Тази година стягат прочутия ескиджумалийски панаир за 240-и път
Местна легенда твърди, че българският хан Крум не е спечелил знаменитата си победа през 811 г. над византийския император Никифор във Върбишкия проход, както е популярно, а това било станало край крепостта Мисионис до днешно Търговище. Историците не приемат еднозначно това твърдение. Но са единни за това, че Мисионис - ранновизантийска и средновековна българска крепост от IV докъм XIV век при падането на България под турско робство, е първообразът на град Търговище. Който иска да потърси решението на тази загадка, може сам да посети крепостта, която е сред 100-те национални туристически обекти, а при повече желание - и да се включи в архиологическите разкопки там, които ще продължат и през това лято.
Вече по-новата история разказва, че за първи път старото името на града Ески Джумая - Стар пазар, се среща за първи път през 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя. Това пазар в името на селището съвсем не било случайно - тукашният панаир е навярно най-дълго просъществувало тържище у нас - тази година през май ще го проведат за 240-и път. Казват, че началото му е някъде в средата на XVIII век, когато в района започнали да организират кушии - надбягвания с коне. Покрай собствениците на коне и многобройните зрители се завъртяли търговци на храна и напитка, кафеджии, джамбази, които продавали и купували коне и всякакъв добитък. Кушиите престанали някъде към 1840 година, но "камшик панаирът" се запазил.
А Ески Джумая става Търговище на 14 август 1934 година. Любопитното обаче е, че не тази дата става официалният Ден на Търговище. Градът чества своя ден за първи път през 2015 г. и избра за него датата 14 май, свързана с панаирната традиция - на тази дата през 1880 г. княз Александър Батенберг издава свой указ, който повелява всяка година в Ески Джумая да се провежда "търг", който да започва на 1 май стар стил /нов стил 14 май/ и да продължава 8 дни.
Тези и други интересни факти от историята на Търговище могат да се проследят в залите на Регионалния исторически музей. Част от експозицията му - постоянните и гостуващите изложби - е в прочутото Славейково училище. Сградата на възрожденското училище "Свети Седмочисленици" е осветена през 1863 г., за кратко в нея бил учител и Петко Р. Славейков. За тази сграда той пише в своя вестник "Гайда": "здание както сега засега в сичката България второ няма". В нея се намира и възстановена възрожденска класна стая от средата на XIX век, която предизвиква интереса на гостите от всички възрасти.
Етнографската екпозиция на музея е подредена в Хаджиангеловата къща, акцентът в нея пада върху традиционния пролетен панаир. Свещаровата къща е приютила постоянна изложба на ценни икони и църковна утвар, наречена "С пламъка на вярата". Отделно може да бъде посетена и възстановената през 1976 г. по случай 100 години от подвига на Ботевата чета родна къща на Никола Симов-Куруто, първия знаменосец на четата. Там е запазена оригиналната кама на поборника. В археологическата експозииця на музея е и Кралевското съкровище - златна тракийска конска амуниция, открита при разкопки през 1979 г. в неограбен от иманяри гроб на тракийски владетел от IV-III век преди Христа.
Всяка пешеходна разходка из Търговище задължително трябва да мине покрай войнишкия паметник от 1939 г., дело на прочутия склуптор Любомир Далчев. Композицията му, наречена "Устрем", показва две бронзови фигури - подофицер и войник, в атака. Монументът е посветен на паметта и подвига на 49 офицери, 67 подофицери и 825 войници от града и околията, паднали във войните за национално обединение от 1912 до 1918 година. За да бъде построен той, в продължение на 13 години членовете на дружеството на запасните офицери "Съгласие" събрали с доброволни вноски 600 хиляди лева.
"Паметникът впечатлява както обикновените търговищки граждани, гостите на града, така и познавачите изкуствоведи. За специалистите той е нещо ново и различно от традиционното скулптурно творчество", разказва директорът на музея в Търговище Магдалена Жечева. Тя припомня какво пише за този паметник изкуствоведът Никола Мавродинов: "Той няма вид на надгробен паметник. Той не трябваше да напомня за смъртта... Той трябваше да свидетелствува за славните дни... двама воини в устрема на боя. В очите им, в стиснатите устни на единия и в полуотворените уста на другия авторът слага треската на боя и вярата в непобедимостта на българския войник". Като "рядко художествено творение" и уникалност търговищкият паметник години наред е част от учебната програма на бъдещите скулптори в Художествената академия, разказва още Жечева.
