Ховърбордът излиза от мода, идва времето на флайборд еър

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5815364 www.24chasa.bg
Ховърборд СНИМКА: Архив

Апарат, с който може да се вижда през непрозрачни прегради, биополе, генно инженерство, извънземни изследователски лаборатории – това са само част от вълнуващите, но наглед невъзможни за реализация приумици, описани във вечните класики на научните фантасти от първата половина на XX в. Век по-късно повечето фантастични предмети и явления съществуват. В това число влиза и една отскоро популярна джаджа - ховърбордът. Той представлява самобалансираща се дъска с две колела, без дръжка, задвижван чрез електромотори. Машината функционира единствено на базата на движенията на човека, който го кара. Те се улавят с жироскопи датчици.

Мястото на ховърборда е именно в графата на научнофантастичните идеи, тъй като

минават над 60 г.

от появата на

идеята за него

до днешния му вид

Още през 1950 г. компанията “Хилър Еъркрафт”, занимаваща се с производство на хеликоптери, изработва летяща платформа – устройство, подобно на съвременната концепция за джаджата. Думата ховърборд обаче се появява едва 39 г. по-късно във фантастичния филм с Майкъл Джей Фокс “Завръщане в бъдещето 2”. Във втората серия от трилогията героят на актьора притежава именно такова устройство, с което успява да се измъкне от преследвачите си.

Любопитното е, че действието на филма от 1989-а се развива през 2015 г., а реализацията на смартскутера се случва година по-рано в Китай. Единствената разлика между изобретението и идеята за него няколко десетилетия по-рано е, че съществуващият днес ховърборд не левитира.

Дълго време се водят публични дебати на тема коя азиатска компания притежава патента за машината. Така или иначе, 12 месеца по-късно тя става популярна в целия свят. За това помагат основно американски звезди като Джъстин Бийбър, Джейми Фокс и Кендал Дженър. Базираната в САЩ фирма PhunkeeTree, която става дистрибутор на джаджата в Америка, използва влиянието на знаменитостите в социалните мрежи, за да промотира продукта. Тогава той не е никак евтин. В зависимост от компанията

цената варира от

400 до 3000 лв.

Това обаче са твърде много пари, особено след като се оказва, че проблемите на ховърборда никак не са за подценяване. По технически параметри би трябвало батерията да издържа до 6 часа каране при пълно зареждане. Според немалко потребители това се променя след едва няколко месеца потребление. Освен това смартскутерът прегрява. Регистрирани са стотици случаи на избухнал в пламъци ховърборд, подобно на последния проблем, който “Самсунг” имаше с новите апарати, които пусна на пазара, а след това изтегли. Така и не става ясно дали проблемът е в батерията, портът за зареждане или самото зарядно на устройството.

Това е и причината през декември миналата година американските пощенски служби да прекратят доставянето на модерните джаджи със самолети. Не се отказват обаче от сухопътното превозване на ховърборд. Междувременно “Амазон” спира онлайн поръчките на машината, а онлайн магазините във Великобритания започват антикампания срещу най-желания подарък за миналогодишната Коледа. На Острова се стига дотам, че

властите задържат

хиляди поръчани

смартскутери заради

риск от пожари,

а на места в Щатите е забранена употребата на публични места.

Така или иначе, ховърбордът се продава и използва все още в много държави по света и може да се поръча свободно онлайн. Друг е въпросът дали ще бъде доставен.

Междувременно тази пролет се появи друга футуристична джаджа, която съвсем скоро ще бъде предлагана свободно по магазините – флайборд еър. През април видео на добре екипиран човек, движещ се свободно във въздуха само с помощта на една дъска, стана вайръл в интернет. Първоначално имаше спекулации, че това е компютърно манипулирано видео, но по-късно стана ясно, че е съвсем реален тест на нова технология. Именно тази левитираща джаджа въплъщава идеята, която режисьорът на “Завръщане в бъдещето” Робърт Земекис показва на големия екран в края на 80-те. Флайборд еър не е модификация на флайборда, който стана една от най-привлекателните атракции в последните няколко години по летните курорти по света. И двете обаче са дело на един и същи човек – Франки Запата. Преди няколко години той и неговият екип от “Запата Рейсинг” създават флайборда. Той може да издигне човек над повърхността на водата и да го запрати надълбоко чрез две паралелни струи вода под налягане, които се изстрелват от специално направени ботуши. Флайборд еър е машината, която е в състояние

да държи човек

във въздуха

благодарение на най-общо казано 4 двигателя с по 250 конски сили всеки и раница с керосин. Системата на стабилизиране е подобна на тази, която се използва за безпилотните самолети. Самата технология е доста по-сложна, а работата по разработването ѝ отнема последните 4 години от живота на Запата и колегите му. Когато най-после успяват да създадат безопасно устройство, което да може да се тества съвсем спокойно от жив човек, самият Франки влиза в ролята на опитно зайче. Създателят обаче разбива машината си, подкарвайки я над вода.

Запата е категоричен, че тези, които ще си купят устройството му вбъдеще, трябва задължително да

имат между 50 и 100

тренировъчни часа

на по-безопасния флайборд, преди да се качат на флайборд еър. Технологията на последния е все още в процес на изпитване и подобрение, защото Запата иска да я направи съвършена. И да задмине канадския си колега с румънски произход Александър Дюру. Дюру постави рекорд през май 2015 г. за най-дълъг полет с ховърборд, наречен омниборд, като измина 275,9 метра със средна височина на полета 5 метра над езеро. Проектът е бил само идея в продължение на 5 години, а създаването е отнело 1 месец. Машината на канадеца се различава много от тази на Запата. Ховърбордът на Александър представлява рамка от карбонови нишки, за която са прикрепени електромотори. Енергията за задвижване на витлата идва от 12 литиево-полимерни батерии. Самото движение се контролира само и единствено с движенията на краката на пилота, а ускорението се управлява от джойстик с датчици за натиск. Ховърбордът на Дюру не може да достига големи височини, а максималната му мощност е само около 40 конски сили, като може да се използва само за много кратък полет. Все по-бързо набиращата интерес идея на Запата е да променни именно тези параметри, като даде много повече свобода както на полета, така и на пилота.