Сатиричният театър удари златния пирон на сезон 2016/2017 с постановката “Щастливеца” на режисьора Здравко Митков.
До нейната поява класирах на първо място “Саломе” на Армията и Диана Добрева - модерно представление, което не робува на текста и не го илюстрира, а смело открива своето разбиране в символите на отношенията между героите чрез изобретателни фигури от тела и цветове. Но “Щастливеца” е хитър избор на театъра - пиеса от времето на социализма, която остава актуална и интересна и днес.
Авторът Руси
Божанов не е
обременен от
извънтеатрални
вини и
самоцензура Публиката гледа като дрогирана, не вярвайки на ушите и очите си. От сцената се излъчват такива истини за българите, че хейтърите по сайтовете да ходят да се обесят от безпомощност. Актьорът Светломир Радев поема ролята на негативния глашатай, изпълвайки ролята на Бай Ганьо с ярост и сардонизъм. Сякаш Здравко Митков е знаел, че притежава скрито съкровище в трупата си, и в точния момент го измъква наяве.
Радев досега е влизал сред масовката на екипите, без да блести. Познат е и от дублажа на екранни и тв филми. Сега обаче е страхотно впечатляващ. Той е новият образ на Бай Ганьо, изчистен от фолклорния лак, от етнонаслоенията с глупавия и безсмислен въпрос “Жив ли е Бай Ганьо, сред нас ли е?”.
Като защитник на убийците на Алеко и един от тях
той е агресивен,
абсолютно
неморален,
безпардонен,
но и логичен в нападките срещу българина, използвайки уязвимите социални механизми за свое оправдание. Той е банкерът, който избяга зад граница със стотици милиони народни пари; той е биячът от околовръстното, нахвърлил се заради протест срещу неговото препречване; той е водачът на скъпата кола, заплашил шофьора и пътниците на тролея, отнел му предимство; той е училищният директор, премълчал инцидент с дете, изритано в корема в училище, довел до смъртта му; той е секачът, изсякъл огромна борова гора, без да му пука за живота на бъдещите деца.
Това са бледи примери на превъплъщенията на днешния Бай Ганьо, сигурен, че ще остане ненаказан. Срещу него
Калин Врачански
в ролята на
Алеко
Константинов
противопоставя
доброта, толерантност, вяра в позитивната промяна на българския характер. Може и да излезе прав, но аз няма да съм свидетел. Няма да са свидетели и днешните деца. Векове на преход ще трябва да преминат. В спектакъла на Сатирата има още една режисьорска находка - Фердинанд се играе от Йорданка Стефанова,« концентрирана и задълбочена както винаги. Малка колоритна роля на провинциалистка, ухажвана от Алеко, показва Милена Аврамова.
Пламен Великов и Ивайло Калоянчев са убийците, дошли сякаш от Столипиново. Останалите в обкръжението на писателя подчертават неговата несъвместимост с българската среда.