Австралиец идва да кара сноуборд в родината на BG баба

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5978438 www.24chasa.bg
Баба Желязка от Аделаида не дочака добрата новина за намирането на семейството й в България.

Майка му учи български, още помни народните приказки, които и разказала
емигрантката Желязка от с. Мамарчево

Австралиецът Майкъл Бенет, внук на българската емигрантка Желязка от ямболското с. Мамарчево, пристига от страната на кенгуруто, за да кара сноуборд в родината на баба си. Освен Банско младият мъж ще посети Пловдив и София.

За съжаление, любимата му

баба Желязка от

Аделаида не успя да

научи за завръщането

на внука си

в родината й - почина 10 дни преди да навърши 91 г.

“Благодаря за усилията, които положихте да откриете семейството на мама в България. Вече уча български и планирам в близко бъдеще да дойда. Била съм веднъж за кратко, но искам да науча повече за този клон на семейството си."

Това казва 65-годишната майка на Майкъл - Тик. Истинското й име е Мария. Кръстена е на българската сестра на майка си. Допреди 6 г. фамилиите поддържали връзка, но после кореспонденцията спряла.

Сега австралийката е така ентусиазирана, че сме намерили семейството на майка й в България, че произнася няколко думи на български. Започнала да учи езика преди месеци, когато срещнала българката Красимира. Тогава си припомнила думички от детството, чути от приказките, разказани от майка й.

Когато започна търсенето, майка й Желязка бе още жива, но доста болна. Жената така и не успя да разбере, че дъщеря й е открила родата в България.

“Преди 4 г. мама получи инсулт и здравето й се влоши. През годините никога не сме имали пълна картина за живота й в България. Исках да науча повече за фамилната история, затова реших да почна проучването. Прииска ми се да задълбоча познанията си и да разбера откъде съм дошла. Вярвам, че дори когато се “посадим” в друга страна, нашите сърца, мисъл и кръв носят белезите на предците ни”, казва Тик и допълва: “Роднините в България са единствените, които имам извън съпруга ми Дейвид и синовете ни Джефри и Майкъл.” Четиримата и снаха й развиват малък IT бизнес.

Едва в последните години майката на Тик разкрила и една дълго пазена своя тайна -

българин бил и

бащата - Иван Австралийката допуска, че родителите й се запознали в края на 40-те г. в Истанбул на път за Австралия. Малкото, което знае за него, е, че не последвал Желязка в страната на кенгуруто. Там жената се омъжила за албанец, който отгледал малката Мария като свое дете.

“Може би роднините на мама не знаят тази история, тя се срамуваше от нея. Аз обаче искам да намеря истината за баща си”, казва австралийката, макар че не знае къде и кога е роден Иван.

Майка й Желязка се родила в ямболското с. Мамарчево през 1925 г. Преди време успяла да си върне част от семейните земи.

Тогава дошла за

първи път в България

и се видяла със сестра си Мария, която се омъжила в с. Паничино в Северна България. Тъкмо кметът на селото Христо Божилов помогна да открием в Омуртаг семейството на покойната сестра на емигрантката.

Там живее дъщеря й Добринка, която се пада първа братовчедка на Тик. “Бащата на Желязка починал млад и баба ми Добра се омъжила отново. От този брак се родила майка ми Мария. Разликата между двете сестри е около 10 г.”, обяснява Добринка.

Майка й разказала, че каката Желязка учела в Бургас. Когато се връщала в Мамарчево, с нея идвал млад и хубав мъж. Той водел малката сестричка Мария в местния магазин да си избере лакомства. Момиченцето било много щастливо, че му обръщат толкова специално внимание. Роднините обаче не знаят как се казвал мъжът и дали това е бащата на Тик. Не знаят и

защо Желязка е

решила да напусне

България,

нито как го е направила. Дълго след изчезването й българските роднини тънели в неведение какво й се е случило. Майка й Добра постоянно плачела от мъка и не вярвала, че Желязка е жива. Едва в края на 60-те г. семейството се престрашило да я

търси чрез

Червения кръст

Не можели да повярват, когато им съобщили, че са я открили жива и здрава чак в Нова Зеландия. Майка й Добра била на седмото небе от радост, но не доживяла да я види. Починала през 1974 г., преди Желязка да успее да се върне за първи път в родината с албанския си съпруг. Българските роднини пазят топли спомени от тази визита.

