Жена сънува къде е скрита икона на повече от 300 години

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6349415 www.24chasa.bg

Чудотоворната икона на Света Богородица от Лопушанския манастир е на повече от 300 години. Намерена е наскоро, зазидана в стената манастир. Хората се покланят пред нея с надеждата да ги изцели и да ги дари с рожба.

В „Чудотворните икони на България” ще откриете двайсет и четири от чудодейните икони по нашите земи. Ще прочетете историята на всяка една от тях – къде се намира, кога е създадена, какво лекува, къде може да й се поклоните днес! Книгата съдържа и молитвите, които българинът отправя към светците и които всеки трябва да знае днес.

Зазиданата Богородица от Лопушанския манастир

Чудотворна икона на Света Богородица бе открита сравнително наскоро – през януари 2014 г. в църквата на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча”. Тя е намерена в централния храм на манастира в тайник в стената.

Къде се намира: Иконата е поставена на централно място в храма на манастира.

Кога е направена: Смята се, че е на повече от 320 г.

За какво помага: Смята се, че може да помага за всякакви болести. Твърди се, че нейното влияние може да се разпростре и да помогне срещу 340 различни болежки.

Интересни особености: Когато иконата е открита, тя е била увита в ръчно тъкана кърпа, която била напълно изгнила. Самото изображение на Богородица е запазено непокътнато.

Иконата на Богородица е открита в специален тайник

Икона на над 320 години бе намерена зазидана в Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча” на 10 януари 2014 г. Оттогава изображението на Божията майка е едно от най-посещаваните от миряни.

Иконата е открита в централния храм на манастира в тайник в стената. Това, което учудило всички, е, че тя е намерена напълно запазена, като най-вероятно е скрита на това място през 1688 г. За нейното местоположение се разбира по необичаен начин. В манастира се обажда жена от София, която обяснява, че е имала видение за това къде се намира иконата. Монасите дълго се чудят, все пак разбиват стената на посоченото място и намират светинята. Разбиването на стената станало бързо. Още с първия удар в нея се чуло, че се чука на кухо. Отворила се малка ниша, от която се показвал наяден от молци стар месал. Иконата била увита именно в ръчно тъкана кърпа, която била напълно изгнила. В същото време въпреки годините, през които тя била зазидана, Божията майка била напълно невредима.

Епископ Сионий посочил тогава, че според него иконата е била изографисана в годините, когато на това място е имало стар манастир. През 1688 г. светата обител е била опожарена от турците, след като Чипровското въстание е било потушено.

Възможно е иконата да е чудотворна и да е скрита, за да бъде запазена от нашествия и унищожение или от иконоборци, казват при откриването й от патриаршията. За това говори фактът, че иконата на Дева Мария с младенеца има сребърен обков. Традицията е да се обковават с такъв само тези изображения, които са чудотворни или особено почитани.

На гърба на откритата светиня личало, че е била в храм, където е имало пожар, и от едната си страна е обгоряла. Там са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията олицетворява Божията благодат.

След намирането на иконата е уведомен Видинският митрополит Дометиан, който я благословил да бъде поставена на почетно място в манастира.

Иконата е от неизвестен майстор и е от по-стария манастир. По онова време зографите не подписвали творбите си. Според специалисти тя има типичния характер на българска школа. Възможно е да е Софийската, но е твърде вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо до манастира.

Обковът на иконата е правен доста след създаването й, като направата му сочи за XVIII век, обяснява и директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова.

Според едно от твърденията тази Богородица с младенеца може да е същата от историята за баба Живана от Лопушна, която донесла със себе си изображение на Божията майка. Тя искала да я постави на мястото на разрушения след турското нашествие манастир, съществувал още от времето на Симеон I. Тогава местните я сложили в колиба, за да се знае, че на мястото е имало манастир.

Архимандрит Христодул, игумен на Лопушанския манастир: 150 г. се е запазила в пепелищата

– Отец Христодул, научи ли се нещо ново за историята на зазиданата Богородица от Лопушанския манастир?

