Повече от 40 години режисьорът, сценарист и продуцент Джордж Лукас събира произведения на изкуството, напомнящи му за Златния век на американската илюстрация. Заедно с творбите на Максфийлд Периш и Норман Рокуел в колекцията му се трупат безброй артефакти от снимките на “Междузвездни войни”. Преди малко повече от две години той решава да покаже своите съкровища на широката публика. Така се ражда
идеята за Музея за
наративно изкуство
на Джордж Лукас.
Споровете около него започват още от първия ден. Първоначално Лукас планира той да е в Чикаго и дори избира място. Срещу него обаче скачат природозащитниците, според които от строителството на музея ще пострада околната среда и най-вече езерото Мичиган. Затова легендарният режисьор и продуцент се насочва към Лос Анджелис, където намира топъл прием от градските власти.
Според кмета Ерик Гарсети “хората от цял свят ще се стичат, за да видят оригиналната маска на Дарт Вейдър”. Той е пресметнал, че строителството на музея ще отвори десетки хиляди работни места, а за функционирането му след това ще бъдат назначени поне хиляда души на постоянна работа.
На сайта на музея lucasmuseum.org организаторите обясняват, че под “наративно” те разбират “форма на визуално изкуство, което разказва на зрителите история посредством ярки образи”. По техните думи целта им е да създадат колекция, “която ще разкаже истории за различни места и времена, някои от които зрителят ще познае веднага, а други вероятно ще станат за него новите му любими приказки”.
Към днешна дата са анонсирани три вида експозиции. Първата е посветена на класическото изобразително изкуство. Там
ще бъдат показвани творби
на известни художници,
в това число и на титаните на импресионизма Едгар Дега и Пиер-Огюст Реноар, както и на американските новатори Норман Рокуел и Хауърд Чандлър Кристи. Идеята е посетителите да се научат да “четат” какво е закодирано в нарисувано.
Вторият раздел на музея разказва за достиженията на цифровите технологии при създаването на визуални ефекти.
И накрая, третият сектор е за маниаците най-вече на “Междузвездни войни”. Именно тази част е най-готовата. Тя съществуваше и преди това, но преди две години за първи път излезе от САЩ. Първо я показаха в Канада, а сега е в Европа. В продължение на 6 години тя ще пътува, като следващите спирки са Азия и Океания. Като истински джедай дълбоко в душата си нямаше начин да я пропусна, а след това и да разкажа на читателите на “24 часа” какво представлява тя.
Първоначалната идея беше да посетим изложбата Star Wars Identities в Мюнхен през септември. Не се получи и пътуването се премести във времето и пространството - за края на ноември и в лондонската зала О2.
Преди това изложбата, която излиза за първи път от САЩ, е минала през Виена, Париж и още няколко европейски града. Навсякъде с голям успех и бързо свършващи билети, които на нас ни струваха по 25 паунда. Тънкостта е, че те са с определен ден и час, защото спецификата на изложбата предполага там да има ограничен брой посетители.
Има и намалени билети по 15 паунда за някои дати, а също така и за четиричленни семейства. Естествено, каси в залата няма, всичко се купува по интернет.
Зала О2 в Лондон се оказва на другия край на града, съотнесено към стадион “Уембли”, на 50 м от който беше хотелът ни. И тъй като на изложбата логично е забранено да влезеш с куфари, то трябваше да измислим къде да ги оставим. След кратка консултация със служителка на метрото стигнахме до консенсус, че няма по-добро място от гардероба на гара “Кинг Крос”, макар че първоначално мислехме за гара “Виктория”. Благодарение на тази случайност обаче видяхме
легендарния
перон 9 и 3/4,
откъдето тръгват влаковете за “Хогуъртс” - училището за магьосници, в което учи Хари Потър.
За да влезеш на изложбата Star Wars Identities, трябва да минеш през няколко кордона и проверки. Първо - билетите, после инструктаж какво не трябва да се прави - да се яде, да се пие, да се снима със светкавица, да се говори на висок глас. След това ни дадоха слушалки с приемник, който говори на два езика - английски и, незнайно защо, френски. А накрая ни надянаха специални гривни с нещо като чип. Последен инструктаж и вече сме в сърцето на изложбата.
