И в българската традиция има ритуали за защита на дома

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5680128 www.24chasa.bg

Светът на прадедите ни е бил подреден. В него са управлявали строги правила. Знанието за тях се е предавало от поколение на поколение, давало е сигурност за добро бъдеще, успех и щастие. Макар че днес животът ни изглежда по друг начин и него няма огнища, вериги, дървени прагове, всички се сещаме, че бабите са ни предупреждавали да не си говорим на прага, като започваме нещо ново да лиснем вода или са нареждали други такива забрани и заклинания. От къде идват те, какъв смисъл са влагали някога в тях? Книгата на Лилия Старева „Български ритуали за късмет” разказва за ритуалите, забраните, вярванията, гаданията, благословиите за най-важните етапи от живота на българите.

Домът и неговите пространства

Домът е център на света, тъждествен е със световното дърво. Огражда пространството вертикално и хоризонтално, за да го направи безопасно място за живот на хората. Колкото по-ясно са обозначени маркерите на тази ограда, толкова по-затворен е светът за чужди набези и зли дихания.

Строеж на нов дом

Строежът на нов дом е част от търсената хармония между световете, намиране на доброто място за живеене на човека. Поляната, ливадата, равното място са добри места за строеж на дома. Кръглата им форма е знак за обитаемост, зелената трева също. Знае се, че върху самодивско игрище трева не никне. Знак за самодивско пространство са и големи дрянови дървета.

За да се избере окончателно мястото за строеж, посипва се с ръжени зърна. Ако до седмица зърното остане непокътнато, строителството може да започва. Ако се разпилее или го изкълват животни, мястото е „лошо”.

За да се сложи браздата между нашето и чуждото „юдинско” място, земята за строеж трябва да се заоре и засее в кръгова бразда. Братя близнаци заорават, жени близначки след тях хвърлят житото в браздата. Предците ни са знаели ритуали не само за усвояване, отделяне на човешкото пространство, но и за въвеждане на късмет и плодородие в новия дом. И по странен начин сравнявали растежа на новата къща с изкласяването на зърното и растежа на стеблото.

Жертвоприношението е изпитана от народа ни практика – в празник, обикновен ден, във всяка започваща дейност. И при започване на градеж жертвата трябва да омилостиви злото, да настрои благосклонно силите на отвъдното. Принасянето й се свързва с магическото вграждане на сянката или стъпката й в темела на новия градеж. Жертвата животно, а понякога и човек, умира 40 дни след това. Колкото по-свидна е жертвата, толкова по-защитен ще е домът. Не една тъжна песен е изпял народът ни, спомен за не едно трагично вграждане на млада невеста, майка с дете на ръце, лична девойка.

Вярва се, че който на Еньовден не види сянката си, ще умре, ще загуби душата си. Затова и направената на сянката на човек магия е толкова страшна. Вградената в строеж сянка – разпространена някога практика – винаги води до смърт.

В основата на строеж се коли черен или червен петел.

За градеж на външни и вътрешни стени на новия дом се използват леска и бряст, заради магическата им сила да гонят злите демони. В Кюстендилско колците на оградата се правят от неизгорели бъдници, чиято отбранителна сила и мощ е още по-голяма.

При завършване на строежа се прави дар на къщата – кръст от плодно дърво, обърнат на изток, на който с червен конец е завързана китка или венец. На кръста е окачена мъжка риза, простряна „на живо” (с пазвата нагоре и към слънцето). Прилича на истински мъж – може би майсторът, може би стопанинът, прилича на свещения първи Създател, извървял пътя до основата – долу, смъртта, и оттам до кръста – горе, светлината, подредения свят. Всичко внушава идеята за плодородие, раждане, живот – слънчевите символи венец, кръст и изток, плодните дървета, от които е направен кръстът, зелените клонки, червеният конец... При окачването на кръста на покрива и при освещаването „чисти” дървета и цветя поемат ролята на добър вълшебник, предпоставящ късмет и добруване на всички от дома.

Когато се направи нова къща, се пуска куче. Там, където то ляга, се слага леглото за спане. Кучето ляга само на добро място.

Влизането в нов дом е магия, която може да предпази и насочи към добро, но може да стори и точно обратното. За това има добри и лоши дни.

Петък носи нещастия. Съботата вещае разпиляване по посоките на света.

Дъждовното време ще донесе плач. Преместването от по-висок етаж на по-нисък заплашва с неблагополучия.

Добро време за влизане в нов дом е новолунието и пълнолунието.

Предпазване от зли сили

Върху мястото за строеж се изкопава трап, в който се слагат еньовски билки.

