Всяка епоха има своите мъченици на историческите превратности. Патриарх Евтимий защити българския народ и склопи очи в изгнание. Братя Миладинови издъхнаха в турски зандан, а Христо Ботев остави костите си на Балкана.
Димчо Дебелянов загина на бранните полета, жълтата гостенка покоси Христо Смирненски, разстрел повали Никола Вапцаров. Отровен чадър отне живота на Георги Марков.
В този ред мъченикът на демократичните промени у нас е Йоло Денев. Той е единственият български писател, който след Десети ноември сля в едно творческа и жизнена съдба. Йоло възпя гладните и онеправданите като Смирненски. Опълчи се срещу червено-синята тирания като Ботев и гни в затвора като Миладиновци.
Йоло винаги е на барикадите на гнева. Днес отново е пред лъжовното Народно събрание в защита на мажоритарния вот на българския народ.
Зад гърба на
Слави Трифонов
като символ
и вдъхновение
Йоло Димитров Денев е син на борческия Врачански край. Иде на този свят под знака на Дракона. Денят е понеделник, 1 януари 1940 г. Часът е 1 след полунощ. В англоезичната версия на Йоловия сайт пише:
“Това определя неговата съдба - на основоположник, на водач, на борец. В астрологията 1 е числото на лидерството. Януари е началото на годината, полунощ - преходът между нощ и ден, между старо и ново, между старата и новата година...”
Чудото се случва в село Тлачене, обитавано от дедите ни 8000 години преди новата ера. И още едно знамение... Младенецът е кръстен Йоло, което на древнобългарски означава Път, Факел, Светлина, Светкавица!
Йоло Денев завършва Агроикономическия факултет на Селскостопанския институт. Работи като агроном, икономист, проектант, строител. Денем блъска за насъщния, нощем се труди за каузата на демокрацията. В полулегални условия издава стихосбирката “Паралели на тревогата” и списание “Камбана”. Готви се за оня ден, когато ще блесне светкавицата на неговия гений.
Десети ноември
1989 г. свари
дисидентите
по бели гащи
Само Йоло беше изряден. Той се маскира като Тодор Живков, за да заклейми ретроградното и да приветства зората на новия ден. После отприщи таланта си в порой от гражданска лирика.
С “Разгневени площади” поетът поведе масите:
Аз идвам в труден час
като Спасител,
презрял престъпни сделки
с враг червен.
Не мога да забравя
хиляди убити,
измамени, ограбени
и гладни като мен.
“България загива” пък се появи като вик от преизподнята:
Стига страх! Елате с Нас! -
да свалиме хищна власт!
Митинги и стачки
всеки ден
и огрява слънчев ден.
Само Йоло, без Денев, така се подписва поетът.
Това го приобщава
към онази плеяда от
майстори на словото,
които народът има за най-близки и които нарича само с първото име. Паисий, Алеко, Димчо илюстрират явлението. Не е нужно да кажеш Алеко Константинов, за да посочиш за кого става дума. Излишно е и обяснителното Йоло Денев. Само Йоло стига.
Инфарктната поезия на Йоло промени политическата физиономия на страната и отвори дверите на голямата политика пред автора. На 1 юли 1990 г. той основа Българската демократическа партия (БДП). Централният съвет го избра за председател, за негов заместник издигна съпругата му Радка. Партийната централа се намира в столичния квартал “Дружба”.
Със своята формация Йоло участва в парламентарни, президентски и кметски избори. “Мога да оправя България за два дни!”, уверява демократът. Фалшификации и подмяна на вота му пречат да вземе властта. Силните на деня сложиха и финансова бариера пред партията му. От 2005 г. насам искат минимум 5000 лева за регистрация на изборно участие.
Йоло не ползва
никакви привилегии
“До 1 януари 2003 г. не дадоха на БДП 1 клуб, 1 маса, 1 телефон, 1 стол, 1 кола - изобличава той. - Нямам нито един човек платен щатно, включително и аз като председател. А управляващите разполагат със сгради, клубове, оборудване с коли, телефони, компютри, щатни служители, със стотици милиони левове.”
Дори не му позволяват да се вози безплатно в градския транспорт. Йоло си издава специална карта, в която са описани длъжностите и заслугите му, но контрольорите не искат да знаят.
