Свищов пази сърцето на Щастливеца и паметта на дарителите

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6172645 www.24chasa.bg
Свищов не е на главен път, но всеки, който го е посетил, не съжалява.

“24 часа” точно година

води читателите си на

уикенди в България

Чорба от пет вида риби е само за приятели СНИМКА: Дима Максимова

С помощта на кореспондентите ни в страната групираме българските градове и местности така, че всеки маршрут може да се посети за 48 часа.

Деца се снимат пред енигматичния паметник на дарителите

Целта е да покажем както известните места в родината, които задължително трябва да посетите, така и тайните, не толкова познати, но любими кътчета за местните хора.

Сърцето на Алеко се пази в стъкленица в бащиния му дом.

Има справочна информация за цените и работното време на музеите, маршрути за туризъм, страхотни гледки.

Препоръчваме и ястията, които трябва да опитате в съответния регион, както и идеи за шопинг от фирмените магазини на местни заводи и фабрики.

Красиво, романтично и много патриотично е да подарим свободните си дни на български дестинации.

Да почиваме в България, не може да стане с призиви от политици. Става със сърце, любопитство и малко предварителна информация. Ето я.

Четете, ходете и след това ни пратете снимки и текст от вашия уикенд в България на имейл

Дима Максимова

rdaskalova@24chasa.bg

или с писмо на адрес: 1202 София, ул. “Кирил и Методий” 84,

за Ралица Даскалова

Градът пази сърцето на Щастливеца и паметта на дарителите

Ваш гид за Свищов е

ДИМА МАКСИМОВА,

кореспондент на

“24 часа" за Велико

Търново и областта

Свищов е градът на 100-те първи неща, казват не без самочувствие жителите му.

Списъкът с “пионерски” начинания наистина е дълъг, като се почне от първия освободен български град,

първото

гражданско

управление,

първото българско читалище и първият хор, първото търговско училище и се стигне в по-ново време до първия паметник на дарителите.

Единственият според проф. Константин Иричек европейски град, разположен по долното течение на Дунав, пази уникални паметници от 4 хилядолетия.

В Свищов не може да попаднеш случайно, просто той не е на нито един главен път, но затова пък тази дестинация зарежда с неподозираното очарование на запазени виенски сгради, артефакти от различни епохи и възрожденски дух.

Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за превоз на автомобили, тирове и пътници. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ.

Започнете опознаването на града с църквата шедьовър на Колю Фичето “Св.Троица” на пл.“Свобода”. Известна като църквата с въртящите колони, тя е смятана за един от образците на църковната архитектура от Късното възраждане. От двете страни на входа се намират въртящи колони, за които поверието гласи, че

ако ги завъртите

едновременно,

ще се сбъдне

ваше съкровено

желание

Продължете разходката с уникалната сграда на Държавната търговска гимназия, умалено копие на Виенския държавен университет. Можете да надзърнете и вътре, за да видите стенописите, изящните стълбища и високите тавани. Някои сравняват усещането с Капитолия. Наблизо е и сградата на Първо българско читалище “Еленка и Кирил Аврамови”, която също впечатлява със своята архитектура.

В парка до часовниковата кула пък са двете “даващи” ръце с накацали гълъби - Паметникът на дарителите. Скулптурата е дело на Георги Чапкънов и бе открита през 2005 г. Единственият у нас символ на дарителството, та нали в града всичко значимо е сътворено с парите на родолюбиви свищовлии.

От местността Калето се открива чудесна гледка към река Дунав и Вардимския остров. Има малък амфитеатър, който разполага с автентичен слънчев часовник. На амфитеатралната сцена се правят концерти и се пресъздават гладиаторски битки на фестивала на античното наследство “Орел на Дунава” в Свищов.

Отново в центъра на Свищов е бащината къща на Алеко Константинов. Тя е един от първите държавни музеи и е създадена още преди къщата-музей на Иван Вазов. Сърцето на Щастливеца е изложено тук в стъкленица. След убийството на писателя през 1897 г.е направена аутопсия, за да се разбере причината за смъртта. Установява се, че смъртта е вследствие на рикоширал куршум, който счупва част от четвъртото ребро и то пробива сърцето. След процеса за убийството, който се провежда същата година в Пазарджик, стъкленицата със сърцето на Щастливеца е предадена на д-р Кръстьо Кръстев, редактор на сп. “Мисъл”. Негови наследници го предават в музея, разказва уредничката Анатолия Тодорова.

