Най-опасните животни в Черно и Бяло море

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6336842 www.24chasa.bg
Морска котка от семейство скатове

Всяка година има десетки поразени от отровни риби по морето

Не случайно плажовете на Черно и Бяло море са най-предпочитаните от летовниците. За разлика от много други места, в тези две морета няма смъртоносни риби или медузи. Но това далеч не означава, че в тях не се спотайват опасности, които могат да бъдат много болезнени и дори ужилването от някои индивиди да доведе до парализа.

Ако планирате почивка на Българското Черноморие или на Гръцкото Беломорие е добре да сте наясно, че във водите около курортите плуват 4 отровни вида риби. Това са морският дракон, звездоброецът, скорпидът и морската котка. За успокоение, никоя от изброените риби не е смъртоносна, но отровата им предизвиква подуване и временна парализа. При убождане от някоя от рибите е нужно поразеното място да бъде постоянно охлаждано, да се вземе противоалергично лекарство, да се пият много течности и, разбира се, да се потърси лекарска помощ. И четирите вида опасни риби в Черно и Бяло море са деликатесни и месото им се смята за едно от най-вкусните.

Морският дракон

е най-отровната риба

в Европа

През близките изминали години именно тя е засегнала най-много хора по Българското Черноморие. Всяко от последните две лета са засичани по близо 10 жертви на опасната риба. На гръбната си перка морският дракон има отровен шип. При убождане засегнатото място се подува, а усещането е силно болезнено. Отровата не е смъртоносна, но може да причини парализа за дълго време или нарушения при осезаемостта в пръсти на крайниците. Той обитава песъчливото морско дъно, като заравя тялото си и оставя само очите си открити, за да дебне жертвите си. Хипотетично е възможно да бъде настъпан, ако се върви по дъното с боси крака, но за момента няма такъв случай на убождане. По-често се случва жертви на морския дракон да стават неопитните рибари, които го бъркат с попчето заради сходната им окраска. Драконът достига 25 см дължина, има набразден гръб, а цветът му е светлокафяв. Много често, когато се закачи в рибарските мрежи, незапознатите с екземпляра не знаят как да го откачат и се набождат на отровния шип. 

 Друга отровна риба, която се среща в Черно и в Бяло море, е скорпидът. Със своите отровни шипове на хрилните капаци и по главата,тя е
особена опасна
за гмуркачите

Често се среща из скалистото морско дъно около Созопол и къмпинг “Арапя”, а в Гърция около остров Кефалония. 

Особеност на скорпида е, че основно лежи върху камък, докато дебне своята плячка, и е напълно възможно при невнимание гмуркач да се притисне в камъка, без да забележи опасната риба. Убождането е много болезнено и също като при морския дракон води до отоци и временна парализа. Отличителни белези на скорпида са голямата глава, широката уста и кожните израстъци по главата.

Звездоброецът е също доста опасна риба, която се среща по-рядко по Българското Черноморие. Името на рибата идва от това, че очите ѝ се намират от горната част на главата и изглежда така, сякаш винаги гледа към небето. Именно те я различават основно от морския дракон, с който си приличат значително.И двете риби ловуват по сходен начин, като заравят тялото си в пясъка. Отровните шипове на звездоброеца се намират над гръдния плавник. През топлите месеци от годината рибата се изтегля в по-плитките части на морето. Но спокойно шансът да се натъкнете на тази риба, докато се къпете във водата, е нищожен, защото тя обитава дълбочини от 20 до 70 метра.

 Морската котка също е дънна риба, която обитава водите на Черно и Бяло море от 20 до 80 метра. Тя е вид скатова риба и както е характерно за този вид, има назъбен опашен шип, който е свързан с отровни жлези. Убождането от тази отровна риба може да причини учестен пулс, силна болка и парализа. Морската котка достига средни размери от 50 см и тегло около 8 кг. Тя е тъмносива до кафява на цвят, като коремната част е бяла. Хищник е и се храни с дребни риби и безгръбначни.

Българското Черноморие освен тези 4 вида отровни риби крие и две опасни мекотели. Това са белодробната медуза  и ушатата медуза. Опарването от тях далеч не е безобидно и за подценяване, но, за щастие, и тези видове не могат да отнемат човешки живот. При най-елементарно дразнене

изстрелват парлива

течност
Когато морето е бурно или когато кораб или лодка са разкъсали множество медузи, водата около тях става опасна за плуване. Ушатата медуза може да достигне до 40 см в диаметър на шапката, а белодробната от своя страна е значително по-голяма и достига до 60 см в диаметър. От двете определено белодробната може да нанесе повече щети на човека. Големите видове могат да достигнат до 1 м на пипалата и опарването им в областта на очите води до временно загубване на зрителната способност. Болката от ужилването е подобна на тази на коприва.

