Мария Каварджикова е първата българска актриса, която се съблича гола на сцената

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5858384 www.24chasa.bg
Мария Каварджикова с наградите от Министерството на културата и от Народния театър СНИМКА: Божидар Марков

Жъне успехи в сериала "Откраднат живот". Трепери от страх, че внучката й гледа към НАТФИЗ

Голяма сензация ще е за фен на Мария Каварджикова да научи, че сериозната и самовглъбена до разболяване актриса, е първата българска актриса, излязла гола на театралната сцена. Тя, която често живее така трагически отговорно и без капка милост към себе си, както го показва в сериала “Откраднат живот”! Не е някоя от десетките хубавици и сладурани, лесно навити и бързо забравили събличането си, а Каварджикова! Образец за стремеж към актьорско съвършенство и самодисциплина, за готовност на емоционални и физически лишения в името на ролята.

Мария се показва

Честването в Народния театър сред колеги.
Честването в Народния театър сред колеги. СНИМКА: Божидар Марков

гола на зрителите

С Ани Пападопулу във постановката на Крикор Азарян
С Ани Пападопулу във постановката на Крикор Азарян "Вишнева градина"

на сцената на пернишкия театър, когато изпълнява ролята на византийската императрица Теофано от едноименната пиеса в стихове на поета Радко Радков. Режисьор е французинът Пиер дела Тор, годината е 1979-а, ролята е професионалният дебют на Мария. Спектакълът жъне неописуем успех. Всъщност режисьорът майстори оптическа измама. Актрисата се появява в банята на Теофано зад прозрачна найлонова завеса, облечена в трико с телесен цвят и сред па̀ри и дим. Измамените зрители тичат да си купят билети за следващото еротично гледане.

В “Жените на Джейк” от Нийл Саймън Мария Каварджикова е в ролята на бивша съпруга на Стефан Данаилов, а нейната игра е определяна от критиците като най-добра. На снимката - с Аня Пенчева (вдясно).
В “Жените на Джейк” от Нийл Саймън Мария Каварджикова е в ролята на бивша съпруга на Стефан Данаилов, а нейната игра е определяна от критиците като най-добра. На снимката - с Аня Пенчева (вдясно). СНИМКА: Божидар Марков

Ако седнеш да убеждаваш Мария Каварджикова, че прославя чист продукт на масовата култура, ще удариш на камък. Няма друга актриса или актьор в нашия театър, който да е толкова предан на работата си, на режисьора и колегите, с които работи. Всяко представление изцежда душевните ѝ сили, както премиерното. Вътрешната ѝ екстатичност понякога избухва изпод външното хладнокръвие и самообладание и оцветява играта ѝ с изненадваща трагичност и дълбочина.

Като Любов Андреевна Раневская във ”Вишнева градина”
Като Любов Андреевна Раневская във ”Вишнева градина”

 Както е в някои сцени от сериала “Откраднат живот”.

В култовия филм
В култовия филм "Оркестър без име"

“Да! А! Глупости! Върша си работата!” - срязва ме тя, когато ѝ разправям, че е смазващо добра в кадрите с Васил Банов в църквата и в караниците със Стоян Алексиев. (Интригата в тв сериала “Откраднат живот” се върти около подмененото дете на героинята на Каварджикова. Стоян Алексиев играе неин съпруг лекар, извършил подмяната, а Васил Банов - семеен приятел - б.р.)

Тези сцени са силно театрални и въздействат като театър. “Зависи от режисьора, а не от мен!”, сваля тя от себе си всякакво предимство.

Както винаги, Мария се подценява, спонтанно чувство още от първите години във ВИТИЗ, когато се е възприемала за дебела. Може би за да извини пред себе си поведението си на дисциплинирана фурия.

Тя не може да

репетира, без

да знае текста,

припомняйки си го дори когато върви по улиците. В компаниите, където попада, думите на нейните сценични жени заглушават разговорите и тя често отсъства от тях. Разумното в това раздвояване е, че е контролирано. Това, което става с нея, е нейният бизнес и тя не въвежда близките си в истерията около премиерите ѝ или в трудностите на екранния ѝ живот.

За разлика от много колежки не “подава” нетърпеливи реплики на мъжа си или на дъщерите си, когато готви или глади. По волята на съдбата често ще играе жени, изострили душевните си енергии към постигане на една-единствена цел, спирани или от гласа на фамилната кръв, или от чувството за дълг.

