Дълго време гръцката история е започвала с Омир. След това е открита микенската цивилизация, а по-късно е дешифриран линеар Б. Днес историята на Гърция започва много по-рано, още от началото на второто хилядолетие и почти всяка година археологията обогатява сведенията за „ранната епоха” на Гърция, която съвпада с бронзовата епоха. Ето защо в тази нова история на гърците е нужно да се отдели особено внимание на този период, който обхваща почти едно хилядолетие. За него научаваме все повече, но и броят на въпросите нараства постоянно. Причината за това е, че сега разполагаме с писмени източници, но техният прочит се оказва много сложен, а и сведенията, които ни дават, не разкриват всички аспекти на тази цивилизация на дворците. За останалото трябва да се допитаме до безмълвните извори на археологията и голям брой отговори остават в сферата на хипотезата. Важно е обаче тези, които за пръв път се запознават с гръцката история, да знаят, че тази история не се ограничава до гръко-персийските войни и управлението на Перикъл – въпроси, върху които един нов прочит на изворите може да хвърли различна светлина, но няма да промени основно. Гръцката история не свършва през 338 г. пр.Хр., но светът, родил се след завоеванията на Александър, вече не е светът на Демостен.
Известните изследователи на историята на Древна Гърция Клод Мосе и Ани Шнап-Гурбейон обобщават и анализират цялата натрупана от археологически находки и писмени източници информация и я поднасят по разбираем и увлекателен начин на всички, които търсят корените на човечеството и се интересуват от спиралата на историческото развитие.
Глава IV
ОТ ПАДАНЕТО НА ДВОРЦИТЕ ДО ПОЯВАТА НА ПОЛИСА
I. КРАЯТ НА МИКЕНСКИЯ СВЯТ
Микенският свят не изчезва изведнъж. Той изчезва в продължение на цял век и половина. Редуват се изключително трудни периоди и периоди на затишие и дори на подем. Схематично процесът се развива така: вълна от безпрецедентни разрушения през втората половина на XIII век, която обхваща по-голямата част от дворците, които никога повече не се възстановяват като социалнополитическа система; около един век, през който все още живата в културно отношение микенска цивилизация се фрагментира и по този начин се редуват развиващи се райони с опустошени такива; миграция на населението и ново прегрупиране на населенията; нови разрушения и изоставяне на градове в края на XII век; няколко редки запазени островчета на микенска традиция, които постепенно намаляват и изчезват през първата половина на XI век, за да дадат път на нова ера, ранната желязна епоха или Гръцката протогеометрична епоха.
Нека разгледаме сега различните етапи на тази историческа еволюция. В археологически план разрушение от пожар, каквото се установява в Гърция в края на XIII век, води до ограничен брой интерпретации. Ето най-важните от тях:
– Нахлуване на външни неприятели (нашественици);
– Победни нашествия в съседни държави (войни за надмощие между съседни сили);
– Вътрешни грабежи по време на гражданска война (вътрешни конфликти);
– Природно бедствие (земетресение в дадения случай), последвано от пожар.
Всяка от тези хипотези е възможна и всички заслужават голямо внимание.
1. ПАДАНЕТО НА ДВОРЦОВАТА СИСТЕМА
Първата вълна от разрушения на гръцкия континент в края на XIII век (Късноеладска епоха IIIБ) удря с пълна сила дворците на Пилос в Месения, Микена, Тиринт и Тива; Орхомен и Гла в Беотия, Криза във Фокида са изоставени по едно и също време без следи от масивно разрушение (Менелайон в Спарта, изглежда, е изоставен много преди тази дата). Но нашата хронология не е толкова точна, колкото изглежда на пръв поглед: сведенията са валидни за двайсет, дори трийсет години, което означава, че всички тези „съвременни” събития са могли да бъдат разделени от цяло едно поколение. В действителност в Микена има три последователни разрушения за много кратък период от време, а в Тиринт поне две. И в Микена, и в Тиринт първото разрушение е в края на Късноеладска епоха IIБ1, а следващото през Късноеладска епоха IIIБ2. И двата пъти те са последвани от частично ново настаняване. Тоест тук става въпрос по-скоро за сравнително дълъг период от време, може би половин век, на нарастваща нестабилност на фона на кървави сблъсъци.