Във витрината са изложени и дрехите, с които е облечен Алеко по времето на убийството, както и една от пушките, с които е стреляно. Според градската легенда на стария Домус пазар, сега площад “Калоян”, е била кръчмата на Гочоолу и Дочоолу, където 

Алеко е открил

своя герой Ганьо

Балкански

А маскарите, дето са спорили вътре, след като на останалите хора в пивницата им додеяло, ги търкаляли надолу по баира към Дунава.

“До 50-60-те години на миналия век кръчмичката си е била там и Алеко обичал да я посещава, дори давал безплатни юридически съвети на съгражданите си”, твърдят кореняци свищовлии.

На 4 км източно от Свищов в посока Русе пък е отлично експонираният римски военен лагер Нове. Той е и най-добре проученият легионен лагер, разположен в граничната територия на някогашната Римска империя. Разкопани са различни сгради, най-представителна от които е щабът на легиона (принципията). Намерени са останките от огромна военна болница, от офицерските жилища и легионната баня. Извън стените на лагера е открита римска вила, строена през II в. След приемане на християнството през V-VI в. Нове станал епископски град. В обширната резиденция на епископа са разкрити огромна базилика с кръщелня и жилищните помещения на епископския дворец.

Принципията се намирала в центъра на укрепената площ. Представлява архитектурен комплекс от административни помещения и представителна сграда - базилика, разположени около военен плацдарм. Внушителна колонада ограждала плацдарма, в който се влизало през параден вход. В археологическия резерват има посетителски център.

Съвсем наблизо е и местността Паметниците, където руските войски са форсирали Дунав. Редом до първата братска могила има десетки обелиски на загинали воини. Уредена е експозиция “Преминаване на руските войски”. Тя е обновена през 2007 г., иначе е строена по повод 100-годишнината от Освободителната война.

Експозицията е като една малка панорама- има огромна художествена композиция, озвучена и осветена. Пресъздаден е понтонен мост, сякаш присъстваш на минаването на руските войски.

На няколко километра югоизточно от града е и манастирът “Покров Богородичен”. Той е построен през XIV век на мястото на древно тракийско селище.

Според

историците

местността е

с геомагнитно

излъчване

Няма случайно място, на което да е построен манастир, казват миряните. Тук се намира и прочутата в страната чудотворна икона на Света Богородица. “Трябва силно да вярваш и чудото се случва”, казва стопанинът на манастира отец Христо Павлов. В обителта се е криел Васил Левски. И сега се вижда дупка, откъдето се бягало, когато дойдат турците. Филип Тотю при преминаването на Дунава отсяда там. В манастира е уреден параклис на футболната легенда Трифон Иванов. “Железен е, както Туньо бе железен българин”, казва отецът.

Опитайте шаран по свищовски и чорба с 5 вида риба

Не сте били в Свищов, ако не го усетите и с небцето си. Има заведения, които предлагат прясна дунавска риба, която определено има различен вкус от извадената от язовири и вътрешни водоеми.

Навремето в 3-те рибарски селища къкрели непрестанно котли с рибена чорба. Правели я направо с вода от реката, там се криела тайната на вълшебния вкус. И, разбира се, в комбинацията от най-малко 5 вида риба. И днес най-важната е мряната. Тук ѝ казват “царска” риба, защото, когато в града идва цар Борис през 1943 г., го завели при рибарите в Чамурлука, на няколко километра източно от Свищов. Там почерпили царя с рибена чорба от много видове риба и с мряна. Той я харесал толкова, че му дали за из път за София. Майсторите на чорбата вече я правят по модерен начин- варят рибите в тензух, “за да няма мустаци от сома, очи и опашки”, казват. След като се обезкости прецизно, я връщат в бульона, а него оставят бистър, без застройка и допълнителна мазнина, само рибена мас. Добавят се задушени лук и чушка и девесил за аромат. Ако сте късметлии, може да ви поднесат горещата чорба с изстудена смокинова ракия - домашно производство и само за приятели.

Друга характерна свищовска рецепта е дунавски шаран със заливка от яйца и мляко. Рибата, около 1,5-2 кг, се разрязва през гърба и се пече с вода и зехтин. След като се позапече, се прави заливка от разбити яйца, кисело мляко и чесън и като се получи кафеникава коричка, се вади. Може да се употреби с бяло винце, биричка или домашно червено вино, обясняват местните гастрономи.

По заявка в отбрани заведения може да ви приготвят и пълнен шаран с орехи и лук. Лукът се задушава, а орехите са стрити на дребно. Шаранът се пълни, зашива се и се слага в тава върху лозови пръчки с вода и зехтин. Пече се около 2 часа, покрит с фолио.

