Панагюрище - столица на свободата, златното съкровище и духа на България

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5730919 www.24chasa.bg

Панагюрище се слави и с църквите си - “Св. Теодор Тирон” е построена към средата на XVI в.

Панагюрище е град с неповторима атмосфера и своеобразен колорит. Съчетал в себе си богато културно-историческо наследство, възрожденски дух, модерна инфраструктура и съвременен икономически потенциал.

Общинският център се намира в полите на Средна гора. По цялото протежение на града преминава р. Луда Яна, която по исторически данни има основно значение за зараждането на селището, чиито корени се крият дълбоко в древността.

В околностите на Панагюрище има десетки тракийски могили. В една от тях - Мрамор, е разкрито погребение на древен тракийски владетел. Недалеч от нея през 1949 г. е намерено прословутото Панагюрско златно съкровище. Около Панагюрище са разкрити и останките на ранновизантийски и средновековни крепости, сред които най-известната и запазена е Красен.

Изцяло променен и обновен през последните години, градът е съхранил забележителни архитектурни и исторически паметници, уникални артефакти, постижения в културата, танцувалното и певческото изкуство, фестивалния туризъм.

Безспорен шедьовър е откритото на 8 декември 1949 г. уникално златно съкровище от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. То е датирано от края на IV и началото на III в. пр. н. е. и е уникален паметник на тракийската култура и цивилизация.

През 2012 г. съкровището се завърна за първи път у дома - 63 г. след откриването му. Това стана след дарение в размер на над 6 млн. лв. от “Асарел-Медет” АД и лично дарение на председателя на Надзорния съвет на дружеството проф. д-р Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на културата.

На базата на тристранен договор между НИМ, “Асарел-Медет” и община Панагюрище със средствата от дарението в двора на историческия музей в Панагюрище бе изградена уникална зала трезор “Панагюрско златно съкровище”, изработени са и две негови копия - едното за НИМ, другото за местния музей, които да заместват оригинала, когато е на изложения в други части на страната или в чужбина. По силата на договора

оригиналът на

съкровището

всяка година

през май се

излага за 30 дни

в залата трезор в Панагюрище. По изключение тази година оригиналът е в града от 1 юли до 31 август.

Мощният духовен и икономически подем през Възраждането превръща Панагюрище в център на Априлското въстание през 1876 г., когато градът за 10 дни е столица на България. Паметно място за всеки българин е близката местност Оборище, където през април 1876-а се провежда Първото велико народно събрание и фактически в България се зараждат демокрацията и парламентаризмът.

Панагюрище е град светиня, който пази и до днес жив духа на българщината. При потушаването на Априлското въстание градът е опожарен - изгарят над 500 къщи. Като по чудо някои от тях, пряко свързани с организацията на бунта, оцеляват. Днес 7 емблематични къщи представляват впечатляващ ансамбъл от възрожденски културно-исторически паметници, които съхраняват национални реликви от априлската епопея и паметни исторически събития и личности.

Всички те са част от историческия музей на града. Музейният комплекс включва още залата трезор “Панагюрско златно съкровище”, самостоятелна експозиционна зала, Дудековата къща, Джуновата къща, Синята Хаджидимитрова къща, къщата музей на Райна Княгиня, Тутевата къща, Лековата къща, Дриновата къща.

Къщата на Иван Леков е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г. Собственикът ѝ, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Къщата е тайна квартира на Васил Левски. Наред с историческата стойност Лековата къща е и ценен паметник на възрожденската архитектура.

Изключителната стенописна украса отвътре и отвън е изпълн ена от местния майстор Иван Папазов-Зографина.

Родната къща на Райна Попгеоргиева - знаменоска на Априлското въстание, е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща, построена през 1673 г.

На 22 април 1876-а знамето, на което тя извезала със сърма лъва и “Свобода или смърт”, тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща - Правителствен дом. По време на Руско-турската война знамето вероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901 г. Райна Княгиня възпроизвежда главното въстаническо знаме. Днес то се пази в родната къща.

