Пет стъпки към
бъдещото внуче
“Искам внуче, не куче!”
Много ми беше забавно, когато синьокоси дами, разхождайки пудели, дакели и каквито там дал господ мопсове, си мечтаят за някое бебе по памперс. Кошмаааар!
Ама защо? Защо пресират синове и дъщери за някое ревящо и наакано създание? Брррр! Абе, пийте си, мили мои, коктейлите маргарита, наблегнете на джина и си гледайте спокойните старини някъде в рая на пенсионерите в Испания примерно или във Флорида. Нали вече сте отвъдили собственото си поколение! Ама на, мечтаят си.
Аз самата имам няколко осезаемо егоистични причини да искам внуче. Тежко и горко на невинното неродено дете при такава стара баба - ако се бях напънала, можеше да ми е правнуче. Така му се пада! Отгоре на всичко мина времето, когато поне можех да се включа в конкурса “Мис Баба”. Там показват бедра и цици 40-годишни баби хубавици.
Има едно стихче: “Баба иде, аз я чух и набързо се обух. Нещо тя ще ми даде, но дали ще се яде.” Какво ли да дадем на внуците си? Кога в живота на една майка се ожесточава нуждата да стане баба?
Защо?
Защото са ми останали недоразказани приказки. Които измислях за баща му.
Защото не купих онази прелестна шнолка с пеперуди, които мечтаех да кацнат на косите на детето ми - оказа се момче. Хайде - докато беше още податлив - минахме само с една папийонка.
Защото го държах за ръката в първия му учебен ден, но не и в последния (правех репортаж в деня на дипломирането му).
Защото не бях до него при първата му татуировка. Адски бях против, но после я харесах. Имаше още. Дали някъде не ми пише името? Дали да не си направя и аз една?
Защото не разбрах кога сам откри магията на четенето. Иска да си вземе книга на Ерих Кестнер, ако е на самотен остров. Пиша шестица за вкуса на детето.
Защото не знам каква музика слуша, какви филми гледа. Знам само, че не отказва да хапне спагети и да пие бира. Голямо познание, няма що.
Защото не знам какво е посланието от надписите на тениските му.
Защото се чудя дали разбирам своето дете, но се надявам да науча нещо за неговото.
Затова искам да
направя нещо за
своето внуче! Да го
разбирам
Е, първо трябва да се роди, нали? Но човек мечтае.
Да направя верните стъпки... при разлика от поне две поколения. Дали ще успея? Ще се старая! Колко съм стара? Както казва Лили Иванова - не съм на 20.
Стъпка първа - баба
шопинг маниачка
Моля, не се основавайте само на д-р Спок - вечния гуру, но не е и грешка! Той съветва, че бебето може да се гледа и в постлано с одеялце чекмедже от скрина. Сигурно може, но заложете на ергономично и доказано удобно легълце - струва колкото поддържан автомобил на старо. Бабите са длъжни да осигурят тези екстри.
Запознайте се с бебешките новости - ще научите, че направо сте си убивали детето, ако не сте ползвали стерилизатори на бутилките (приличат на аксесоари от извънземни кораби), силиконови ароматни биберони, чесалки за венци, хапчета за колики, билки, сокоизстисквачки, чудо памперси, мокри кърпички за дупе, лосиони за кожа, пудри, а защо не и аеробика от първия ден. За бъдещата баба това е цяла нова вселена - много е интересно (и скъпо). И тя с ентусиазъм навлиза в нея. Резултатът? Баба - шопинг бебе маниачка! Съвет - има много модерни наръчници за отглеждане на деца - отделете време, зачетете се в техните съвети - те въвеждат стъпка по стъпка в живота на мъничето. Внимавайте за ваксините. Четете и научете всичко за тях.
Стъпка втора -
да го гушна
Е, точно това ми липсва от почти 30 години. Този досег до мъничкото крехко телце. Искам си го от внучето! Тази болез нена до обезумяване нужда да закриляш. Желанието буквално да върнеш детето си обратно в себе си, за да знаеш, че там е на сигурно място. Тогава бях изключително чувствителна на тема всякакви престъпления с деца. Веднага се разплаквах. Не бих искала да изгубя тази чувствителност към желанието да защитиш мъничкото невинно създание и да направиш всичко, за да го опазиш. В името на това всеки е способен да направи чудо. Дано не се налага. Вече има технологии, които пазят децата. Заложете на тях.
Стъпка трета -
да му разказвам
приказка
Мечтаното ми внуче вече ме гледа с ококорени любопитни очички. И какво прави баба му? Е, поне си мечтае да го направи, хваща една играчка (никога плюшена и никога от дребни частици около бебето - съвет), и започва да съчинява. Говори, говори и говори. Бърбори... Пее - ако може - “Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак.” Важно е. Скоро и то ще проговори. Много е важно да се говори! Искам да разкажа на моето внуче, че ето това меченце на име Пух е тръгнало из Голямата гора, че е срещнало Зайо и Прасчо, че те се качили на една стара кола и си отворили магазинче за надежди. Да са ми на помощ светците сред писателите - Милн, Джани Родари, Астрид Линдгрен, Андерсен, Братя Грим - дали ще го уплашат? Техните приказки ще направят живота на внучето ми цветен и интересен. Ще го накарат да мечтае. Да е любопитно. Искам да му ги разкажа. Всички тези световни и мои “бабешки” изфантазирани приказки имам нужда да ги разкажа. Време е да ги споделя! Тъй де, защо да искам иначе внуче! Напук на технологиите, с които то вероятно ще отвори очи. Добрите стари приказки. Да бъдат!
Стъпка четвърта -
теорията ми за
памперсите
Никога! Може да са удобни, но до време. Вън преди годинка тия попиващи неща! Убедена съм, че когато на детето му е мокро (при тензухените пелени, коите ние, старите мами, гладехме до припадък с гореща ютия за дезинфекция и сгъвахме на четвъртинки - само до 6-ия месец!), бебето ще намери начин да си каже и покаже какви нужди има. Убедена съм, че това е въпрос, който е включен в теста за интелигентност - оттървете се от памперсите преди година! Е, не е фатално - не че някое дете е тръгнало с памперс на училище, но защо да рискуваме... Недейте!
Стъпка пета -
мисия баба
Всъщност ние, бабите, май искаме да компенсираме всичко, което сме изпуснали с децата си. Внучето е спасителният ни пояс. То ще ни изкара от океана от вини, които имаме към децата си. Ама защо пък да не направим ултиматум! Внучееее! За да го глезим, за да го гушкаме, за да го повиваме и преповиваме. Не е жива играчка, разбира се. За да го виждаме как прохожда и проговаря - защото, когато децата ни са правили това, ние сме били на работа. Да имаме време да преживеем тези мигове. За да си върнем годините назад, когато сме бутали количката с малкото същество, което днес е майка или баща? Просто си го искам! Искам си времето обратно. Това е мисия баба. Много егоистична, признавам. Моля, дайте шанс на тежкарката бизнес и не знам каква си там дама да стане баба. Ще си разтопи ли ледената физиономия от офиса? Гарантирам, внучето няма да има нужда от нищо. Баба ще осигури дрънкалките. И най-важното - баба най-после ще търси и намери време да бъде до внучето, както не е била до детето си. Да го гледа как расте. Нали затова бабите са блъскала толкова години. Най-накрая да се посветят, да глезят, да обичат. Мечтаното внуче. Дайте ми го!!! Нямам време да го чакам. Искам го. Котката и кучето, дори рибките и баба костенурка са само заместител. Вярвайте ми. Няма време.