Най-важни билки срещу зла магия са иглика, вратига, комунига, чемерика, перуника, росен и тинтява. Слагат се в мълчана вода посред нощ насред двора, под звездите. Най-възрастната жена в къщата сипва на различни места от водата с билките и заклева всички зли духове поред: „Ако са тука седели, ако са тука дворили, да си бягат в пусто горе, пусто горе тилилейско”. Вода с билки се ръси под дръвника, от нея се слага задължително и под огнището. Чак тогава то ще бъде предпазено от всяко зло, ще пази, събира и покровителства с топлината си дома.

Ако стара, изхабена коса за косене се вгради в горен праг на къща, ще предпазва дома от лоши хора.

Котките пазят дома от зли духове.

Взема се малко пръст от чисто място (само да не е гробище). Слага се в шише или буркан и се затваря. Съдът се поставя близо до вратата, където минават всички. Пръстта се сменя всяка година. Старата се изхвърля извън дома и двора, но в никакъв случай на боклука.

Забрани

Нова къща не се гради върху място, където е имало стар дрян, смятан за самодивско дърво, беда и нещастия ще се приютят в дома. Ако се случи все пак, налага се корените на дряна да бъдат почистени докрай.

За строителство не се използват вековни дървета, защото в тях живее митичният стопан на селото. Не се използват и „самодивски” дървета, които растат близо до любимите им места – воденици, извори, чешми, далечни пътища и кръстопътища. Такива демонични дървета носят нещастие.

Не се използва сухо дърво, което може да пренесе своето безплодие, старост, предстояща смърт и върху хората в новия дом.

Не се използват ударени от гръм, т.е. наказани от Бога дървета. Наказанието им ще се прехвърли и върху хората.

Не се използват плодни дървета, които са дар Божи. С тях се отбелязват местата на камъните за темел, които след началото на строежа се запазват.

Прагът на дома

Прагът е гранично място между чуждото, неусвоеното пространство, неподредения свят и очовеченото, своето място. Заедно с комина и огнището определя вътрешната пространствена (вертикална и хоризонтална) организация на дома и е част от неговите най-свети места. Жилището, с център огнището и граница прага, се разглежда от някои учени като умален модел на реалното пространство. Важни ритуални действия се извършват на това магическо място. Мястото на змията-стопанин на дома е под прага или до огнището. Затова на праг не се сяда и не се яде. През праг не се подават ръце за ръкуване нито за „Добре дошъл”, нито за „Довиждане”. Но там се коли жертвеният петел на Илинден, по който се гадае за късмета и имота в дома. На прага се посреща невестата в новия й дом, скъпи гости, полазникът, коледарите, лазарките.

Жената, която пали огън в нова къща, не стъпва на прага.

Праговете на къщите се мажат за предпазване от различни зли сили.

За оздравяване на болен се коли курбан, като костите му се заравят или под прага или под огнището – местата на домашния покровител.

Ако петел пропее на прага, ще дойде гост.

В обредите, свързани с инициация, в семейните ритуали прагът обозначава прехода, отделянето, преминаването от едно пространство в друго и от един момент на живота в друг. В този смисъл се намира в единна семантична връзка с врата, верига, пояс.

На праг бременната не бива да сяда, за да не усеща разполовяването на граничното място и да роди трудно.

През въглени, поставени на прага, жените, дошли при родилката, прекрачват в нейния различен, все още опасен свят. Въглените се слагат на прага, защото той в този момент е опасно място. Под него „седят дяволите”, които винаги са готови да причинят вреда на човека и особено в такива преходни и опасни за него състояния.

През прага кръстницата подава току-що кръстеното дете на майка му, за да покаже голямата крачка, която е направило то с кръщението си.

Пред прага на дома се вият венците за младоженците. На праговете невестата се покланя, преди да напусне дома си. И пак праговете, но вече на новия си дом, ще намаже тя с мед и масло – да е меден животът на двамата, да се разбират, да не се карат и да се обичат. На прага всъщност е и нейното вълшебно представяне на стопанина на този дом и е добре той да я посрещне благосклонно.

През прага на дома бърза да стъпи пръв младоженецът и така символично да поеме отговорностите и стопанисването на този дом.

При връщане от погребение прагът на къщата се прекрачва, а не се настъпва.

Огнището

Огнището е свято място в дома, замества понятията за къща, род и родина. Когато се строи нова къща, първо се избира място за огнището. То трябва да е на изток или на юг, никога на север или запад. Баенето против уроки става с баяна вода на огнището, там лоши магии не се правят, „не хващат”. Лоши магии се правят само на пусто място. На огнище се лекува и изплашване. Вдясно от огнището е и мястото на змията, стопанин и закрилник на дома. На огнище може да се заколи и жертвеното животно за голям празник. Тогава то се превръща в древноезически олтар с жертвен огън.

