Панайот Панайотов: С "Обич" създадох нов стил, нарекоха го попфолк, но не е чалга

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6323909 www.24chasa.bg
Панайот Панайотов

С Орлин Горанов и Васил Петров подготвяме голям концерт в края на годината с евъргрийни

- Подготвяте голям концерт в края на годината, какъв е поводът за него?

- С Орлин Горанов и Васил Петров се събираме в едно кафене на Петте кьошета. И от известно време коментираме, че концертният живот е много ощетен от класически евъргрийни - световни хитове, направени, разбира се, в нови аранжименти. Напоследък една огромна част от интелигентните хора в активна възраст остават извън концертните зали. Причината е, че предлаганото музикално съдържание е насочено предимно към тийнейджъри и млада публика. Фокусът на забавление е изместен от вулгарна и агресивна стилистика, която е неразбираема за почитателите на класически мелодии. Не се представят световни хитове на звезди като Том Джоунс, Енгелберт Хъмпърдинк, “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс”, Франк Синатра, Хулио Иглесиас и много други. А това са песни от нашия репертоар. Захванали сме с тази нелека задача да направим нещо извън стандарта - елитарен концерт-спектакъл. Още е в началото като организация. Идеята е да бъде в зала 1 на НДК в края на тази година.

- А какво ще правите през следващите месеци?

- На 9 юли с Васко Петров ще пеем в Сопот по повод 167-годишнина от рождението на Иван Вазов. В края на месеца ще участвам в конкурса “Бургас и морето”. Ще се представя с една нова песен - Adagio, която е по текст на Боби Мирчев и музика на Светослав Лобушки. Песента е посветена на всички български певци, които вече не са на този свят, като Петьо Чернев, Борис Гуджунов, Емил Димитров, Катя Филипова, Мария Нейкова... много са, всички те са пели на този бряг.

- Какво се казва в нея?

- Казва се, че този бряг мирише на техните гласове, на техните изпълнения. Песента е препратка към рая. Тя е едно чисто балканско изпълнение, оставам верен на моя стил,

независимо в

какво ме обвиняват

Дори когато правят това, съм щастлив. Радваш се, когато имат отношение към теб като към артист. Най-лошото е, когато са безразлични и не те споменават. Искам да бъда все в устата на хората, а не в краката им. Като мине Бургас, се захващаме с големия концерт. Ще репетираме, ще пеем поотделно, в дуети, ще направим и трио. Ние вече имаме едно съвместно изпълнение - My way, изпяхме го на моя юбилеен концерт миналата година.

- Преди няколко години искахте отново да пеете по корабите в скандинавските страни, какво се случи с тази идея?

- Вече нямам такова намерение. Ситуацията в шоубизнеса е много активна и се променя непрекъснато. Пял съм на много места, имах една любима група “Лира”, на която бях фронтмен и пеехме само кавърверсии на световни хитове в скандинавските страни. Преди време търсех начин да вляза във връзка с някой мениджър и отново да работя навън. Оказа се, че в момента това е много лоша работа, не е престижна. Не знам защо светът така се обърка. Преди години там наемаха певци с репертоар, сега търсели момичета да пеят. Звучи вулгарно. Това ми мирише много лошо, на чалга, защото в чалга индустрията се предпочитат дамите, и то по възможност не много облечени. Отказах се от тази идея.

Винаги съм гледал да съм там, където има пеене. Аз съм с голям репертоар, не само с български песни, но и с американски евъргрийни, изпълнявам италиански хитове. Имам много любими изпълнители.

- Името ви се свързва все с песни на Том Джоунс, но едва ли харесвате само него.

- Разбира се, след него са се появили още много големи имена. А иначе харесвам още Енгелберт Хъмпърдинк, Стиви Уондър, Хосе Фелисиано, пея и техни песни. Любими са ми и Дейвид Ковърдейл и Иън Гилън, Тина Търнър, но не мога да изпълнявам техни парчета.

- Кога бяха първите ви участия на музикалната сцена?