В Тутевата къща на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. Иван Тутев е бил заможен гражданин и участник в революционното дело. Неговата къща е последната квартира на Бенковски в града.

Една от последните крепости на въстанието - Дудековата къща, пази страшен спомен за драматичните събития от 30 април 1876 г. Тогава турската войска и башибозук нахлуват в града, а в къщата се укриват жени, старци и деца. Тук Петър Щърбанов се самоубива с думите: “Няма пример да се е предал някой от панагюрските борци с оръжието си. Славно свършиха панагюрци!”, за да не попадне жив в ръцете на турците.

Българската кръв и досега личи върху дървеното стълбище. Дудековата къща е построена през 1856 г. Собственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на въстанието.

Историческият музей е създаден на 20 януари 1951 г. и е утвърден с решение на колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27 декември 1966 г. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел и съхранява във фондовете си над 18 000 музейни единици от най-дълбока древност до наши дни.

Впечатляващ е

и мемориалният

комплекс

“Априлци”,

изграден през 1976 г. по повод 100-годишнината от Априлското въстание, на историческото Маньово бърдо в центъра на града. На него са се водили сраженията по време на въстанието.

Средногорският град се слави и със своите църкви. Храм “Св. Тодор Тирон” е най-старата панагюрска църква, която е построена към средата на XVI в. Тя е еднокорабен храм, който днес е съединен с обща стена с църквата “Св. Въведение Богородично”. По време на кърджалийските размирици е опожарявана, възстановена е през 1808-1809 г.
“Св. Въведение Богородично” е еднокорабна базилика с колонада. Майсторите зидари са били от Банско, а резбарите - от Дебърско. Изгорена през Априлското въстание, тя е възстановена от брациговски майстори и е богато изписана със стенописи и украсена с икони от самоковски майстори.

Храмът “Св. Георги” се счита за катедрален храм на града. Строен е в периода 1856-1860 г. Представлява импозантна възрожденска постройка с колонада от западната фасада. Навремето е била една от най-големите и хубави в България. По време на Априлското въстание е изгоряла и са оцелели само зидовете. “Св. Георги” е възстановена през 1878-1880 г., като е направен нов иконостас от майстори от Струга.

В Панагюрище успешно се развива културно-фестивалният туризъм. На огромен интерес се радват международният младежки танцов фестивал “Пъстър свят”, международният конкурс за млади оперни певци “Елена Николай” и световното първенство по фойерверки “Огън, цвят и фантазия, България - Панагюрище”.

Неповторимите яйца по панагюрски

Едва ли има някой, който не е чувал за яйца по панагюрски. Рецептата им е изключително лесна и не са необходими особени кулинарни умения за приготвянето им.

Необходими съставки за 2 порции:
яйца - 6 броя
сирене - 200 г
кисело мляко - 1 кофичка
чесън - 2 - 3 скилидки
олио - 4 - 5 с.л.
червен пипер - 1 с.л. сладък
оцет - 1 с.л.
Сложете водата да заври и прибавете оцет. Щом кипне, намалете котлона и чукнете от съвсем ниско едно по едно яйцата. Може да ги чуквате в черпак и така да ги пускате в леко врящата вода. Внимавайте яйцата да не залепнат за дъното или едно за друго.

Варете ги до желаната твърдост на жълтъка. Загрейте олиото на котлона, прибавете червения пипер и бързо разбъркайте за кратко, за да не загори. Чесъна пресовайте и го прибавете към млякото. В 2 чинии натрошете по малко сирене, сложете по 3 яйца, по 2-3 с.л. кисело мляко, отгоре натрошете сирене и залейте двете порции със запърженото олио.

