Веселин Маринов: Винаги имам идея за албум и мисля, че все още не съм изпял най-хубавите си песни

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5883124 www.24chasa.bg

- Г-н Маринов, какво не сте изпели за тези 35 г. на сцената?

- Винаги има нещо, което те провокира да изпееш нова песен. Артистите сме много подвластни на чувствата си. Преди години бях чел едно интервю на Друпи – един много голям италиански певец от миналото. И той казва: Аз всяка година се моля да се влюбя или да се разделя с моя любов. Защото именно тези чувства провокират раждането на нови песни. Е, аз не искам да бъда като Друпи, но се надявам идеите ми да идват както досега. Те не идват от моите любови, които не са чак толкова много. Идват преди всичко от срещите с хората след края на концертите, когато започват автографите, емоционалните разговори, провокирани от това, което те са преживели по време на самия концерт. Аз винаги имам идея за нов албум и мисля, че още не съм изпял най-хубавите си песни. Едно време Тончо Русев ми каза: Пожелавам ти да дойдат такива години в живота ти, в които да имаш толкова много популярни песни, че да не пееш “Горчиво вино” и “Ти си любовта”. Това време отдавна дойде, аз вече от 7-8 години не пея тези песни по участия. Имам толкова други шлагери, които вече са разпознаваемим, дори са част от живота на хората.

Певецът на последния си концерт в зала 1 на НДК миналата година

- На 30 ноември от 19,30 ч правите голям юбилеен спектакъл в зала “Арена Армеец”. Всяка година имате концерт в зала 1 на НДК, но в “Арена Армеец” ще пеете за първи път. Как върви подготовката?

Маринов позира с Тончо Русев и Евтим Евтимов на сцената на зала 1.

- Преди 5 г., когато беше предишният ми юбилеен концерт, “Арена Армеец” отвори врати месец преди да запазя зала 1. У мен се появи леко намерение да направя концерта там, но периодът съвпадна и с моя развод... Бях малко по-отпаднал като желание и реших да не предприемам такава авантюра. Но сега много искам да направя концерт в тази емблематична зала за българския изпълнител. Знаейки, че много малко от моите колеги са пели там, се вълнувам малко повече от друг път. Както се шегувам с приятели – всичко е по три в сравнение със зала 1. И вълнението, и нервите, и местата. Само че разходите са малко повечко от три пъти. Концертът е много различен. В зала 1 има сцена, а в “Арена Армеец” няма.

Веселин Маринов на по време на своя ваканция

Тук се гради сцена.

Певецът е и страстен почитател на ските. На снимката позира на фона на заснежена писта.

Ще е на три етажа,

на които ще е разположен оркестърът. Това е най-новото в този концерт – ще пея с музика на живо, за което винаги съм мечтал. Механичният ритъм не ти дава възможност да импровизираш, да слезеш в публиката, докато сега с един знак можеш да направиш всичко. Ръководител на оркестъра е Красимир Гюлмезов, негови са и всички аранжименти на песните. Един от китаристите ще е Светослав Лобошки, композитор, с когото работя много усилено. Пламен Велинов ще участва в една друга, романтична част на концерта, в която ще пея само с акустични китари. В нея ще изпълня най-хубавите си балади – 9 песни. Избрал съм все песни, които носят много заряд. За да покажа и патриотично-социалната тема в моето творчество, ще изпълня и “Идвайте си”, както и “Слънце зайде”, която ще изпея заедно с Атанас Стоев – ръководителя на “Канарите”. За мен той е жив патриарх на нашата народна музика.

- Издайте нещо, с което ще изненадата почитателите си на концерта.

- За първи път ще се преобличам два пъти. (Смее се.)

- Защо го решихте?

- Ами защото за първи път имам тази възможност благодарение на оркестъра. Дори и да закъснея, не е фатално. Преди няколко години реших за първи път и аз да се преобличам на концерт. Но времето не ми стигна, излизам на сцената, балетът танцува ли, танцува, първият куплет минал... Деликатна ситуация. (Смее се.) Сега съм по-спокоен, защото гримьорната ще е под сцената – така го измислихме, за да е най-удобно и за мен, и за танцьорите. Има един голям проблем, който също ни носи тази зала – аз винаги получавам много цветя. Обикновено около 50 кошници. И ако и тях умножа по три... Затова сме изградили две малки странична сцени специално за цветята. Не е като в зала 1 – да има къде да ги наредиш. Най-голямата изненада е началото на концерта. Няма да го издам, но е много различно, уникално – нещо, което винаги съм мечтал да направя, когато съм с оркестър.

- Остава ли ви време за разтоварващия сутрешен джогинг?

- Какво да ви кажа – понякога имам чувството, че съм повече спортен човек, отколкото музикален. Като ученик практикувах всички спортове – плуване, баскетбол, хандбал, футбол, всичко. Минах и през тенис на корт, и какво ли не. Защото животът стана много натоварен, а за всеки спорт трябва партньор. Особено за футбола. В началото ми беше малко скучно да тичам сам, но сега не мога, без да изляза в ранните утрини.

