Дончо Папазов: Преди 40 г. с Джу изпробвахме човешките възможности за оцеляване при корабокрушение

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5634652 www.24chasa.bg

В Тихия океан бяхме близо до смъртта, но нито веднъж не изпратихме SОS, казва мореплавателят

Дончо Папазов е мореплавател, журналист и политик.
През 1976 г. със съпругата му Юлия Гуркова-Папазова осъществяват презокеанско и околосветско пътешествие. Това става с конвенционална корабна спасителна лодка с ветроходни платна и с размери 8,54 м /2,74 м, наречена “Джу V” и продължителност 140 дни и общо 14 800 км по маршрут Каляо (Перу) – Хива Оа (Маркизки острови) – Таити – Апия (Самоа) – Сува (Фиджи).

- Г-н Папазов, това лято се навършват 40 г., откакто със съпругата ви Юлия прекосихте Тихия океан и станахте първите българи, минали по този маршрут в екстремни условия с гумена лодка. Ако се върнете в годините назад, бихте ли предприели отново такава авантюра?

- Разбира се. За нищо на света не съжалявам. Беше изключително преживяване на границите на човешките възможности.

- Какво разстояние изминахте от Перу до островите Фиджи?

- Това са 8300 мили за 100 дни в дъжд, студ, пек, вълни и вятър. Една от целите ни беше да експериментираме възможностите за оцеляване на корабокрушенци.

При нас обаче беше по-тежко, защото имахме следващи спирки, а крушенецът се спасява на някой остров. По програма имахме точно определен график кога и къде трябва да се появим. Трябваше да го спазваме.

- Преди това сте прекосили Атлантика. Коя експедиция беше по-тежка?

- В Тихия океан условията са неизмеримо по-тежки, а и разстоянието в Атлантика от Гибралтар до Куба беше по-късо - 5200 мили за 64 дни.

- Как се оцелява 100 дни в Тихия океан с една спасителна гумена лодка и без съвременни уреди за навигация?

- Изключително трудно, но

най-тежко е

безсънието

За разлика от яхтата с кил на лодката трябва да следваш вятъра и не можеш да си позволиш да се отпуснеш за секунда.

Ръцете ми се схванаха от вимпела и е имало моменти, когато съм управлявал с лакти.

Давах много тежки вахти, след като Джу получи мозъчно сътресение, в продължение на седмица. За капак дървената ни мачта се счупи и трябваше да приспособявам 3-метров алуминиев прът.

Ориентирахме се само по звездите, слънцето и компаса - тогава нямаше джипиеси и днешните модерни уреди. Сам си в лодката с едно радио за SOS.

- Колко пъти сте търсили помощ по радиото?

- Нито веднъж. Не че не сме имали случаи, когато това е било наложително, напротив. Но гледахме да се справим сами, за да изпробваме предела на психо-физическите си възможности.

След експедицията

аз отслабнах с 26 кг,

а Джу - с 14

Най-близо бяхме до смъртта край островите Самоа. Тогава вятърът спря и лодката ни се понесе фатално към рифовете и щеше да се разбие. Стегнахме багажа и бяхме готови да скочим във водата и поотделно да доплуваме до брега, но природата се смили над нас.

- Как ви посрещаха на островите в Тихия океан?

- Изключително гостоприемно. Посрещаха ни най-височайшите особи - крале, губернатори, президенти. Бяхме обградени с голямо внимание, експедицията ни имаше голям отзвук и в местната преса.

Получихме специални поздравления и от най-най-известния изследовател на Полинезия - норвежеца Дет Даниелсон, който се оказа, че е писал 4 статии за нас.

Експедицията ни беше под егидата на ЮНЕСКО и получихме големи признания от организацията.

Лично Дезмънд Скот, който бе шеф на междуправителствената комисия, я оцени като историческа и на картата в кабинета му в Париж под фреските на Пикасо единствено бе обозначил маршрута на нашето пътешествие.

- Имате ли обяснение защо в днешно време няма българи, които да предприемат такива авантюри?

- Предполагам, че има хора, които са готови да предприемат такива експедиции, но освен ветроходец трябва да имаш и други познания - да правиш изследвания, да анализираш, да пишеш.

И най-важното - да притежаваш психика, която би могла да издържи на неимоверните натоварвания.

- Може ли да се каже, че експедицията в Тихия океан е била генералната ви репетиция за околосветското плаване с “Тивия” през 1979-1981 г.?

- Категорично. Щом преплавахме Пасифика със спасителна лодка, реших, че с яхта ще е по-леко.

Затова и с Джу взехме дъщеря ни Яна, която бе на 4 г.

- Не ви ли е хрумвало някога да направите околосветско пътешествие по суша. Например с колело, с каквото обичате да се придвижвате по брега?

- Не, изживяването по море е съвсем различно. Имал съм интересни пътешествия по суша, но за околосветски никога не ми е хрумвало.

Най-интересна бе

обиколката ми на

Арабския полуостров

през 80-те, а от Йемен пазя страхотни спомени от скалните небостъргачи. Посрещна ме султан, който после ми дойде на гости в София. Беше интересна случка.

Прибирам се веднъж вкъщи, а майка ми изненадващо ме пита защо съм закъснял. Тогава разбрах, че вкъщи е дошъл един от моите домакини в Йемен - султан Хадра Мауд, и ме чака от 2 часа.

През това време си говорили с майка ми на английски, без да подозирам, че у дома е пристигнала такава височайша особа.

- Последното ви пътешествие бе през май миналата година в Аржентина. По каква работа бяхте там?

- С Детелина Барутчиева (съпругата на известния тв журналист Димитър Езекиев - б.а.) правим филм за българската емиграция през 20-те години на миналия век.

Сценарият вече е готов и ще се явим на конкурс пред съюза на кинодейците.

- Сега заминавате на поредно пътешествие из гръцките острови.

- С двама приятели тръгваме с 12-метрова яхта от Халкидики до Санторини, но то е по-скоро да поддържам форма.

- Коя страна ви впечатли най-много с красотата си?

- Полинезия, а най-красивият остров за мен е Бора-Бора.

- Има ли място на света, където бихте желали да се заселите?

- Не. Излишно е да казвам, че обичам родината си, то е все едно да обичаш майка си.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Живея с 400 лева, нямам пожизнена пенсия, но не се оплаквам "Видях "другия" свят, но още искам в този! Имам много какво да направя с живота си, а и внучката ми дава крила". Това сподели пред вестника ни голямата ни оперна прима Христина Ангелакова месеци преди да си отиде от този свят на 20 май. Певицата почина на 73 г.

Война за контрол на наркоканали към Блзкия изток и разчистване на сметки заради предателство около разбитата фабрика за амфетамини в софийското село Опицвет са причина за екзекуцията на арабите Фейсал Закка и Матар aл Рулех. В това са убедени криминалисти, разследващи зловещото покушение от края на 2002 г.

Д-р Петър Берон се мотае по столичните пазари, видяха топпапараците на "България Днес". В малко разпасан вид зоологът разгледа внимателно какво предлагат търговците и избра най-доброто за своята