В Панагюрище са родени Марин Дринов и Райна Княгиня

Проф. Марин Дринов е историк и филолог, основател и първи председател на Българското книжовно дружество - днес БАН. Роден е през 1838 г., завършва Московския университет. Марин Дринов е един от съставителите на Търновската конституция. Предлага София да стане столица на освободена България.

Нешо Бончев е първият български литературен критик, преводач. Роден е през 1839 г. Завършва семинария в Киев и Историко-филологическия факултет на Москва. Събира и издава български народни песни. Работи в органа на книжовното дружество “Периодическо списание”, в. “Македония” и “Свобода” и списание “Читалище”. Умира през 1878 г. в Москва.

Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева) е учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. Арестувана е и измъчвана в пловдивския затвор. След Освобождението учи медицина в Москва и е първата дипломирана акушерка.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е председател на Надзорния съвет на “Асарел-Медет”. Завършил е Техническия университет в София и е специализирал мениджмънт и маркетинг в България, Австрия и Япония. Постъпва в “Асарел-Медет” през 1971 г., а през 1986-а става главен директор на миннообогатителния комплекс.  През 1991 г. Цоцорков е сред учредителите на Българската минно-геоложка камара и до момента е многократно преизбиран неин председател. Член е на Международния организационен комитет на световния минен конгрес - Варшава, носител на орден “Стара планина първа степен”.

“Асарел-Медет” - двигател на туризма в Панагюрище

Дружеството инвестира над 100 млн. лв. в проекти с общината

Благодарение на мащабната си социална програма медодобивната компания “Асарел-Медет” се превърна в двигател за развитието на туризма в Панагюрище. Дружеството инвестира много над 100 млн. лв. в проекти с община Панагюрище под формата на публично-частно партньорство, благодарение на които градът стана привлекателно място за живот, отдих и туризъм във всичките му разновидности. Със съдействието на фирмата и на председателя на Надзорния съвет проф. Лъчезар Цоцорков през 2012 г. към местния музей бе изградена специална зала, в която да се съхранява оригиналът на Панагюрското златно съкровище при експонирането му в града.

С пълната реконструкция, модернизация и обновяване бившият Дом на миньора се превърна в 4-звезден хотелски спа комплекс “Каменград”. Той разполага с открит и закрит басейн, 6 вида сауни, парна баня, лакониум, турска баня, джакузи, комбинирана вана, тангентор, приключенски и контрастни душове, пътека на Кнайп, леден сектор, релакс зона, както и разнообразни масажи.

Има модерно оборудвана фитнес зала и спортно игрище с настилка с най-високи стандарти. Площадката предлага възможности за игра на тенис, волейбол, баскетбол, минифутбол, а допълнителното осветление позволява да се спортува и във вечерните часове.
Гостите на
“Каменград”
могат да ползват
удобствата
на изцяло
реновираните
3 луксозни
апартамента,
14 луксозни двойни стаи, 11 стандартни двойни и 15 стандартни единични стаи.

Модернизираният комплекс предлага условия за провеждане на мащабни национални и бизнес мероприятия, тъй като разполага с 4 конферентни зали, които имат капацитет от 20 до 120 места.

Комплексът предлага и ресторант с панорамна тераса, уютен лоби бар, бар в спортния център и подземен охраняем паркинг. Преди година в Панагюрище бе открита и многофункционалната, супермодерна спортна зала “Арена Асарел” с 2000 места. В нея могат да се практикуват 30 вида спорт. Разполага и със спортно-тренировъчна зала с 250 места.

“Арена Асарел” е сертифицирана по всички международни стандарти и на нея могат да се провеждат световни и европейски първенства, международни и републикански турнири и шампионати. Тя е перфектна база за подготовка на отбори или индивидуални спортисти, както и за провеждане на спортен туризъм в съчетание със спа комплекс “Каменград”.