– Водим я новооткрита икона. Тя е изложена в църквата. Каквато и да е иконата на Света Богородица, честваме Успение на Света Богородица на 15 август, наречена Голяма Богородица. Чества се и на 8 септември, когато е Рождество Богородично. Ето сега и на втория ден след Рождество Христово се чества също Богородица, както и на втория ден след Великден. Рождество Богородично се отличава от Успение Богородично. Света Богородица е една и има хиляди икони по света, както и в България.

Нашият манастир, Лопушанският, датира от времето на Първото българско царство. Точната година кога е изграден не може да бъде казана, тъй като по време на Чипровското въстание 1688 г. предишният манастир е разрушен и опожарен до основи от турците. Тогава е изгоряла и летописната книга на манастира и затова с документи не може да се докаже точната дата на основаването. За историците е ясно, а има и в архивите на Османската империя, че са плащани данъци. Открито е, че 1531 г. манастирът е плащал данъци. Това значи, че е съществувал и по-рано. След разрушаването му при въстанието тази икона е единственото нещо, което е оцеляло тогава. На гърба й има явни следи от пожара. По един дивен и чуден начин иконата е била запазена в пепелището на манастира цели 150 г. При започване на изкопните работи за построяване на сега съществуващия манастир през 1850 г. тогавашният игумен архимандрит Дионисий с гражданско име Димитър Тончев от Берковица получава едно огромно наследство от своите родители. Той приема монашеството и всички пари от наследството влага в изграждането на манастира и построяването на църквата. Именно по това време се открива иконата в пепелището. За да не попадне тогава тази светиня в ръцете на турците, тъй като още сме били под робство, игуменът заповядва иконата да бъде зазидана в стената.

– Защо никой не е знаел за съществуването й?

– Тъй като игуменът скоропостижно е починал и не е могъл да предаде тази тайна на други братя монаси от манастира. Затова иконата е останала никому неизвестна и зазидана в стената. Така тя е престояла над 150 г. и повече там. В края на 2013 г., на 27–28 декември, една жена на име Мария от София сънувала, че иконата е зазидана в стената на манастира. Обадила се на игумена и му описала точно мястото, където е зазидана. Той дошъл и почуква на стената и чува, че чука на кухо. Сваля един камък и оттам излязла иконата. Самата икона има обков, което говори, че по време на турското робство някой се е изцерил от иконата и се е излекувал, и е поръчал да бъде направен обковът. По време на робството не е могло всеки да си позволи такава поръчка, защото е била много скъпа. В момента се случват чудеса при нас. Изцеряват се хора. Подарихме и копие на иконата в община Ягодина в Сърбия в едно съседно село. Те нямаха църква и се помолихме тук пред иконата и след това им дадох копие. Сега вече владиката е разрешил и са одобрили плановете, даже в момента върви строителството на църквата. Зачеват жени, които не са могли да имат деца, излекуват се хора от тежки болести.

Жена сънува къде се намира

Историята за това как е намерена иконата е наистина невероятна. Това, че тя е зазидана в Лопушанския манастир, се присънва на столичанката Мария.

„Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чедо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!”, казала пред игумена на Лопушанския манастир, Величкия епископ Сионний, Мария.

Жената звъннала по телефона и помолила духовника да проверят съня й и да намерят иконата. Тя дала и точно описание на това къде се намира Божията майка – на метър и половина височина в храма, до свода на прозореца вляво. Това, което фрапирало Божиите служители, било, че жената никога преди това не била стъпвала в обителта.

„Имайте ми доверие – молеше се тя – и аз реших да се вслушам, защото нали това проповядваме – благост, вяра и благочестие”, разказва епископ Сионий.

„Иконата е духовен паметник, свързан с паметта на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се явил храмът с прозореца”, разказва игуменът. Самата Мария предпочела да не й се разкрива самоличността.

Иконата е поставена в специален киворий пред олтара, като е защитена от дебело стъкло, за да не бъде наранена. Сред вярващите се носи убеждението, че изображението излъчва топлина. Затова не са и малко тези, които, освен да отидат да се помолят пред изображението, поставят и върху стъклото своята ръка, за да усетят силата на иконата.

