Милиони съветски жени търсеха своя Гоша
заради филма “Москва не вярва на сълзи”
“Москва не вярва на сълзи” - последният съветски носител на “Оскар” за чуждестранен филм.
“Девет дни от една година” - най-добрият съветски филм и най-добрата мъжка роля според допитване до милиони съветски зрители.
“Летят жерави” - единственият съветски филм, носител на голямата награда “Златна палма” от кинофестивала в Кан.
Тези три филма, както и десетки други са свързани от едно име - на актьора Алексей Баталов. Който, за съжаление, почина на 15 юни в съня си в болница на 89-ата година от живота си.
Всъщност той е съветският герой на нашето време. По неговите герои може да се изучава историята на СССР, всяко поколение имаше поне по един негов образ, с който се олицетворяваше.
По време на хрушчовското отхвърляне на култа към личността на Сталин, когато хората едва се отърсваха от ужаса на политическите чистки, разстрели и лагери, те се възхищаваха от самоотвержения физик Гусев, изигран от Баталов в “Девет дни от една година”.
В брежневските години на застой се надяваха, че някъде в някоя електричка наистина пътува шлосерът Георги Иванович,
той е и Гоша, Жора,
Юрий, Гора, Гога
от “Москва не вярва на сълзи”. Между другото там Алексей Баталов играе човек, който е с 10-15 години по-млад от екранния си герой. Даже по време на снимките навършва 50 години, но категорично отказва да ги отпразнува, твърди актрисата Анна Ардова, която му е племенница.
Между другото, за ролята на Гоша режисьорът Владимир Меншов пробва доста популярни съветски актьори - Виталий Соломин, Вячеслав Тихонов, Олег Ефремов, Леонид Дячков, но никой не му харесва достатъчно. Даже обмисля сам да изиграе ролята, когато случайно включва телевизора и там върви филмът “Скъпи мой” с Баталов в главната роля. Меншов веднага усеща, че именно той е неговият Гоша, но тук пък Баталов се запъва - сценарият не му харесва. Не се вижда в ролята на интелигентен шлосер. Все пак режисьорът успява да го убеди и филмът жъне невероятен успех. Тогавашният генсек на КПСС и държавен глава на СССР Леонид Брежнев е във възторг от филма, а
американският
президент
Роналд Рейган
го гледа осем пъти,
за да разбере по-добре руската душа, докато се готви за поредната среща на високо равнище.
Но изведнъж, макар и на 51 години, когато популярността му стига своя връх, когато милиони съветски жени се оглеждат с надеждата да намерят своя Гоша, Баталов изведнъж изчезва от киното. Оказва се, че зад това се крие семейна драма. Дъщеря му Маша от втория брак е болна от детска церебрална парализа и остава завинаги в инвалидна количка. Все пак с помощта на семейството тя успява да се реализира, издава книга и пише сценарии за филми.
Самият Алексей Баталов е буквално обречен да стане актьор. Родителите му - Владимир Баталов и Олга Олшевска, са актьори от Московския художествен академичен театър (МХАТ). През 30-те години се развеждат и майка му се жени повторно за писателя Виктор Ардов. По-късно Баталов винаги се изказва добре за пастрока си, който го възпитава като роден син.
Няколко години по-късно семейството се мести в блока на писатели, където чести гости са някои от най-известните съветски автори. В детската стая на Баталов често остава да спи номинираната за Нобелова награда Анна Ахматова, често идват на гости Борис Пастернак и Осип Манделщам. През 1941 г. заради войната Алексей и майка му се евакуират в татарския град Бугулма, където той изиграва първите си роли в местния самодеен театър.
Горе-долу тогава е и първата му роля в киното - във филма “Зоя” за героинята Зоя Космодемянская. Следващата му роля е чак след десет години, но пък именно тогава се свързва с един от любимите си режисьори Йосиф Хейфиц. Под негово ръководство изиграва някои от култовите си персонажи във филмите “Голямото семейство”, “Делото Румянцев”, “Дамата с кученцето” и “Щастлив ден”. През 1957 г. идва и първото му всесъюзно признание. Сутринта след премиерата на филма “Летят жерави” той се събужда знаменит и вече не може да мине незабелязан никъде - веднага го заобикаля
тълпа поклонници и
ловци на автографи
През 60-те Баталов не само се снима, но и пробва режисьорска кариера. Общо под негово ръководство са заснети само три филма - “Шинел” по Гогол, “Тримата Шишковци” по Юрий Олеша и “Картоиграчът” по Достоевски. Едновременно озвучава радиопиеси и анимационни филми, между които и любимия на няколко поколения съветски и източноевропейски деца “Ежко в мъглата”.
Все пак върхът на кариерата на Баталов става ролята на Гоша в “Москва не вярва на сълзи”, излязъл през 1979 г. и получил наградата “Оскар” за най-добър чуждестранен филм. За съжаление, след това актьорът практически не снима, а се съсредоточава върху преподавателската си кариера във ВГИК.
За първи път Баталов се жени, преди да навърши 18 г. Както той сам признава в различни интервюта, избира Ирина Рогова, дъщеря на известния художник Константин Рогов, защото се познават от съвсем малки и не се притеснява от нея, а иначе е много скромен и смята, че момичетата няма да му обърнат внимание. Скоро им се ражда дъщеря Надя, но това съвпада с възхода на актьорската кариера на Баталов, наситена с много командировки и поклоннички, което скоро води до развод. По ирония на съдбата Баталов от чужбина праща на жена си като подарък обувки, а тя вече е била подала молба за развод.
След години Алексей Баталов се
влюбва безумно в
цирковата акробатка
и дресьорка
на коне Гитана Леонтенко. Той я ухажва няколко години, преди да успее да я убеди да стане негова жена през 1963 г. Бракът им издържа всички превратности на съдбата, дори тежката болест на дъщеря им Мария.