“Мама акостира с кораба “Гоя” в столицата на Нова Зеландия Уелингтън на 1 май 1951 г. През 1966 г. се местят в Австралия в търсене на по-добри възможности”, казва дъщерята Тик.

За втори път Желязка дошла след падането на желязната завеса. Била заедно с другата си дъщеря - Добра, кръстена на българската си баба. Двете получили документите за връщането на семейните земи в Ямболско.

Дъщерята Тик идвала в България за кратко в началото на тази година. Тогава решила, че обезателно ще се върне отново, и се надява с помощта на учителката си по български да може бързо да напредне в родния език на майка си.

Интересът към

българския се

събудил преди 2 г.,

когато научила, че и двамата й родители са българи. Дотогава помнела само няколко думички от детството си. “Мама ни разказваше български приказки. Една от тях бе “Болен здрав носи”, “за лисицата и вълка”, спомня и “Снежанка и 7-те джуджета”. “Мама бе много горда с българските национални носии и искрено съжаляваше, че нама такива в Австралия”, казва дъщерята.

Докато тръгне на училище, вкъщи говорили на “българомакедонски”. “Вторият ми баща говореше македонски и така се разбираше с майка ми и с мен”, казва Тик. Тя вече може да разбира кратки разговори на български и се надява скоро да подобри уменията си. “Обичам предизвикателствата”, казва Тик. На зрели години е учила италиански. “Защо българският да не е следващият ми език?”, амбицирана е австралийката.

В Аделаида, където живее семейството й, има Българска асоциация за приятелство и обучение, към която има българско училище. Тик направила контакт с директора, а той я свързал с българката Краси, която от 4 г. живее в Австралия. “Освен езика тя ме учи на българска история и култура. Постепенно се сприятелихме”, казва Тик.

Жената признава, че

повечето австралийци

не знаят почти нищо

за българската

история и култура

Тя е горда, че вече е научила основни географски и исторически факти. Когато неотдавна дошла за кратко в България, това я стимулирало да се върне отново, да открие и да се събере с българското си семейство.

Майка й разказвала малко за ранните си години в България. “Мама е преживяла лична трагедия, загубвайки баща си, когато е само на 7-8 г.”, казва Тик. Дъщерята задавала различни въпроси, но невинаги получавала отговори. Малкото, което научила, е, че майка й работела в завод, преди да емигрира. Разказала й още, че като била млада, работела на полето. Тогава мечтаела никога да не се налага да носи бебето си на гръб, докато е на нивата, както правели много от сънародниците й. Разказвала й за вълците в България през зимата и как винаги имала камък в джоба си, за да се пази от тях. Макар че била 8-ото дете в семейството, нямала по-големи братя и сестри, защото всички деца преди нея умирали. След нея била само сестра й Мария. Това направи търсенето по-лесно, отколкото Тик очакваше, и бързо пренареди плановете й за по-скорошно завръщане в родината на майка й.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Психичноболен простреля в главата полицай след семеен скандал. Кървавият инцидент се разигра по обед в столичния кв. "Илинден". Униформеният Георги Йовчев се отзовал на сигнал за буйстващ мъж в апартамент на блок 78. Оплакването подава майката на стрелеца Живка, която посреща лично ченгетата. Когато отваря жилището,

Феновете на една от най-сексапилните жени в Италия Мелиса Сата могат да си отдъхнат! Съпругата на Кевин-Принс Боатенг, който в момента рита в "Сасуоло", се завръща на малкия екран. Моделката ще води риалити предаването "Бащата на булката" по LA5. Това ще е последното издание на шоуто, което се радва на огромен успех на Апенините.

73-годишната Атидже се бори за оцеляването си Иво АНГЕЛОВ Изоставена в страховита мизерия живее 73-годишната Атидже. Злочестата история на бабата от благоевградското село Абланица трогна хора в региона, които се опитват да я измъкнат от нищетата. "Бабичката има четири деца - две дъщери и двама сина, и много внуци,