Сърцето на Ванча Дойчева не издържа

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6354857 www.24chasa.bg

Поклонението пред голямата актриса e в Народния театър в сряда от 11 ч

На 75-годишна възраст ни напусна голямата Ванча Дойчева - една вдъхновяваща актриса и прекрасен човек, отдаден с много любов и вяра на театъра, съобщиха от Народния театър “Иван Вазов”.

“Сърцето ѝ не издържа. Това сърце, което се раздаваше на сцената, защото тя беше всеотдайна и като актриса, и като човек”, с тъга сподели актьорът Мариус Донкин, неин партньор в много пиеси, сега директор на Народния театър. Ванча беше първата, която му повярва и го подкрепи, защото мислеше най-доброто за любимия театър.

“Изгубих светлина

и приятелство

Уви, в такива моменти усещаме цялата сила на удара от загубата”, казва Донкин.

Ванча Дойчева стъпва на сцената на Народния театър едва 9-годишна, а веднага след като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Кръстьо Мирски със Сарафовска стипендия за отличен успех през 1966 г., дебютира на първата ни сцена. Актриса едновременно на финия нюанс и на едрите щрихи, на емоционалната сдържаност и на яркото чувство, на максималната органичност и на ярката характерност.

Ванча Дойчева има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния театър, радиотеатъра. Дългогодишен председател е на Съюза на артистите в България. Стотици са участията ѝ в концерти, рецитали, срещи със зрители от цялата страна. Награждавана е многократно. Носителка е на Голямата награда на община Карлово на името на Васил Левски за нейната обществена дейност. По-известните ѝ роли в театъра са: Рада Госпожина в “Под игото”, Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в “Братя Карамазови” по Достоевски, Дездемона в “Отело” и Регана в “Крал Лир” на Шекспир, Лизистрата в едноименната комедия на Аристофан, Елена в “Деца на слънцето” на Горки, Адела в “Домът на Бернарда Алба” на Лорка, Инес в “Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов, Мег в “Бившата мис на малкия град” от Мартин Макдона, Савина в “Елегия” на Павловски, Еленка в “Почивен ден” на Камен Донев и др.

Всички познават Ванча Дойчева като изключително дискретен човек, който малко говори за личния си живот. Но не устоя на предизвикателството на “24 часа” да участва в рубриката ни “Астрални близнаци” през 2006 г. - оказа се родена на една дата - 23 април, с голямата куклена актриса Слава Рачева. Колегата ни - театралният критик Димитър Стайков, сподели, че във връзка със 75-годишнината ѝ я поканил да поговорят, но тя му се извинила за отказа - не се чувства добре със здравето, лесно се уморява. Същия отговор дала и на Мариус Донкин, който я поканил отново да се качи на сцената на любимия си театър. Но актрисата намерила сили лично да поздрави на бенефиса на юбилея ѝ своята приятелка Милена Атанасова, също ученичка на любимия им проф. Кръстьо Мирски, а това беше само преди месец.

Ето какво с по едно изречение сподели тя през 2006 г. пред Димитър Стайков, правил едно от малкото интерюта с нея.

- Най-доброто от родителите ви: Научиха ме на честност и уважение към хората.

- Семейно положение: Омъжена

- Деца: Анна

- Защо избрахте тази професия: От малка с нищо друго не съм мислила да се занимавам.

- Най-хубавото у вас: Бързо унищожавам гнева в себе си.

- Каква музика слушате: Чайковски, Шопен и поп музика.

- Любим филм: “Амадеус”, “Ах, този джаз” и “Козият рог”.

- Най-голямата ви грешка в живота: Че не съм се родила в романтичните времена на файтоните и серенадите.

В интервю за

“24 часа” от 2000 г.:

Джуна ми каза:

Имате изключителна

интуиция

- Ведър човек съм. Баща ми беше такъв. Голям оптимист! Но само външно изглеждам спокойна. Иначе съм доста притеснителна. Треперя преди всяко представление, да не говорим за премиерите.

- Какво правите, когато ви наранят?

- Затварям се в себе си. Преболедувам обидата и я забравям, не съм злопаметна. Гледам да дам правото и на другия. Затова трудно споря.

- Това не ви ли прави колеблива в живота?

- Може би, не съм от най-решителните. Но премълчавам до един момент, а след това насъбралото се избива и казвам каквото мисля без заобикалки. Затова съм непредвидима в реакциите си. Свързвам колебливостта си със силната си интуиция. Усещам предварително, когато нещо лошо ще се случи. Преди години в Лондон гледах филма “Доктор Живаго” и когато видях кадъра с някакъв болен старец, започнах да хълцам от плач. С мен имаше хора от посолството, които веднага ме изведоха от залата. Стана ми лошо, непрекъснато повтарях: “Нещо се е случило с дядо ми!”. Точно в този момент дядо ми Дойчо е издъхнал в София, на хиляди километри от мен. През 1987 г. бях в Москва в делегацията, поканена от Горбачов на среща с интелектуалците от цял свят. Там видях лечителката Джуна. Тя ми подари свои стихове и на полето написа: “Ванча, имате изключителна интуиция! Рядко съм срещала такъв човек!”.

- Случвали ли са се гафове на сцената?

