Как откъснаха Македония от майка България

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6205286 www.24chasa.bg
Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Вдясно под турския байрак е забравената Македония. Литография от Николай Павлович

Всички помагаха, но най-голяма вина носим ние

Македония е раната на България. Отворена след Освобождението, тя вероятно никога няма да зарасне. Великите сили и съседите помагаха да я откъснат от майката родина. Най-виновни обаче сме ние.

По време на игото никой не оспорва българският характер на областта. Най-влиятелният наш вестник в империята се нарича тъкмо “Македония”. Излиза в Цариград под редакцията на Петко Славейков.

Санстефанският договор начерта границите на свободна България в нейните етнически граници. Драмата започна с Берлинския, който я разпокъса. Македония и Одринска Тракия останаха да пъшкат под робство.

Първият компромис

е Съединението

през 1885 г.

Българският таен централен революционен комитет отначало планира и присъединяването на Македония. После решава, че акцията е прекалено мащабн,а и обединява само княжеството с Източна Румелия. Спасението на давещите се е оставено на самите давещи се!

През 1889 г. в Пловдив си стискат десниците Пере Тошев от Прилеп и Андрей Ляпчев от Ресен. Двамата се опитват да създадат организация за освобождение на Македония и Одринско. Междувременно в Солунската гимназия действа революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев.

През 1891 г. Даме Груев и Петър Попарсов оглавяват дружество “Дружба”. Членове са студенти във Висшето училище, сега Софийския университет. Мисията им е да отидат в Македония и по примера на Васил Левски да подготвят бунт.

Началото

на ВМОРО

е поставено на 23 октомври 1893 г. На тази дата в Солун се събират Даме Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев.

Срещата е без протокол и без избор на ръководство. Групата е наречена Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор. В началото на следващата година шестимата се събират отново. Отварят “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов.

Вътре са уставът и наредбата на БРЦК, които стават образец за устава на новата организация. “В същото заседание - пише Татарчев - надълго се разисква какво да бъде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпрос ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричат: Македонска революционна организация, а комитетът - Централен македонски революционен комитет…”

Това е люлката на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Сърбите също

не спят

Македонизмът не е домашно явление, ражда се в чужда глава. Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.

“Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…”

“Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма”, потрива ръце балканският хитрец.

Ето ги и

англичаните

Уилям Гладстон е автор на лозунга “Македония за македонците!”. През 1897 г. той го инкрустира в писмо до Френсис Стивънсън, секретар на Байроновото дружество. Стивънсан го тиражира и коментира в книгата си “Македонският въпрос”.

За Гладстон “македонци” е събирателно понятие за разноетническото население в областта. Според него то е подложено на всевъзможен натиск, включително “въоръжена пропаганда”. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия.

Това било и искането на българския елемент, за който работи ВМОРО. Гладстон се заблуждава, но британският консул в Скопие Рафаел Фонтана вижда истината. Пише на своя колега в Солун Алфред Билиоти:

“Те работят за всеобщо българско въстание и се готвят да посрещнат клане, за да постигнат виждането им за “Македония за македонците”, означаващо без съмнение “Македония на българите”.

Продажникът

Яне Сандански

Той не е нито при сърбите, нито при англичаните. Яне Сандански директно се продава на турците.

През 1908 г. е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. Неговата цел цел е да запази териториалната цялост на империята, разклатена от султанския абсолютизъм.

Младотурците прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в държавата. Тя ще е носител на здрав дух в здраво тяло, с нея османизмът ще пребъде през вековете.

Срещу 50 златни лири месечно Сандански става пламенен агитатор на етническия компот за претопяване на българщината. Забележителна е неговата реч, изнесена на 17 юли 1908 г. в Неврокоп.

Пиринският орел

оглежда тълпата

и се провиква:

“Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на Отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата.”

“Ей, братя! - продължава да се дере комитата. - Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний - турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др., дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем...”

Отечеството с главно О на Яне е Османската империя.

Румънците измислиха

влашко малцинство

Става дума за арумъните в Македония, наричани още куцовласи и цинцари. Това са романизирани в древността траки със свой език и култура, които нямат нищо общо с мамалигарите. Част от арумъните участват в борбата срещу турския гнет.

Eмблематичен пример е Питу Гули, главен войвода на Крушовската република по време на Илинденското въстание. През 1903 г. той проявява безпримерна храброст и загива в местността Мечкин камен. Сега македонците го споменават в националния си химн.

През Балканската война Румъния иска права за илюзорното си малцинство. На 16 януари 1913 г. е подписан двустранен протокол. Според него България дава училищна и църковна автономия на арумъните. Събаря укрепленията около Силистра и се съгласява на козметична поправка на границата.