Целта на Star Wars Identities, доколкото я схванах, е трояка. От една страна, да ни запознаят с подробности от създаването на филмите от сагата (основно с оригиналната - тоест епизоди IV, V и VI, донякъде с I, II и III, а VII отсъстваше на 99%).
Навсякъде в изложбата има очертани зони. В момента, в който пристъпиш отвъд чертата, в слушалките прозвучава гласът на Разказвача, който обяснява най-различни неща. Имаше всеизвестни, като това, че първообраз на Чубака е любимото куче на Джордж Лукас Индиана, което след това дава и прякора на друг негов любим герой - археолога д-р Хенри Джоунс.
Но и такива, които и аз не знаех - че след “Епизод IV: Нова надежда” Лукас сериозно е обмислял
да разкрие, че Люк Скайуокър
всъщност е момиче,
но слава богу, се отказал. Или че първоначалната му идея за Йода, което се вижда от изложените рисунки, е била джедайският учител да прилича на белобрадо джудже, после на недорасъл Дядо Коледа, после замязва на Гринч, за да се стигне до истинската му външност.
От друга, която със сигурност е най-ценна за истинските SW маниаци като мен, е да види с очите си над 200 оригинални костюми и макети, които са използвани в оригиналната трилогия, която тази година навършва 40 години.
Наслада за очите и емоционален взрив е да видиш оригиналните костюми на щурмоваците, които първи през 1977 г. нахлуха в кораба на принцеса Лея, за да търсят откраднатите планове на Звездата на смъртта, на ловеца на глави Боба Фет, на Хан Соло, както и на замразения във въглерод Хан Соло, на Джаба с полуголата принцеса Лея (мир на праха ) прилегнала до него, на всички дроиди, сред които беше всъщност и единственият персонаж от “Епизод VII” - симпатичното роботче във форма на футболна топка BB-8.
Отделно имаше секция за Люк, за Дарт Вейдър, за останалите злодеи. И може би най-внушителното - всички кораби от оригиналната трилогия плюс няколко от прикуела. Супер!
И накрая третата идея на изложбата, което пък е основният замисъл в заглавието към Star Wars да се прибави Identities, е посетителят да разкрие същността си, съотнесено към героите от “Междузвездни войни”. Тук в действие влиза гривната, за която написах в началото и за чието съществуване вече сте забравили.
На десет места на територията на изложбата има специални пултове с осветени многоъгълници, където трябва да допреш въпросната гривна. След това отговаряш на различни въпроси и въз основа на това накрая става ясно, ако беше герой от “Междузвездни войни”, какъв щеше да си, както и кой от персонажите ти е най-близък.
Десетте места всъщност отговарят на десет критерия, според които се извършва идентификацията: раса, гени, родители, култура, наставници, приятели, събития, занимания, лични качества, ценности. Те разделят на три и сферите, които оформят личността - източници, влияние и решения.
Доколкото успях да схвана, отговорите се сортират съгласно
психологическия модел
на Голямата петорка
- чертите на характера, които всъщност формират личността. Те са добросъвестност, екстравертност, доброжелателност, невротизъм и откритост към придобиване на нов опит, с други думи - интелект.
Така звучи много сложно, но в изложбата си е направо забавно. Аз влязох с нагласата, че знам на кого ще приличам, и излязох с доказателството. А доказателството представлява твой стилизиран аватар (моят малко прилича на Оби Уан Кеноби от “Епизод I”), зад чието рамо наднича твоят гуру. Моят, естествено, беше Хан Соло. (Здрасти, Харисън!)
Има и опция да ти изпратят пълно описание на личността ти в галактиката на “Междузвездни войни” на мейла. А на изхода, както е винаги, има и магазин. Този беше доста беден откъм артикули, ако го сравня с приземния етаж на любимия ми магазин за детски играчки на Риджънт стрийт, който посещавам всеки път, когато съм в Лондон.