С активното съдействие на Александър Стамболийски
Преврат е мрачна дума в политическия речник. Невинаги обаче е натоварена с отрицателен резултат. В историята има случаи, когато със сила се сваля силов режим. Везните на Темида не могат да претеглят кой е крив и кой прав. Такъв е случаят с преврата на 9 юни 1923 година.
За неговата ферментация виновник е тоталитарният режим на Александър Стамболийски. Факт, старателно замазван през социализма, защото БЗНС уж беше работническо-селски побратим на БКП. Стамболийски беше икона заедно с Благоев, Димитров и Живков.
Синдромът
на цар Йвайло
След като поема властта, Александър Стамболийски е заразен от синдрома на Ивайло. През XIII век Бърдоквата влиза в палатите на Търновград и плебейската му кръв посинява. Слага короната, обгражда се с ласкатели, не взема за невеста селска девойка, а бивша царска съпруга.
Същата химическа реакция става с кръвната група на Стамболийски. През октомври 1919 г. сяда в премиерското кресло и обявява, че ще властва 40 години. Това е повече от мандатите на Франсиско Франко, Фидел Кастро и Саддам Хюсеин.
Преобразеният земеделец почва да се мръщи на народната кухня - вика готвач от странство. Вози се в брониран автомобил. Поръчва си мраморен бюст и отива да позира чак в Рим. По примера на уважаващите себе си монарси държи метреса. Тя се казва Пенка, но Стамболийски се гнуси от простоватото име и поетично я нарича Татяна.
За Татяна той не е чедо на Пазарджишкия край, а особа със знатен произход. “Мой многообичан и незабравим граф - изповядва се тя, - нежно аз дишам аромата на парижкия парфюм “Помпей”, чийто аромат нежно гали душата, буди пориви - очите замират, устните горят.”
Сватба в стил
Луи XIV
В контекста на височайшия синдром е сватбата през 1921 г. По този повод Народното събрание излиза в отпуск. “Предстоеше ни да разглеждаме още някои спешни законопроекти, но времето е твърде напреднало; намираме се в най-работния сезон на годината”, будалка се Райко Даскалов, все едно че депутатите орат, сеят и жънат.
Истинската причина за ваканцията е сватбената тупурдия. На 17 юли щерката на Стамболийски отива под венчило със сина на оранжевия депутат Григор Бояджиев. Историческото събитие е в плевенското село Български Карагач, сега Тотлебен.
Там е вдигнат палатъчен лагер за 4000 маса народ. Проверен е градусът на ракията, прецедено е виното. Заклан е селският бик, най-внушителният в околията. Специално внимание е отделено на медийното отразяване. Открита е телеграфопощенска станция, наредено е да присъства директорът на печата, поканени са журналисти, фотографи и кинодокументалисти.
“Би помислил човек, че се жени Людовик XIV или някой султански принц, а не един селянин от Карагач - толкоз големи бяха салтанатите!”, свидетелства опозиционерът Петър Пешев.
Оранжева
гвардия
и политическа
полиция
По инструкция на Стамболийски е създадена Оранжева гвардия и политическа полиция. Гвардейците са облечени в шаяк, първо въоръжени със сопи, после с пушки и пистолети.
“Бря, бря, бря, нам да е дубря!”, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи, бурени по браздите на селския възход.
Същата задача, но под прикритие има и политическата полиция. “Чрезвичайни агенти” са командировани в странство да набавят маски, грим и други атрибути, потребни за тази сенчеста дейност. Някои от дрънкулките са за личната сигурност на Стамболийски.
На 18 декември 1921 г. агент Феодя го информира от Берлин: “За маскирането изпращам няколко вида работи. Едните се закачат и попълнят със сколуфи, както съм ги заиглил, и ще си ги нагласиш според дължината на брадата ти, като мустаците се закрепяват на средната хрущялна преграда на носа.”
След урока по дегизация Феодя сменя темата: “За кучетата: намерих, спазарих и ги изпращам заедно с притежателя им. Николов ще ти даде по-подробни сведения.”
Опозицията в затвора,
нашите под контрол
Конституционният блок е легалната опозиция на земеделския режим. В него влизат Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия.
На 17 септември 1922 г. блокът организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква опозиционерите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми.
После ги тика в Шуменския затвор. Сред жертвите са Александър Малинов, Стоян Данев, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров.
Александър Стамболийски държи изкъсо и своите. Всеки негов министър депозира оставката си, преди да заеме поста. Мръдне ли някой - вади му собственоръчното заявление за напускане!
Този контрол обаче е само за лична вярност. В монографията “Селяни на власт” проф. Джон Бел изнася финансовите далавери, в които е затънал министерският кабинет. Трудът е издаден от университета в Принстън през 1977 г.
Задължителното
гласуване
Когато на някоя власт й треперят гащите, въвежда задължително гласуване. Първата работа на земеделците е да подкарат народа като говеда към урните. На 2 декември 1919 г. е приет закон, който глобява недисциплинирания електорат от 20 до 500 лева.
