Може би сред тях са бъдещите майстори,
които ще спечелят за България “Оскар”,
“Златна палма” или “Златен лъв”
Утре, неделя, ще станат окончателно известни имената на около 180 млади хора, горди студенти в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) “Кръстьо Сарафов”. Приемът беше за 21 специалности - 6 магистърски и 15 бакалавърски.
Десет дни, през които народът, “видял се с пари” (според премиера Борисов), празнуваше в Гърция, Турция и други страни, в двете сгради на “Раковски” кипеше къртовски труд като в рудниците на цар Соломон.
21 комисии, съставени от около 60 преподаватели на академията и други специалисти, внимателно търсеха сред над 600-те кандидати онези “парчета руда”, които да бъдат шлифовани и превърнати в талантливи актьори, режисьори, оператори и т.н.
Може би някой от тях ще донесе в България първия “Оскар”, “Златна палма” или “Златен лъв”?
Крайно време е!
Много нови неща има през тази кампания. За първи път се въвежда специалност “Филмов и телевизионен звук”. По нова система, която залага на широка базова подготовка, на многостранно развитие с последващо профилиране, са организирани изпитите за кинофакултета.
В първи курс всички
студенти учат заедно
всичко за киното
И след това всеки може да избере своята професия според интересите и възможностите си.
“Бъдещият монтажист - казва ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев - не трябва да познава само компютъра, а да знае повече за снимачния процес и работата на режисьора, да бъде накаран да напише две изречения анализ или да се опита да направи най-елементарна драматургическа структура. Фотографът може и да не стане звукорежисьор, но не е зле да има представа от звук...” (Интервю с проф. д-р Семерджиев на 52-а стр.)
Ректорът и проф. Пламен Марков разработват идейна концепция този принцип на прием да бъде приложен и за театралните специалности. Приетите за актьори в театъра да изучават и куклено майсторство, пантомима, театрознание, сценичен дизайн. “Да имат време да потърсят себе си и да решат точно какво ги привлича”, казва още ректорът на академията.
Наред с всичко това студентите в НАТФИЗ ще продължат да учат специалностите, които изграждат класическото им образование - литература, етика, естетика, философия, религия, митология, история на изкуствата и др.
Около НАТФИЗ и неговите предшественици ДВТУ и ВИТИЗ винаги е имало особен ореол и слава, някаква митичност излъчва тази каменна сграда на ул. “Раковски” 108А. Възпитаниците му винаги са се чувствали по-специални може би защото са подготвяни за професии, които имат важна мисия: работят за културата на страната и идентичността на българина.
В тази сграда всички издържали изпитите влизат със специален ритуал и излизат със специален ритуал. На 15 септември ръководството на НАТФИЗ качва всички нови студенти на сцената на учебния тетаър.
След емоционално слово на ректора всеки първокурсник получава лично от ръководителя на съответната катедра своята студентска книжка. Залата е пълна с народ - близки и роднини, студенти от горните курсове, които
ръкопляскат, викат
и свиркат, но възпитано.
Шоуто е гарантирано
Същото е и при дипломирането - всеки абсолвент лично получава своята книжка с “няколко топли думи”.
“Този прием кара първокурсниците веднага да се почувстват като част от артистичната общност. Но им държи влага до първата сесия, когато ги връхлита напрежението. Защото следването в НАТФИЗ никак не е песен.
Има жестока битка за оцеляване, много съспенс и много трилър има”, казва доц. д-р Марин Дамянов, преподавател по кинодраматургия. А всичко започва от 1948 г., когато със специално постановление на Министерския съвет Държавната театрална школа при Народния театър се преобразува в Държавно висше театрално училище (ДВТУ).
То трябва да подготвя актьори, режисьори и театроведи за българския театър. Постепенно те ще положат и основите на българското кино. Първият филм на новосъздадената кинематография - “Калин Орелът” излиза на екран през март 1950 г.
В първия випуск са приети
22-ма студенти
по актьорско майсторство и 9 по режисура. Две години по-късно в института учат и 16 души по театрознание. Отначало курсът на обучение за всички специалности е 4 години, по-късно той става 5 за режисьори и театроведи.