Свищов даде на България министри, учени и творци

 

Трудно е да се изброят всички личности от Свищов, оставили диря в историята на страната.

Писателят Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в семейството на богатия свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. До пълнолетието си живее край Дунав. Завършва право в Одеса и работи в София като съдия, прокурор и адвокат на свободна практика. След посещенията му до световните изложения в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893) създава “До Чикаго и назад” (1894) и “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин”( 1895). Алеко нарича себе си Щастливеца. Основател е на туристическото движение, неговото име носи първата хижа на Витоша.

Алеко е израснал заедно с Цветан Радославов, автора на националния химн. Двамата дори са кръстени в един купел в църквата “Св. Преображение”, а Щастливеца му посвещава “По изборите в Свищов”. Радославов е автор на музиката и текста на “Мила Родино”. Негов вуйчо пък е първият финансов министър след Освобождението Григор Начович. Той е сред водачите на Консервативната партия. Бил е също министър на външните работи и изповеданията, помощник-кмет на София, министър на вътрешните работи.

Свищов е рождено място и на д-р Георги Атанасович (1821-1892) - министър на народната просвета през 1879 г. в първото правителство на България. Завършил в Париж, той е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещ. Подпомага българската емиграция в Румъния. Грижи се за образованието в родния си град.

Градът е родното място и на двама министър-председатели - Драган Цанков и Димитър Станчов. Роденият на 9 ноември 1828 г. Драган Цанков е два пъти министър-председател на България между 1880 и 1884 г. Той е народен представител в Учредителното, Първото велико народно събрание (1879) и депутат в 5 парламента. Димитър Станчов пък е бил премиер само за няколко дни след убийството на Димитър Петков през 1907 г., в чието правителство е външен министър. Станчов оглавява тайния кабинет на княз Фердинанд и е негов личен секретар до 1894 г. В двореца пламва любовта им с френската графиня Анна де Грено, която била придворна дама на княгиня Климентина. През 1895 г. започва дипломатическата си кариера, която продължава няколко десетилетия. В дипломацията е наследен от внука си Иван Станчов след демократичните промени у нас.

През 1862 г. в Свищов се ражда проф. Иван Шишманов, един от основателите на Софийския университет. Той завършва философия в Лайпциг. Министър на народната просвета през 1903г. Съдейства за откриването на Народния театър, Музикалното училище, Етнографския музей.

Роден в Свищов е и акад. Александър Божинов. Основател на хумористичния вестник “Българан”. Един от пионерите на българската карикатура и илюстрация. Почетен гражданин на Свищов от 1936 г. Същата година за почетен свищовлия е обявен и проф. Георги Данаилов. Професор по право във Висшето училище в София. Министър на търговията (1918) и министър на обществените сгради, пътища и благоустройството (1930-1931). Дългогодишен преподавател в Стопанската академия “Д. А. Ценов”.

Оттук е художникът Николай Павлович. Негово творение са 73 икони от иконостаса в църквата “Света Троица” на Колю Фичето. Брат му д-р Димитър Павлович заради всеотдайната си работа и грижата за болните е наричан от съгражданите си слънцето на Свищов. След Освобождението създава първата болница в града.

Трябва да се отбележат и богатите търговци Димитър Хадживасилев и Димитър Ценов, с чиито дарения са построени зданието на Търговската гимназия в Свищов и днешната Стопанска академия.

Родом от Свищов е милионерът Красимир Дачев, съграждани са му също заклетият фен Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед, който татуира на челото си емблемата на английския клуб, певицата Еми Стамболова.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Двойка сме от 3 седмици, запознах се с него след раздялата му с Мария Иво АНГЕЛОВ "Да, с Християн Гущеров сме заедно! Двойка сме от 3 седмици и вече живеем заедно в дома му." Това разказа единствено пред "България Днес" плеймейтката Светлана Василева. Бизнесменът и изкусителната моделка от известно време са спрягани за двойка,

10 години след катастрофата: Усмихва ни се и мига, сподели бащата Красимир Доли ТАЧЕВА "Приятелите на Мануела я забравиха. Жалко е, но аз ги разбирам. Млади хора са, имат техен живот. Не се сърдя на никого. Изключително тъжно е, но приех нещата". Това сподели пред "България Днес" Красимир Горсов, бащата на пострадалото момиче.

Секси синоптичката Натали Трифонова стяга сватба с бивш футболист, който е роден в Испания. Дали е българо-испанец или чист матадор, не е напълно ясно, има мистерия с паспорта му! Красавицата е много влюбена и мълвата носи, че ще се жени скоро в тесен семеен и приятелски кръг в Мичурин, т.нар. Царево.