В годините съдбата на фигурите е незавидна, тъй като авторът им бяга в САЩ и в България е охулван. Най-напред монументът е на централния площад "Свобода", после го местят на далеч по-незабележимо място. След промените през 1989 г. паметникът е ремонтират и осветен.
В града има паметник и на знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов-Куруто, но като цяло на Търговище не му върви много с паметниците. През ноември м.г. две от месинговите делфинчета в щадравана на центъра, един от символите на Търговище, бяха потрошени от непълнолетни вандали и още не са възстановени. А на хълма Юкя стои от години празен пиедестал. Преди време там монтирали партизанин на кон, който не се харесал на местната власт. Тихомълком преместили фигурата на една от скалите над прохода Боаза преди града откъм София, а за опразненото място има проект за младежки парк. Понякога сега екскурзоводите показват конника на туристите през прозорците на преминаващите автобуси, но героизират неточно историята, уж това там нависокото била ездачка-войвода.
Любителите на изобразителното изкуство не трябва да пропуснат и срещата си с експозицията на художествената галерия "Никола Маринов". Тя съдържа 786 графики, 199 скулптури, 1851 произведения живопис. Особен интерес за посетителите представлява изложбата, която представя в 79 творби творчеството на известния майстор на акварела проф. Никола Маринов, роденият в Търговище патрон на галерията. Тя разполага и с платна на Дечко Узунов, Светлин Русев, Златю Бояджиев, Найден Петков, графики на проф. Румен Скорчев, проф. Стоян Стоянов-Течи и на много други съвременни български художници.
От 2009 г. търговищката галерия си има по-малка сестра - Художествената галерия "Кирил Майски" в град Попово, който отстои на около 35 километра от областния център. Тогава картинният фонд на местния музей е обособен като отделна галерия. В нея са уредени две постоянни експозиции - "Християнско изкуство" и "Акварел и графика" на известния художник Кирил Майски. Заради щедрия му дарителски жест общинският съвет в Попово взел решение галерията да носи неговото име. Колекцията от икони е основно от творби на тревненските зографи от втората половина на ХVIII до края на ХIХ век. Във фонда на галерията се пазят живописни платна на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Борис Денев, Александър Поплилов, Екатерина Савова-Ненова, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Светлин Русев, графики на Илия Петров, Зафир Йончев, Златка Дъбова, Христо Нейков.
Историческият музей на Попово също може да се похвали с богат фонд, който съдържа повече от 23 хиляди предмета. От тях в експозицията попадат близо 2500 единици. Най-новият експонат тук е стара книговезка гилотина от края на XIX и началото на XX век. Съвсем наскоро тя бе пренесана и монтирана н една от залите. А това се оказало трудна работа, защото експонатът тежи над половин тон. Гилотината била собственост на най-старата градска печатница и книговезница, открита през 1900 година. Произведена е в Лайпциг през 1885 година.
Подобно на Търговище, и Попово си има своя крепост наблизо, която крие своите загадките. Дори и тази, че учените все още не знаят как се е наричала тя преди векове. Сегашното й име - Ковачевско кале, й дал чешкият изследовател Карел Шкорпил в началото на миналия век, защото е близо до село Ковачевец.
Смята се, че крепостта е издигната със 17 кули между 308 и 324 година. Просъществувала до 578 година. Като туристически обект тази късноантична крепост бе обособена през 2013 г. по проект с европейски пари, в който бяха вложени към 4 милиона лева. Благодарение на това днес посетителите могат да се разходят из нейните руини, като ползват за улеснение дървени мостчета, строени по римска технология - не се използват железни гвоздеи, а само дървени клинове за сглобките. Както и да се качат на обсадни дървени кули, които варвалите използвали, за да превземат крепости като тази край Попово.
