Крадлив чиновник застреля апостол на Съединението

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5745295 www.24chasa.bg
Кап. Райчо Николов

Пословичната ни корупция погуби капитан Райчо Николов

Не вражески, а нашенски куршум погуби капитан Райчо Николов. Той е един от апостолите на Съединението през 1885 г. На 6 септември крадлив чиновник го застреля в центъра на Пловдив. Пословичната ни корупция взе свидна жертва.

Джумая джамия в Пловдив, лобното място на Райчо Николов
Джумая джамия в Пловдив, лобното място на Райчо Николов

Райчо Николов е родом от търновското село Райковци. През Кримската война (1853-1856) едва четиринадесетгодишен извършва чутовен подвиг. Преплува Дунава при Силистра и известява руското командване, че турците готвят нападение. Героят е настанен във военно училище, а

Съединението на Княжество България и Източна Румелия Литография от Николай Павлович
Съединението на Княжество България и Източна Румелия Литография от Николай Павлович

императорът му

праща парична

награда, която не

получава

“Когато узна, че са му откраднали наградата на царя - пише Симеон Радев, - Райчо почувства голяма болка в детското си сърце и не прости вече никога на своите грабители. От военното училище излезе руски офицер и русофоб. Даже и Освободителната война не смекчи у него тази ненавист.”

Заедно със свободата братушките носят у нас отровното семе на корупцията. По време на окупацията техните чиновници откровено си казвали как искат рушвета - в пари или като подарък. Нашите продължават тази традиция с балканска изобретателност.

Тодор Бурмов например, първият министър-председател на България, получил от Александър II брилянтен пръстен. Той обаче вдигал къща и замолил руското консулство да го смени с парични знаци.

Премиерът взел

400 рубли,

като задържал

и пръстена,

който отделно изтъргувал за 67 английски лири. “Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие”, възмущава се Константин Иречек, дошъл у нас да ни прави европейци.

Всеки прибирал каквото може според мястото си в държавната йерархия. Григор Начович бил забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облажил като консултант по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежал от фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов спечелил покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.

Краде се както в княжеството, така и в автономната Източна Румелия. В тамошната милиция служи капитан Райчо Николов. Редови солдат е Гюро Михайлов, който дава караул в щаба.

Гюро Михайлов

охранява

паричния ковчег

На 24 декември 1880 г. заедно с него застъпват наряд Костадин Аргиров, Илия Кръстев и Митю Петков. Разводач е Никола Костадинов.

Към полунощ в дървената сграда избухва пожар. Единственото ведро се оказва безпомощно и пламъците неумолимо пълзят към третия етаж, където е Гюро. Счетоводителят Иван Костов успява да се покатери по стената, влиза при него и му казва да бяга.

“Без разводача никога поста си няма да напусна!”, стоически отвръща войникът до раклата с парите. Той знае, че чиновниците пипат!

Костадинов и другите караулни се втурват по пращящите от огъня стълби. Блъскат вратата и през дима съзират силуета на Гюро. В този миг прогорелият под се сгромолясва и пламъците поглъщат петимата.

Според следствието

палежът е турска

провокация или

прикриване

на финансова

злоупотреба

Райчо Николов е убеден във второто. На погребението на изпепеления караул той козирува, после сваля шапката си и казва: “Мамона погуби тия храбри солдати! Чест и слава тям! Светла им памят во веки веков!”.

Офицерът не подозира, че самият той е белязан от демона на алчността. Още от времето на ония рубли, разпределени по братски между братушките.

Райчо Николов е сред главните апостоли на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Призори на 6 септември 1885 г. в двора на конака под негова команда е една дружина от три роти. Отвън майор Данаил Николаев гърлено се провиква: “Отворете тази врата или аз сам ще я отворя. Народът не иска вече да търпи турски паши.”

Появява се полицмейстерът и отвръща:

“Майор Николаев,

здесь хранится

жизнь

генерал-губернатора”

“Так, батенька, мы будем лучше хранит его, чем вы”, уверява го българският офицер. Руснаците лъжат, че ключовете ги няма. Тогава Николаев извисява глас: “Момци, слушайте! Да живее негово височество княз Александър, ура!”

Под командата на Райчо отвътре се чува гръмовно “Ура!” Ключовете се появяват и войската влиза в конака. Пристига и голямоконарската чета на Продан Тишков, наречен Чардафон Велики.

Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е в покоите си. “Аз не исках да вляза - разказва Данаил Николаев, - за да не се даде на преврата военен характер. Не искахме да се каже в Европа, че сме извършили едно пронунциаменто. Затова се разпоредих да се бият камбаните по църквите, за да се събере народът…”

Пращат вест да

дойде Захари Стоянов

Заедно с още двамина той влиза при Кръстевич. Понеже се бавят, Николаев нарежда на поручик Въльо Стефов да види какво става. “Вашият собствен файтон е впрегнат и ви чака на вратата”, информира Стефов губернатора.

“Така е, така е, бай Кръстевич! - потупва го по рамото Захари. - Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редактор на “Борба”. Ама, хайде сега излазяйте!”

“И аз съм българин. Ако аз съм изгубил всичко, то поне народът спечели”, мъдро отбелязва Гаврил Кръстевич. Във файтона той е конвоиран с гола сабя в ръка от Недялка Шилева, изгората на Чардафон.

Избрано е временно правителство, в което влиза и Райчо Николов. Към 2 часа подир пладне той отива в пощенската станция.

Трябва да арестува

началника

Костадин Тодоров

Коста е черна душа, зъл противник на Съединението. “Тодоров толкоз повече се боеше от новия режим, защото бе извършил злоупотребления в касата на станцията”, сочи Симеон Радев.

Като вижда Райчо, крадливият си плюе на петите. Офицерът хуква подир него. Авторът на “Строителите на съвременна България” хроникира: “Захвана се по пловдивските улици яростно гонение. Тичайки, те стигнаха до Джумаята. Тук Тодоров, на когото очите изскачаха от орбитите, се обърна срещу своя гонител и даде върху му няколко вистрела. Един куршум улучи дяда Райча в главата и го повали мъртъв.”

Очевидци твърдят, че в този момент от преизподнята се чул кикот. Това бил Мамон, властникът на парите!