Поклон пред поета на 21 юли
Честванията за Вапцаров са под патронажа на президента Румен Радев.
- На 21 юли в 10 ч ще бъдат поднесени венци на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Вапцаров. Ще бъде открит паметник с надпис: “..И мойте песни все ще се четат”, дело на художника Жорж Трак (Георги Иванов), ученик на акад. Светлин Русев, член на световната асоциация на музеистите в Равена.
75-годишнината ще бъде отбелязана и в Банско.
Ще има почетен караул и празник във Военноморското училище във Варна.
На 23 юли от 18 ч пред паметника на поета, дело на Никола Шмиргела, поставен в градинката при Двореца, поети от цялата страна ще четат стихове.
Мая Вапцарова е родена през 1944 г. в Банско. Дъщеря е на Борис - по-малък брат на поета. Учила е пcиxология в Ню Йорк Унивъpcити пpез 1967 г. Завършва Академията за театрално изкуство и кинорежисура в Унгария при Ищван Сабо през 1972 г. със специалност “Кинорежисура и драматургия”. Режисьор е на игралните филми “Лъжовни истории” (1977) и “Мярка за неотклонение” (1983). Автор е на повече от 60 документални филма, както и на 7 книги: “Аферата “Мис Стоун”, “Просяци”, “Посоки”, “Държавата Бабугерия търси легитимност”, “Дневник за дневника” и др.
Режисьорката Мая Вапцарова направи нов филм за своя чичо Никола Вапцаров. Заглавието му е “Епоха”. Първият неин филм за поета излезе през 2010 г. под името “Ти помниш ли?”.
“Че има ли какво
ново да се каже за
Никола Вапцаров
след всичките книги и филми за живота и поезията му?!”, попитах, когато Мая ми съобщи за “Епоха”.
Оказа се, че има. Вапцаров е толкова сложен и многообемен, че още дълго ще вълнува и смущава поколенията. И сигурно ще има още филми, които да изследват сложната душевност и творчеството на поета.
“Искам да покажа Никола Вапцаров през призмата на предателската “Епоха на дива жестокост”, в която оцеляваме и до днес, но и през призмата на вярата и смелостта - отправна точка за преодоляването на несгодите на настоящето и за постигането на бъдещето такова, каквото го мечтаем”, обяснява творческата си идея режисьорката.
И добавя: Трябва добре да се знаят и помнят мястото и приносът на Вапцаровата поезия в българската литература. Както и нейното световно признание -
поетът е преведен
на 62 езика
в 94 страни
Мая Вапцарова бърза да уточни, че новият ѝ филм не е реплика на документалната лента на Ивайла Александрова и Костадин Бонев “Пет разказа за един разстрел”. Тя не влиза в полемика с тях, не спори с гледната им точка за Никола Вапцаров и не опровергава посланията им към зрителите.
Техният акцент е върху човека Вапцаров, попаднал малко случайно и може би наивно в терористичната машина на комунистическата партия и заплатил за това с живота си. Може би набелязан за жертва и от своите другари. Или поне незащитен от тях по време на процеса.
Мая Вапцарова извежда на преден план поета Вапцаров, който като един Нострадамус предвижда събитията в епохата на войни, революции и кръвопролития. При това го прави с поезията си. Във филма има и
нов прочит на
по-малко известни
и непознати творби
на Никола Йонков Вапцаров, които изненадват с актуалното си звучене за съвременни проблеми.
“Колкото и банално да звучи - казва продуцентът на филма Александър Донев, - Вапцаров е изключително актуален в момента. Написаното от поета звучи като написано днес. Даже и да не си съгласен с него, даже и да спориш, разбираш, че то е актуално. Трябваше ни време, за да се отдалечим от илюзиите на 1989 г., за да разберем, че както беше валиден непосредствено преди 1989 г. Вапцаров, колкото беше актуален тогава, толкова е актуален и в момента...”
“Филмът ми е един
гамбит на времето, представен чрез стиховете на Вапцаров, които по невероятен начин предсказват бъдещето”, обяснява идеята си режисьорката Вапцарова.
Гамбит, както знаете, е вид дебют в шахмата. При него една от двете страни предлага още в началото на играта жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.
Филмът започва с кадри от Първата световна война, революцията в Русия, Втората световна война, студената война... та чак до падането на Берлинската стена. Показани са и българските протести след 10 ноември 1989 г.
Уж опити да се промени животът на хората към по-добро. Всъщност става дума за жестоко надлъгване и надиграване на политиците и държавниците за сметка на народа. Всяка власт идва с обещания за промяна, които много скоро забравя.
Срещу всичко това Мая Вапцарова противпоставя Поета, чието истинско оръжие са думите. Думи като куршуми.
“Чрез поезията му
питам поколенията
по кой път сме тръгнали и вървим сега - по пъта на социалната правда, за която мечтаеше Вапцаров, или по пътя на социалната лъжа”, обяснява творческия си замисъл режисьорката.
И стига до извода, че вървим по острието на социалната лъжа. Нещо, за което поетът Вапцаров предупреждава още от годините на своята епоха.
“Не бива да се примиряваме с нищетата, - обяснява Мая появата ни филма си - не трябва да се примирим, че тези, които градяха духовността, днес рият по кофите, че вече даже и децата, не само мутрите, се избиват по улиците.
Къде са децата?
Къде са милиардите?
Къде сме ние
- това са въпросите, които поставя този филм. Ние сме длъжни да търсим отговорите, но те са потънали наоколо и ние пристъпваме на пръсти, за да не би случайно да събудим тези отговори. Не ми се иска да се предавам и затова продължавам да правя такива филми.”
Мая Вапцарова показва и един задочен диалог между поета и няколко поколения. От архива си тя вади уникални кадри с връстниците на Вапцаров, заснети преди години. Днес, разбира се, няма нито един жив от тях. Ако имаше, щеше да е на 106 години и нагоре.
И те, побелели и помъдрели от живота мъже, някогашни съученици на Вапцаров, разсъждават какъв би бил той, ако не беше разстрелян. Изграждат един колективен портрет на младия Вапцаров, впечатлил ги не само с поезията, но и със сложното си вътрешно противоречие на човек, който е бунтар по природа, но и едновременно с това е силно дисциплиниран. И който търси изход от това противоречие в стихотворенията си.
Във филма Мая Вапцарова среща поета с четири поколения възпитаници на военноморското училище във Варна. То е създадено през 1881 г., а от 1949 г. носи името на Никола Вапцаров. По молба на другарите си той пише химна на 26-и випуск.
Впечатляващо е, че всички те казват, че и сега, и в бъдещата си служба винаги ще се чувстват вапцаровци. Много млади хора продължават да се идентифицират с него.
Амбицията на режисьорката е да прожектира "Епоха" в цялата страна и вече успешно го прави.
На 23 юли се навършват 75 години от разстрела на поета в Софийското гарнизонно стрелбище.