката ми на

Арабския полуостров

през 80-те, а от Йемен пазя страхотни спомени от скалните небостъргачи. Посрещна ме султан, който после ми дойде на гости в София. Беше интересна случка.

Прибирам се веднъж вкъщи, а майка ми изненадващо ме пита защо съм закъснял. Тогава разбрах, че вкъщи е дошъл един от моите домакини в Йемен - султан Хадра Мауд, и ме чака от 2 часа.

През това време си говорили с майка ми на английски, без да подозирам, че у дома е пристигнала такава височайша особа.

- Последното ви пътешествие бе през май миналата година в Аржентина. По каква работа бяхте там?

- С Детелина Барутчиева (съпругата на известния тв журналист Димитър Езекиев - б.а.) правим филм за българската емиграция през 20-те години на миналия век.

Сценарият вече е готов и ще се явим на конкурс пред съюза на кинодейците.

- Сега заминавате на поредно пътешествие из гръцките острови.

- С двама приятели тръгваме с 12-метрова яхта от Халкидики до Санторини, но то е по-скоро да поддържам форма.

- Коя страна ви впечатли най-много с красотата си?

- Полинезия, а най-красивият остров за мен е Бора-Бора.

- Има ли място на света, където бихте желали да се заселите?

- Не. Излишно е да казвам, че обичам родината си, то е все едно да обичаш майка си.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Без непосредствена опасност за живота към момента са четиримата румънци, пострадали в катастрофата АМ „Тракия“ в района на гара Яна. По-рано бе съобщено за самокатастрофирал автомобил на магистралата.  Това съобщиха за „Фокус“ от пресцентъра на УМБАЛСМ "Пирогов". На пострадалите се извършват изследвания в спешното отделение на болницата за

Властите на Пакистан съобщиха за повече от 123 жертви и над 100 ранени в пожар на петролен танкер в пакистанския град Бахаалпур, предаде "Фокус".  Най-малко 123 души са жертвите при пожара, избухнал в пакистанското пристанището Бахаалпур. Според BBC, танкерът се е преобърнал поради превишена скорост и по-късно се е запалил.

Тя се държеше, докато трябваше да ми дава силите. Може и да сме си мълчали, но аз си знаех, че там ми е другарчето. Тя беше много търпелива, миличката. Отиде си с думите "Болен те оставам". Това разказа пред bTV големият актьор Стефан Данаилов в предаването "Търси се".  На първа ми среща ме изгони.