Всяка божа сутрин

ставам в 4,15

Между 5 без 10 и 5 излизам. Познавам всяко удобно за тичане място и в провинцията, защото много пътувам.

- Ще успеете ли да издадете нов албум напролет?

- Да, песните са събрани. През януари и февруари ще ги запишем.

- Вероятно в тази юбилейна година често си правите равносметка за миналото. Бихте ли променили нещо в професионалния си път, ако можехте да се върнете назад?

- Всичко в моето творчество вървя по един естествен начин. Започнах неук, с много притеснение. Хвана ме рок група “Импулс” и 4 г. този колектив ми даваше много увереност, повече самочувствие.

За първи път ще се преобличам

два пъти по време на концерт

Именно тези момчета ми дадоха възможност да водя концерт по-лесно, да науча студийната техника, запознаха ме с елита на българския шоубизнес. И когато напуснах групата по здравословни причини, бях вече с голям опит. След като започнах сам, имаше няколко много трудни години. Трябваше да се издържам, работех по нощните барове, спях по няколко часа... Творческият ми път наистина вървеше по един естествен начин на надграждане и ако върна времето, разбирам, че сякаш всичко е било писано да ме води напреди и нагоре.

- Кога дойде големият пробив и разбрахте, че наистина имате шанс да се наложите на българската сцена?

- Първите 10-11 г. от творческия ми път бяха трудни. Тогава се проклинах,

плакал съм по цели нощи,

намразвал съм музиката заради обидите и пренебрежението към мен. Но сега се гордея, че ми е било толкова трудно. През 1991-1992 г. ми се обади Тончо Русев и ми каза, че иска да изпея негова песен. Разплаках се и цяла нощ не можех да осъзная, че големият Тончо Русев иска да даде песен на мен. Изпяхме една песен по стихове на Евтим Евтимов, която спечели Пролетния радиоконкурс и това отвори вратичката на приятелството ми с тези мои двама родители в музиката. Следващата песен беше “Ти си любовта”, “За теб, Българийо” и “Горчиво вино” – и това в една година. Есента и зимата на 1994 г. Това провокира създаването на целия албум същата зима и на 18 май 1995 г. – никога няма да го забравя, излезе “Горчиво вино”. На този концерт в зала 3 на НДК бях с оркестър, както ще съм и сега. Оттогава не съм пял с оркестър. Второто нещо, заради което няма да го забравя, е, че моят идол Емил Димитров беше на този концерт и ми подари цветя. Със спечелването на “Златният Орфей” през 1994 г. вратите пред мен започнаха да се отварят. Хванах най-хубавия период на Тончо Русев и Евтим Евтимов, тогава те бяха около 60-годишни, в разцвета на силите си, на опита си. Както казва самият Тончо – хванах лебедовата им песен. Аз имам 61 стихотворения на Евтим Евтимов в творчеството си и над 80 песни на Тончо Русев. Оттам нататък започнаха първите ми големи концерти – п ърво в Операта, после в зала “България” и от 2000 г. – в зала 1 на НДК. Оттогава за 16 г. сме направили 23 концерта в тази зала. Всички бяха свикнали – коледният мина, идва великденският. (Смее се.) Но сега времената са малко по-различни и правя по един.

- Напускате “Импулс” заради операция на гласните струни и завинаги сменяте рока с друг стил, в който ставате звезда. Вярвате ли в съдбата?

- Много пъти в лични разговори с приятели съм казвал, че

има някакво птиченце,

което ми помага

да вземам

правилните

решения

Но с всеки изминал ден разбирам, че това се случва на онези, които работят. Идвайки в София да уча бях поканен от група “Импулс” веднага. Нямах грам елементарна техника на пеене. Едва в казармата пропях и започнах да мечтая за голямата сцена. И изведнъж – по два концерта на ден – агресивно, силово пеене. Беше много модно да се пеят световните образци в рокендрола. Хората търсеха приликата с оригиналните изпълнители. И може би заради всичко това наистина малко закъсах с гласа. Слава богу, възстанових се бързо, но започнах да мисля по-трезво и взех важното решение да променя пътя си. А и вече усещах, че ми се пеят по-различни песни.

- На коледния ви концерт миналата година ви чухме да пеете опера. Ще ви чуем ли отново да изпълнявате рок?

- Сега, като ме питаш, малко ме хваща яд, че няма да изпея на концерта нещо на “Уайтснейк” например. Дълго мислех, а и съм с оркестър. Никой нямаше да очаква... Но ще си запазя правото на 40-годишния юбилей да го направя.

- Четири години сте живели и творили в Германия, обмисляли ли сте някога да останете в чужбина?

