Оперна прима от Аржентина откри родата на баща си в България

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6257240 www.24chasa.bg
Аржентинската оперна прима Силвия Жотеф, в чиито жили тече българска кръв

Оперна прима от Аржентина откри живи роднини на баща си в България, след като потърси помощта на "24 часа"

“Толкова съм щастлива, че намерихте роднини на татко в България. Нямам думи, с които да ви благодаря. С нетърпение чакам да се свържа с тях.”

Това са първите думи на Силвия Адриана Жотеф от Буенос Айрес, когато разбира, че сме открили роднини на баща й Маринчо в България. Дъщерята бърза да съобщи новината на 93-годишната си майка. Двете още помнят болката, която изпитвал българинът, когато ставало дума за родината.

Силвия е оперна прима от Аржентина. Захванала да търси близките на баща си в България преди няколко години,

за да сбъдне

предсмъртната му

мечта

“Винаги съм искала това и неведнъж съм правила опити, но без успех”, споделя аржентинката.

Тя разказва, че Маринчо и няколко негови приятели от България пристигнали в Аржентина на 14 ноември 1930 г., когато той бил на 23 години. Там започнал да се нарича Марино. Установил се е в град Лухан и отворил магазин за плодове и зеленчуци. Там се запознал с майка й, която била само на 15 години. Двамата се оженили след съдебно разрешение, защото тя била непълнолетна.

След време семейството се преместило от Лухан в Сюдадела. Там се родили дъщерята Марина и синът Карлос, а Маринчо започнал да се занимава с претопяване на тенджери. Постепенно изгубил връзка и със сънародниците си, с които пристигнал в Аржентина, защото жена му, която била медицинска сестра, била много ревнива.

После семейството заминало за Буенос Айрес. Маринчо бил над 50-годишен, когато се родила най-малката му дъщеря Силвия. Фамилията живеела в голяма къща, в чийто заден двор имало навес. Там бащата имал хоби да прави маси и столове. Когато Силвия била 6-годишна, голямата й сестра заминала за САЩ.

Таткото много тъгувал

по родината

и събирал подаръци, за да ги прати на близките си в България. За съжаление, не успял, защото не знаел добре испански. По-късно научил езика по свой начин, но прекъснал връзката с България, защото всеки спомен за родината и близките му носел много тъга.

Когато ставало дума за родното място, емигрантът се натъжавал и се скривал от децата и жена си, за да не го виждат, че плаче. Постоянно гледал облаците и тъжно мълчал, а близките му избягвали да го разпитват. Веднъж, както седели, Маринчо казал на Силвия: “Дъще, след малко тези облаци ще минат и над къщата на братята ми.” И после започнал да плаче.

Баща й много обичал природата и успял да предаде тази любов и на дъщеря си. Понеже пеел добре, момичето пеело с него, а той често й казвал: “Запей, дъще, защото, като те слушам, все едно чувам сестра ми Деша.”

По-късно пеенето станало професия на Силвия. Освен че е пяла на най-големите и авторитетни сцени в страната, тя преподава оперно пеене. Преди време мечтаела да работи в “Колон” - един от най-големите театри в света, за

да събере пари и да

иде заедно с баща си

в България

Един ден обаче здравословното му състояние се влошило. Наложило се да му сложат пейсмейкър. Преди операцията дъщерята го прегърнала и му казала, че всичко ще мине добре и двамата ще могат да пътуват до родината му. Маринчо се разплакал горчиво. Тогава дъщерята го попитала дали плаче за сестра й Марина, която е чак в Америка, а той отговорил, че плаче от мъка, защото си отива, а не услял да види майка си, сестрите и брат си в България. Дъщерята го уверила, че ще се възстанови и ще успеят да пътуват, но таткото само поклатил глава:

“Аз умирам”

Силвия, майка й и брат й останали в болницата, за да чакат резултата от операцията. Внезапно излязъл силен вятър и започнал да блъска прозорците. Силвия почувствала, че баща й няма да издържи. Така и станало.

След смъртта му, за да изпълни неосъществената му предсмъртна мечта, дъщерята направила опит да намери връзка с роднините му в България чрез Аржентино-българската фондация, но без успех. После се свързала с българо-колумбийската фондация “Алианза”. Президентката на “Алианза” Дорис Дукова приела молбата й присърце и я насочила към популярната рубрика на “24 часа”. Дорис - дъщеря на българка и колумбиец, която от 20 години живее в Колумбия, и друг път е помагала на сънародници да търсят близките си. Фондацията, която основава преди 9 г., работи за развитието на културните и образователните връзки между двете страни.

Проучването на “24 часа” по молба на “Алианза” показва, че родното

село на емигранта

Сръбе отдавна носи

друго име

- Малък Вършец. Името на Маринчо и семейството му обаче е запазено в старите фамилни регистри, а роднините са пръснати в София и Варна, показва справка на секретарката на кметството Милка Тодорова по молба на “24 часа”.

“Не помня вуйчо ми Марин - родил съм се по времето, когато той заминал за Аржентина. Помня другия си вуйчо - Атанас. Той също заминал за Аржентина, но по-късно се върнал”, споделя проф. д-р Дочо Пенев, когото откриваме в София.

89-годишният автор

на няколко учебника

по анатомия

и 55-годишната Силвия се падат първи братовчеди. Докторът е син на най-голямата сестра на емигранта - Руска, а Силвия - най-малката дъщеря на Марин. Изселникът имал още брат Атанас и още две сестри - Дешка и Радка.

Тъкмо внука на Радка Иван откриваме във Варна. Той знаел, че баба му има роднини по света, но не знаел как да ги търси.

Проф. Дочо Пенев и брат му също правили опити да намерят семейството на вуйчо си Марин в Аржентина, но без успех. След време разбрали, че жена от Америка идвала в селото да ги търси, но докато им кажат, тя си заминала и така и не се видели.

Проф. Пенев разказва, че

много хора от Сръбе

заминали да търсят

късмета си

в Аржентина

през 20-те и 30-те години. Сред тях били вуйчовците му Атанас и Марин и баща му Пеньо. “Не бяха богати. Тръгнаха, за да помогнат на семействата си, но малцина се завърнаха.” Сред тях бил баща му.

“Бях 4-5-годишен. Помня как тичах да посрещна каруцата, с която си дойде. Не бях на себе си от радост”, разказва професорът. Вуйчо му Марин обаче не се върнал, въпреки че оставил в България жена си Цонка. Тя дълго го чакала да се прибере и накрая се омъжила за друг.

Сега проф. Пенев, който скоро ще навърши 90 г., се надява да успее да се срещне с непознатата си братовчедка. След като намери живи близки в Българиа, и тя се замисля дали да не предприеме пътешествие в родината на баща си. Преди време започнала да посещава празниците на българската общност в Буенос Айрес, организирани от фондация “Аржентина-България”. На един от тях, който се провел в Златната зала на кметството, изпели “Хубава си, моя горо” заедно с 28-годишната си дъщеря Исис Людмила Георгиева, която също учи пеене, а песента от сърце развълнувала емигрантите.

Преди броени дни майката участва с нови изпълнения в традиционния празник за 24 май, организиран от аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,