В глобален аспект става въпрос за големи разрушения, които сполетяват по-голямата част от големите дворцови комплекси със значителни изключения като Атина или Йолк в Тесалия или дори Азина в Арголида, Никория в Месения и т.н. Дворецът в Пилос е напълно опустошен може би през последната четвърт на XIII век и мястото изоставено. Впрочем има придвижване на населението, може би бежанци, по посока на островите Додеканези и Кипър, където цели групи микенци укрепват съществуващите жилищни части и създават истински колонии.
Предвестниците на бурята, доказващи, че опасността не е дошла внезапно, са забележими на много места. Подсилват се крепостите или се строят нови от втората четвърт на XIII век. Правен е опит да се препречи Коринтският провлак. Огромната крепост на Гла е съществувала само половин век. В Пилос плочите подсказват извънредна ситуация: раздаване на бронз на ковачите, за да произвеждат оръжия, разполагане на наблюдатели по брега, събиране на злато, жертвоприношения. Цялата територия се подготвя да посрещне опасност, която точно в този случай очевидно идва от морето. Самоличността на нашествениците остава неизвестна, но без съмнение начинанието им е успешно.
За да се върнем на вероятните хипотези, първата, която изниква в съзнанието, е тази за нашествениците, които са нахлули в Крит и са разрушили всичко по пътя си. На първо място са дорийските нашествия, тъй като в гръцките предания се казва, че дорийците са пристигнали на Пелопонес с потомците на Херакъл, за да завладеят отново царството, което Евристей, цар на Микена, им е взел насила. Както вече видяхме, дорийският е диалект от североизточната езикова група, и следователно различен от микенските наречия, който се използва в по-голямата част от Пелопонес през онази епоха. Ако към това добавим и факта, че на места в Гърция са разпространени оръжия и украшения, които преди това са били слабо разпространени (нови саби от типа Naue II, които са предназначени за удар с върха и острата страна, староиталиански къс меч, фибули, както и кафява, необработена на грънчарско колело керамика в целия егейски басейн, наречена barbarian ware заради селския си вид), всичко това достатъчно ли е, за да твърдим, че има присъствие на дорийски нашественици в края на XIII век? Не, тъй като аргументите в полза на противоположната теза са много по-убедителни. Евентуалният чужд и неспецифичен принос, тъй като има голямо влияние през Късноеладската епоха IIIБ и никой не може да определи точно откъде идва, дори някои белези да сочат към Италия, няма тежест за неоспоримото разпространение на микенската култура. Ако е имало чужди нашественици, те не са се установявали и това противоречи на идеята на дорийското завладяване на Пелопонес. Напротив, много пелопонески селища са чисто и просто изоставени и оцеляването им е частично както в Микена. Само градската част на Тиринт увеличава населението си през XII век. Впрочем някои области са напълно пощадени като Атика, Евбея, Коринт, Ахая… Що се отнася до използването на езика, именно разпределението на дорийските наречия в по-голямата част от Пелопонес, Крит и Родос, то се сблъсква с две пречки. Първата се дължи на по-ранните археологически сведения: обезлюдяване на въпросните зони в континентална Гърция и липса на разрушения в Крит и Родос. Втората пречка е езикова: различията между западния и източния гръцки през микенската епоха не са достатъчно големи, за да се считат дорийците за абсолютни чужденци в микенския свят, дори напротив.
