Стотици дойдоха за
храмовия празник
на българската света
обител в Атон
Над 600 мъже понесоха на ръце чудотворната икона на свети великомъченик Георги на 16 ноември, когато българският манастир в Света гора чества втория си храмов празник.
На този ден се отбелязва пренасянето на мощите на светеца от мястото, където е бил измъчван, в Лида. Празникът се чества и в още един светогорски манастир - “Ксенофонт”, но в нашия е по-тържествено. “Тук е домът на свети Георги”, казва игуменът архимандрит Амвросий. “Първо се е появил образът му върху фануилската икона, а после е дошла аравийската”, добавя дядото.
На 6 май, когато почитаме паметта на Победоносеца, и на
16 ноември, известен
като Малкия
Гергьовден,
в Зографския манастир има благочестив обичай аравийската икона на светеца да бъде носена от миряни и монаси. “Ако се помолиш от сърце, докато я носиш, свети Георги ще чуе молитвата ти, ще я изпълни и ще помогне, стига да е за добро”, напомня ми един от монасите. Наричат я аравийската, защото според древно предание е дошла от арабските страни. От времето на иконоборчеството е, когато много икони били изгаряни, тъй като били смятани за идоли. За да ги спасят, благочестиви християни ги хвърляли в морето. Такава е и нейната съдба. Дошла е по море в пристанището на манастира “Ватопед”. Много монаси я видели и поискали да я вземат. Само лодката на Зографския манастир обаче успяла да я приближи и прибере, защото, когато другите лодки приближавали, тя се дърпала назад. Тогава настъпил спор между манастирите “Зограф” и “Ватопед”. Ватопедските монаси настоявали, че иконата е дошла в техни води, а зографци изтъквали, че тяхната лодка я е взела.
За да решат спора, монасите решили да
поставят иконата на
необяздено муле
Където отиде животното, на чиято територия се озове - негова да бъде. Мулето стигнало до хълма срещу “Зограф” и там умряло. Зарадвали се зографските монаси и занесли иконата в съборния храм, но на следващата сутрин я намерили там, където я оставило мулето. Това се случило няколко пъти, докато свети Георги се явил насън на един от монасите и казал, че ще остави иконата, ако му построят параклис и два пъти в годината, на 6 май и 16 ноември, правят литийно шествие до него.
Според поверието светията е казал, че който по време на литията носи иконата с вяра и молитва, той самият лично ще му помага.
Изнасянето на иконата от храма е неописуем момент. Клепалото започва да бие. Певците запяват хвалебствени песнопения. Камбанен звън изпълва двора на зографската обител с невероятна тържественост и шествието тръгва към отсрещния хълм към параклиса на светеца, където някога мулето оставило иконата.
Аравийската икона излиза от двора на манастира, прикрепяна от монах, а от двете страни я носят миряни. Тъй като всеки иска да я носи, винаги настава суматоха по криволичещата пътека към параклиса. “По-внимателно! Успокойте се! На всеки ще му дойде редът”, казва монахът, който подпира иконата отзад. Поклонниците, които са дошли за първи път, обаче се притесняват, че няма да се вредят до светинята. Блъсканицата е неизбежна. “Има ли готови за смяна? Хайде, други двама”, подканва монахът и нови четири ръце поемат иконата. На всеки се падат по около десет крачки със светинята в ръце.
“Успях, носих я”, каза с усмивка 15-годишният Калоян от Нова Загора, който за първи път идва на празника. “Нищо не си пожелах, защото зная, че Господ ще ми даде всичко, което реши”, добавя момчето, което е много впечатлено. “На свети Георги се моля за здраве”, казва на свой ред баща му Динко Тачев, който не идва за първи път на Света гора, но за първи път е на този празник. “След третото си идване тук престанах да броя посещенията си. Дойдох за първи път на 6 май, но не помня годината, и се старая поне веднъж годишно да идвам отново. Спокойствие ми носи това място. А
преди да дойда,
постя по една
седмица”,
казва мъжът. “Тук имам усещането, че съм в друго измерение. Свят без суета. Няма значение кой си. Има едно смирение и преклонение, което много ме впечатлява”, добавя Динко.