Първият ректор на ДВТУ е професор Димитър Б. Митов, или Дъбът Митов, както с признателност го наричат. Той е изтъкнат литературен и театрален критик, публицист, автор на редица монографии за български и чужди писатели, издател на литературен вестник.
Вижте само какви личности работят и преподават в ДВТУ: професорите Боян Дановски, Георги Стаматов и Владимир Трандафилов, доцентите, които по-късно също стават професори - Стефан Каракостов, Любомир Тенев, Пенчо Данчев, д-р Любомир Андрейчин, Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, д-р Кръстю Мирски, Герда Глоке и лекторите Олга Кирчева, Асен Попов, Любен Саев, Галина Тагамлицка. Непосредствено след тях за професори са назначени Николай Осипович Масалитинов и Георги Костов.
Първоначално ДВТУ се помещава в сграда на бул. “Толбухин” 43 (днес бул. “Васил Левски”). Сега в нея е художествената гимназия “Проф. Илия Петров”.
Сградата скоро се оказва тясна да побере студентите. През 1951 г., по случай 75-годишнината от рождението на големия артист Кръстьо Сарафов ДВТУ е наречено на неговото име. През 1954 г. училището е преименувано на Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) “Кръстьо Сарафов”.
През 1955 г. институтът се мести в нова, специално построена сграда на ул. “Раковски” 108А. На 1 ноември 1957 г. с комедията “Двубой” от Иван Вазов, постановка на Анастас Михайлов, се открива Учебният театър. Всички големи актьори след 1955 г. са тръгнали от неговата сцена.
През годините се откриват много нови специалности - актьорско майсторство и режисура за куклен театър, кино и телевизионна режисура, телевизионно операторство, кинознание и др.
На 1 август 1995 г. ВИТИЗ
е прекръстен на НАТФИЗ
(Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”). Преди години академията получи автономия но заедно с нея отпадна грижата на държавата за разпределението на младите специалисти.
Добре е новите кандидати за слава да знаят всичко това, защото им предстои свирепа конкуренция, която все повече се засилва...
Проф. д-р Станислав Семерджиев,
ректор на НАТФИЗ:
Новата система за изпит в кинофакултета
даде чудесни резултати
Изключително съм доволен от от кандидат-студентската кампания.
Цялата комисия, която е от 11 души, е изключително впечатлена, защото сред кандидатите има много голямо качество, за разлика от други години.
Млади хора с широки интереси и с многостранни таланти. Хора, които кандидатстват примерно режисура, обаче в същото време имат умения да направят анимационен филм, пишат интересни анализи или снимат. Хора, които кандидатстват анимация, а в същото време са направили изключително интересна фотографска изложба или звук на филм.
Хора, които кандидатстват монтаж, а в същото време са написали сценарий за игрален филм или за пиеса, поставили са танцови спектакли или нещо друго.
Хора, които кандидатстват драматургия, а в същото време са направили анимационни филми. Хора, които освен всичко друго, за което говорим, участват в музикални групи, имат скулптури, рисунки, живописни платна, спечелили са награди от художествени изложби.
Изключително интересни хора!
Много съм доволен, че сменихме изпитната система, защото това даде възможност да проверим качествата на кандитатите в различни области.
Когато ги питахме защо кандидатствате монтаж, примерно, те казват - ами аз записах тази специалност, обаче искам да се занимавам и със звук, и с драматургия, и с анимация и т.н.
Тоест реално този нов начин на изпитване и новата система на обучение, която сега ще започне, дава възможност на кандидатите да намерят себе се, да намерят истинското си призвание.
Не мога да кажа, че не е имало куриозни случай. Имаше два-три, но ако сега ги опиша, хората ще се познаят, а това не е добре.
Фаворити имам няколко. Яви се едно 18-годишно момиче от Кюстендил, което учило японски език и вече го знае. Завършило е английска гимназия с френски език. Наред с това има три поставени пиеси на кюстендилска сцена, играни в присъствието на японския посланик и други хора от посолството, защото пиесите са с японски сюжети в стил кабуки.