Относно чуждите нашествия има и чужда хипотеза: тази за прочутите „морски народи”, споменати от египетските архиви. Сигурно е, че фараоните от XX династия от последната четвърт на XIII век до средата на XII е трябвало да се бият с разнородни армии и очевидно доста опасни за безопасността на Египет – предвид вероятното преувеличаване на разказите за победата. Впрочем хетското владение рухва при неясни обстоятелства през същия период в края на XIII век. Неоспоримо е, че Източното Средиземноморие е разтърсено от военни кризи по това време: много градове по сирийско-палестинския бряг са опустошени може би малко по-рано, тъй като разрушаването настъпва, когато керамиката по време на Късноеладската епоха IIIБ все още се използва. Но връзката с Гърция е напълно хипотетична. Единственият елемент в нейна полза е споменаването в египетските архиви на Ekwesh – „Ахейци”, които се преместват към Изтока след бунтовете и са настанени в Палестина от фараона: през XII век филистимците произвеждат керамика, повлияна от Микена. Но в този случай става въпрос за последствие (прогонените от Гърция ахейци разграбват каквото им попадне по пътя), а не за причина – не се знае какво е провокирало тръгването от гръцкия континент.
Но да се върнем в Гърция. Трябва да се откажем от всяка теория за външно завладяване поради липса на очевидни нашественици. И впрочем как да свържем идеята за нашествие от север по сухоземен път, водещ към Коринтския провлак, с атаката по море на двореца в Пилос? Как да допуснем, че райони, в които ясно няма големи жилищни части като Северозападна Гърция, са събрали многобройна армия, за да съборят могъщите крепости? Иначе казано, как тези хора, толкова примитивни, че не са опитали да обуят царските още топли обувки, тези нашественици, които изчезват, без да оставят следи, са сложили край на съществуването на царства като Тива, Микена или Пилос? Набезите на номадски групи със сигурност са възможни, но е съмнително, че са довели до подобна катастрофа. По-вероятно е евентуални набези да са последствието от бунтовете, отколкото причината за тях.
Разрушенията наистина са реални и те водят до окончателното разпадане на дворците като политическа и икономическа система. По-скоро ще потърсим решението в гражданските войни, които са противопоставяли няколко микенски държави помежду им с различни коалиции и довели до общ конфликт като Пелопонеските войни едно хилядолетие по-късно. Но и там, като се замислим добре, обяснението не е много сигурно: ако едната страна е победила другата, защо е рухнала дворцовата система? След класически конфликти между царствата е можело да настъпи един вид „народна революция”, водена от нисшата класа, чието експлоатиране не подлежи на съмнение в микенския свят, и тази революция би могла да подкрепи едновременно необратимия политически и икономически срив и културната приемственост. За някои историци дори е възможно дорийците отново да са изиграли роля: те са съставили тази социална класа на зависими поданици в рамките на двуетническата държава (ахейски аристократи, царуващи над дорийски селяни). Тази хипотеза има предимството да подкрепя тезата за присъствието на дорийците в микенския свят, както смятат повечето езиковеди, и за отделния им статут. При все това тя е съмнителна, тъй като, ако са открити следи от народен език („специален микенски”) в плочите, той не би могъл според специалистите да съответства на протодорийски диалект. Тази теория не обяснява обезлюдяването на бъдещите дорийски зони. Областта на Спарта например остава почти напълно без жители до края на X век поне. А политическото разпадане на дворцовата система остава все така необяснимо.
За да приключим, нека споменем две други теории, свързани с природни бедствия. Първо се е смятало, че може да е имало рязка промяна в климата, застудяване, за което свидетелства приемането на фибулата като елемент от облеклото (служела е за закопчаване на палто); застудяване, което може да е довело до поредица от лоши реколти и неизбежен народен бунт. Климатолозите не могат да се произнесат за такъв феномен, но е вярно, че условията за земеделие са били толкова непостоянни, че от нищо е можело да се изгуби цяла реколта. Все пак е трудно да се предположи, че само това е било достатъчно да предизвика такъв процес на радикални разрушения. Що се отнася до използването на фибулата, може да има хиляди други причини, от които модата е най-малката. Хипотезата за земетресение сигурно е оправдана, що се отнася до Централна Арголида, където изследователите са намерили специфични деформации на стените (Тиринт и Мидея). Има скъсване на язовира, разположен на Тиринт, който е залят от кална река. Но това няма общо с Пилос, нито Беотия, освен ако не допуснем, че е имало извънредно силен трус, което не е невъзможно, и сега се водят геоложки проучвания. Тази хипотеза обаче трудно обяснява изчезването от политическата сцена на дворците или несигурността, която се забелязва на някои места. Тя само представлява утежняващ фактор.
