Иван Добчев вкарва зрителя в живота “втора употреба”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6003906 www.24chasa.bg
Сцена от постановката "Светлото бъдеще на битака” в “Сфумато”

Пиесата е по романа на нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич  “Време секънд хенд”

От дузината актьори в екипа на Иван Добчев за премиерния му спектакъл “Светлото бъдеще на битака” в “Сфумато” само двама имат някаква представа за абсурдите на соцепохата, които се разискват в него. Това е Гергана Кофарджиева, вдовицата на именития режисьор Любен Гройс - нейният дух още бродеше из пловдивския театър, когато там влезе Добчев. И Иван Златарев, който, преди да пристигне в София, работеше в Пловдив и по времето на Добчев.

Останалите актьори са от средното поколение или напуснали НАТФИЗ през миналата година. Те няма начин да са изпитали в сърцето си гадостите, които се раждаха от трагичното разминаване между идеали и реалност и от лицемерието, което прикриваше това разминаване, за да употребява безнаказано живота на експлоатираните соцхора.

Иван Добчев, който винаги е бил опортюнист на онова време, убеден, че - като художник - трябва да го показва на сцената, открива в книгата “Време секънд хенд” на беларуската авторка и нобелов лауреат Светлана Алексиевич изповеди на съвременници на соцдрамата. Алексиевич обикаля огромната земя на съветската цивилизация и записва монолози на нейните жертви. Обикновените хора връщат съществуването на чувства, тревоги, страхове, съвест, за да престанат да живеят като статистически бройки на народ, който винаги е във война - или се подготвя за нея, или воюва. Това е цивилизация, опитала се да принуди обикновените хора да свикнат с понятията “застреляха врага”, “обесиха ги”, “изпълниха смъртната присъда”, “разкулачват дядо и баба”, “изпращат мама и татко в лагер, за да умрат там”, “ще накараме майките, умиращи от глад, да изядат децата си”, “ще строим живота нов и светъл, а ненужните ще ликвидираме”, “разораваме целините”, “убиват”, “наказват”, “присъда”...

Писателката нарича свободен човек майката от дълбоката провинция, тръгнала към Чечня, за да прибере у дома сина си, убиващ там незнайно защо. Хомо съветикус не е забелязвал своето робство, той даже е обичал своето робство!, заявява Алексиевич. Добчев и “Сфумато” не искат онази епоха да остава незнайна и затова незаслужено тайнствена и чужда. Защото оттам до “несъществувала” има една крачка.

От сцената към залата падат горестни думи. Както винаги в своите спектакли, Добчев отваря малки пролуки за сарказъм и самоирония. Те позволяват да не се струпа твърде много катран във възпрятията на зрителите. И както винаги в документалните си спектакли, Добчев не иска емоциите да заглушават гласовете и смисъла. Актьорите на сцената са Катерина Керемедчиева, Василена Винченцо, Кристина Кулиш, Витория Николова, Дария Симеонова, Свежен Младенов, Иван Николов, Стилиян Желязков, Неда Спасова, Йордан Ръсин, Гергана Кофарджиева, Иван Златарев. Дали е възможно - след като тези актьори се разпръснат по други театри, за да си търсят късмета, да се събират поне по един път за сезона в “Сфумато” и да представят отново “Светлото бъдеще на битака”?