Печели и първа награда на националната олимпиада по философия, първа награда на националната олимпиада по лингвистика. И на всичкото отгоре свири на пиано...
В НАТФИЗ иска да учи драматургия и като втора специалност - режисура.
Подготвяме програма по същия начин да бъдат изпитвани и кандидатите за театралните специалности, но нямаме намерение да го правим светкавично. Най-вероятно ще направим пилотна програма, която догодина да бъде паралелна с класическите структури, които сега имаме.
Пилотна програма, с която да приемем 10-15 човека, но ще си останат актьорство, куклен театър и т.н.
И като видим как се развива тази пилотна програма, тогава ще решаваме какво правим.
Комисия от 11 души (9 мъже и 2 жени), начело с ректора на НАТФИЗ, събеседва с преминалите първите кръгове кандидати за филмовия факултет.
Проф. Стефан Данаилов взе випуск за 8-и път
Мастера вижда дори скритите неща в кандидатите
73-годишният Стефан Данаилов (Ламбо, Мастера, Бате Серги) избра 40 момчета и момичета за своя осми пореден випуск. Първи помощник в обучението им ще е доц. Пенко Господинов, актьор в Малък градски театър “Зад канала”.
Кръговете за актьорско майсторство за драматичен театър вече не са четири, а три. Третият е пред публика.
Още първия кръг обаче Ламбо превръща в спектакъл. Постоянно ражда нови и нови ситуации, в които без капка жал хвърля кандидатите. Те на моменти може би го мразят и дори ненавиждат, но едно “браво, моето момиче” изтрива и най-мрачната физиономия, и най-свирепия яд.
Мастера, разбира се, прекрасно знае, че всички са подготвили много добре своите стихотворения, басни и монолози. Затова безцеремонно ги прекъсва на третото изречение
и започва да ги
разкъсва между
ада и рая
“Сега представи си - казва той на едно от момичетата, - искам да казваш текста, докато вървиш по някаква улица и трябва да се пазиш от префучаващите коли.
Момичето бързо влиза в ситуацията, но явно му е трудно да си представя колите. Ламбо праща на помощ две от петте момичета, които са на сцената, но те започват да преследват и заграждат кандидатката по цялата сцена. Сякаш улицата е само от осморки.
Мастера веднага намира изход. Превръща момичетата от “автомобили” в “кучета” и вкарва в боя и останалите две девойки. Четирите обаче толква се вживяват в лаенето си, че изпитната комисия не може да чуе текста на изпитваното момиче.
Ламбо им нарежда само да скимтят или ръмжат и те обграждат “жертвата си”. Тя стъпва много внимателно между тях, за да не ги дразни, гледа ги едноврменно страхливо, но и някак любовно. И успява да ги излъже -
кой не обича красиво
момиче да
го гледа любовно?!
Така усмирява “псетата” и те “позволяват” кандидатката да си каже текста.
Този ситуация ми спомня етюда, който през 1957 г. пред изпитната комисия трябва да изиграе Невена Коканова с въображаемо мишле. Студентът по режисура Павел Павлов, току-що преминал в трети курс на института, я съветва, че няма да шашне комисията, ако покаже баналния женски страх или погнуса от малкото животинче.
Павлов я убеждава да изиграе етюда на обратно, като надлъгване с мишката. Докато плъзга ютията по роклята, Невена с крайчеца на окото следи идващата към тънките ѝ глезени малка твар. Дори о твреме на време подритва с босите си крака, но не толкова да я подплаши, колкото да подчертае безразличието си към нея. “Невена изигра великолепно етюда, обаче дали защото не влезе в очакваното от всички клише, или по някакви други причини, комисията я скъса като неперспективна”, каза ми преди време Павел Павлов.
Сещам се и за случай от по-ново време. Председател на изпитната комисия е режисьорът Гриша Островски. Един от кандидатите представя етюд, в който е партиз анин, преследван от жандармерия. По едно време го “уцелват”, той пада, възкръсва, пак пада, пет минути се търкаля по сцената и накрая “умира”.
