Спектакълът “Вдигай завесата” се играе в клуб “Максим” на Театъра на Българската армия. Излиза през миналия сезон, но живее тихо и безрекламно в незаслужена тишина.
Този път няма да представим нова постановка, но затова пък “Вдигай завесата” отива в рубриката “Препоръчвам горещо”. Спектакълът, който се играе в клуб “Максим” на Театъра на Българската армия, излиза през миналия сезон, но живее тихо и безрекламно в незаслужена тишина.
Може би причина е липсата на пробивност и шумен глас у режисьорката Надя Асенова, която чергарства из сцените в страната като мнозина свои колеги. Но вече е работила в Армията - пиесата на Пристли “Последни поръчки”. И очевидно e, че там я харесват, щом ѝ дават втори проект.
“Вдигай
завесата”
е умно
конструирано
представление
с текст на майстора на атрактивния диалог Питър Куилтър. Гледали сме неговата пиеса “Дуети” в Театър 199 с участието на Силвия Лулчева и Владо Пенев. Искам да кажа, че можем да му се доверим, защото едни текстове се мъчат по сцените, майка плаче!
“Вдигай завесата” започва с едно настроение и по класическата схема на качествения текст завършва с противоположното. Асенова “свири” деликатно на сцените, в които 5 жени не се понасят, обаче, увлечени в обща задача, която крие изненада, започват да се докосват и поглеждат, да се надъхват помежду си, да си прощават фаловете и да се грижат една за друга.
Стартът на тази психологическа симфония е със събирането на петте в пространството на клуб “Максим”, което трябва да ни внуши занемареното театърче на току-що починал мъж.
Той го оставя
в наследство на
първата си жена (Стефка Янорова), дъщерята от нея (Луизабел Николова), втората си жена (Антоанета Добрева-Нети), майка си (Пламена Гетова) и секретарката си (Сабина Коен). Пет съставки на взривоопасна смес, която само чака сгоден случай, за да гръмне. И го прави неведнъж. С изострен усет към женските чувства и комплекси представлението сблъсква петте жени, дошли впрегнати от различна мотивация и демонстриращи тотално различните си индивидуалности. Стефка Янорова показва жена, принудена сама да управлява живота си, и затова истеризира, ако не е в центъра на вниманието и не държи юздите на събитията. Сурова, дисциплинирана, високомерна, тя се отнася враждебно към другите, особено към заместничката в живота на бившия си съпруг. Дъщерята-Луизабел, е инфантилна и несамостоятелна заради зависимостта от майка си, но не изоставя натрапчивата идея да стегнат театърчето не заради самия имот, а
заради
страхотния шанс
да работят петте
заедно
Майката- Пламена се измъква от конфликтите, хрисима и простодушна, поддържайки кротка безметежност с помощта на малка бутилка уиски. Тя си е самодостатъчна, не мрази никоя от другите, но и не обича никоя от тях. Втората съпруга- Нети, пръска еротика, за да докаже и на себе си, че животът не е спрял заради неочакваната смърт. И понеже е готова да продължи, се изпълва с толерантност и готовност за сътрудничество с останалите. Интересен типаж показва Сабина Коен в ролята на секретарката – директна, повърхностна, лесно възбудима, шумна, агресивна, но с чувство на приобщаване към групата. Режисьорката е позволила на всяка от актрисите да вдигне крайчеца на завесата от характера на своята героиня, но да не е много нависоко, оставяйки сенчесто пространство на неразкрити възможнсти. Някои от тях ще пробият към финала, доставяйки наслада за изненаданата публика. Без да принуждава зрителите да се идентифицират с някоя от жените, която харесват, нито да пренебрегнат друга, спечелила антипатиите им, представлението превръща подготовката на първата съвместна акция в оживялото театърче в пътеки на сърцата едно към друго. Това, което екипът на “Вдигай завесата” е искал да внуши, е натрупано в 90-те минути с психологическа прецизност на актьорските умения (в зависимост от текущия афиш прескача и на голямата сцена).