Ути Бъчваров: Планирам голям воаяж в планините на Киргизия с лов и преходи с коне

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5683112 www.24chasa.bg
Ути Бъчваров надписва етикети за домашните си ликьори

Майка ми е главният виновник “Вкусно” да се появи на екран преди 20 г. - гледала беше един френски кулинарен формат, казва известният тв водещ

Догодина кулинарната поредица на Ути Бъчваров навършва 20 г. Предаването стартира през 1996 г. като “Вкусно”, а от 2014 г. се нарича “Животът е вкусен”. По случай празника в новите епизоди от есента и през цялата 2017 г. Ути ще показва най-автентичните български рецепти, приготвени от десетки баби, фермери и кулинари от всички краища на страната. Изготвил е списък от 100 човека, на които ще гостува с екипа си.

- Г-н Бъчваров, вече 20 г. сте на екран. Колко рецепти сте показали на зрителите?

-Броихме ги до едно време. С годините разбрахме, че бройката не е от значение, важно е храната да се поднася така, че хората да се чувстват живи и възбудени от това, че ще опитат нещо вкусно. Храната не е средство за преживяване. За 20 г. се опитах да превърна готвенето в малък кулинарен театър. А за рецептите - те наистина са много, приблизително 200 на година.

-Вие ли избирате какви рецепти да показвате?

-За съжаление, дълги години бях едноличен господар и диригент. Казвам за съжаление, защото прекалено много натисках на моя стил. Сега имаме прекрасен колектив. Вътре са Роската (Росен Митков - асистент готвач - б.а.), нашата кулинарна редакторка Поли, Боян Плачков - отговорен редактор, Нико Тупарев, разбира се. С него се чуваме поне 2-3 пъти седмично, за да си поговорим за храна - кой какво е опитал, видял. Това означава, че мускетарските идеи, които имахме с Нико и с моята майка преди повече от 20 г., когато се раждаше идеята за предаването, са живи. Оттогава храната за нас никога не е била формалност, а движеща сила и любов. С предаването “Вкусно” успях да донеса добрата вест - че храната трябва да бъде споделяна. Онази, която е “изплюскана” някъде там, в килера, или с чело, забодено в рафтовете на хладилника, не е щастлива храна.

-Колко време подготвяте списъка с над 100 човека, които ще готвят автентични български рецепти за 20 г. на предаването в следващия сезон?

-Двайсет години. (Смее се.) Те, разбира се, са много повече от 100 и това е най-голямото богатство, което съм натрупал през годините.

-Често споменавате идеите си за утвърждаване на кулинарен шовинизъм в България. Научи ли се българинът да цени българското?

-Българинът се опитва да го цени, опитва се да преглътне и по-солената цена на българския продукт, за което го поздравявам. Имаме много добри производители, има и клиенти. Може би обаче търговецът е лабилното звено. Прекупвачът, джамбазинът - той е този, който ни будалка. Защото една табелка “български домати” подвежда потребителя. Аз понякога, като отида на пазара, питам: “Ооо, ама това български домати ли са? Аз не ги искам.” А те веднага казват: “Ама те са гръцки или македонски.” Държавата трябва да се намеси, за да е сигурен потребителят какво купува. Това е може би моята следваща мисия - заедно с потребителя да извървим този път.

-Често споменавате бабите от селата, с които сте готвили в различни краища...

-И за тях съм помислил. Сред стоте избрани има и читалища, в които все още кипи българският дух и реч, танцува се и се правят гощавки. Смятам, че българският шовинизъм трябва да надделее, защото тези бранители на българското имат нужда от помощ. Защото страдат от ударите на немотията, от ударите на ромски бандити. Така че “Вкусната България” има и такава патриотична идея - да помогне на българския дух.

-Какво научихте от бабите по селата?

-Че едно време българинът, докато е работел, е пеел. Аз пея много фалшиво, но пък много обичам да слушам музика. Бабите са ми разказвали как за различната работа си има различни песни. Къщните задължения са много фина работа, която човек трябва да облече с много любов. Дори в една гола къща на една гола маса човек може да сложи една свещ, да пусне хубава музика и да създаде атмосфера. А ние понякога напълно предъвкваме всички тези детайли.

-От кого научихте първите рецепти в живота си?

-Аз съм стопроцентов възпитаник на кухнята на мама. Но рецептите как една трапеза да е по-жива, ги научих от приятелите на моята майка. Те идваха 2-3 пъти седмично вкъщи. Живеем в центъра на София, което предразполага всички хора на изкуството, с които тя работеше покрай телевизионния театър, да се отбиват преди или след театър. Оттам съм развил идеята за споделянето на храната.

-Майка ви ли е главният виновник “Вкусно” да се появи на екран?

