Търсете и новата книга на Хорхе Букай, написана съвместно с неговия син
Луксозното издание “Соломон Паси. Статии, мнения, коментари, интервюта, извън протокола” излезе със знака на ИК “Хермес”. Съставител и редактор е Максим Минчев - шеф на БТА.
“Соломон Паси - между смелите идеи и успешната им реализация. Съвременен политик, който можем да определим като един от най-нестандартните и в същото време най-успешните в най-новата ни история. Тази книга припомня колко важно е в политиката да се служи на големи каузи, да се поставят високи летви, да се извършват непопулярни, но не и популистки действия за достигането на голямата цел. Тя по-скоро потвърждава, че смелите идеи в крайна сметка биват реализирани. Защото те са продукт на сериозна мисловна дейност, на мощна ерудиция, на висок ценз и най-вече на желанието да бъдат в услуга на държавата и обществото. В по-голямата част нещата, които Соломон Паси е предвидил, са се случили или предстои да се случат. И това го нарежда сред онези личности, които кореспондират с въжделенията на света през ХХI век”, пише Максим Минчев.
Официалната премиера на книгата ще бъде в Пловдив на 24 януари (вторник) от 18 ч в книжарница “Хермес” - Централ - ул. “Княз Александър I” 43.
Още едно препоръчвано заглавие
„Родители и деца. Трудните взаимоотношения“
Излезе дългоочакваната първа съвместна книга на Букай-баща и син за трудните взаимоотношения между родители и деца!
Идеята за проекта се родила в процес на разговор, когато двамата колеги психолози и писатели открили, че освен общите възгледи намират и много противоречия помежду си, продиктувани от разликата във възрастта.
„Ако беше 30 години по-стар, щеше да се съгласиш с мен“ - пошегувал се със сина си Хорхе.
„Преди 30 години ти щеше да кажеш, че съм прав“ - отвърнал Демиан, като продължил шегата за сблъсъка между поколенията.
Ключова роля в писането на „Родители и деца. Трудните взаимоотношения“ изиграло общото турне на двамата психотерапевти и писатели в България през 2014 година. По думите им времето, прекарано в страната ни, много им е помогнало да избистрят идеята за книгата.
„Родители и деца. Трудните взаимоотношения“
Успехът ни като родители се измерва според това колко добре се справят децата ни в живота. Какво означава това? Много е просто – ако са щастливи и успешно преодоляват трудните ситуации, с които неминуемо се сблъскват, тогава мисията ни на родители е изпълнена.
Хорхе и Демиан Букай:
Особеното в това заглавие е, че то е дело на двама психолози, представители на различни поколения. Те разглеждат отношенията в семейството от две допълващи се гледни точки: смелостта на младостта се сблъсква с мъдростта на опита. Изпъстрено с множество примери и разиграни ситуации, заглавието предлага нестандартен подход към решаването на проблемите в семейството. Това е книга, чиято цел е да изглади неразбирателството между деца и родители и да хвърли мост между поколенията.
За авторите
Хорхе Букай е роден в Буенос Айрес през 1949 г, където завършва медицина, а по-късно специализира в областта на психичните болести. Работи като психиатър и психотерапевт, води и собствено предаване в националната телевизия на Аржентина. По-късно се увлича от друга дейност – писането. Книгите му са преведени на над тридесет езика и се радват на огромен читателски интерес. Понастоящем живее в Буенос Айрес и Малага. Далеч от медицинската практика, посвещава времето си на двете дейности, които обича най-много – четенето и писането.
Демиан Букай е завършил медицина в Университета в Буенос Айрес и след това е специализирал психиатрия. Специалист е по гещалт-терапия, но е минал минал обучение и в други терапевтични практики.
Работи като терапевт-консултант на семейства, тийнейджъри и двойки.
Води семинари и уъркшопи в Аржентина, Уругвай и Мексико, като основно се фокусира върху употребата на литературата и киното като терапевтично и учебно средство.
Сътрудничи на испанското списание „Менте сана“ („Здрав Дух“).
Живее в Буенос Айрес със съпругата и с двете си деца.
Откъс
Ние, терапевтите, често сме чували оплаквания на деца, които обвиняват родителите си, че са се грижили прекалено за тях, че не са ги разочаровали, когато е трябвало да го сторят, че не са им позволили да се поучат от последиците от действията си, защото (в желанието си да им спестят страдания) родителите са поели щетите, които действията на децата биха причинили.
Смятам, че в това отношение родителите ми не са сгрешили. Винаги съм бил отговорен към ученето и останалите академични задачи. Не си спомням родителите ми да са ме надзиравали, за „да си напиша домашните“ или „да отида на училище“. Беше нещо, с което сам се справях. И не че много обичах „домашните“ или че не ми харесваше свободното време – още си спомням колко се радвах, ако някой ден нямах домашни или ако заради проливния дъжд си оставахме вкъщи. Какво е обяснението тогава за отговорното ми отношение? „Как са постигнали родителите ти това чудо?“ – би могъл някой да ме попита, ако иска да отдаде цялата заслуга на тях, без да остави никакъв принос за мен... (и колко несправедливо би било това).
Вижте класацията на верига книжарници "Хермес" - 9-15 януари 2017 г.