От НКВД вербували писателя в края на 1940 г. на идеологическа основа, твърди нова книга
Прочутият американски белетрист Ърнест Хемингуей е водил шокиращ таен живот на съветски шпионин по времето на Сталин.
Това твърди нова книга, която прави заключението на базата на достъп до секретен съветски документ, изнесен от Москва. Той посочва, че писателят е бил вербуван от НКВД, предшественика на КГБ, през 1940 г.
Документът показвал, че Хемингуей е искал да работи за Сталин на “идеологическа основа”, а не срещу пари или други стимули. Той
се виждал със
съветските шпиони
извън Америка
в далечни места,
които посещавал заради литературната и журналистическата си работа, например Китай.
Скандалните разкрития са описани в новата книга “Писател, моряк, войник, шпионин” на бившия офицер от ЦРУ Никълъс Рейнолдс. Не е ясно какви точно задачи са били поставяни на Хемингуей от вербувалия го Якоб Голос, но той
действал под
псевдонима Арго
Предполага се, че писателят е интересувал съветските тайни служби заради многобройните си контакти в различни страни и многото си пътувания в различни точки на света. Нещо повече - третата му съпруга Марта Гелхорн била сред личните протежета на Елинор Рузвелт, жената на президента Франклин Делано Рузвелт. През 1937 г. Хемингуей дори успява да се срещне в Белия дом с Рузвелт, като опитва да убеди президента да се откаже от позицията си на неутралитет и като СССР да подкрепи Испанската република.
Голос, който убедил носителя на “Пулицър” да сътрудничи на НКВД, бил харизматичен болшевик от старата закалка, убеден революционер, избягал от каторга през 1909 г. и стигнал през Сибир до Китай. В крайна сметка той се заселва в източната част на Манхатън, където става един от основателите на Комунистическата партия на САЩ и основно звено на съветската шпионска мрежа на източното крайбрежие. След срещата с Хемингуей той съобщил в Москва, че писателят “ще сътрудничи с нас и ще направи всичко възможно, за да помогне на НКВД”.
Руските държавни архиви все още не са разсекретили информацията по въпроса и това, което се знае, е благодарение на
документ, изнесен от
Русия от дезертирал
агент на КГБ,
твърди Рейнолдс.
Книгата наднича и в друга сложна мрежа от отношения, които Хемингуей е имал с американски агенции като ФБР, Държавния департамент, военноморското разузнаване и Офиса на стратегическите служби - предшественик на ЦРУ.
Рейнолдс се натъкнал на съветската връзка в книга на бившия офицер на КГБ Александър Василиев, в която имало части от официалните съветски документи. “Записките за отношенията на Хемингуей с НКВД показват, че съветските агенти са го вербували “за нашата работа” около декември 1940 г., по времето, когато Сталин управлява СССР с желязна ръка и е съюзник на Хитлер по силата на пакта Молотов-Рибентроп”, посочва Рейнолдс.
Книгата, на която Весилиев е съавтор заедно с двамата американци, излиза през 2009 г. под заглавие “Шпиони: Възходът и падението на КГБ в Америка”. В нея бившият офицер от руските служби твърди, че лично е виждал документи за вербуването на нобеловия лауреат, когато бил допуснат в тайните архиви.
“Фен на Хемингуей през целия си живот, още от дете,
се почувствах като
болен, когато
прочетох, че е
подписал с НКВД
Как е възможно това? В крайна сметка заключих, че флиртът на Хемингуей с НКВД и политическото поведение, което го обяснява, създава сериозен конфликт между живота и творчеството му, който досега е бил пренебрегван”, казва Рейнолдс.
Хемингуей работи като военен кореспондент и се съгласява да отразява испанската гражданска война през 1937 г. за Северноамериканския вестникарски алианс. Той пише от фронта и по време на Втората световна война и е свидетел на освобождението на Париж. През 1947 г.
получава Бронзова
звезда за храброст
Писателят попада за първи път в полезрението на съветските агенти през 1935 г. благодарение на статия, която публикува в крайнолевия американски в. “Нови маси”. Там гневно осъжда американските власти, че са изпратили голяма група ветерани да умрат на пътя на ураган, който връхлита Флорида в тази година.
По време на гражданската война в Испания влиза в контакт с хора на Коминтерна. Те го увличат с идеята, която вдъхновява самия него - борбата срещу фашизма. Така той дори се присъединява към отрядите, които воюват срещу Франко. Няколко месеца след излизането на великия му роман “За кого бие камбаната” Хемингуей среща Голос.
Книгата на Рейнолдс разказва подробно и за срещата на писателя в Източна Азия с комунистическия лидер Чжоу Енлай, който по-късно става премиер на Китай, както и различните му роли като агент за американското правителство. Той
издирвал нацистки
подводници със
спецустройство,
прикрепено към лодката му “Пилар”, на Карибите и ръководел мрежа от информатори в Куба, която докладвала на американското посолство в Хавана.
Връзките с НКВД повлияли много от решенията, които Хемингуей направил през последните 15 години от живота си, къде е живял, какво е писал, как е действал, обяснява Рейнолдс. Според него тази поредица от събития е изиграла роля дори в самоубийството му през 1961 г. Драмата се разигравала в съзнанието му, където тя придобивала извънмерни пропорции. Последните му писма показвали, че е преследван от призрака на съветските си връзки.
“Той не е разбирал политиката и интригите така добре, както е смятал, че ги разбира, и в продължение на много време е подценявал способността да контролира сам себе си, както и другите”, твърди авторът на книгата.
“Накрая е започнал да разбира ограниченията си и е стигнал до трагичното заключение, че
единственият начин
да възстанови
контрола е като се самоубие”,
казва Рейнолдс.
В по-ранната книга на Василиев се твърди, че Хемингуей всъщност е провален шпионин, който не е успял да даде на руснаците никаква важна политическа информация. Някои изследователи дори изказват предположение, че сътрудничеството може да е било използвано от писателя като литературен материал.