Тосканското крайбрежие е прегръдка между тюркоазени води, диви плажове и археология
Забравете луксозните крайбрежия в Италия, където е пълно с капризни и претенциозни туристи и с цени, от които джобовете ви олекват.
Вместо това може да се порадвате на прелестно море, безплатни диви плажове с бял пясък и зелени гори от пинии по земите на етруските в Тоскана.
Коста дели Етруски, или крайбрежието на етруските, на 200 км северно от Рим, предлага накуп всичко това плюс прегръдка с историята и археологията, докато си лежите на плажа. Между едно и друго гмуркане в тюркоазените води може да се разхождате из некрополa и акрополa на етруските, да разглеждате местата, където са живели и обработвали желязо, или пък крепостите, вдигнати в тази зона през Средновековието.
Потопеният в средиземноморска растителност залив Барати прегръща Популония – това е единственият етруски град, вдигнат на морето. Монументалният етруски некропол, който се мие от прозрачните води на морето, гробниците, издълбани в скалите, акрополът с руините от храмове и антични жилища още
нашепват за
мистериите на
етруската
цивилизация
По тези земи тя процъфтявала благодарение на желязото, пристигащо директно от остров Елба. Популония се ражда в IX в. пр.Хр. и се превръща в център на желязната индустрия на етруските.
Няколко са и хипотезите за произхода на етруските. Според Херодот те дошли от Мала Азия. Според древногръцкия историк Дионисий Халикарнаски те са местно население, а според древноримския историк Тит Ливий идват от север. Много от най-новите научни изследвания на ДНК на скелетите, намерени в етруски гробници, говорят обаче, че то е много близо до това на едновремешните обитатели на Анадола. Предполага се, че живелите по онези земи в Азия и етруските били свързани генетично преди 5000 г.
Всички тези хипотези подклаждат още повече мистерията около етруските, чиито следи от присъствието се виждат на практика навсякъде в тази част на Тоскана.
В археологическия парк на Барати и Популония може да се насладите с пълни шепи на останките от цивилизацията на етруските. Над плажовете се намира и Популония Алта, или Висока Популония, изградена от етруските на върха на хълма, надвесен над залива Барати. Крайбрежието на етруските включва зоната между Ливорно и Пиомбино, откъдето
тръгват
фериботите
за Корсика
и остров Елба
От етруското крайбрежие са част и Колесалвети, Сасета, Суверето и Кампиля Маритима.
Първото, което ви хрумва, щом видите малкия залив Барати от крайбрежието на етруските, е колко е хубаво да се наслаждавате на море и диви плажове, до които се стига с велосипеди.
Наричат заливчето Барати тосканските Кариби, и неслучайно.
Цветът на морето е тюркоазеносин, а на
пясъка – бял като на
Карибските острови
На всичкото отгоре заливът е заобиколен от дюни, обрасли със зелена растителност. До тях са и горичките от пинии, смокини и маслинови дървета, които хвърлят дебела безплатна сянка.
Достигането на плажовете с велосипед или мотор е повече от естетическа наслада, защото става по живописни пътища, обградени със слънчогледови полета. Много от избралите ги за почивката или уикенда си италианци предпочитат да разстелят хавлиите си на меките полянки пред морето и в сянката на пиниите. Всичко това – напълно безплатно. По тези места
няма да срещнете
руски туристи,
които предпочитат само луксозните курорти на Тоскана, а единствено тосканци, ценители на природата и на добрата храна и вино.
За любителите на класическите удобства има два плажа с шезлонги и чадъри. Ако дойдете близо до горите от пинии с кола, ще трябва да я оставите задължително на паркинг срещу 1,8 евро на час.
Заливът Барати е между Тиренско и Лигурско море и е на няколко километра от Пиомбино. Това е ивицата земя между градовете Гросето и Ливорно в Тоскана. Отсреща в морето се намират остров Елба и Корсика.
Как се стига до Барати?
Ако идвате от пътя, свързващ Ливорно и Гросето, е необходимо да вземете изхода за Вентурина или Сан Винченцо, след което да поемете в посока Пиомбино. След това ще видите указания за Барати.
Какво да видим наблизо?
Недалече се намират няколко по-малко познати, но прекрасни места в Тоскана – Суверето, Кастильоне дела Пеская, Пунта Ала, Популония.
Суверето – селската
перла на етруското
крайбрежие
Малцина в Италия познават Суверето, на две крачки от крайбрежието на етруските. То е от онези градчета, които не фигурират в традиционните маршрути на туристите в Тоскана.
Именно заради факта, че е далече от тълпите туристи, както и заради това, че си мислите, че цялата красота на Тоскана е съсредоточена в градове като Флоренция и Сиена, ахвате още щом стъпите в Суверето. Ценителите на добрата храна и вино обаче го познават много добре, тъй като то е във всички ръководства и пътеводители на Slow Food заради виното и висококачествените си хранителни продукти. Освен това е известно и като
градче на зехтина
Името Суверето идва от гора от коркови дъбове. Навремето дъбове с кора от сугеро, или корк, са покривали всичко наоколо. Много от тях могат да се видят и днес.
В Суверето живеят 3000 жители. Денем по чистите калдъръмени улички ще видите малко хора. Оживлението настъпва вечер, когато местните жители или пък ценителите на виното от близките села се настанят по заведенията. Ресторанти и барове предлагат вкусни тоскански специалитети и вино. Разположеното във Вал ди Корния, или долината Корния борго (средновековно село) е
родина на едни
от най-добрите
тоскански вина
Златния си период селото изживява през XIII в., когато в него се настанява местната знатна фамилия. Кръвопролития, войни и епидемии по-късно обаче поставят началото на тъмна ера за селото, в която то рискува дори да бъде заличено от земята между XVII и XVIII век.
В Суверето днес съжителстват различни стилове архитектура – може да видите по-нови и съвременни сгради до средновековни къщи,
сгради от XIII в.
като кметството
и древната кула, която се извисява над всичко.
В най-високата част на селото се намира Rocca aldobrandesca, или Крепостта на знатната фамилия Алдобрандески, за която се споменава в официални документи отпреди 1000 г. През XVII в. крепостта е запусната, тъй като вече не изпълнява отбранителните си функции, с които е замислена. По-късно обаче е възстановена и сега изглежда прекрасно.
Пошляйте се без план и без карта из Суверето – така ще се натъкнете неочаквано както на живописни ъгълчета, така и на много приятни заведения.
В т.нар. Киостро (бивш манастир) на селото често организират дегустации на вино и на местни гозби с концерти на живо. Атмосферата е магическа. Още повече че навремето там се е намирал манастирът на свети Франциск, изграден в края на XIII век. През XIX в. обаче започва да се използва за цивилни цели.