Кой уби майор Томпсън? Става комунист заради Айрис Мърдок

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6217057 www.24chasa.bg

Когато той е на фронта, тя му пише, че е загубила девствеността си

Айрис Мърдок - първата и единствена голяма любов на Франк
Айрис Мърдок - първата и единствена голяма любов на Франк

Майор Франк Томпсън е офицер от Управлението за специални операции на Британската армия. На 25 януари 1944 г. идва в България и ръководи втората мисия за снабдяване чрез самолети на антифашистката съпротива с английско оръжие.

Франк Томпсън (отпред вляво) с родителите си и с по-малкия си брат Едуард-Палмър през 1939 г.
Франк Томпсън (отпред вляво) с родителите си и с по-малкия си брат Едуард-Палмър през 1939 г.

Томпсън е във Втора софийска партизанска бригада, разбита край с. Батулия в края на май 1944 г. Англичанинът е заловен и на 10 юни разстрелян край с. Литаково.

В няколко броя ще ви разкажа за живота и трагичната съдба на този достоен мъж. Разбрах, че знаем много малко за него.

Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в индийския град Дарджилинг, който се слави с най-хубавия чай в света. Баща му Едуард Томпсън е високопоставен и влиятелен чиновник на английската администрация в Индия. Човек с либерални възгледи, поет, новелист, историк. Професор, удостоен с титлата “сър”.

Майката Теодосия е американка. Тя се посвещава на дома, съпруга си и възпитанието на двамата им синове Франк и Палмър-Едуард.

През 1927 г. семейството се завръща в Англия и се заселва в представителния район Борс Хил на Оксфорд. Бащата започва да преподава индийска история и литература.

В дома им никога не е скучно, защото тук често гостуват Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, авторът на “Аз, Клавдий” Робърт Грейвз и др.

Франк Томпсън учи в частното подготвително училище “Дрегън скул” в Северен Оксфорд, където се набляга основно на класическата литература и древните езици.

През 1933 г. постъпва в колежа в град Уинчестър, където продължава да учи класически науки. Увлича се по чужди езици. Особено се пристрастява към руския. Взема частни уроци два пъти в седмицата. Мечтае да превежда Пушкин и Маяковски. Учи италиански по метода “чужд език за три месеца”. Древногръцкият го запалва и за новогръцкия. За да учи немски, се включва в трудов лагер в Австрия.

През март 1938 г. Франк се прибира в Оксфорд и от есента започва да следва в Mods and Greats в Ню Колидж. Пише стихове и с лекота усвоява чужди езици. Ноември 1938 г. го избират за секретар на либералния клуб в колежа. Една вечер слуша поета Стивън Спендър, който произнася реч за поета в политиката, и вижда за първи път Айрис Мърдок, бъдещата голяма ирландска романистка и философ.

В дневника си ще запише:

“Не беше красавица, 

а в тялото бе по-пълна от допустимото. Ала в топлите оттенъци на зелената й рокля, в дългите й руси кичури, досущ като на паж, и в нежния й профил имаше нещо, което пораждаше приятно усещане за хармония. Почувствах се още по-самотен. Защо не познавах друга като нея? Чак в средата на другия семестър ми се удаде възможност да я заговоря...”

Айрис вижда за първи пътФранк, когато той е много пиян и лежи по гръб на пода в коридора на Обединеното оксфордско дружество с глава в телефонната кабина. Познати й казват, че на Франк му било все тая с какво се налива.

Една вечер, след като Франк и приятелската му компания правят голяма обиколка из кръчмите, финишират с бутилка уиски в дома на младеж, който учи в Ръскин Колидж. Франк е пиян, но вижда как всички мъже в компанията флиртуват с Айрис. Той успява да си придаде сериозен вид и започва да говори за политика. Казва, че лейбъристките лидери не струват и пукната пара. Айрис му казва: “А защо не станеш комунист?”.

След години той ще признае, че тогава онемял - никога не се бил замислял за това. Но въпреки и доста пиян, разумно преценява, че първо

трябва да изтрезнее

и тогава да вземе

решението

След няколко дни си записва: “Предложението на Айрис за комунистическата партия още ми се струва добро. Прочетох “Държавата и революцията” на Ленин. Обсъдих проблема с няколко души и се реших. Започнах да нося яркочервени жарсени ризи. В такива разцветки са и вратовръзките ми...”

А пред приятели споделя, че е срещнал момичето на своите мечти - ирландска поетеса и комунистка. Признава, че боготвори Айрис. Определя срещата им като онзи момент, в който количествената промяна дава път на качествената. “Може би трябваше да я срещна - разсъждава той, - за да осъзная колко нежна и артистична може да бъде натурата на комуниста. А може би трябваше да съм пиян, за да обмисля проблема с отворено съзнание...”

А ето как Айрис описва взаимоотношенията им: “Запознах се с Франк през 1938 г., когато бях студентка първи курс в Оксфорд. Аз бях на 19, той на 18, но и двамата бяхме увлечени в политиката. Политизира ни Гражданската война в Испания. Станах член на комунистическата партия. После привлякох в партията и Франк. Бяхме изпълнени с желание да направим света по-добър. Франк беше най-забележителният човек сред приятелите и познатите ми.