Ако все пак трябва да направим някакво предположение, трябва да помислим за комбинация от икономически и социални фактори, която при всички положения благоприятства вътрешните конфликти. Нарушаването на равновесието на силите заради все по-силното желание за власт на селските царски къщи, сблъсъците между дворците заради вероятни народни въстания в противникова държава в контекста на постоянни войни, всичко това говори в полза на голяма политическа дестабилизация. Вероятно по някакъв начин е имало свръхексплоатация на ресурсите на тези малки държави, които мобилизират жива сила (една плоча от Тиринт, която се отнася за прибиране от хората на тип „ангария”, съдържа 1000 човека!), за да се строят все по-грандомански крепости, и които инвестират необмислено в показност и скъпи материали. Липсата на хора може да е подтикнала царете да повикат чужди групи, които се контролират трудно, но най-вече сведенията (иконографски, археологически), с които разполагаме сега за XII век, се опитват да потвърдят идеята за радикална политическа промяна, за отказ от дворцовата система в полза на нарастващо съревнование между членовете на един елит, който, без да може да възстанови в своя полза старата власт, е трябвало да открие нови форми на своята доминация.
Не е изключено, разбира се, да са следвали една след друга няколко лоши реколти, които са извадили бедните от търпение, да е имало земетресение или хетските завоеватели да са опънали платна на запад. В този случай обаче е трудно да се обясни защо са пощадили Додеканези и източния бряг на Атика, които са били по пътя им… Но окончателното падане на дворците, тоест причината за невъзможността да се възстанови предишният режим отпреди катастрофата, трябва да се търси най-напред в неспособността им да оцеляват трайно като строга бюрократична система. Имат сложна структура за събиране и преразпределение, която не е адаптирана както към риска от слаби реколти, така и към апетитите за власт на всички благородници, които зависят от другите за суровините, и е ръководена от арогантни и разсипнически военачалници, жадни за повече с изразено желание за налагане чрез сила.
2. БАВНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА МИКЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
След силната имплозия следва неясен период, чийто край се губи в несигурността на археологическите извори. Археолозите са склонни да го разделят схематично на две хронологични фази. През първия период, който свършва към 1125 г. пр.Хр. или 1100 най-късно (несигурна дата), микенската цивилизация продължава и дори бележи подем на някои места. Вторият период, наречен „субмикенски”, термин, който вече не се използва много, тъй като е по-специално свързан с керамиката, дава много малко сведения. Той свършва условно към 1050 г., годината на появяването на първите протогеометрични съдове. Все пак това прекъсване е много неестествено в някои райони.
XII век не е век на постоянен упадък, през който постепенно угасват пламъците на микенската цивилизация. Някои райони дори се развиват, както и през предишния век. Но е вярно, че разпадането на дворците е нарушило основен механизъм, който осигурява единство на системата и динамика на растежа. През XII век културната приемственост е неоспорима. Микенският свят обаче се разпада на малки пръснати държави, които се развиват в своя собствена посока. Керамиката (Късноеладска епоха IIIС) отразява отлично появяването на местния партикуларизъм с разнообразни стилове и качества съгласно района. Всъщност този период може да се разгледа основно, тъй като разликите между районите са много големи. Атика например се развива много добре. Историята разказва, че царете, прогонени от Месения, са намерили подслон там и археологическата реалност би могла да бъде разгледана в този смисъл. Във всеки случай гробището с камерните гробници в Перати, Източна Атика, датиращо от Късноеладска епоха IIIС, разкрива много качествени инвентари с множество луксозни предмети от други държави: керамика от Крит и от Кипър, сирийски железни печати и кинжали, скарабеи и египетска стъклена паста, кехлибар от Балтика и т.н. На самия Пелопонес дори Аркадия и Ахея очевидно са убежище, Коринт се развива дори през този период, докато области от Месения, Арголида и Лакония са част от пощадените земи. В Евбея на Лефканди има забележително развитие през XII век. Цикладите и Додеканези, които не дават признаци на катастрофа в края на XIII век, свидетелстват за все още достатъчно добър жизнен стандарт въпреки няколко изоставени града, както и Тесалия през по-голямата част от XII век, до късното разрушаване на двореца в Йолк (нищо все още не може да се каже за развитието на двореца, открит наскоро в Димини в близост до двореца в Йолк).