Преди години в Народния театър имало щатно място за лекар и медичката работела в стаята с прозорци към двора пред служебния вход. Знаело се, че се занимава с китайска медицина. Веднъж тя извиква Мария и ѝ казва, че от седмица я чувства, когато прекосява двора покрай кабинета. Била изпълнена с енергия, която нямало къде да изтече. Посъветвала я

да се предпазва от

лоша енергия,

защото не притежавала защитни средства. Живеела без черупка. “Случвало ми се е да затреперя в присъствието на някого, когото виждам за първи път - говори Мария. - Омеквам като малеби. Дори и на улицата се е случвало. В театъра събирам лошата енергия, натрупана от години. Сляза ли от трамвая на пл. “Славейков” и тръгна ли към театъра, започвам да треперя!” По улиците ще умре от притеснение, ако някой я разпознае.

Задължително носи черни очила, когато мъжът ѝ Иван Балевски не я кара с колата до театъра. Започва ли репетиции на нов спектакъл, всяка сутрин се събужда със сърцебиене. А пръстите ѝ остават свити цели дни, сякаш непрекъснато е отговорна за нещо и някого. Така че не се е шегувала, когато на един рожден ден дъщеря ѝ Александра я пита какво иска да ѝ подарят. Мария отговаря: “Спокойствие!” Понякога го намира в черквата “Св. Седмочисленици”. Само в нея има икона на Богородица със затворени очи.

Най-после да не се

взират в нея,

докато тя гледа Благоговейната тишина на черквите продължава да я омагьосва. Онези сцени с Васил Банов в черквата от “Откраднат живот” са направени - освен от сценарист и режисьор и с нейното силно емоционално вълнение.

Актьорът Константин Цанев е първият мъж в живота на Мария Каварджикова и баща на двете ѝ дъщери Александра и Гергана. Тя кандидатства във ВИТИЗ и се влюбва до уши във второкурсника, обявяващ имената на кандидатите за приемния изпит. Високо, красиво момче с бяло благородно лице и дълги бакенбарди по модата на 70-те. Изглеждал сериозен и добросърдечен, не коцкар. Запознават се на бригадата, преди да тръгне на лекции.

Косьо се оказва

силно общителен,

грижовен,

сърце на компанията. Виждат се всеки ден и той ѝ носи сандвичи и банички в междучасията. Мария забременява още в първата нощ с Косьо в бунгало край Царево по време на лятното море между първи и втори курс. Родителите ѝ я пускат сама за първи път, след като се запознават с гаджето ѝ и го харесват. Ражда Александра няколко месеца след сватбата в края на март. Купона след подписването правят в ресторанта на Операта с роднини и с колегите от нейния и неговия клас. Бялата ѝ рокля с големи сини цветя е рязана на кръста и коремчето яко изпъква. На главата си има шапка с широка периферия и със същите сини цветя. Скъсва се да танцува и да плаче. Ражда момиченцето в Трета АГ клиника, която е към “Княжево”. Косьо закарва нея и майка ѝ дотам, но спира на двеста метра от болницата, защото ремонтират пътя. Двете с майка ѝ продължават пеша. Внезапно Мария кляка зад едни храсти и вика на майка си, че ражда. Жената се вижда в чудо и само повтаря да задържи още малко. Появата на Александра, кръстена на починалия баща на Косьо, е лека и безболезнена.

Преди 20-ина години Александра и сестра ѝ Гергана, по-малка с 2 години и кръстена на таткото на Мария, гостуват на баща си в Германия. Косьо Цанев е поканен да работи в централата на “Дойче веле” и Гергана остава да учи там. Сега тя има дъщеря на 16 г., с една година по-малка от Валерия, дъщерята на Александра. Абитуриентката още не знае какво ще продължи да учи, но ѝ се мержелее НАТФИЗ. Засега само смътно, но оставя мрачни сенки върху лицето на Мария.

С Иван Балевски се запознават, когато той снима като асистент-режисьор филма на Румен Сурджийски “Място под слънцето” с нейно участие. Години по-късно той ще сподели важни наблюдения за Мария: “Тя е полезна, когато има срещу себе си човек, който непрекъснато изисква от нея. Важното е да усети посоката, настроението. Мария има идеи, когато режисьорът има идеи. Иска да почувства какво го вълнува в текста. Иначе се измъчва, става ѝ трудно. Тя се изморява от ненужните отклонения от репетициите, от типичното българско разказване кой как и къде прекарал предишната вечер или какво счупил в колата си.”

Иван Балевски дава

на Мария усещането

за семейственост, което ѝ е липсвало. С Косьо Цанев изживява времето на младостта, когато не всичко в душата ѝ е закрепено и ясно, а прошката е далеч повече от вината. Двете ѝ бременности не ѝ позволяват да усети свободата на студентските години и тя, след като Косьо я отвежда у дома, го оставя да тича при приятелите си Емо Джамджиев и Жоро Мамалев.