Огнището принадлежи към т.нар. „женски пространства” в къщата. Явно не случайно за народа ни жената е душата на дома, тя е тази, която пази и държи къщата.

Когато се кладе за първи път огън на ново огнище, най-старата жена ръси плочата с „неначната вода” и го благославя: „Дай, Боже, на това огнище да къкрят и кипят големи грънци по сватби, кръщенета и сборове! Дай, Боже, да се палят пещи с хлябове по косачи, копачи и жетвари. Кътовете да са пълни с дечица, а огнището никога да не угасва!”.

Вярва се, че който изнесе пепел и огън от огнището, изнася и берекета.

Веригата на огнището

Веригата има две важни свойства – да е от желязо, значи минала през огън, и да е на огнището, олтара на дома, свързан с огъня и всичко важно, което се случва в живота на хората от семейството. Те са важни и за родилката. Вярва се, че ако бременна жена, чиито деца „не траят”, се опаше на голо с верига, ще може да износи нормално детето. Особено важно е как се приготвя този железен пояс. Казват, магията става, ако се съберат от девет жени, едноименки, сребърни пари и ковач (чист момък) ги изкове в дълбока, глуха доба в нощта срещу Велики четвъртък. В този случай веригата е символ на женското начало и заедно с магията на огъня, ковача и желязото може да придобие огромна сила.

Ако родилката пийне вода, която се стича от веригата, тя ще роди по-лесно.

Дръвникът

На дръвника се свива венец за момичето, което ще донесе вода за омесването на сватбените хлябове, а също и венците за младоженците. Сяда младоженецът да го обръснат преди сватбата. Невястата разсича отведнъж дърво, за да е единствен бракът им.

Рано сутринта, преди изгрев слънце, с лице към слънцето, пак там тя шие първата риза за своя съпруг, която й е дала свекървата.

Селищните оброци

Защитените пространства на селището са оброците, местата, където се извършват общоселищните ритуали, където слизат предците покровители, където бдят светците. Където хората им отдават почит и очакват закрила. Извършват жертвоприношения, славят, молят, надяват се...

ПОСЛОВИЦИ

Време

Ако не ти приляга времето, ти му прилегни.

Броени дни бързо минават.

Време, който печели, сила печели.

Времето е най-големият чорбаджия.

Времето е най-добрият лекар.

Времето е стар учител.

Времето, каквото отнесе, назад не го връща.

Времето мокри, времето суши.

Времето само гради и времето го пак разгражда.

Времето хвърчи, но не стига.

Времето чиляка не чака, а чиляк чака времето.

Всичко, което е било, е минало, и всичко, което ще бъде, ще мине.

Всичко си има времето.

Всяка сила е до време.

Вчерашният ден не може да се върне, утрешният не може да избяга.

Днес чиляк, утре прах.

Днешният ден не се стига никога.

Други времена, други умове.

Изгубеното време никога не се връща.

Каквото ще бъде, не се знае, каквото бъдва, него гледай.

Лошо време път не спира, лоши години го спират.

Не думай как съм, а как би ща (бих искал).

Никой не знае какво го чака утрешния ден.

С времето и сламата, и мушмулите зреят.

Според времето и хорото.

Сутрин – за работа, пладне – за почивка, вечер – за разтушка.

Навреме

Дървото се вие, докато е младо.

Желязото се кове, докато е горещо.

Закъснял ум пари не чини.

Като видим вълка, тогава оръжие търсим.

Като се прекатурят колата, пътища много.

Не можеш да се удържиш за опашката, като си изпуснал гривата.

След дъжд качулка – прави навреме.

Откакто ми отрови сърцето, лекарство взе да ми налива в него.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата може да поръчате тук!

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Легендарният български волейболист Борислав Кьосев е убеден, че женският национален отбор е готов да направи нещо голямо на европейското първенство в Азербайджан. "Лъвиците" започват своя поход към медалите днес. Те ще играят от 14.30 ч. срещу Украйна. Двубоят ще се предава по БНТ HD. "Има колектив в тима - подчерта Борислав Кьосев,

Пожар изпепели жилище, нанесе щети и на съседните му в "Надежда" Бисерка БОРИСОВА Наематели напълно съсипаха апартамент и нанесоха щети на околните му, причинявайки голям пожар в жилищен блок в столичния квартал "Надежда 1". Основната версия е за пламнала газова бутилка, споделиха пред "България Днес" живеещи в сградата.

Димитър Желязков - Митьо Очите и дясната му ръка Кольо Маринов-Магарето се готвят за нов атентат, научи "България Днес". Въпреки че несебърският Ал Капоне, спечелил си заслужената славата на недосегаем и безсмъртен, е преживял няколко кървави покушения срещу себе си, трескаво се подготвя за нова гангстерска война за разпределение на наркопазара.