Преди 2 месеца премиерът Бойко Борисов откри и новото съкровище на Панагюрище - многопрофилна болница “Уни Хоспитал”, в чието изграждане “Асарел-Медет” вложи над 90 млн. лв. Медицинският комплекс разполага с възможно най-съвременна апаратура и може да съперничи на най-престижните болници в Европа и света. Болницата разполага с 310 легла и лекари по 35 медицински специалности.

На разположение на пациенти от страната и чужбина е свръхмодерният Център за онкологично обслужване. Докато отдъхвате и се наслаждавате на Панагюрище, може да направите своя профилактичен преглед в “Уни Хоспитал”, да ви бъде направена диагностика на супермодерна медицинска апаратура, да направите консултация с наши и чужди водещи лекари.

186 асарелци бяха наградени

“Асарел-Медет” е компания, в която професионализмът и почтеността са в основата на корпоративната ни ценностна система. Екипът е от мотивирани и отговорни хора, чиито всеотдайност и трудолюбие са в основата на нашите успехи.” Това заяви изпълнителният директор на дружеството инж. Делчо Николов на 24 август, когато общо 186 работници, служители и мениджъри бяха отличени за професионалните си постижения или дългогодишната си трудова кариера в компанията и обособените дружества.

Отличия получиха 100 работници, диспечери, технолози, механици, енергетици, началник-смени, специалисти и мениджъри, определени от колегите си за носители на званието “Най-добър в професията” за 2015 г.

В навечерието на Деня на миньора бяха отличени още 86 работещи в дружеството, които през 2015 г. навършват 25, 30, 35 или 40 г. непрекъснат трудов стаж в “Асарел-Медет” или дъщерните дружества. Доайен сред наградените е автомонтьорът в Централната ремонтна база на рудник “Асарел” Найден Калугеров, който вече 40 г. е част от екипа. По старшинство на него се пада честта да развее фирменото знаме на 27 август, когато в курорта Панагюрски колонии дружеството ще чества професионалния си празник.

Сред отличените е и председателят на Надзорния съвет на фирмата и председател на Българска минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който от 30 г. е начело на предприятието.

По време на тазгодишната церемония 7 служители бяха удостоени и с почетен знак “За заслуги” към “Асарел-Медет” - Радка Поптолева, Димитър Узунов, Стоян Новаков, Борислав Чуклев, инж. Ненчо Караатанасов, инж. Милчо Бояджиев и инж. Николай Дачкинов. Според установените фирмени правила отличието се получава от всеки, който има над 20 г. стаж и през последните 10 г. от тях поне 5 пъти е бил отличаван като “Най-добър в професията”.

Церемонията се състоя пред фирмения параклис “Св. Богородица Живоприемен източник”, като всеки от наградените получи благодарствена грамота и икона на св. Иван Рилски, покровител на миньорите и всички българи.

Вечни хитове на ФСБ, Б.Т.Р. и “Щурците” ще звучат на празника

"Фондацията” с вечните класики на групите “Щурците”, ФСБ, “Атлас”, “Те” и Б.Т.Р. ще звучи в курорта Панагюрски колонии на празника на “Асарел-Медет”, който тази година ще бъде на 27 август.

Празничният концерт стартира в 11,30 ч с изпълненията на духов оркестър “Делчо Радивчев” от Панагюрище. След тях на сцената ще излязат мажоретките от Обединения детски комплекс в града, както и фолклорният танцов състав “Тангра” от с. Попинци. Докато те се изявяват пред гостите, кулинарният маестро Ути Бъчваров ще приготви вкусен курбан, който ще къкри в казан, изработен от асарелска мед.

Любителите на естрадната музика ще се върнат назад в годините с изпълненията на Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Почитателите на родния фолклор ще се наслаждават на изпълненията на Румяна Попова и ансамбъл “Пазарджик”, а за най-младите гости ще пее Лора Караджова. Черешката на тортата ще бъде концертът на супергрупата “Фондацията”.

На сцената ще излязат Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, който преди няколко години имаше честта да свири с покойния клавирист на “Дийп Пърпъл” Джон Лорд.