“Малко ни е!”, стенат в Букурещ. Власите нахлуват в Южна Добруджа и слагат ръка на 7525 квадратни километра.

Антибългарската реч

на Димитър Благоев

На 10 декември 1917 г. Димитър Благоев взема думата в Народното събрание. Според него Първата световна война не е усилие да се обедини българското племе, а империалистическа авантюра.

Това не е война освободителна, а война за хегемония на Балканите. Конфликтът е част от исторически процес, който тръгва от зората на нашата държавност.

“Българското племе - пледира Благоев, - една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.”

Апостолът

на социализма

бил “македонски

славянин”

В сублимието на тази срамна реторика му задават неудобен въпрос. “Ами вие сте родом от Загоричане?”, скача депутатът Георги Данаилов. Димитър Благоев го смразява с поглед и изстрелва:“Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.”

“Какво търсиш в България тогава?”, пита друг патриот от залата. Македонският славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

“Как се наричат в Загоричане българите?”, е следващият въпрос на Христо Попов, който също е родом от Македония. “Ако ги питате, те се наричат християни”, отвръща Благоев. “Те се наричат бугаре”, поправя го Попов.

Македонското славянство е потребно на Димитър Благоев за

конструиране

на утопичната

Балканска федерация

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Той е изготвен с прякото участие на БКП и Коминтерна. Смисълът на манифеста е да ампутира Македония от България и да я вкара в червената Балканска федерация.

Десетилетие по-късно Коминтернът излиза с официално становище, което признава македонската нация. Документът е изработен в Москва в съавторство с националните предатели Георги Димитров и Димитър Влахов.

През Втората световна война българската армия освобождава почти цяла Вардарска и източната част на Егейска Македония. Гръцката и сръбската тирания са ликвидирани, организирана е наша администрация.

Комунистите обаче не мирясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Димитров шайки тормозят населението.

Венко Марковски

им написа азбуката

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. В тази връзка решаваща е заслугата на безродника от Скопие Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистичен форум и с други видни граматици реформира делото на Кирил и Методий.

Когато македонската азбука е готова, с новичко букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били,

не болгарска кърф

ви тече в жили.

Славяни сте

со славянски език,

со адети свято

що се пазят…

Десетият пленум

на ЦК на БКП

през 1946 г.

пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. “Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението”, тържествено обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

“Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.”

Признаването

на републиката

е последната грешка

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че наистина са такива. Първи признаха Република Македония без уговорки. Най-важната беше да няма претенции към Пиринския край.

Гърците например поставиха условие за името на изкуственото държавно образувание. Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят с българската история. Плюят по българщината и трошат войнишки паметници като онзи на Каймакчалан.

Нямаше да е така, ако не бяха националните предатели от Яне Сандански насам. В историята обаче няма “ако”, защото мирише на изакване.

Сборникът на

Наум Тахов бил

“коректорска грешка”

През 1895 г. излиза “Сборник от македонски български народни песни”. Сбирка на Наум Тахов, която повече от столетие не дава мира на фалшификаторите македонисти. Чудят се що да сторят с това “български” в заглавието?

Наум Тахов е роден в Крушево през 1867 г. Като малък се разболява от очи и светлината в тях угасва завинаги. “Виждам с очите на душата си!”, казвал обаче той. Обикалял робска Македония с тояжка и кученце водач. Събирал народни песни…

През 1890 г. Наум пристига в София. Задомява се на ул. “Странджа” 55 и има три дъщери. Стряхата дава подслон на македонски революционери. Дъщерята Евдокия е оставила спомен за Гоце Делчев:

“Чичо Гоце дойде привечер. Взеха кучето - то вървеше навсякъде с баща ми и мене. Където има момиче - за пищови не се говори. Ама не където са тате и Гоце. Аз исках да се върна, да играя с дружките си, но чичо Гоце свали сахатника си, той беше на верижка, и ми го сложи в джоба на жакета.

“Слушай - вика - как чука. Вътре има кукувичка. Ще я поразходим кукувичката и пак ще идем у вас…”

Наум Тахов изпълнява куриерски мисии до Цариград, Битоля, Щип и Сяр. Носи пощата, зашита в гърба на сетрето си. Ходи до Куршумли хан в Скопие, откъдето изнася писма на осъдените, навити в тояжката. Турците не го закачат, защото вярват, че слепецът е “божи човек”.

В наши дни сайтът “Македонска нациjа” реши проблема с неговия фолклорен сборник:

“Во 1895 година во Софија, во печатницата на браката П. Спиркови, Наум го печати свойјот прочуен зборник со македонски народни песни, кој по упаство на бугарските коректори, ке биде насловен како “Македонски бугарски народни песни”.

Досадна коректорска грешка!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.