Заради връзката си с океански води

Бяло море разполага

с по-голям брой

животински видове
в сравнение с Черно море. Едно доста опасно животно е физалия физалис , по-известно като португалската галера. Опарване от това морско създание може да причини много мъчителна болка и дори сериозни изгаряния. Фезалията много прилича на медуза, но всъщност е хидровидно мешесто, което е колония от 4 специализирани индивида. На външен вид изглежда като балон с пипала. В миналото мореплавателите са го ползвали като ориентир за вятъра и от там идват наименованията му – португалска галера, португалска фрегата или испанска карета.

Друго опасно животно по Беломорието е

морският таралеж.

Той не е отровен,
но набождането на него е доста болезнено. Шиповете му достигат дължина от 1 до 3 см и ако не бъдат извадени незабавно от човешката кожа, могат да причинят усложнения. Български туристи в Гърция често настъпват морски таралеж, вероятно от незнание за съществуването на това морско създание. Обикновено то обитава скалистите части на плажа, на които стават и най-атрактивните селфита, които също могат да бъдат причина за настъпване на този вид таралеж.

Като опасни морски индивиди могат да бъдат разглеждани и някои риби, които на пръв поглед са най-безопасните същества в морските води. “Много зависи какво разбираме под опасни риби, защото опасни за човека могат да бъдат и тези, които консумираме”, казва д-р Николай Коджабашев, преподавател в Лесотехническия университет. “Високо съдържание на тежки метали има в най-консумираните риби – цацата, хамсията и сафрида например. Това се отнася особено за по-едрите и по-възрастни екземпляри”, разказва още д-р Коджабашев. Причината тези риби да задържат тежки метали е, че живеят кратко и се хранят с планктон, който акумулират за дълъг период от време.

Като заключение можем да кажем, че има опасни риби и в най-безопасните морета като Черно и Бяло, но човекът е най-опасен сам за себе си, когато е неинформиран и не познава добре морските индивиди.

10-те най-опасни медузи в света

Една от загадките, които Шерлок Холмс решава след оттеглянето си в малка къща в Съсекс след годините прекарани в мрачния Лондон, е свързана с мъртъв мъж, който е намерен на плажа в близост до дома му. Цялото тяло на съгражданина на Холмс е покрито с белези, подобни на тези от камшик, а в резките се виждат дребни точици. Сякаш по каишите са били завързани десетки дребни възли. В края на разказа за един от най-известните британски герои се разбира, че убиецът е абсолютно хладнокръвен, защото няма нервна система. Става дума за медузата лъвска грива. За разлика от Шерлок лъвската грива не е измислена, а съвсем реално съществуващ вид. Макар и с отровни пипала, тя не би могла да убие човек, който има силно сърце. Въпреки това цианеята, както още е известна тази медуза, се нарежда в списъка на десетте най-отровни медузи в света. Ето кои още са в списъка.

1. Морска оса 

Морската оса е най-отровният воден обитател, познат на науката до този момент. Медузата е срещана още с имената медуза жило, медуза пожар и кубовидна медуза, а латинското ѝ име е Chironex fleckeri. Обитател е на крайбрежните води на Северна Австралия и Нова Гвинея, като разпространението ѝ стига на север до Филипините и Виетнам.

Тялото на морската оса е прозрачно и наподобява баскетболна топка, а пипалата на този вид, които могат да достигнат 3 метра, им помагат да се придвижват изключително бързо. В пипалата ѝ има микрострели, съдържащи толкова концентриран токсин, че може да убие около 60 човека

Смъртта настъпва за

между 2 и 5 минути

Отровата в пипалата на медузата бързо попада в кръвообращението, а парещата болка, която може да бъде сравнена с допира на нажежено желязо до кожата, предизвиква затруднено дишане, аритмия или спиране на сърцето.

Допреди десетина години лечението за опарване от морска оса включвало използването на превръзки за обездвижване под налягане с цел да се предотврати разпространението на отровата чрез лимфната и кръвоносната система. Това лечение обаче вече не се препоръчва от здравните органи поради изследвания, които показват, че то има обратен ефект. За сметка на това се препоръчва използването на оцет, тъй като той деактивира неразтворилите се нематоцити, което им пречи да освободят отровата си.

Така или иначе, морската оса съществува в голяма популация. Видът е отговорен за близо 6000 регистрирани смъртни случая от 1884 г. до днес.

2. Ируканджи 

Ируканджи се наричат два биологични вида - Carukia barnesi и Malo kingi, които принадлежат към същия клас, в който се намира морската оса, а именно – кубомедузи.