С този ход БЗНС крои да вдигне избирателната активност на 85-90 процента. Може да се качи дори до 93 на сто, надяват се оранжевите. Така ще скрепят управлението си с категоричния вот на масите.
Но не само това, и парата играе! С дата 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството си: “Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас.
Вам лъжа, мен
истина, 10 хиляди
лева отидоха”,
тупа се в гърдите организационният работник.
През април 1923 г. пак се избира Народно събрание. На Минко Василев от шуменските села му светва брилянтната идея освен задължително или платено да въведе и явно гласуване. “Искарахме исборо отличен”, докладва той на Стамболийски.
С иноватори като Минко земеделците печелят смазващо мнозинство от 212 мандата. Опозицията взема хилавите 33.
Пълна политическа
изолация
Александър Стамболийски прави каквото може, за да изолира БЗНС. Всички са против земеделците. Дори комунистите ги наричат “аграрфашисти”.
ВМРО също е разгневена. С Нишкото споразумение от 23 март 1923 г. правителството се ангажира да ликвидира организацията и да се откаже от българщината в Македония. Срамен акт на национално предателство!
Един априлски ден Александър Цанков среща Димо Казасов. Цанков е един от лидерите на Народния сговор. Казасов е широк социалист и професионален превратаджия.
“Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?”, пита Цанков. “Разбира се!”, отвръща Казасов. “В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома”, насрочва рандевуто Цанков.
В уречения час
Димо влиза в дома
на ул. “Витошка” 57. Домакинът му задава директен въпрос: “Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?”
“Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.”
Ударът е
в 3 призори
Превратът на 9 юни 1923 г. е дело на Военния съюз и Народния сговор. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават в цялата страна. По обяд цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Александър Цанков.
Обезоръжена е Оранжевата гвардия, земеделските министри са арестувани.
Дружбаши се опитват да окажат отпор в Плевенско и Шуменско. БКП обявява неутралитет. Александър Стамболийски е заловен и ликвидиран от хора на македонския войвода Величко Велянов. Нишкото предателство му подписва смъртната присъда!
Съзаклятниците
при цар Борис III
На 9 юни сутринта деветоюнците отиват при цар Борис във Врана. Да му съобщят какво са свършили. Легендарният превратаджия Димо Казасов е в делегацията. “В тъмнините на заговора” - хроника на съзаклятието, той описва историческата среща.
Тази книга има любопитна съдба. След преврата на 9 септември 1944 г., в който също участва, Казасов е назначен за главен цензор на републиката. Съставя списъци на забранена литература и включва в тях “тъмнините”. Няколко екземпляра оцеляват от кладите.
Ето откъс от инкриминираното четиво:
*
Поканиха ни в стария ловджийски дворец. Влязохме в работния кабинет на царя. Последният е съединен чрез широк вход с вестибюла, от лявата страна на който открита и кокетна стълба води за втория етаж. Сядаме и с любопитство разглеждаме студената обстановка на дървения дворец, върху която лежи отпечатъкът на Фердинандовия хладен и неприветлив темперамент.
Не след дълго на горния край на стълбата се яви царят, облечен в тъмен граждански костюм. С бързината на възрастта си той слезе при нас. Поздрави се с Цанков като с отдавна познат. На Смилова каза, че го познавал по дейността му в конгреса на запасните офицери, а на мене - че ме знаел от страниците на “Народ”.
- Заповядайте, седнете господа. Аз моля да бъда извинен, загдето ви заставих толкова дълго да чакате. Щом узнах за произлязлото в София, отидох в гората, за да обсъдя насаме както събитието, тъй и евентуалния му развой. Мислих и алтернативите се слагаха пред мене една от друга по-обезпокоителни и по-тъмни. A propos, бихте ли взели по един чай, господа?
- С удоволствие.
Влиза служащ. Държанието на царя е просто и естествено. Нито сянка от поза, нито жест от церемониална дворцова театралност.
- И тъй, господа, какво имате да ми кажете.
– Ваше Величество, отзова се веднага на въпроса Цанков, правителството на Стамболийски е свалено по волята на народа от армията. Всички бивши министри са арестувани. Мирът и спокойствието на страната са обезпечени чрез мерките, които войската взе и продължава да взема. Ние дойдохме да поискаме санкция на тоя свършен факт.
Съсловната теория
на селския водач
Александър Стамболийски е автор на така наречената “съсловна теория” за българското общество. Според нея у нас съществуват няколко съсловия, като основното е селското. То е 80 процента от населението на страната, изчислява Стамболийски.
Тружениците на чернозема са потискани от гражданското съсловие. Макар и малобройни, търговците, адвокатите и прочее са хищни експлоататори. Логиката повелява най-многобройното съсловие да поеме в ръцете си съдбините на отечеството. Така ще се осъществи истинско народовластие.
В интерес на селяните трябва да се проведат серия реформи, пледира оранжевият теоретик. Традиционните буржоазни партии постепенно ще отмрат като безполезни за обществото, убеден е той.
Само БЗНС е способен да изкове светло бъдеще за България. Начело на селското съсловие, което, за съжаление, е неграмотно или полуграмотно. Виновни са учителите, които са от градското!