Колко бой отнася новобранецът в казармата

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5815475 www.24chasa.bg
Илия Вълев

Етнолог написа книга за ритуалите и фолклора на казармата

“Батальонът се строява за последен път” е част от войнишкия фолклор, описан в първа по рода си книга за наборната служба при социализма. Неин автор е докторът по етнология и уредник във великотърновския исторически музей Илия Вълев.

31-годишният автор не е ходил в казарма, но се заел да проучва етнокултурните ѝ характеристики, защото е убеден, че темата вълнува българите, макар войнишките поделения, якичките, юнашките фланелки и партенките да са вече в историята.

Уволнение на матроси, Бургас, 1968 г.
Уволнение на матроси, Бургас, 1968 г.

За проучването си

Трапеза в поделението след клетвата, 1970 г.
Трапеза в поделението след клетвата, 1970 г.

Илия Вълев провел

Моменти от военната служба, с. Телиш, община Червен бряг, 1957 г.  СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Моменти от военната служба, с. Телиш, община Червен бряг, 1957 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

около 100 интервюта

в цяла България

Събрал спомените на служили в армията - от 30- до 85-годишни. Разговарял с майки и съпруги на бивши наборни войници, разлиствал стари писма от казармата и войнишки тефтерчета.

“Който не е служил в казарма, не е мъж!” и “Момче, което не е служило, нищо не знае!” - според етнолога точно тези поговорки недвусмислено говорят, че казармата се приема като “ковачница за мъже”.

“Това не е случайно - ковачницата в народната митология е свещено място. Ковачът е медиатор между този и онзи свят, той борави с огън, а огънят също е свещен символ.

Сравнявайки казармата с ковачница, момчетата се възприемат като едно необработено желязо, а отбиването на военната служба е един вид каляване, за да станат издръжливи”, обяснява Илия Вълев.

Има 4 основни момента от задължителната военна повинност. Цикълът на възмъжаването започва с военномедицинските комисии, в които се проверява годността на момчето да служи. После идва една много дълга поредица от обичаи и обреди, свързани с войнишкото изпращане, с акцент върху новобранската вечер, остригването на момчето.

Следващият

важен ритуал е

военната клетва

“Тя си има и чисто народни характеристики, защото на военна клетва са ходели цялата фамилия, както много близки и приятели на войника. Разпъвали са задължително празнична трапеза.

Майката се е приготвяла с всички храни, които харесва нейното момче. Все пак тя отива да го види за първи път - до клетвата около 40 дни след влизането в казармата тече индивидуалното обучение и едва след нея родителите са виждали своето дете”, разказва етнологът.

Последният култов ритуал е уволнението, вече не толкова празник за семейството, колкото за самия войник, сочи проучването.

“По-възрастните силно прегръщат идеята, че казармата е необходима, по-младите обаче са настроени скептично и това е нормално, защото неизвестното донякъде плаши.

Всяко момче, преди да стане войник, е слушало какви ли не истории за гонки и извращения”, продължава Вълев. Всеки млад войник е преминал през някаква гонка от “старите” войници.

Тунел на ритниците

- една от формите

на “посвещаване”

на новопостъпилите

в поделенията.

“Старите войници застават като кордон в спалното помещение и карат младоците да претърчат до другия край на стаята. Загасват лампата, дава се един начален старт и докато минават през този кордон, биват налагани с ритници и юмруци. Който успее да прибяга по-бързо, отнася по-малко бой”, разкрива уредникът в търновския исторически музей.

Когато младият войник става “стара пушка”, го карали да прескочи оградата на поделението и да отиде да купи алкохол, който е абсолютно забранен в казармата.

Новобранецът поемал риска да бъде хванат от комендантските власти и пратен в карцера, за да се докаже.

“Младите имат много ограничения, докато старите пушки си позволяват да ходят по-разкопчани, с отпуснати колани. По принцип уставът го забранява, но след като си тръгнат командирите, вече започва т.нар. войнишки живот, защото в поделението остава един офицер и тогава властта е в ръцете на стария войник”, обобщава неформалния ред в казармата Вълев.

В “Младежки

страсти, мъжки

времена” са описани

и войнишките

любови,

които нерядко завършвали с раздяла. Оказва се, че служили през 70-те и 80-те години все още пазят писмата от своите момичета. По-любопитно е, че са ги скътали и приятелките на влезлите в казарма момчета, макар да са се разделили.

“Това е било голям удар за момчетата и когато в поделението всичко е настроено много агресивно срещу теб и момичето ти напише едно писмо “няма да издържим”, “не мога да те чакам” - това съкрушава сърцето и стават много сериозни инциденти, дори

опити за

самоубийство”,

разказва етнологът.

И дава пример с личния тефтер на войник, в който е записано: “Аз вече не издържам. Ако утре не получа писмото, вече ще се самоубия. Цяла седмица чакам, а то не пристига.”

Независимо от всички препятствия и трудности пред младите мъже в строя обаче казармата ражда особен войнишки фолклор. Хумористично-еротични стихове и песни показват трепетното очакване на уволнението и връщането в цивилния живот.

Ето идва дизела червен,

аз съм набор уволнен.

С влакчето пътувам,

вече няма да рапортувам.

Няма да мръзна на поста,

няма да се мятам и на лоста.

Ето вчера

сдадох автомата,

а от утре ще се сгуша

на гаджето в бедрата.

За гаджета ще се настроя,

приключих аз със строя.

Това гласи един казармен опит за рими, включен в книгата на Илия Вълев.

След службата обаче войнишките истории са неизменна тема, когато мъжете седнат на по чашка. Подобно на ловджийските лакърдии истината в тях е доста преувеличена, но показва, че някогашните войници помнят и се хвалят с добрите моменти.

Съвременната носталгия по униформата и старшинката етнологът обяснява с факта, че казармата е доста митологизирана.

“Днес тя в голяма степен вълнува обществото ни, защото се приема, че е едно подредено, изрядно и по устав място. Всичко там е идеално и затова се приема, че

казармата ще

подреди и организира

момчетата,

които служат

Но нека не забравяме и че казармата е сурово място и като институция е предназначена да научи мъжете да бъдат войници - т.е. да убиват и дори да умрат за дадена цел. Това днес се неглижира”, казва изследователят. Поколения привърженици на казармения ред днес смятат, че на съвременните младежи липсва школа, която да ги учи да не се спират пред трудности, да бъдат отговорни, пазещи честта на нацията и на семейството.

Според Илия Вълев има нужда от поне месец начално военно обучение, което да се завършва с военна клетва.