- Това беше най-трудното време на България. Взех решение да напусна страната, за да оцелее семейството ми, а и мечтите ми. Имал съм предложения да ми дадат зелена карта и да живея там. Но трябваше да стоя дълги периоди в Германия, без да се прибирам. А аз не можех да си го представя. Сега понякога се замислям дали правилно съм решил. Може би щях да пробия в Германия. Аз съм емоционален човек и бях решил така – в началото давах всичките си пари там за срещи, пътувания, контакти с хора от музикалния бизнес. Запознах се например с Волфганг Камински – един от най-големите продуценти в Германия. Имал съм среща с Дитер Болен – китариста на “Модърн Токинг”. Той много хареса една моя песен на Тончо Русев, която записах на немски. Но явно трябваше малко повече контакти, малко повече средства, за да се наложа там. Изглежда, не можах да го направя, а и мисълта за България никога не ме е напускала. И когато в едно от идванията ми в България дойде поканата на Дечо Таралежков за “Златният Орфей”, веднага приех и спечелих голямата награда. Това беше единственият фестивал с голяма парична награда, което ми даде и малко финансово спокойствие. А и хората гледаха много телевизия, видяха ме, върнах си позабравените позиции. Това беше през юни, а есента изпях “Горчиво вино”. Просто е трябвало да заслужа всичко онова, което ми се случи.

- Какво ще направите точно преди сцената на 30 ноември?

- Ако и този концерт върви както останалите, може да нямам време дори да се огледам. Аз едвам закопчавам колана, обличам сакото и излизам на сцената. Чувал съм за други артисти, особено за Лили Иванова, че се усамотяват, разпяват се в отделна зала, но при мен това никога не се е случвало. В годините, в които съм вземал зала 1 само за един ден, е имало случаи, в които концертът е в 19,00 ч, хората вече влизат, ние още не сме готови.

- Наближава любимото ви време от годината. Кога ще украсите елхата?

- Елхата вече е украсена, както и целият ми офис, апартаментът, в колата звучат само коледни песни и навсякъде постоянно са запалени едни големи свещи с аромат на канела, за да е още по-празнично. Всяка година украсявам все по-рано. В началото беше на 1 декември, сега стигнах до 1 ноември, но ме е страх, че ще стана за смях, ако намаля с още 5 дни и вляза в октомври. (Смее се.) Толкова много обичам тия дни. На 21 януари чак прибираме елхата.

- Още ли колекционирате играчки за елха?

- Да, нося си отвсякъде. Например в един град като Залцбург има коледни играчки, правени на ръка, които се продават и през лятото в няколко магазина. В страните от католическия свят Коледа е много красива. Именно

за 4-те ми години

в Германия осъзнах

какво е Коледа

Когато растях, нямаше Коледа, не се празнуваше. Моите родители са израснали в социализма. А днес толкова много обичам седмицата преди и след Коледа. Просто хората са различни, всички са добри, сещат се за най-милото си – за родителите, за приятелите.

- Кога последно направихте снежен човек?

- В такива моменти ми става тъжно. Аз имах едно куче, което беше най-добрият ми приятел. От години живея сам и нямам с кого да споделя такива спонтанни вечери като тази, в която завали първият сняг. Дори ме е страх да не стана за смях на читателите, но онези, които ме познават, знаят какво е за мен първият сняг. И с онова момиче, което беше все до мен, онова кученце, което толкова много обичах, до късни нощи ходехме в снега. Тя - сгушена в якето ми... Когато тя си отиде, и аз щях да си отида с нея. Хората, които са нямали куче, не могат да ме разберат. Последния снежен човек направих преди 4 г. през декември, когато си поиграхме в снега. После извиках дъщеря ми да го види.

- Бихте ли отворили отново сърцето си за любовта?

- Определено горчивите случки правят човек по-предпазлив. Дори без той да го знае. Ти

може да си мислиш,

че си готов, но си

обвил сърцето си

в неувереност и страх,

който те преследва при контактите с всяка една жена, която спре погледа ти за по-дълго. Не искам да изпадам в подробности, но аз срещнах едно момиче. Тя ме накара да разбера, че моите песни за любовта не са само песни. Че това, за което пея, може да се случи и в реалния живот. През 1993 г. излезе филмът “Хубава жена”. Той е като онези хубави истории за Пепеляшка. За съвършената, приказната любов. Бях в Германия, когато го гледах за първи път и никога няма да забравя въздействието на този филм върху мен. По-късно, през 2000 г., излезе и “Титаник”. Помня, че бях на косъм да проваля концерт в Тетевен същата вечер – толкова силно ми въздейства. И винаги съм си мислил, че не може да ми се случи такава любов. Има пречки, които не ми дава възможност да се виждам често с тази жена, но вярвам, че бъдещето няма да е такова. Но дори и само това, което дотук съм преживял с нея, ме прави щастлив. Това да разбера, че е възможно. Както се пее в песента – има ми и второто крило. Всеки от нас се жени, създава семейство, мисли си, че е срещнал половинката си, че е намерил любовта. Може би хубавото на моите бракове е, че във всеки един момент съм мислел, че съм намерил жената. Но едва сега откривам у себе си чувства, които не съм знаел, че мога да изпитам. Разбирам, че хубавият любовен филм не е само на кино, има го и в живота.

- Кое е най-странното място, на което сте давали автограф?

- На буркан с туршия например. Никога няма да го забравя. Беше преди много, много години. Един мъж ме спира на улицата: “Абе, Веско, жена ми умира за тебе, нямам какво друго, ей тука се подпиши.” И вади буркана. Ама не от тия малките, голям буркан – 3 литра. (Смее се.)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.