В градовете, засегнати от разрушение, възстановяването е различно. Микена и Тиринт не се възстановяват напълно, но се строят нови сгради и в Тиринт има някакво развитие. Тива също е бил отново населен, противно на Гла, който е окончателно изоставен от своите жители, както очевидно и Орхомен (но липсват разкопки за него). По-малките градове са по-малко на брой: изоставяне на по-голямата част от градовете около Микена и Тиринт, с изключение на Аргос, Азина, Дендра и Нафплион. В Лакония има 46 града през Късноеладска епоха IIIБ за сметка на 4 през Късноеладската епоха. Дълго време общото впечатление е, че населението силно намалява, което личи по напускането на селата. Възможно е обаче очевидният спад на броя на населението да се дължи на промяна на формите на живот, които след рухването на царската власт са еволюирали в посока по-ефективно прегрупиране от гледна точка на сигурността и по-адаптирано към дълбоките обществени промени. За Тиринт особено е характерно съществуването на истински синойкизъм (сливане на няколко села в един град – бел. прев.), с прегрупиране на населението най-вече в долната част на града, който през XII век значително се разширява. Масовото преселение е друго възможно обяснение, но само по себе си не е достатъчно, за да обясни демографската разлика. Сигурно има известен брой жители на Пелопонес или Беотия, които са напуснали мястото на военните действия, за да отидат на по-спокойно място, към Цикладите и Додеканези и дори още по далече към брега на Анатолия.
Една от техните дестинации в действителност е лесно предполагаема: Кипър, който въпреки разрушенията от края XIII век на една или две последователни вълни (пристигане на първите микенски бежанци или морски народи, или други) свидетелства през следващия век за изключителен разцвет. Микенците се настаняват на много места и образуват в Енкоми, главното пристанище, истински град с монументални типични постройки (мегарон, постройки от идеално издялани правоъгълни блокове), където за пръв път се обработват скъпоценни камъни и слонова кост. На целия остров се произвежда местна керамика от Късноеладска епоха IIIС, която е силно разпространена в целия източен басейн на Средиземноморието и дори на запад (Италия, Сицилия, Сардиния). Повече от всякога се използва медта. Продължава да се използва писменост, производна на линеар А, която оцелява до класическата епоха. Тя транскрибира гръцки „ахейски” диалект, свързан с наречията на Аркадия, и поради тази причина е наречен „аркадо-кипърски”. Кипър е единственият център на гръцкия език, където има приемственост в писмеността между бронзовата епоха и архаичната епоха.
Други емигранти се заселват със сигурност на изток: Родос, където град Ялсос нараства чувствително, Цикладите, остров Хиос, брегът на Анатолия с градски центрове като Милет и може би Тарс (но разкопките там още са твърде слабо развити), както и критско заселване, доказва през тази епоха относителен динамизъм. В Източен Крит нови групи хора са се заселили по-далече от морето, в планините. Това от страх от новодошлите ли е, или се дължи на промяна в начина на живот? Централен Крит изобщо не е засегнат от този феномен. Също така изглежда, че бежанците са отишли в микенски градове, разположени на йонийските острови, и по-специално на Кефалония (Корфу). Отишли ли са да се настанят по-далече към Липари, Тарент или Исхия, земи, които вече те познават? Развитието на разкопките в Италия ще позволи може би скоро да се отговори на този въпрос.