На около 20 км северно от Попово се намира село Крепча. То е известно със своя скален манастир, изсечен във варовикови скали. Върху стените му са изсечени на кирилица два старобългарски надписа, като единият от тях е смятан за най-ранния надпис на кирилица, открит на Балканите. Манастирският комплекс, заедно с килиите на монасите-отшелници, е разположен на три нива.
КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ
2017 ГОДИНА
АПРИЛ
Село Алваново - Празник на улешките /охлювите/
Село Стража - Празник на говедарчето
Попово - 9-и Национален музикален фестивал "Спомени в песен"
МАЙ
8-14 май
Търговище - 240-и традиционен пролетен панаир и съпътстваща културна програма
14 май
Ден на Търговище - по отделна програма
8-12 май
Търговище - 18-и Международен театрален фестивал за деца "Вълшебната завеса"
Търговище - "Люлякът ми замириса" - фестивал на старата градска песен
ЮНИ
1 юни
Попово - Посрещане на участниците в 32-ия национален поход "По стъпките на четата на Таньо Войвода" и 11-и Преглед на маршовата и строева песен
2 юни
Село Светлен - Възстановка на сражението на четата на Таньо Войвода
2-4 юни
Търговище - 10-и Международни празници на женските и девическите хорове "Проф. Лилия Гюлева"
5-11 юни
Попово - Русалски панаир
10 юни
Ден на Попово - по отделна програма
Село Дългач - Бал на цветята
Търговище - Еньовден в музея
АВГУСТ
Търговище - Лятна изложба от фонда на Художествената галерия "Никола Маринов"
Село Горно Новково - Фолклорен събор "И си носим песента"
СЕПТЕМВРИ
Село Буховци - Тракийски събор "Фисека пее" и Празник на мекицата
Село Драгановец - Празник на баклавата
Село Острец - Фестивал на народното творчество "Сребърни пафти"
Село Славяново - 35-и открит шах-фестивал с национален характер
ОКТОМВРИ
7-8 октомври
Село Водица - Пети фолклорен фестивал "С хоро и песен във Водица всяка есен"
Търговище - Изложба-графика на Румен Скорчев, посветена на 85 години от рождението му
Търговище - Премиерен самостоятелен концерт-пектакъл на професионален ансамбъл "Мизия"
Село Макариополско - "С баница и в делник, и в празник" - фестивал на баницата
Търговище - Втори национален детско-юношески фолклорен фестивал "Мисионис пее и танцува"
ДЕКЕМВРИ
Търговище - Годишна изложба на художниците от град Търговище
Търговище - 50 години Духов оркестър в Търговище - тържествена програма
МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ
Търговище
Регионален исторически музей
Работно време
Понеделник-петък: 8-12 и 13,30-17,30 часа
Събота: 9,30-13 часа /Работи само Славейковото училище/
Неделя - почивен ден
Работното време е за следните обекти на музея:
Хаджиангелова къща с етнографска експозиция
Архитектурна експозиция
Славейковото училище
Свещарова къща с изложба на икони
Къща на Никола Симов-Куруто
Цена на билетите
Възрастни - за 1 обект - 3 лв.
Пенсионери и ученици - за 1 обект - 1 лв.
Възрастни - пакетен билет - 8 лв.
Пенсионери и ученици - пакетен билет - 5 лв.
Семеен билет - 1 обект - 7 лв.
Семеен билет - пакетен билет - 10 лв.
Крепост "Мисионис"
Работно време
От 1 май до 30 октомври
Сряда-неделя: 9,30-16,30 часа
Понеделник и вторник - почивен ден
Цена на билетите
Посещенията са безплатни.
Беседа - 3 лв.
Художествена галерия "Никола Маринов"
Работно време
Понеделник-петък: 8-12 и 13-17 часа
Събота и неделя - почивен ден
Цена на билета
Възрастни - 1 лев
Пенсионери и ученици - 50 стотинки
Попово
Исторически музей
Работно време
Понеделник-петък: 8-12 и 13-17 часа
Цена на билета
Възрастни - 2 лева
Пенсионери и ученици - 1 лев
Крепост "Ковачевско кале"
Без почивен ден
Работно време на посетителския център
9-16,30 часа /В останалото време са възможни свободни разходки в руините/
Цена на билета
Възрастни - 2 лв.