- Скоро си мислех за това - в любимия ми град Сливен има един музикант - Неделчо Домусчиев, и с неговата банда “Червено и черно” тръгнах през 1968 г. Бях на 17 години и имах училищна банда, но исках да опитам в този оркестър. Георги Ценев, мой приятел, беше солист в бандата и ме заведе на тяхна репетиция. Не си спомням как ме одобриха, но направих репертоар и в него имаше една френска песен на Ришар Антони.

За първи и последен път

съм пял на френски

Научих думичките и заминахме в Приморско на международния лагер с два-трима солисти, сред които и аз. Това, което си спомням, е, че имаше доста белгийци, французи, не знам как съм я изпял, но явно всичко са разбрали и много се радваха и ми пляскаха. След това един приятел - басистът Данчо ми каза, че я изпълнил пред някакви французи, но те нищо не разбрали. (Смее се.)

- Как свалихте текста на песента?

- Чисто слухово. Пишех си го с българска транскрипция. Като слушам, мога точно да го изкопирам. Покрай музиката бях навлязъл сериозно в сърбо-хърватския език, тогава така се наричаше. Слушах “Биело дугме”, “Хари Мата Хари”, Здравко Чолич и в един момент се улавях, че с моите приятели си говорим на сръбски, елементарни изречения, разбира се. Говорехме си на масата на развален английски, италиански. Музиката е толкова голяма сила, че с нея можеш да навлезеш в един език. Пял съм и на чешки, песни на Карел Гот.

- Всички песни ли сваляхте така слухово?

- Не, разбира се. С френската песен беше съвсем самодейно. След това търсех оригиналните текстове. Намирах ги от чужди списания като “Джубокс”, книжки с текстове. Много често текстовете бяха написани отзад на обложките на плочите. Търсех и англоговорящи хора, които да поправят грешките, произношението. Сега вече е различно, има интернет.

- Навремето става скандал с една ваша пасен в тв класация, какво се случи тогава?

- Беше през 1980 година, имаше една класация “1 от 5” по Националната телевизия, водеше я Миодраг Иванов. Моята песен “Обич” беше нова и съвсем различна като стил. Всъщност тогава създадох този нов стил, не помня как го наричаха тогава, май беше българска песен с фолклорна тематика, по-късно премина в попфолк. И тогава моето изпълнение предизвика голям скандал между журито и публиката. Мнението на зрителите беше в моя полза, журите упорито не искаше да я класира. Накрая стана така, че махнаха журито. И остана само вотът на публиката.

Бях съвсем в началото на кариерата си. Тогава тази песен се наложи като нова стилистика, разчупи стандартите. По-късно осъвършенствах този стил, правех и други песни в такъв ритъм.

- Това означава ли, че сте един от създателите на българския попфолк?

- Не във вида, в който е в момента - чалгата. Аз съм на другия бряг. Не обичам определенията, вие, журналистите, давате названията на стиловете. Тогава така нарекоха този стил, започнаха и други певци да правят подобни песни. Беше близо до балканската песен, звученето на “Биело дугме”, Здравко Чолич.

- Неотдавна “Биело дугме” имаха концерт в България заедно със създателя на бандата Горан Брегович, бяхте ли в залата?

- Разбира се, те са ми любими. Видях един пост във фейсбук, че са чалгаджии. Стана ми много болно, защото “Биело дугме” е рок банда, изключително популярна по целия свят. Hajdemo u planine е рок парче, няма нищо общо с чалгата. Това е моят стил, такава е и песента “Обич”. Мирише на балкански звук. Тя е емблематична, пея я до ден днешен и с нея ми започва репертоарът. Даже наскоро ѝ направих нова версия, никога няма излезе от репертоара ми. За да стане емблематична, има причина, това не се случва лесно в България. Даже съм получавал специални статуетки от измислени фондации за голям принос в попфолка. След като направих “Шопкиня”, “Охридското езеро” през 1994 г., тръгна и т.нар. попфолк - чалгаджиите с гнусната чалга, след това леко култивирана. Но каквото и да излезе от тези композитори, то си е чалга.

- Какво ви дразни в тази музика - визията на изпълнителите, текстовете?