„Сложи си тука ръката, да видиш колко е топло, тук, тук при мене, виждаш ли”, казва убедена в това Дафинка Маринова.

„За да усети човек тези неща, трябва да погледне с духовни очи, трябва да отвори сърцето си към Бога и тогава ще разбере кое е медиен трик и кое не е медиен трик”, казва и игуменът на Лопушанския манастир епископ Сионий срещу съмненията за чудодейното откриване на иконата.

Масово вярващи се стичат да се помолят на Богородица за най-различни неща. Доста от тях запечатват молбата си с целувка на лика на Божията майка, като са убедени, че така е по-сигурно, че молбата им ще бъде изпълнена.

Смята се, че самата икона може да лекува над 340 болежки. Сред миряните има и друго вярване, че куци или сакати трябва да отидат и да поставят крайник в дупката в стената, където ликът на Божията майка е престоял и се е запазил след цели 168 години.

Не са малко и бездетните жени, които посещават манастира, за да се помолят. В светата обител има още една икона на Света Богородица, за която се знае, че е помогнала на жени да заченат. Много от вярващите отрупват иконите с кърпи, детски обувки, шоколадови бонбони, цветя и пари.

В манастира има и лековита чешма, за която се смята, че всеки, който измие очите си в нея, може да премахне перде или да се отърве от болест. Пиенето й пречиства цялостно организма, защото във високите части на Стара планина, където е разположен манастирът, няма никакво замърсяване. Миряните вярват, че измиването на лицето с лековитата вода пречиства от негативна енергия.

В манастира Вазов пише част от „Под игото”

На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча” някога е имало друг, който бил построен още през Второто българско царство. Впоследствие той бил напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX век няма никакви сведения за неговата дейност. Единственото, което се знае за тези години, е, че той няколко пъти е бил опожаряван и разграбван.

По-късно, между 1850 и 1853 г., Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава били изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, който е и основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската.

През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище. Обителта е заемала важно място в национално-освободителните и църковните борби. Мястото е любимо и на писателя Иван Вазов, който по време на престоя си там създава част романа „Под Игото”.

Заплаха от срутване на северното крило принуждава да се направи реконструкция на манастира, което става през 1989 г. Основната заслуга е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. Именно по негово време става и друга промяна – издига се нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Лопушанският манастир е действащ и в момента и е обитаван от монаси. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Тя има два странични параклиса – „Св. Св. Козма и Дамян” и „Св. Йоан Кръстител”, както и три централни купола и два над страничните параклиси.

В градежа на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Сред тях има и мъж, който размахва сабя, подпрян на пушка. Храмът не е изографисан. В същото време той може да се похвали с един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България. Той е създаден от майстора от Самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Към главния иконостас са поставени образите на апостолите, както и още осем икони, направени от Станислав и Никола Доспевски.

Жилищното крило в Лопушанския манастир е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж е разположен хранителният блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарницата, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура.

Из „Чудотворните икони на България”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Роумингът в Европейския съюз отново поевтинява! Евродепутатите гласуваха вчера нови правила за телекомуникациите с цел ограничаване на цените на разговорите в общността. Този път финансовото облекчение засяга обажданията от собствената страна към друга държава от ЕС. В момента подобно позвъняване не се приема за роуминг,

Евелин Банев-Брендо е продал бутиковия си хотел "Ле Фльор", показа проверка на "България Днес". Срещу 4 559 691 лв., платени в брой, фирма на столични счетоводители се сдобива със седеметажната сграда на столичния бул. "Витоша", известна като перла в короната на Брендо. Впечатляващата сума постъпва по сметките на офшорка,

ЦСКА 1948 ще доиграе сезона във Втора лига и най-вероятно ще приключи съществуването си. Това разкри "Спортал". На проведеното събрание на клубните акционери е станало ясно, че перспективите пред "червените" не са добри. Футболистите ще завършат сезона. След това ще има нова сбирка, за да се реши окончателната съдба на клуба.