За доброто настроение на гостите ще се грижат водещите Васил Драганов и Петьо Петков - Шайбата от “Комиците”, които са подготвили хумористични скечове.

Инж. Делчо Николов, изпълнителен директор на “Асарел-Медет” АД: Само в залата и болницата сме инвестирали 10 общински бюджета

И на предприемчивите панагюрци през Възраждането не е било по-леко

Инж. Делчо Николов е роден на 7 септември 1958 г. в Панагюрище. Завършил е Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” в София, специалност минно инженерство.

През 1980 г. постъпва на работа в “Асарел-Медет” и до 20 юни 2011 г. заема различни длъжности - от ръководител на пътно-строителен участък до началник на рудник и директор “Производствено-технически дейности”.

В периода юни 2011 г. - юли 2014 г. е генерален директор на “Асарел-Медет”. След въвеждане на двустепенната структура на управление в дружеството през 2014 г. е избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет.

Член е на Научно-техническия съвет по минно дело, геология и металургия.

- Г-н Николов, “Асарел-Медет” има успешно публично-частно партньорство с община Панагюрище. Благодарение на това в града бяха изградени както болница “Уни Хоспитал”, така и зала “Арена Асарел”. И всичко това става на фона на продължителна криза с цените на металите. Ще продължите ли своите програми в полза на обществото?

- Пред нас въпросът за спиране на подкрепата за родния край не е стоял дори в периодите на най-големи трудности. Разбира се, проектите се приоритизират. Но инвестициите в обществото, в повишаването на стандарта на живот и устойчивото развитие на община Панагюрище и региона не са просто елемент от фирмена програма. Това е част от нашата фирмена философия, която следваме повече от половин век.
Да, и сега има спад в цените на международните пазари, тежко е. Големи минни компании по света спират производство, продават активи, съкращават хиляди работници, свиват заплати.

Ние имаме разумна политика на управление на риска и успяхме да съхраним работните места, да запазим доходите на хората. Продължихме и инвестициите си в производствената модернизация и в развитието на региона. Ако се върнем век и половина назад във възрожденско Панагюрище, тогава въпреки тежките условия по време на турското робство предприемчивите панагюрци са градили църкви, училища, читалища, пращали са будни деца да учат навън, издавали са вестници и книги, осигурявали са заплатите на учители и свещеници.

Да не би на тях да им е било по-лесно? Но въпреки това с техните средства, с тяхната съпричастност и инициативност се е запазила българщината. Ние трябва да се учим от тези хора, да съхраняваме духа и родолюбието, да следваме ценностите им.
И смея да твърдя, че тук, в “Асарел-Медет”, го правим. Само за сравнение ще ви кажа, че само инвестицията в двата обекта, за които говорите, се равнява на около 10 годишни бюджета на община Панагюрище.

Ако “Асарел-Медет” и неговите акционери не бяха поели финансовата тежест, общината 10 г. трябваше да не харчи и стотинка за училища, за чистота, за ремонти, за култура или спорт, за да построи и оборудва болница и спортна зала. Сами разбирате, че това е невъзможно.

- С преустройството на Дома на миньора “Каменград” и дарителския проект за изграждане на залата за Панагюрското златно съкровище дадохте неимоверен тласък на града да се превърне в търсена туристическа дестинация. Как бихте определили ролята на “Асарел-Медет” за развитието на община Панагюрище и региона?

- Силата на мениджмънта в “Асарел-Медет” е в това да планираме дългосрочно. Ние мислим и планираме с десетилетия напред. Благодарение на инвестициите ни в модернизация вече сме в състояние да преработваме руди с двукратно по-ниско съдържание и нашият стратегически проект е да продължим живота на мината до 2040-2050 г.

