Разговорите с Мира винаги са малко пътешествие през гора от емоции. Такъв е погледът й, такъв е и гласът. Няма как и музиката й да не е такава.
С новия си проект The New Standards Мира дава нов живот на любими парчета на Massive Attack, Kings of Leon, Radiohead, Аланис Морисет, Джон Ленън, Ейми Уайнхаус, Стинг. И докато танцуваме по пътечките на тази гора от ноти и спомени, неусетно се озоваваме пред една красива история от абитуриентския бал на Мира. Разбира се, че история за любов..
Мира, как дойде идеята за новия проект? Съзнавам колко скучен е въпросът, но при теб винаги този иначе скучен въпрос има много любопитен отговор-история, та заради тази история питам :)
Всъщност в дъното на всичко е едно много убедително, завладяло ме напоследък усещане, че не искам и не бива да отлагам повече нищо. Улавям се често да мисля за изгубеното време, за оставащото време, за миговете-вечност... Така че все повече осъзнавам, че не трябва да спирам да работя и се опитвам да движа проектите си накуп - концертите, турнетата, записите ми, заниманията ми с пеене, предаванията ми по Джаз ФМ радио, а от три години и джаз фестивала, който организирам - Пловдив Джаз Фест. Така че новата ми концертна програма сякаш няма конкретна история, заради която се случва. Истината е, че отдавна мечтая да изпея някои от песните в нея, а и всяка една от тях сама по себе си е история, вътрешна асоциация с хора, ситуации, преживявания.
Защо "Нови стандарти"? Какво е значението на стандартите в музикалната история?
Основният репертоар на джазмените от десетилетия се състои от т.н. джаз стандарти - пиеси, вокални или инструментални, които се интерпретират в различни версии с изразните средства на джаза, а в основата на всичко това е импровизацията. През годините колекцията от тези произведения непрекъснато се обогатява. А през 1995 година Хърби Хенкок сътворява своя албум "The New Standard" с различни и неочаквани интерпретации на поп и рок песни в джаз аранжименти. Дотогава и други артисти са посягали към този експеримент, включително и Майлс Дейвис, когото критиката през 80-те в началото обвинява в комерсиалност. Много скоро това се превръща в тенденция, а с името на албума си Хърби Хенкок донякъде дава и дефиниция на явлението "Новите стандарти". През последните 20 години много смислени и мислещи артисти препрочитат цели пасажи от новата музикална история.
Сега аз избрах някои от най-вълнуващите ме поп и рок песни, за да ги изпея в компанията на прекрасни джазмени. С Миро поработихме доста в репетиционната, а той направи аранжиментите на базата на нашите опити, проби, търсения. На сцената с мен са още Веселин Веселинов Еко бас, Христо Йоцов барабани, Николай Карагеоргиев китари.
Претворяваш добре познати и обичани фрагменти от песни. Какво добро срещаш в съживения звук, в съживения спомен?
Вярно е, че всяка една от песните за мен е жива и пулсираща асоциация, съдържаща в себе си образи, спомени за хора и състояния. Музиката е като парфюм - внезапно те повежда на пътешествия из миналото ти и понякога дори те свързва със спомени, потънали в несъзнаваното.
Музиката е
утешител на тъгите,
тласък от дъното, или пък радостен шепот за дългоочаквана среща или събитие. Изобщо музиката е саундтракът на нещата от живота такива каквото са - с миговете на щастие, с пропаданията, с изгубванията, с откритията, с любовта, с всички възторзи, страхове, омерзения, борби, дързости или наивност ... Така че опитите да съживим и препрочетем тези песни от една страна си е музикално предизвикателство. Да придадем нов и наш смисъл на звучността, хармонията, ритъма, но в същото време да опазим ядката, душата на песента. От друга страна този проект е и опит за общуване с миналото, но и с настоящето, със спомените, с нас самите, с публиката ни, за която вярваме и знаем, че е плътна, умна и чувствителна. А това е чиста форма на радост от живота!
Цялото интервю четете на mila.bg