“От 2000 г. идвам на Света гора. Почти не съм пропускал храмов празник”, казва Иван от София, който е надхвърлил 50-те. “Трудно ми е, като си тръгвам оттук. Все нещо ме тегли обратно”, казва той. Много поклонници споделят думите му.
“Споделяли са ми хора, без да влизат в подробности, че след като са носили иконата на свети Георги, животът им се е променил и това, за което са се молели, се е изпълнило”, разказа един от братята в манастира, пожелал да не споменавам името му.
“Дали обаче свети Георги ще чуе молитвата ти, зависи от вярата на самите хора. Когато човек се моли от все сърце, независимо дали се намира в храма, на улицата или пък на лития, Господ или съответният светец чуват тази молитва. Важно е вътрешното състояние.
Жените не могат да дойдат тук и вероятно се чувстват ощетени, че няма как да носят иконата на свети Георги, но където и да се помолят, ако го направят от сърце, светецът ще ги чуе”, добави монахът.
С много тържественост шествието стига до крайната си цел - там, където някога мулето оставило иконата. Песнопенията продължават. Камбаната на параклиса започва да бие и литията поема в обратната посока. До входа на “Зограф” всеки е носил иконата, отправил е своята молитва и е почувствал успокоение.
Празникът продължава с тържествена трапеза. Тази година
поклонниците бяха
нахранени с чорба,
риба меч,
манастирско вино и
баклава
Всъщност празничният цикъл започва още от предния ден с малка вечерня от 17 ч, след която следва трапеза. Среднощното бдение започна в 19 часа и продължи до 2 и половина сутринта. “Бдението е по-тържествена служба. Когато хората се молят по-дълго, изпросват по-голяма милост. Всичко е по-тържествено, с по-дълги песнопения. Целта е хората повече да се потрудят за светеца, а той повече да им въздава”, каза ми един монах.
Бдението също е неописуема емоция.
Да отслужи
литургията за
празника, бе поканен
епископ Григорий,
който е викарий на патриарх Неофит. “На празници се кани владика от Българската православна църква. Това е традиция на много светогорски манастири, които на по-големите празници канят определени епископи. Прави се, за да се подчертаят връзките между Зографския манастир и Българската православна църква”, обясни ми един от монасите.
Заради уникалните песнопения в църквата загубваш представа за време и не усещаш часовете, които прекарваш прав в храма. А като завъртят полилеите със свещите, което символизира диханието на Светия Дух, съвсем се пренасяш в друго измерение. “Нямам обяснение как са минали тези 7 часа. По принцип стоя трудно на едно място, но този път съм впечатлен”, разказа на следващия ден един от поклонниците, дошъл за първи път на храмов празник.
За някои
спокойствието
на Света гора
е плашещо
Свикналите с житейския шум обаче бързо превключват. “Някои идват като обикновени туристи, без да имат никакви поклоннически идеи и въпреки това продължават да се връщат. Всъщност чувството на покаяние ги тегли насам. Когато човек се озове в това спокойствие, започва да осъзнава своите грехове и прегрешения и иска да се освободи от тях, като се изповяда. Много хора се изповядват тук за първи път”, разказа ми един монах от братството. Според него покаянието, което всъщност е изповед, е хубаво усещане, защото всеки допуска грешки. “Нека не забравяме, че единствено Господ е безгрешен”, добави той.
Всъщност покаянието е едно от седемте тайнства на православието. Смятано е за такова, защото по невидим за хората начин Господ дарява благодат, даваща сила да продължиш да се бориш срещу греха, тъй като човешката натура е слаба и понякога прегрешенията се повтарят. “Така че трябва да се стремим да намразим всичко, което сме вършили грешно. Колкото пъти паднем, толкова пъти трябва да станем. След всяко падане се прекръстваме и продължаваме напред”, каза ми на изпроводяк монахът.