- Дразни ме, че мирише на някаква джамия, каквото и да чуя, все едно се намирам на това място. В това, разбира се, няма нищо лошо. Изключително 100% ориенталски привкус. Сега чувам, че

певците вече

се били култивирали,

пеели по-нова българска музика. Но аз твърдя, че каквото и да изпеят с техните инструменти и гласове, не се променя, настроени са да пеят чалга. Като си отворят устата, излиза чалга. Не искам да го пренебрегват, да го махат, това е тяхната ниша, която има много публика. Но винаги има едно “но”. Трябва да има определено място за нея, където да се слуша - кафаните, чалгарниците, не в националните медии.

- Попфолкът се пуска в определен вид заведения, в медии, в които се върти само такава музика.

- Тук не съм съгласен. Преди време отидох в едно радио, в което излъчваха мои изпълнения, занесох им две песни, едната беше “Обич”. Отказаха да ги въртят, вече не били в тяхната стилистика. Това е история, тя ще си остане, никой не може да я изтрие.

- След последните награди на БГ радио се появиха много коментари, че новата попмузика прилича на попфолка и чалгата започва да умира.

- Не, не умира. Всичко е в процес на развитие. Щом нещо се е появило, значи има нужда от него. Не можем да искаме обяснения от феновете, те са тези, които определят какво е модерно. Каквото каже нейно величество публиката, това става в шоубизнеса. За всяко нещо, което се появява, има обяснение. Ето и аз търся ниша, в която има празнота. Има недостиг на евъргрийни и ние ще се опитаме да ги предложим на феновете. Пазарът определя правилата. Вече не се купуват дискове, всичко е в залата, където си купуват билети и отиват на концерт, там се броят пилците.

Шоубизнесът е един много самотен занаят. Певецът се изявява самостоятелно. Казват: “Представя България!”, мани я тая работа, ти представяш себе си. И работиш за публиката.

- Участвали сте в много конкурси, сега отново ви предстои такъв. Защо продължавате да участате, какво значение имат за вас призовете?

- Трябва да си на хорото. Останаха малко конкурси, България не кипи от дейности. Преди имаше “Златен Орфей”, сега има много малко такива фестивали. Участвам, защото ми предложиха тази песен, освен това трябва да съм на хорото. Трябва да съм шоумен на паркета, колкото и рядко да е. Хубаво е да видят хората, че продължавам да пея. Миналата година направих 40 години на сцената. Артистът не трябва да спира, не бива да го питате защо ходи да пее в тази или онази зала.

Не на всеки фестивал имам призови награди, останалите ми носят само разочарование. Всеки артист се е пакетирал със самочувстие, минава конкурсната вечер и той не получава нищо.

- Как реагирате тогава?

- Преживявам много бързо това малко нещастие. Като отида там, си казвам, че моята песен е най-добра и трябва да взема първа награда. Когато не се случи, псувам, докато карам колата обратно към София. С жена ми обсъждаме нещата и като се приберем, вече сме заредени за нов живот. (Смее се.)

Изхвърлям емоцията

в пространството,

но само като съм сам, не вдигам скандали на този и на онзи.

- Не се ли свиква с времето?

- Не. Всяко появяване на сцената, без значение дали е конкурс или концерт, е време за доказване на себе си.

- Кой е най-хубавият ви концерт?

- Този, който направих за 40 години на сцената през 2016-а. Много се бях натоварил, исках да издържа и певчески, и психически. По време на концерт пееш, пееш и гласът започва да пада, обикновено накрая си най-неефективен. Помолих се на Всевишния да ми помогне. И в края на концерта при мен се получи обратното, получих помощта, която бях поискал, тогава направих най-силните си изпълнения.

- За какво съжалявате?

- Съжалявам, че преди години, когато пеехме тук и навън, не обръщах много голямо внимание на гласа си като развитие. Сега само това ме занимава. Тогава действах много разхайтено, безотговорно. Бях ерген, животът беше безкрайно “Ура!”. Светът беше в краката ми - момичета, компании... Артистът се развива непрекъснато, но трябва да хване нещата в ръцете си, да бъде отговорен за себе си, за гласа си, за действията си. Тогава през 80-те, началото на 90-те години нямаше никакъв контрол, всеки правеше каквото си иска. Пазарът беше много малък, само като се появиш и те викат на концерт. Все едно крилца ти поникват.