Ируканджи е изключително малка и отровна медуза, която се среща най-често във водите край Австралия. Тялото ѝ е с размери между 12 и 25 мм, но пипалата ѝ могат да достигнат до 1 метър. За разлика от повечето медузи, които имат копривни клетки само върху пипалата си, ируканджи има и по тялото. Науката все още мълчи по въпроса, но хипотезата е, че характеристиката ѝ позволява да напада по-големи риби. Ужилването от ируканджи е толкова тежко, че може да доведе до смъртоносни мозъчни кръвоизливи. Малката медуза е причината средно 50-100 души да влизат в болница всяка година. Всички те са диагностицирани със синдрома ируканджи. Той се характеризира с

мъчителни мускулни

крампи в ръцете и

краката,

силна болка в гърба и бъбреците, чувство на парене по кожата и лицето, главоболие, гадене, безпокойство, потене, повръщане, увеличение на сърдечната честота и кръвното налягане и психологически явления като усещането за предстояща смърт. Синдромът е причинен от наличието на катехоламини в отровата на медузата. Симптомите траят от часове до седмици преди хоспитализацията. Лечението е симптоматично, като например антихистамините и антихипертензивните лекарства се използват за контрол на възпалението и хипертонията, а интравенозни опиати, като морфин и фентанил, се използват за борба с болката. Когато се приложи подходящо лечение, изходът не е фатален.

3. Португалска галера 

Physalia physalis, която на български се среща като португалска фрегата, португалски боен кораб или физалия всъщност не е точно медуза. Тя е сифонофора - колония от четири вида силно изменени индивиди, представляващи специализирани полипи и медузоиди, всеки от който изпълнява функция. Цялостно прилича на грозд от “пипала”, провесени от пълен с газ тъмносин, наподобяващ плавателен мехур орган, който се издига на около 20 см над морската повърхност и с който става придвижването. Португалската галера се среща по бреговете на Австралия, южната част на Северна Америка и по протежение на Гълфстрийм, в субтропическите води на Индийския и на Тихия океан.

В спираловидните пипала на португалската галера са разположени

капсули, съдържащи

отрова, която

предизвиква парализа

Средната им дължина е около метър, но са намирани екземпляри с пипала, достигащи до 50 м. Те са фактически трите вида полипи – дактулозоид, гонозоид и гастрозоид, които са свързани с улавянето на плячка, размножаването и храненето. Ако някое от тези пипала докосне предмет, веднага изстрелват над 750 000 отровни клетки.

Отделени от тялото, пипалата може да причинят не по-малко болезнени последствия след ужилване дори седмици, след като са били изхвърлени на брега. Изстреляната отрова достига до лимфните възли и – в зависимост от нейното количество – може да причини много мъчителна болка, понякога завършваща със смърт.

4. Лъвска грива 

Това е най-голямата медуза, която се среща във водите на Световния океан. Латинското ѝ име е Cyanea capillata, като заради него понякога я наричат цианея. Диаметърът на купола ѝ е средно 60-70 см, но има екземпляри с диаметър на тялото до 2 м и нагоре. По краищата на купола са разположени многобройни пипала, дължината на които може да надвишава 30 м. Цветовете на медузата могат да бъдат най-разнообразни и се променят с възрастта.

Тази медуза предпочита да живее в горните слоеве на водата и рядко се спуска към дълбините. Тя е активен хищник, хранещ се предимно с малки риби, ракообразни и планктон.

При недостиг на обичайната ѝ храна тя е склонна към канибализъм.

В копривните клетки на този хищник се образува силна отрова, която причинява неприятно усещане за хората и дори сериозни заболявания на кожата, съпроводени със силно парене и подуване. Най-опасна е за хора със склонност към алергии и не съвсем здраво сърце.

5. Медуза гюле

Този представител на отровните мешести носи латинското име Stomolophus meleagris, има голямо сходство в размерите и формата с гюле. Куполообразното тяло на тази медуза може да достигне диаметър 25 см, а ръбът понякога е оцветен с кафяв пигмент. Под тялото има куп пипала, разположени около устния отвор, които служат за задвижване и помощ при залавянето на плячката. Този вид вирее от източното крайбрежие на Северна Америка чак до Бразилия, но се намира и в Тихия океан.

Въпреки че тази медуза обикновено не жили хора, отровата ѝ може да доведе до сърдечни проблеми при тях.

Токсинът причинява

неравномерен

сърдечен ритъм

и проблеми в миокардната проводимост. Токсинът е също вреден за очите.

6. Морска коприва 

Морската коприва, която носи научното име Chrysaora quinquecirrha, е широко разпространен вид медуза, който обитава тропичните и субтропичните части на Атлантическия и Тихия океан. Често се среща по източното крайбрежие на Съединените щати, като обикновено е бледорозова или жълтеникава на цвят. Всяко от пипалата е покрито с хиляди микроскопични клетки, наречени книдоцити, като всеки от тях носи книдоцил, сдвоен с капсула, съдържаща навита нишка. При контакт с животно книдоцилът незабавно инициира процес, който изстрелва нишката от капсулата и се цели в мишената. Тя инжектира токсини, способни да убият по-малка плячка или да зашеметят хищник. На хората това най-вероятно ще причини нелетален, но въпреки това болезнен обрив, който обикновено продължава около 20 минути. Има обаче описани случаи на ужилване от морска коприва с тежки последици – поява на неописуема болка, причиняваща съдова недостатъчност мононеврит.