За община Панагюрище това означава работни места, добри доходи и добър стандарт, социална сигурност, инвестиции, перспектива. Лично аз съм сигурен, че в нашия край екологичен рудодобив ще има и през следващите 100 г.
Но този регион трябва да има и алтернатива. Нашият роден край трябва да продължи да се развива, да бъде още по-красив и по-привлекателен за туризъм, за живеене, за нови инвестиции.

Вие питате за туризма и това наистина е алтернатива, ако отделните направления се развиват устойчиво и в синхрон. Ние вече създадохме условия за развитие на СПА туризма с хотел “Каменград”, на здравния туризъм с новата уникална болница, на спортния туризъм със спортната зала “Арена Асарел”.

Работим и върху ловния туризъм, като имаме стопанство на площ от 12 000 хектара, в което ловци вече идват за диви свине, сърни, благородни елени.

Имаме проект за изграждане на голф игрище край Панагюрски колонии, за възраждането на един от балнеосанаториумите в с. Баня. Спонсорираме значими фестивали и културни събития като Световното първенство по фойерверки, инициативи на читалища, на младежки и творчески организации.

Тези наши инвестиции водят и ще водят нови туристи, като това дава шанс за развитие на малкия и средния бизнес, на хотелиерството, ресторантьорството, услугите.
През последните 4-5 г. потокът от туристи се е увеличил неколкократно. Мисля, че посоката е правилна и Панагюрище ще продължи да бъде не само историческа светиня, но и привлекателен и популярен туристически център, в който хората ще могат да се поклонят пред подвига на априлци, да отдъхват, да творят, да се забавляват.

Най-радващото е, че тези наши проекти и инвестиции срещат широка подкрепа. Те обединяват, дават спокойствие и самочувствие и на нашите работници, от които 97% живеят тук заедно със семействата си. И да се върна към втората част на въпроса - мисията на “Асарел-Медет” е да даде не само спокойно настояще, но и добро бъдеще на нашия благословен Панагюрски край.

- “Асарел-Медет” е водеща компания в минната ни промишленост. Как посрещате днешния си празник?

- Естествено, с гордост от постигнатото и добро настроение. Това е празник не само за “Асарел-Медет”, но и за целия регион, бих казал и за целия миннодобивен бранш.
Сигурен съм, че и този ден ще остане незабравим за всички нас и ще ни зареди със сила, енергия и оптимизъм.

Искам днес да кажа едно огромно благодаря на нашия прекрасен екип, на нашите семейства, на ръководството на общината и всички институции, с които работим, на многобройните ни партньори. Нека бъдем здрави и щастливи и заедно да сбъдваме мечтите си, както правим повече от половин век. Честит празник!

Всеки пети стажант започва работа в “Асарел-Медет”

Всеки пети студент, който е бил на стаж в “Асарел-Медет”, започва работа в компанията.

Това сочи равносметката за общо 13-те издания на стажантската програма на дружеството. За времето от 2004 г. досега през отделите и цеховете на рудодобивното предприятие са преминали над 500 студенти от различни специалности. Над 100 от тях вече са част от екипа на “Асарел-Медет”, а желаещите да се включат в стажантската програма растат с всяка година. Показателен е и фактът, че по време на тазгодишното издание на форума “Дни на кариерата”, който се проведе в началото на тази година в София, над 500 младежи минаха през щанда на панагюрската компания, за да се запознаят с условията и изискванията да практикуват в “Асарел”.

“Стажантската програма на “Асарел-Медет” e един от начините рано да идентифицираме талантливите бъдещи професионалисти и да подпомогнем тяхното израстване. Тя е насочена към студенти, желаещи да приложат наученото на практика и амбицирани да успеят. Програмата дава шанс на младежите да открият силните си страни и да положат основите на успешна кариера. Стажантите имат шанс да се запознаят с реалната работна среда, правилата и атмосферата във водеща минна компания”, коментира по повод тазгодишната програма Александър Чобанов, директор “Човешки ресурси”.

Студенти в “Асарел-Медет”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в