Далечните преселвания са продължили през по-голямата част на XII век, както свидетелства за това разпространението на микенския материал, по-специално керамиката, по Средиземноморието и внасянето на луксозни предмети, и без съмнение на мед и калай в Гърция. Но е ясно, че силата на Централен Пелопонес отслабва за сметка на периферните райони, като Кипър или Атика, която запазва силни връзки с Източна Егея.
Но въпреки всичко обществото се променя. Освен „запазените” групи, които се опитват да запазят недосегнат начин на живот, наследен от вековете на великолепие, има и друг тип промени през целия XII век, които личат най-вече в голямата промяна в начина на погребване. Индивидуалният шахтов и зидан гроб започва да се разпространява и измества колективните погребения в камерни гробници, типични за микенската епоха. Кремирането също се появява на някои места. Самите гробища често менят мястото си. В тези промени се търси доказателство за идването на нови народи, може би като народа на дорийците. Но трудностите, които съпътстват тази хипотеза, са непреодолими. Най-старите гробове идват от Атика, а двете гробища на Керамейк и Саламина, където ги откриват, са съвременници в началото на тяхното съществуване на микенското гробище в Перати, също в Атика. В Микена и Тиринт първите гробове са съпровождани от субмикенска керамика, която е много по-късна. Впрочем цели области като Крит, дорийски тогава, никога не са познали използването на този вид гробища. Накратко, картата на разпространение на първите гробове не отговаря на тази на разрушенията върху микенския свят. Тук може да навлезем в подробности, но ще подчертаем само два факта: първите гробници не са непознати в Гърция, тъй като става въпрос за основен начин на погребване през Средноеладската епоха, и археолозите имат всички основания да мислят, че те са продължили да бъдат използвани понякога и през микенската епоха. Впрочем връщането към индивидуалния гроб може да се обясни с един обеднял и лишен от централна организация свят, където става трудно да се намери нужната работна ръка за построяването на големите камерни гробници и където династичните връзки не играят същата роля. Преминаването от колективен към индивидуален гроб характеризира добре този микенски свят, който показва своите различия и партикуларизъм.
Последният период: 1125 – 1100 до 1050 г. пр. Хр. приблизително
Нови епизодични разрушения настъпват през втората половина на XII век, без да има и най-малък предвестник за това. Някои градове като Йолк в Тесалия или Емпорио на Хиос са опустошени трайно, ако не и окончателно, и изоставени. Други като „Житницата” на Микена, Лефканди в Евбея или Енкоми в Кипър са разрушени и после отново заселени. Но в Микена не се възстановява изгорената част от цитаделата. Други пък просто остават запустели. Започват нови миграционни движения на микенското население към Крит и Кипър и може би към йонийските острови и брега на Анатолия. Но нито една точна връзка, нито хронологична, нито географска, не може да се намери за тази поредица от събития поради недостатъчни археологически изследвания и днес.
В действителност колкото повече наближава началото на XI век, толкова повече документи липсват, най-вече в Централна Гърция. Това е съпроводено от нарастваща бедност на познатите градове и силно намалени комуникации между гръцкия континент и останалия свят.
Как да се обясни тази вековна еволюция? Ще бъде погрешно XII век да се определи като век на упадък, но определено става въпрос за края на епоха с нейните негативни и позитивни аспекти. В действителност рухването на дворцовата система води и до промяна в съзнанието: освен очевидния спад на жизнения стандарт най-вече за най-богатите, тъй като бедните няма какво да губят, освен живота си, то е позволило постепенното проникване на нови схващания, което личи от разнообразяването на керамичните стилове, промените в жилищните части, възприемането на други тактики, промяната в погребалните обичаи и религиозните практики и в дългосрочен план водят до появата на съвсем различна цивилизация. Традиционната схема на упадъка се заменя от картината на ново зараждащо се общество, което се изгражда от руините на една остаряла политическа система.
Из „Кратка история на Древна Гърция от началото на второто хилядолетие преди Христа до битката при Акциум”
Книгата можете да поръчате тук!