Двамата и приятелят им Чарли подиграни, че са с имена на кучета
Георги Стоев, по-известен като Джеки, е биолог, сценарист, режисьор, художник, карикатурист, автор на афоризми, гмуркач, веселяк, бохем, шегаджия, зевзек, лошо момче на българската култура...
“Не пропускаш нищо, може да си изброил повече... Но нека да има”, великодушно каза Джеки.
Той, Георги Пенков-Джони и Христо Илиев-Чарли са най-харизматичната тройка в българското кино. Веднъж по времето на социализма някой им казал, че се държат като шутове. На което Джони отговаря, че във всички времена само шутовете се осмеляват да кажат истината в очите на господарите...
Друг път на партийно събрание колега се изказал остро критично срещу поведението на тримата. На което началник в Киноцентъра реагирал: “Абе, оставете ги тия тримата с имена на кучета - Джони, Джеки и Чарли!”. И ги оставили...
“Нас нещо ни изтърваха. Едно, че
не гледахме сериозно
на себе си,
но и началствата не ни гледаха много-много на сериозно”, обяснява парадокса Георги Стоев. Срещата ми с Джеки е в качеството му на карикатурист, илюстрирал книгата с афоризми на своя боен другар Георги Пенков-Джони и баща му Иван Пенков. И Джеки, и Джони знаят, че афоризмите няма да променят глобално света, но може да променят някои хора в света за определено време. Могат да кажат на тук-таме останалите добри човеци, че някъде също още има добри човеци. Значи не всичко е загубено...
Заглавието “А дано, дано, дано...” на малкото книжле не е случайно. “Дано” се казва една от знаковите песни на Богдана Карадочева, но може би не знаете, че песента е написана от Стефан Димитров специално за култовия филм на Джеки “Спас и Нели”. И след това песента поема своя път благодарение на Богдана.
Прякорът на Георги Стоев Джеки е измислен от баба му, която много си падала по филмите на Чарли Чаплин. Любим й бил “Хлапето”, в който в ролята на момчето пакостник е малкият Джеки Куган.
Стоев обаче не знаеше, че и прякорът Джеки на Анжел Вагенщайн е със същия прототип. Само че кръстници са сестрите му. Освен с общ прякор Джеки, двамата имат синове, които носят едно и също име - Раймонд. Вагенщайн е редактор на най-известния игрален филм на Стоев - “Спас и Нели”.
Но като стана дума за еднаквия прякор, Стоев се сети, че един ден няколко години преди 1989 г. той гостувал на Джеки Вагенщайн, който го запознава с приятеля си германец от ГДР. Стоев е впечатлен от мъжа, който прави изключително точен и смел анализ на социализма по принцип и в частност в ГДР. И чак на довиждането нашият разбира, че германецът е самият Маркус Волф, дългогодишният шеф на Щази. Западните спецслужби го наричаха “Човекът без лице”, защото нямали никаква негова снимка.
Друг път Стоев търси Вагенщайн на домашния му телефон, но обърква номера. Обажда се непознат глас и Георги любезно пита: “Извините, Джеки там ли е?”. След кратка пауза човекът, който се оказва познат, казва: “Джеки, знам, че не си у ред, обаче да търсиш себе си у нас, не съм го очаквал!?”
По образование Джеки Стоев е биолог. Започва да овладява науките в Софийския университет, но майка му, която е стоматолог, отива да работи в Германия и той записва университета в Дрезден.
На третата година петимата професори в специалността викат Джеки в един от кабинетите. Посрещат го с думите: “Хер Стоев, ние сме много притеснени...” Защо така? “Както е тръгнало, може и да завършите...” Ами аз нали заради това уча?! “Да, но молим ви, поставете се нашето място...” Не ви разбирам. “Представете си, че получите диплома от нашия университет и в България започнете да работите като биолог...” Е, и? “Ами като ви гледат хората, какво ще си помислят за нашето учебно заведение... “Другари професори,
аз никога няма да
работя като биолог!”