Пенсионери и ученици - 1 лв.
Хора на духа, словото, четката и камерата родени в Търговище и Попово
Митрополит Андрей Нюйоркски /1886-1972/ е роден в ботевградското село Врачеш, но той дотолкова се чувствал свързан с Търговище, че пожелал в този град е неговият гроб. Дълги години като владика управлява източноправославната епархия със седалище Ню Йорк. В завещанието си оставя значителна сума пари на града, с които през 80-те години на миналия век е изградена озонаторна станция за питейната вода, но под условието общината да се погрижи за черквите в Търговище. Днес неговото име носи най-дългата улица в града.
И други хора на духа и словото са родени в Търговище. От тук са писателят Петър Стъпов и детският поет Николай Зидаров. По средата на пътя между Търговище и Попово се намира село Голямо ново село, в него за първи път е изплакал писателят и друматург Кольо Георгиев, който през декември навърши 90 години. И днес авторът на пиесите "Съдии на самите себе си" и "Синьо-белият скреж" продължава да твори. В съседство с Голямо ново е Дралфа, където е роден строителният предприемач Пеньо Атанасов с прякор Бомбето, построил Паметникът на свободата на връх Шипка. Свободата, за която през 1876 г. загива търговещенецът Никола Симов-Куруто, знаменосец на четата на Христо Ботев.
Художествената галерия в Търговище носи името на прочутия аквалерист от световна класа Никола Маринов. Като професор в Художествената академия той преподава до 1940 г., в един от неговите класове през 1926 г. завършва свотовноизвестният скулптор Любомир Далчев. Друг профосор от академията - Стоян Стоянов-Течи, също се гордееше с търговищките си корени. Роденият в Търговище художник Румен Скорчев стигна и до званието академик.
Попово роди за българската култура един от най-известните български кинооператори Димо Коларов. Това е човекът, заснел български филми като "Козият рог", "Бялата стая", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и телевизионния сериал "Капитан Петко войвода". Малкият град даде на екрана, но малкия, и телевизионната журналистка Венета Райкова.
В Търговище наричат патладжана морено
Рецептите с този зеленчук са стотици
Някъде наричат патладжана "син домат", но на пазара в Търговище си е морено. В този край виреят различни зеленчуци, но мореното отколе си е запазена марка за местната трапеза.
По нашите земи патладжанът идва от Индия и Шри Ланка. Заради тъмния му цвят в началото го смятали за отровен, обаче хората бързо открили полезните му качества. Здравословна е дори водата от патладжан, тъй като тя премахва лошия холестерол и мазнините, облекчава болките при ревматизъм. Включва си е при диети за отслабване.
А рецептите с патладжан са стотици. Той е еднакво необходим както за вегетиранската трапеза, така и за ценителите на ястия с месо. Може да се приготвя както на скара или в тава, така и в тиган или в тенджера. Много от вкуснотиите с патладжан и до днес са запазили ориенталските си имена, например имамбаялдъ или кьопоолу, в други го съчетават най-екстравагантно с моцарела и пармезан. Съществуват както турски, така и гръцки и италиански рецепти за проготвянето на този зеленчук, даже и персийски. Съвсем по български звучи, ако се залее изпържен в олио патладжан с кисело мляко и чесън. Едно от най-добрите съчетания е с доматен сос. Вариантите за пълен патладжан са десетки - с кайма, с кайма и ориз, със зеленчуци, със сирене... Нито една постна мусака не минава без патладжан.
За разлика от други райони на страната, където определени ястия са тяхна запазена марка, в Търговище и Попово не могат да посочат само едно ястие като тяхно. Обичат и приготвят всичко от българската кухня, а един от основните продукти в нея е патладжанът. Само не се изненадвайте, ако на пазара в тези градове ви предложат морено вместо патладжан.