Косьо има манията да си купува коли на старо, една след друга, и обича да се занимава с тях. Тя споделя: “Иван ми е по-близък, има какво повече да ми даде, повече научавам от него! Чувствам респект към него! Косьо не ме слушаше, когато му говорех. Исках ли нещо да споделя, той кимаше с глава, сякаш разбираше. Обаче продължаваше със съвсем друга тема, неговата си тема. Значи нищо не чуваше.”

Иван събира дискове и покрай него Мария заобичва джаза. Но се унася и по циганската и латиномузиката. Остане ли сама у дома, се пуска да танцува салса. До припадък от умора, като терапия. С Иван обичат да имат гости и тогава Мария готви, сервира непрекъснато, подарява вещи - обувки, пуловери, бижута. Какво носи тя наистина? “Каквото остане!”

На масата приказките текат покрай нея, оставят сенки и унесени усмивки върху лицето ѝ. Обича да слуша Иван, както обича всичко у него. По някое време той взема китарата и тя най-после се отърсва от театъра в душата си. Приятелите знаят този миг и подхващат протяжната родопска песен от родните краища на Мария. Тя не откъсва затворените си очи от Иван и пее.

НЕЙНИЯТ ВЪЗХОД...

Два аскеера,

един “Икар”

Два пъти я отличават с театралната награда “Аскеер” - за изпълненията ѝ в “Спускане от връх Морган” и “Бившата мис на малкия град”. Призът “Икар” е за Василиса Карповна в “На дъното”. Има над 50 роли в киното, още толкова в театъра. Играе в култовия филм "Оркестър без име".

... И ПАДЕНИЕ

Голотата ѝ

е измамна

Актрисата се появява на сцената на пернишкия театър уж гола, но зад прозрачна найлонова завеса, облечена в трико с телесен цвят и сред па̀ри и дим. Въпреки това измамените зрители тичат да си купят билети за следващото еротично гледане.

ПРАЗНИКЪТ НА МАРИЯ

В истински празник за една от най-големите звезди на Народния театър “Иван Вазов” - Мария Каварджикова, се превърна представлението на Чеховата “Вишнева градина”. Колегите и екипът на театъра посветиха спектакъла на Коко Азарян на Мария, която отбеляза своя 60-годишен юбилей. Овациите за забележителната актриса след края на представлението не стихнаха повече от пет минути.
Веднага след поклоните колегите на Мария, която за пореден път изигра блестящо ролята на Любов Раневская,
я изненадаха със
специално
написана за нея
песен
Текстът по мелодията на Torna A Surriento е дело на Руси Чанев и се казва “Аморе Маре” в чест на Каварджикова. Цялата зала на театъра притихна от вълнение, когато колегата на Мария Валентин Ганев запя песента и падна на колене пред нея, за да изрази цялата любов на актьорите към една от най-големите звезди на българската сцена. В песента се включиха и всички актьори, с които тя дели сцената на “Вишнева градина”.
Самата Каварджикова пък бе толкова развълнувана, че успя само да промълви “Благодаря... Много ви благодаря...”
Директорът на Народния театър Мариус Донкин, с когото са колеги на сцената повече от 30 години, подари на актрисата специален плакет на театъра, изработен от скулптора Борис Андреев-Реджо и емоционално обръщение, с което й благодари за това, че години наред дарява публиката с откровението на своя талант и вдъхновение. “Благодаря ти, Мария за това, че всеки ден ни правиш поне малко по-добри”, каза развълнуван Донкин.
От Министерство на културата почетоха юбилея на Каварджикова с отличието “Златен век”-звезда, и грамота за изключителен принос в развитието на културата, което бе връчено от името на министър Вежди Рашидов от Ина Божидарова. Приветствия отправиха и от Съюза на артистите в България, редица театри и организации, а сцената се изпълни с цветя от приятели и почитатели на голямата актриса.
Всички колеги на Мария Каварджикова я изненадаха и с подарък - картина, както и с огромен брой отпечатани поздрави и пожелания от нейните почитатели, споделени в социалната мрежа.
Ето текстът на песента на Руси Чанев:
АМОРЕ МАРЕ
Ти си, Маре, чудна птица
Ти си мойта хубавица, на театъра – царица - танцът на живота ми.
Двама почнахме от Перник, ти за мен си без съперник
В кино, сериал, пиеса инаги съм те харесвал.
Ти за мен стоиш най-горе викам ти затуй аморе.
Щом и ти ме тъй наричаш, то пред тебе коленича...
Вярвай и прости, ако в стъпките съм бъркал, че щом на теб е тежко,
И мен тежи!
С бели нишки в тоалета
Двамата ще сме в играта, че умеем с теб до блясък да излъскваме паркета.
Ти за мен стоиш най-горе.
Викам ти затуй аморе. Щом и ти ме тъй наричаш, чувствам колко те обичам...
Вярвай и прости,
ако в нещо аз съм сбъркал, че щом на теб е тежко, мен тежи!