“Наказателен фиш на стойност 40 лв. за пътуване с карта самоделка отнесе във вторник небезизвестният Йоло Денев. Кандидатът за президент на България през 1991 г. бил спипан да се вози гратис в автобус №84”, разгласиха медиите през октомври 2002 г.
Това е най-малката беда. Големият удар срещу Йоло Денев е тъкмо по време на кампанията през 1991-1992 г. Тогава по донос на съпартийци той е обвинен в злоупотреба с 300 000 лева.
Парите са
изтеглени като
предизборен заем
и са присвоени, твърди прокуратурата. Истината е, че са вложени в народополезна дейност, с тях Йоло е финансирал книгите си.
Издадена е заповед за арест, но Йоло не е вчерашен - преобразява се на Левски. “Когато подразбрал, че има опасност да го арестуват, започнал да се прибира вкъщи след 24 часа и да излиза преди 6 сутринта - интервал, в който не може да се извърши арестът”, описва тактиката му пресата.
Една сутрин обаче се разсейва, нарушава графика и двама униформени го прибират.
През ноември 1992 г. тикат Йоло в Централния затвор, а следващия месец го местят на Четвърти километър за освидетелстване. Не е луд, заключават психиатрите.
Белите престилки обаче са потресени от невероятното му творческо усърдие. “Даваха ми листчета и химикалка, пишех по 30-40 стихотворения на ден”, спомня си пациентът.
Връщат Йоло обратно в централния, където условията са коренно различни.
Тук не го снабдяват
с канцеларски
материали
Налага се да остри молива с нокти и зъби. И най-жестокото - гаврят се с онова, което е сътворил.
“На 3 дена ни пускаха за по 7 минути - разказва мъченикът. - През това време правеха обиск в килиите. Като се връщаме, гледам - пред килията изхвърлени листчета. Върху едното бях написал с молив стихотворение. Посегнах да си го взема, а полицаят стъпи върху ръката ми и рече: “Това е боклук!” Отвърнах му - “Не, това е моята рожба, това е моето сърце.”
Йоло Денев е пуснат в края на март 1993 г., но тормозът продължава на улицата. На 27 февруари 1994 г. е пребит насред пазара в “Дружба”. Трима охранени полицаи се нахвърлят върху него. Грозната сцена е описана в епоса “Жесток побой на Йоло”:
Скубят ми косите
с бяс отзад,
китки и ръце извиват,
удрят и натискат шията
с жестокост дива,
за да ме осакатят.
Междувременно
съдебният фарс
не е приключил
Призовки тормозят Йоло цяло десетилетие. През декември 2001 г. над изстрадалата му глава отново надвисва опасност от арест. Причината е, че изчезва в почивка между две съдебни заседания.
Йоло обяснява липсата си със стомашно разстройство, причинено от кафе. Предния ден гледал бъдещето си на чашка и прекалил с кофеина. “В почивката отидох по естествени нужди, но стомахът ми не беше в ред. Наложи се да изтичам до аптека, за да си купя йод и въглен. Върнах се в 11,40 ч - 10 минути след като съдия Мая Цонева беше прекратила заседанието”, разказва набеденият беглец.
На 11 юли 2002 г. Йоло Денев получава 1 година условно. От съдебната голгота печели не Темида, а световната литература.
Защото окованият поет съумява да комплектува седем книги. “Стихосбирките, написани в затвора, бяха изискани от Лондонската кралска библиотека и аз изпратих по 5 екземпляра от тях в Лондон”, свидетелства мъченикът на прехода.
Изстрадани заглавия
като “Вик зад
решетките”
и “Писма от психиатрията” влизат в златния фонд, за да се наредят до “Записки от мъртвия дом” на Достоевски.
В тъмницата, в безкрайните часове на усамотение Йоло изгражда философско-религиозна система, която впечатлява със силата на внушенията. Йоловата космогония има вертикална структура и е нагодена за масово потребление.
На върха е Тангра. Той е изначалието, бог на всички богове, сътворител и разрушител. Под Тангра е словото българско, което е първоезик на всички човеци, лексикален фундамент на земните говори.
Следва българското племе. Ние сме богоизбраният народ, създали сме 22 империи и 55 държави, включително Мексико и Япония. Наша кръв тече в жилите на Мойсей, Христос, Буда, Заратустра. Български дюлгери са вдигнали пирамидите, Вавилонската кула, Китайската стена и всички по-значими градежи на планетата.