Професорите се умълчават и накрая най-авторитетният от тях обнадежден пита: “Обещавате ли?” Обещавам!
Джеки удържа на думата си, но не съвсем. Връща се в България подава молба в Студията за научнопопулярни филми за асистент-оператор.
После става асистент-режисьор, режисьор и снима биологични филми: “Децата на животните”, “В гнездата на пойните птички”, “Йерархията при животните”, “Живот в търбуха на една крава”, “Ритуали на любовта” и др. А филмът “За мишките и котките” предизвика фурор с уникалната си метафора на социализма по нашите земи.
След години Джеки Стоев е в Дрездени по покана на главния професор. Прави няколко прожекции в университета, който е завършил, и показва някои от филмите си. След това професорът му казва: “Хер Стоев, много добре, че си спазихте обещанието. Филмите ви наистина са много добри и ми харесаха...”
Не знам обаче дали пуританите ще харесат илюстрациите на Джеки в “А дано, дано, дано...”. Толкова много нарисувани членове?! Не, разбира се, членове на Политбюро или членове на днешен надзорен съвет, а на атрибута на мъжката гордост. Дали защото все пак авторът им е е и биолог? “Защото е удобна метафора за много неща”, скромно обяснява карикатуристът.
В една от телевизиите при представянето на книгата му водещата се поинтересувала чий са рогата на члена на първата корица. “Това няма никакво значение - философски отвърнал художникът им - важното е той да стане, а чий са рогата няма никакво значение! Особено пък в днешно време. Защото в повечето случаи членът е важната част в ситуацията...”
След 1989 г. Джеки се набърква в политиката, но съвсем за малко. Работи за предизборното студио на СДС. Веднъж му казали, че ще го включат в една от предизборните листи на сините. “А не, мерси - казал кинаджията. - Ако беше за предишното народно събрание на Тодор Живков, с удоволствие. Там нямаше никаква работа, събираха се веднъж-дваж в годината. Имаха имунитет и можеха да ругаят милиционерите... Ама сега да ходя да се разправям всеки ден. Това си е друг занаят...”
Това краткотрайно набъркване в политиката обаче откри за България Надежда Михайлова. “Дори да не бях аз, тя сигурно пак щеше да стигне дотам, уточнява Джеки, - но аз дадох тласъка...”
Един ден отива в централата на СДС, където е и предизборният щаб, за да направи интервю с Петко Симеонов за поредното предизборно студио. Там секретарка е Надя Михайлова - вдига телефоните, записва номера и адреси, прави кафета. Притеснен от напредващото време, Джеки предлага на Михайлова да направи интервю с нея. Тя отказва. Той обаче е убедителен: “Първо,
вие сте по-хубава
от Петко Симеонов,
и второ, освен красива сте и интелигентна...”
Джеки прави няколко варианта на интервюто, след това ги монтира и става интервю за чудо и приказ. Явно то се е харесало на журналистическото братство, защото я канят за разговори и интервюта. “И тя започна да говори, да се издига в партийната стълба, но... това вече си е благодарение на нейните качества”, коректно приключва случая Стоев.
Освен Емир Кустурица и Джеки има филм с музика, написана от самия Горан Брегович. Става дума за “Летете с Росинант”, който е заснет през 2006 г. Стоев и Джони Пенков с помощта на българка, работила с Брегович, отиват в Белград, където той живее в красива къща на един хълм.
Брегович ги завежда в студиото си, звукарят Джони го оглежда внимателно и казва: “На онзи говорител не му е там мястото и трябва да го преместиш. Всъщност, я ми дайте да видя цялата схема...”
После композиторът ги кара да му “изиграят” няколко епизода от бъдещия филм. И без да чете сценария казва: “Намерете пари, че го бацаме...” “Летете с Росинант” стана много смешен. А документалният филм на Никола Бошнаков за тримата “шутове при социализма” се казва “Джони, Джеки и Чарли не са имена на кучета”