7. Пурпурна медуза

Пурпурната медуза (Chrysaora colorata) е роднина на морската коприва и живее

най-вече край

бреговете на

Калифорния

в залива Монтерей. Тялото ѝ е с диаметър до 70 см, обикновено обагрено с пурпурни ивици. Пипалата варират в зависимост от възрастта на индивида, състоящ се обикновено от осем дълги тъмни и четири централни по-къси.

Пурпурните медузи нападат, когато жертвата докосне периферните пипала. Тогава техните отровни клетки се изстрелват и незбавно парализират плячката. Те рядко нападат хора, но опарването им е ужасно болезнено.

8. Ушата медуза

Ушатата медуза (Aurelia aurita), наричана още обикновена медуза, лунна медуза или просто аурелия, е широко разпространен вид. Тя е полупрозрачна, обикновено с диаметър 25-40 см и може да бъде разпозната от четирите си подковоподобни гонада, лесно видими през горната част на тялото. Аурелията се храни с медузи, планктон и мекотели, като ги въвежда с пипала в тялото си за храносмилане.

Както възрастните медузи, така и ларвите на аурелията имат нематоцисти, за да ловят плячка и да се предпазват от хищници. Тяхното опарване води до зачервяване на кожата и не е опасно, освен ако човекът, който е изгорен, не е алергичен към токсините в пипалата.

9. Синя медуза

Синята медуза (Cyanea lamarckii) се среща в Тихия океан около Япония и е роднина на лъвската грива. Този вид се среща в пелагичната зона край западното крайбрежие на Шотландия, Северно море и Ирландско море, като големите екземпляри могат да стигнат до 30 см в диаметър. Синята медуза има много на брой пипала, но техните токсини водят

само до изгаряния по

човешката кожа

10. Diplulmaria Antarctica 

Този вид се среща в Антарктика, включително Антарктическия полуостров в континенталните шелфове близо до повърхността. Не стига повече от 4 см в диаметър, но има между 16 и 48 странично компресирани бели пипала. Ужилването от нея също не води до повече от раздразнена кожа.

 Медузите в Черно море

В Черно море най-често срещани са ушатата медуза (Aurelia aurita), голямата медуза (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години гребеновидна медуза (Mnemiopsis leidyi).

Голямата медуза прилича на ушатата и достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Цветът ѝ обикновено е млечнобял.

“Нашественик”

в Черно море

е гребеновидната

медуза

Mnemiopsis leidyi, която се размножава невероятно бързо. През 2005 година Европейската агенция за околна среда представи доклад, че гребеновидната медуза, дошла в Черно море чрез отпадната вода на корабите, представлява на места 90 процента от цялата биомаса.

Както тя, така и останалите два вида не са опасни. Контактът с тях причинява парене на кожата, обриви и в по-редки случаи появата на мехури. При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. От поразеното място

веднага се

премахват всякакви

остатъци от слуз,

най-добре мястото да бъде добре избърсано и подсушено. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

Наскоро излезе информация за появата на нетипичен за Черно море вид медузи, дошли през Босфора от Средиземно море. Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа. До този момент обаче не е ясно колко сериозна е тази информация.

Голяма медуза

Гребеновидна медуза
Гребеновидна медуза

Медузите в Черно море

Гребеновидна медуза

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Вталена и освежена изглежда Карина Караньотова, забеляза "България Днес". Репортерката в БНТ 2, която стана майка преди 5 години на малкия Иво, показа стегната фигура край работното място. Журналистката май е прежалила неприятната случка от лятото, когато сподели, че са й откраднали портмоне с 350 лв. от плажна маса на родното Черноморие

На плаж се отдаде в последните септемврийски дни най-бързата бяла жена на света Ивет Лалова. Тя показа, че лятото за нея изобщо не е свършило. Българската спринтьорка се разхвърля по бански и забегна по Средиземноморието, за да събира слънчеви лъчи. Ивет е в компанията на своя съпруг Симоне Колио, с когото са отседнали в усамотена вила на брега

Футболистът на "Реал" (Мадрид) Федерико Валверде призна, че треньорът Зинедин Зидан е повлиял за обрата при драматичната победа с 3:2 над "Бетис". Именно уругваецът вкара първото попадение в срещата. Домакините от град Севиля обърнаха чрез Манди и Карвальо още до почивката. "Реал" стигна до 2:2, след като Емерсон си отбеляза автогол