В основата на философското построение е Йоло, който е
посредник
между Тангра
и простосмъртните
“Но да ви питам, вие всъщност какъв му се водите на Тангра? Главен жрец? Наместник?”, задава въпрос Димитър Бежански. “Главен жрец и пророк!”, отвръща Йоло и обяснява:
“А пророк значи писател, значи пратеник, посланик. Във всяка една трагична епоха, при всички народи бог Тангра, небесният бог, изпраща един пратеник, който да донесе до знанието на народа неговите послания, принципи, закони. И те в различните епохи са различни - Христос, Мохамед...”
“Как си общувате с него?”, продължава да любопитства Бежански. “Тангра - конкретизира Йоло, - той като намери за добре, ми диктува какви действия трябва да извърша и какво трябва да кажа на България и на човечеството. Явява ми се като някакъв атлант, висок два, два и двайсет, красив, с плътен глас и ми диктува...”
Йоловото учение
е изложено
в “Кратка библия
на българите”
След като изданието се разграбва, той пуска разширен вариант. “Библия на българите и човечеството” жъне още по-голям успех. “От 1000 екземпляра ми останаха 30-40 бройки. Идват хората и от провинцията и я купуват”, свидетелства авторът.
За разлика от обикновените читатели силните на деня нехаят. Георги Първанов например отказва да си купи настолното четиво. “Мога да напиша цяла книга с имената на депутати, министри, посланици, писатели, които не пожелаха да отделят и един лев за “Библията”, а се водят патриоти”, възмущава се Йоло. “А тази книга е такъв уникат, че България ще ми издигне паметник”, добавя геният.
Не всички политици обаче са безкнижни. Петър Стоянов е горещ почитател на Йоло Денев. На една историческа фотография президентът иска автограф от автора на “Библията”.
Йоло Денев е претрупан с народополезна деятелност. Освен че е лидер на БДП, той е водач на движение “Тангра и Велика България”.
Ръководи Център
по българознание
и възраждане
на България
Главен редактор е на вестник “Тангра в Атака”. Поддържа сайт, има онлайн радио и телевизия.
Йоло е напълнил цяла гальота с книги. Постигнал го е с решаващата помощ на Тангра. “Държа молив - бог Тангра ми диктува и без да мисля пиша стихове”, разкрива творческия процес той.
Сега екстраординарният готви поредното издание на “Библията” плюс илюстрован вариант за най-малките читатели. Под печат са няколко стихосбирки, между които “Ще възкръсне ли България?”, “Птицата на любовта” и “Заключено сърце”.
Картини от съвремието Йоло ще събере в “Любов, пари и политика”. Напредват трудовете му за Авитохол, Мотун, Атила, Калоян и др. “Богочовекът Орфей” ще е взиране в дълбоката древност, а
“Абракадабра”
е изследване
върху езотеризма
на богомилите
Най-новото е, че Йоло насочва вниманието си към сценични изяви. Всеки момент ще завърши пиесите “Гибел или Спасение” и “Ще дойде пролетта!”. Пише либрето за опера “Титанът Богомил”, готви спектакъл по любовни писма и стихове на Димчо Дебелянов.
Йоло Денев работи и по въпроса за своя паметник. Монументът ще бъде вдигнат в “Дружба”, на хълма до езерото. “Ще ми го изгради Петър Димитров, един от най-добрите наши скулптори”, обещава мъченикът на демокрацията.
Откровение
Аз съм пророк Йоил
Духът на богове,
борци, поети
Живее в мен като
Пророк-Спасител
и аз вървя
по път свещен
и Истината като
Вяра Свети,
че аз съм ЙОЛО -
Огън, Факел,
Светлина и Път.
И светя нощ и ден.
И гледат ме
Настръхнали бандити.
Борилите се преди мен
са мъртви.
Духът на богове,
борци, поети
живее в мен и аз
вървя по светъл път
като Пророк-Спасител
и Лъжите безпощадно
къртя като скали,
че аз съм Йоло
- Огън, Факел,
и Светлина, и Истина,
и Път.
И Вярата ми като
слънце Свети.
Човечеството
Гладно, Жадно
Чака Спасение
и Справедлив
Щастлив Живот.
Единствен Път
е Революцията -
Духовна, Справедлива,
а не молитвите
към боговете.
Гладът държи
Гневът в юмруци,
че Мъката
позорно Свети
в Жаждата да сме
Щастливи.
1 януари 1993 г.
24 килия, 12 ч.