През март 1940-а, едва двайсетгодишен, Томпсън е назначен в Кралската артилерия. Изпратен е като офицер кадет в тежка брегова артилерия в района на Ийстбърн, по югоизточното крайбрежие на Великобритания. Всеки момент там очакват нападение от Хитлеровата армия. Но на офицерите е забранено да се занимават с политика.

След като Съветският съюз и Германия подписват пакта за ненападение, Сталин чрез Коминтерна разпорежда на всички комунистически партии в света да се въздържат от антихитлеристка пропаганда. Това остро и болезнено засяга Великобритания, тогава една от най-застрашените от хитлеристка агресия страна.

“Този пакт обричаше комунистите във Великобритания и техните симпатизанти на пълна политическа изолация и парализа, възпираше влиянието им в обществото”, пише Кирил Янев в книгата си “Човекът от легендата”. Томпсън приема много болезнено това нареждане на Сталин.

В началото на 1941 г. сам изявява желание да замине с Британския експедиционен корпус на Балканите. Иска да се сражава срещу италианската инвазия в Албания и натиска срещу Гърция. Нападението на германската армия срещу Съветския съюз на 21 юни 1941 г. преобърща света, а и личния свят на младия офицер.

През ноември 1941 г. Томпсън получава отравяне на кръвта и лежи два месеца в австралийската болница в Дамаск. После е в състава на армейските британски части, изпратени в Близкия и Средния изток. В Кайро го наричат Старчето - защото само на 22 е офицер. Служи още в Египет, Либия, Сирия, Ирак, Иран... Лежи болен от жълтеница в индийска болница. Стига дори до Кавказ, до самата съветска граница. Учи полски, сърбохърватски и български.

През цялото време

между Франк и Айрис

върви оживена

кореспонденция:

Айрис: “Франк, колкото повече писма получавам от теб, толкова повече ти се възхищавам!”

Томпсън: “Вече над 3 години съм в армията. Малко повече, откакто двамата с теб разкрихме житейските си възгледи в една стая в Ръскин. Сега съм на 22 вместо на 18, а ти на 23. По всичко личи, че ще минат още три години, докато се видим отново. Сигурно ще разберем, че и двамата сме се променили много...”

Айрис: “Франк, стари приятелю, обичам да чувам как гласът ти вика в пустинята. Викай често и продължително! Ох, моля се да не те ранят! И, ох, пази се! Нека боговете да те закрилят.”

Томпсън: “Айрушка, лененокоса светлина от мъдрост! Преведох едно кратко стихотворение на Пушкин - “Я вас любил”.

Айрис: “Нека ти кажа, че се простих с девствеността си. Радвам се, че го направих. Сега се чувствам по-спокойна и по-облекчена - освободена от това, което владееше мислите ми, изправена пред нови хоризонти на опита. Имала съм двама. Не мисля, че ги обичам, но ги харесвам и знам, че нищо не те застрашава. Чудя се как ли ще реагираш. Не ми се сърди, поне дълбоко в сърцето си. Знам, че си достатъчно еманципиран, за да не показваш чувствата си. Не съм се разгонила. Като изключим два-три “по-свободни” разговора, живея също така целенасочено, както преди...”

Томпсън: “Няма причини да се сърдя. А тъй като не одобрявам съвсем съвременните нрави, нямам и повод за безрезервна радост, без да се позамисля дълбоко преди това. Разбира се, знам, че твоите мъже не са обикновени, а благородни рицари.”

Айрис: “Не е като да сме безсмъртни и да може да си кажем: “Е, ще го отложа за по-добри времена. За бога, времето, което ни се дава на нас, жалките корабокрушенци, е ограничено и трябва да се възползваме от него. Имаме един-единствен живот и една кратка младост за наслада...”

Томпсън: “Айрушка, сега всеки миг трябва да бъде посветен на голямата цел. Нищо друго няма значение. Трябва да смажем нацистите и да съградим живота си наново. Ако се срещнем пак, ще се усмихнем. Ако ли не, тия след нас ще могат да се усмихват много по-открито и по-щастливо в един свят, за чието изграждане сме допринесли всички ние...”

След края на Втората световна война Айрис Мърдок напуска комунистическата партия на Англия и става писателка. В спомените си твърди, че никога не забравя Франк Томпсън.

В следващ брой

На 25 януари 1944 г. капитан Томпсън идва със специална мисия в България.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отрова за мишки, поставена в стена, е причината 9-годишният Стефчо от Кардам да почине. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. 9-годишният Стефан почина в болница, а две от сестрите му бяха приети в много тежко състояние с натравяне. Отровата е била поставена в отвори, които са зазидани с кал в стената,

Футболистите на "Спартак" (Плевен) най-вероятно няма да пътуват за предстоящия мач с Кариана (Ерден) в събота. Това съобщи регионалният сайт Plevenutre.bg. Причината е до болка позната - неизплатени заплата и напрежение в отбора. Мачът е по програма в 14,30 ч в събота, но няма яснота дали изобщо ще се състои

Освежаваща разходка в парка направи бившият министър Николай Василев, видя "България Днес". Политикът използва последните слънчеви лъчи, за да се раздвижи по парковите алеи в столицата. И докато около него имаше хора с анцузи, Василев беше с официален костюм и