-Да. Защото ние двамата с Нико като едни юноши бледни се чудехме какви пътища да поемем. Тя гледаше един формат по френската телевизия за две лели, които готвеха провинциална кухня. Показа ни го и на нас с Нико ни светнаха очите. След нелеки колебания кой да бъде водещ на новото предаване започнахме да го създаваме. Впоследствие се оказа, че ще съм аз. Даже още си спомням първото демо на предаването, което заснехме с една стара камера. Събрахме се на фона на една дъска и

готвихме

въображаеми

палачинки, изрязани

от вестник

За съжаление, тази много смешна версия, в която аз съм много слаб и много млад, се изгуби. Димитър Митовски беше режисьор, Росен Цанков и Димитър Гочев оператори, а Нико продуцент - това беше екипът на “Вкусно”. В годините успях да изградя мой стил - хубавата готварска шапка, част от умалителните, които се опитаха да ми откраднат, моето любимо черно пиперче, любимите “джиджавки”, които обичам да използвам, и естествено, системата да се реже “джаста-праста”.

-Беше ли ви трудно в началото, имахте ли кулинарен опит, когато станахте водещ?

-Моят опит не беше малък. Аз не съм завършил професионално училище за готвене - бях самоук, четях книги, разбира се. Но ние знаехме поне една година преди да започне “Вкусно”, че това предаване ще го има, и аз започнах да тренирам. С Нико канехме състуденти, правехме вечери, с които експериментирахме как на хората ще им е интересно. В предаването на БНР “И рибар съм, и ловец съм”, което водехме с Иво Сиромахов, започнах кулинарна рубрика. Почти съм стажувал в едни от най-добрите ресторанти. Да питаш, няма нищо лошо. Както те са ме питали как да се държат пред камера, така аз съм се съветвал с тях.

-Имате ли кулинарни гафове на екран?

-О, да. (Смее се.) В новите епизоди догодина ще направим ретро рубрика и ще извадим част от предаванията. Много гафове е имало - палил се е котлонът, когато тиганът ти е мокър, горещото олио започва на пръска и да те облива... Имало е и рецепти, които сме правили по два-три пъти, защото не са се получавали. Аз си признавам тези грешки, защото, както е казал Ницше, те са твърде човешки.

-Как от ВИТИЗ се сблъскахте с медиите?

-Аз съм израснал в Българската национална телевизия, защото майка ми беше шеф на телевизионния театър. Нямаше как да не обикалям телевизията, да не познавам всички. Играл съм като дете в някои от телевизионните постановки, с което много се гордеех. Впоследствие във ВИТИЗ започнах да пиша всяка седмица статийки за кино и театър във вашия вестник “24 часа” и в “Труд”. Бях първи-втори курс и бях много горд с това, опитвах се да бъда актуален, остроумен. Един ден Иво Сиромахов, който вече беше започнал да води това ловно-рибарско предаване, ми каза: “Ути, аз откъм лова и риболова съм много бос, ще ми помогнеш ли?”. И започнахме да водим заедно това предаване, направихме почти 7 г. После той дойде в екипа на “24 часа”.

-Бяхте ли вече запален по лова?

-Не. Бях голям планинар като ученик. Това беше идеята и на Иво - че съм обикалял много и познавам всякакви странни хора, да се включвам от различни места с различни странни истории. Впоследствие станахме ководещи.

-Ловният ви рекорд?

-Аз нямам ловни рекорди, не съм събирач на скъпи пушки, на надарени блондинки или автомобили всъдеходи. Моята най-ценна инвестиция са приятелите, които съм натрупал през годините. Може би,

ако се бях фокусирал

в по-комерсиален

бизнес, сега щях да

съм богат финансово

Но аз съм много щастлив с моето богатство, а то е моите приятели.

-Пътуването до Камчатка ли е най-екстремната ви екскурзия?

-То се случи в един много интересен период от живота ми. Камчатка наистина беше един много екстремен, много мъжкарски и абсолютно едноличен мой полет към другия край на света, който храни моето самочувствие и до ден днешен.

-Сам ли заминахте?

-Абсолютно сам. Пътувах два месеца и половина.

-Планирате ли скоро ново пътуване?

-Планирам голям воаяж в дивите планини на Киргизия с преходи с коне, с вълнуващ лов. Може би догодина или по-догодина. Но за там трябва тежка физическа подготовка, с която съм се заел. Поне веднъж седмично ще ходя на Витоша. Така че, ако ме видите там, може да ме поздравите, че си изпълнявам обещанието.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фолклегендата Руси Русев стана учител! Изпълнителят на вселенския хит "На бургаската гара" преподава на деца в училище "Христо Ботев" в бургаския кв. Долно Езерово. "Започнах втора учебна година като вокален педагог. Музикалната ми кариера продължава - имам участия и концерти, опитват се да правя нови песни, но и искам да уча деца.

Оплюваната и сочена с пръст за глупава плеймейтка Нора Недкова прецака Биг брадър! Блондинката изненадващо беше изгонена от риалити шоуто, но реално тя печели от цялата ситуация. Предисторията. В деня на напускането си на къщата Нора се скарва с продуцентите, защото личният й фризьор не я посещава достатъчно често.

Чалгарки + лоши момчета = класическа комбинация. Представителките на кръшния жанр имат силно влечение към мъже, които имат проблеми със закона. Или към парите им. Жоро Бирмата е последният виден любовник на фолкпевици, който е преследван от органите на реда и беше обявен за издирване. Младежът дълго време имаше връзка с Преслава,