“Изнесете трупа”,
казва проф.
Островски
Но да се върнем при Ламбо и неговата взискателна комисия. Той е в чудесна кондиция и продължава да измисля. Кара следващото момиче да си представи, че е на плажа. “Постели си едни пищималче на пясъка - казва Мастера, - а така, добре... Кой ти е по-красивият профил? Левият, добре. Хайде сега полегни на пищималчето с левия профил и си казвай текста така, че да ни убедиш, че си на плажа.
Едва започнала, Ламбо я прекъсва: “Ей сега една чайка прелетя над тебе и те насра... продължвай...”
Друго момиче Ламбо качва на един подиум на сцената и му казва: “Представи си, че си на митинг. И говориш текста си на хората на този митинг.”
И още, и още...
Този начин за провеждане на третия кръг пред публика Ламбо въвежда от третия си випуск. Тогава много интересна е Антоанета Добрева - Нети. Още се помни нейният страхотен испанска танц с червена рокля.
“При избора на студентите си Стефан гледа всички компоненти на кандидатите - казва проф. д-р Любомир Митрополитски, преподавател по сценична реч, който е в екипа на Ламбо още от втория му випуск. - Но той си има собствен вътрешен критерий, вътрешно усещане, натрупано с годините и опита.
Понякога хора от екипа на Мастера се чудят защо взима даден човек, който не блести с особени качества.
“След време обаче се разбира защо и какво той е видял в него. Явно вижда и скритите неща в човека. Неща, които и при момчетата, и при момичетата се появяват и разцъфват”, казва още проф. Митрополитски.
Проф. Снежина Танковска, председател
на комисията по театрално изкуство::
Театърът ни стана прекалено актьорски
- Как изглежда кандидатстудентската реколта за НАТФИЗ, г-жо Танковска?
- За специалността режисура имаше интересни кандидати. Комисията, в която влизат проф. Красимир Спасов, проф. Ани Топалджикова, доц. Марина Райчинова, а Галин Стоев присъстваше на изпитите, са на мнение, че има едно добро ниво като ерудираност, разнообразие от различни райони в страната. Включително и студенти по философия и скандинавистика от Софийския университет, от УНСС.
Класирахме и двама младежи, наскоро завършили гимназия. Момиче от Смолян, друго от Стара Загора, момчета от Варна, Плевен и Силистра. Палитрата е широка, интересите им към театъра са трайни независимо от разликите във възрастта.
Някои от тях разбира се още нямат изявено театрално мислене, но имат интересна интуиция към театъра. Това бяха изпити, на които искахме да се запознаем с тях, да видим предразположението им да се занимават с това.
- Колко души кандидатстваха при вас?
- 12. Но това е съвсем нормално за специалността режисура. От тях класирахме петима. Някои от тях кандидатстват и други специалности. И ако бъдат приети, имат право да избират.
- Колко са “кръговете на ада”?
- Има писмен изпит, след това практически. Кандидатите теглят жребий по задължителни театрални текстове. Те са от “Хамлет”, “Сън в лятна нощ”, “Дон Жуан”, “Нирвана” от Константин Илиев, “Януари” от Радичков, “В полите на Витоша” от Яворов...
От тях сме подбрали по-компактни и по-кратки откъси, обикновено с по два персонажа, които се играят от доброволци - наши студенти по актьорство.
Кандидатите трябва в рамките на половин час да разработят виждането си. Сложна и стресова е задачата, но пък в същото време в рамките на откритата репетиция, която провеждат пред на нас, и разговорите по диалога започваме да проверяваме тяхната нагласа.
След това разговаряме за виждането им за автора, даваме им и други задачи върху непознат текст. Може да е хайку, може да е фрагмент от кратките разкази на Георги Господинов...
Кандидатите имат задачата да подготвят монолог или откъс от монолог, откъс от проза, които представят в различни интерпретации.
Трябва да кажа, че театърът у нас стана прекалено актьорски. Не че това е много лошо, но все пак един режисьор трябва държи нещата в ръцете си.