- Като споменахте момичета, между толкова много почитателки с какво успя да ви спечели съпругата ви? С какво беше по-различна от останалите?

- Не знам дали някой съзнателно може да каже какво го е привлякло навремето, когато се е запознал с жена си или с мъжа си. За мен истината е, че всичко се е случило съвсем интуитивно. Както е поставено по сценарий, така е станало. Не знам с какво ме е спечелила. Но фактът е, че оттогава досега не съм се отделял от съпругата ми. Питал съм я аз с какво съм я привлякъл и тя отговаря по същия начин.

- С какво се занимава сега?

- С мен. (Смее се.) Грижи се за стайлинга ми, пътуваме заедно, когато разстоянията са кратки. Утешава ме, когато съм разстроен, и

ликува с мен,

когато има за какво. Живеем живота си двамата. Преди се занимаваше с кожени тоалети, но отдавна приключи. Сега се чуди как да ме издокара за Бургас. Вбесява се, като види на сцената артист с неизгладена риза или петно. Аз не забелязвам тези неща, но тя има страшно око.

- А кой е най-неприятният концерт, който сте имали?

- Имам много такива случки в живота си. Не знам дали можете да разберете какво е усещането, когато във вас се втренчи някой мъж или жена. В този момент имам чувството, че ще загубя равновесие. Все едно ми изпива енергията. Виждам го по време на концерта и искам да се махне, защото ме дразни, без да го познавам. Това е някакво чувство от разстояние. Става ми зле, започвам да губя кондицията си, искам да избягам, но е невъзможно, той те гони. Единственото, което мога да направя, е да се обърна, но той го вижда и се мести. Много пъти ми се е случвало. Вбесявам се, целият изтръпвам от нерви. След това трябва да остана сам, за да се успокоя.

- Възможно ли е това да е някакво самовнушение?

- Да, но така ми влияе само конкретен човек в публиката.

- Едни и същи хора ли са?

- Не, винаги са различни. Усещам и положителната енергия, все едно съм повдигнат над сцената. Публиката ме обича, но винаги ще се намери някой, който ме вбесява, седи втренчен в мен. Подозирам, че ако този човек е енергиен вампир, го прави несъзнателно. Нищо чудно в този момент да си мисли нещо съвсем различно, но на мен ми действа страшно. Ето тия неща не съм можел да ги обясня. Други неприятни сцени е имало като съм бил по корабите. Пияни хора пеят, танцуват и от време на време идват при мен, но това не може да те извади от релси. Те са просто пияни.

- Случвало ли се е да спрете концерт?

- Не. Аз съм в сферата на висшия пилотаж, професионализмът не позволява да спираш, намираш начин да излезеш от това положение. Иначе ставаш за смях.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Новият собственик на "Левски" Наско Сираков е подготвил структорни промени в клуба. На "Герена" ще се върнат някои емблематични за "сините" имена. Първото от тях е на Даниел Боримиров, научи "България днес". Бившият халф за пореден път ще оглави школата на "Левски". Той ще смени сегашния директор на Детско юношеската школа (ДЮШ) Йончо Арсов

Григор Димитров ще участва в още един демонстративен турнир след надпреварата, организирана от Новак Джокович. Българинът беше потвърден като един от тенисистите в състезанието Тийм 7. То ще се проведе в Кицбюел (Ав) от 7 до 11 юли. Организатор е Доминик Тийм. Той е събрал награден фонд от 300 000 евро

Главният претендент за треньорския пост в "Милан" Ралф Рангник, е дал конкретни имена за селекцията на „росонерите" за новия сезон, съобщава "Милан Нюз". Рангник бил обсъдил с изпълнителния директор на "росонерите" Иван Газидис трансферния списък, в който фигурират пет имена. Това са защитникът на "Фиорентина" Никола Миленкович