Понякога за играта на един актьор казваме, че извлачва представлението. Изразът е от кухнята на театъра и ако някой иска да се увери как действа тази диагноза, може да гледа гостуващия екип на спектакъла “Истината” в театър “Сълза и смях”.
Правен е в сливенския театър, но режисьорът е вносен, Борислав Чакринов, който преди години изкарваше постановки в Народния, Младежкия и театър “София”, а в момента е директор на театъра в Бургас. Вносни са и актьорите в две от ролите - Мария Сапунджиева и Иван Бърнев, който е причината за това начало на отзива. Иван Бърнев са го взели, за да извлачи представлението и
той го прави с
темперамент
и енергия,
които рядко се наблюдават на сцената. Не казвам, че Мария Сапунджиева, Таня Йоргова и Ивайло Гандев са като висящите на стената картини, но текстът на французина Флориан Зелер и режисурата на Чакринов са заковали централната роля за Бърнев и той покрива всички останали. Дори и Мария, която е от стара коза яре и знае как да подчинява сцената и публиката.
Иван Бърнев играе едновременно ролите на изневеряващ на жена си любовник и на рогоносец. Неговият герой Мишел би искал да остави събитията така, както започват в началото, когато става от леглото след сеанса с любовницата си Алис (Йоргова), съпруга на най-добрия му приятел Пол (Гандев). Нищо не подсказва последващите бури и Мишел-Бърнев пропада в първия капан, когато Алис го информира, че е
признала на
мъжа си
извънбрачната
забежка
И Иван Бърнев влиза щурмово в първото кресчендо. Той изпада в ярост, че любовницата му го е разкрила на съпруга си. Неговият герой доказва, че излъганият в тази афера е той, незнаещият. При срещата с Пол Мишел-Бърнев научава, че приятелят му знае за изневярата още от самото начало. Второ избухване на Мишел-Бърнев -
той отново е
излъганият,
след като най-добрият му приятел е знаел за аферата на Мишел с жена му. Пол е знаел за Мишел и Алис, но си е траел. Историята се усложнява, когато Пол информира, че и съпругата на Мишел (Мария Сапунджиева) знае за изневярата. Освен това тя и Пол са компенсирали изневярата на половинките си с взаимни ласки. Бърнев играе така, че зрителят се раздвоява - дали героят му приема на доверие всичко, което му се казва, или е страхотен играч, който иска да се докопа до истината на всяка цена.
Театърът, който Мишел-Бърнев играе три пъти с различен патос и различен подход, изглежда толкова автентичен и въздействащ заради умението му да е искрено страдащ от липсата на истина. Историята на тази комедия се гради върху познат метод от логиката – достигане до истината чрез доказване на противното. В един момент на публиката ѝ додява от двусмислените гневни тиради на главния герой и тя аплодира опонентите му, когато го надделяват. Дали си заслужава да си искрен в живота, е извод за зрителя.