- Колкото искате. В “Под игото”, където играех Рада, трябваше в една сцена да се прегръщам с Васил Стойчев - Бойчо Огнянов. Като се прегърнахме, разбрахме, че трудно ще се разделим. Фуркетите от перуката ми се бяха заболи в изкуствения му мустак. Започнах внимателно да се отдръпвам от него, а той ми шепнеше: “Недей!” А на вратата напираше доктор Соколов (Йордан Матев) и почти викаше: “Хайде, бе, какво става, съвсем се забравихте!”. Отдръпнах се и мустакът на Васил увисна. Залата се заля от смях.

- Любовните сцени преди десетина години различават ли се от сегашните?

- Естествено, сега са по-освободени. Аз имах любовна сцена почти във всяка пиеса и често са ме питали какво изпитвам, като се целувам например със Сава Хашъмов, с Любомир Кабакчиев, с Любомир Киселички, със Стефан Гецов. Господи, ама как да се отпусна, като с едно око следя изгасването на прожектора или края на музикалния мотив. Какво ти удоволствие от целувката, тя си е част от работата.

- Случвало ли се е някой колега да злоупотреби?

- Макар че бях много ухажвана, на сцената те се държаха коректно. Флиртувала съм, но знаех кога да сложа бариера.

- Получавате ли любовни писма?

- До ден днешен. Имам почитатели от 10-15 и дори 20 години. Не ме забравят. Освен любовните имам бележки и писма от Ирина Тасева, Кръстьо Мирски, Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев, от руските и английските режисьори, с които работих. Всичко ще предам на музея на Народния театър. Баща ми (писателят и журналист Любомир Дойчев – изтъкнат изследовател на делото и личността на Васил Левски – б.р.) беше известен дарител и съм възпитана в този дух. Подарих целия му архив на Държавния исторически архив, а книгите за Левски - в къщата музей в Карлово. Казваха ми, че губя много пари, защото имаше изключително ценни стари книги. Но не мога иначе.

- Глези ли ви съпругът ви д-р Димитър Шойлев? (Известният ортопед и травматолог почина на 74 г. през 2009 г. и съпругата му така и не се съвзе от загубата му – б.р.)

- Аз съм работно момиче, грижа се за всичко вкъщи. Пазарувам, готвя, извеждам двете ни кучета. И професорът ми помага. Не съм мъжки тип жена, но не съм глезана.

- Споменавате, че сте познавала гениалния диригент Караян?

- Той беше пациент на мъжа ми. Караян имал здравословни проблеми и му препоръчали да се срещне с него. Два пъти дойде в България. Когато го изпращахме на летището след лечението, той демонстрираше колко е добре. А в началото почти не можеше да се движи. Двата му концерта в НДК с Виенската филхармония бяха благодарност за доброто, което получи в нашата страна. Няколко пъти му гостувахме в Залцбург.

- Съпругът ви критикува ли ролите ви?

- Той е строг критик. Но най-големият критик за мен беше майка ми. Тя идваше да ме гледа още преди генералната репетиция. Завършила е Американския колеж в Симеоново. В мен виждаше осъществена мечтата си да стане актриса. Но къде в Дупница ще стане карагьозчийка! Имаше силен усет и режисьорите я питаха за мнението ѝ. Тя почина по време на концерта за 80-годишния юбилей на Народния театър. Играехме откъс от “Казаларската царица”. Получила инфаркт, когато започнаха да ни прекъсват с ръкопляскания. Бях си ушила черна рокля специално за концерта. А мразя да нося черно, не ми стои добре. Роклята се оказа траурна...

В интервю от 2014 г. за “Клуб 100”:

- Известно ми е, че сте се срещали с Ванга. Какво ви каза тя?

- Тя беше много близка с мъжа ми. Търсеше го за лечение на хора със сериозни заболявания. Обръщаше се на малко име към него – казваше му “Мите!”, както аз се обръщах към него. Аз бях един-единствен път при нея. Връщахме се от Гърция и се отбихме в къщата ѝ. Ванга разбра, че сме в двора. Казала: “Дошли са Шойлеви, да влязат, искам да ги видя!”. Точно тогава Тома Томов беше там, правеше филма за нея. Мъжът ми седна до нея и започнаха да си приказват. Когато свършиха снимките, баба Ванга ми благодари за една покривка, която бях изпратила по мъжа ми. Той не знаеше какъв е подаръкът, а тя разбрала още преди да отвори пакета: “Мите, защо не ми покажеш покривката от Ванча, много е красива!”. Сега моята покривка стои на нейната масичка. Щастлива съм от това.

- Тя говори ли за бъдещето ви?

- Не, пък и аз не се интересувах. На мъжа ми само е казала, че съм много добра. Тези думи ме топлят и досега мисля за нея с много любов и уважение.

Поклонението пред голямата актриса от Народния театър е в сряда в 11 часа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Над 103 000 лева ще заработи Веселин Маринов от тазгодишния си коледен концерт. Предварителните прогнози сочат, че печалбата от традиционна му изява по това време на годината ще е рекордна. Веско обяви, че коледното му творческо празненство тази година ще се проведе на 3 декември в НДК, като това ще е 22-рият му концерт на сцената на зала 1.

Лятото официално си отиде! И идват студ, силен вятър и слани. От днес времето в цялата страна значително се влошава, като високите стойности на температурите и слънчевото време остават като мил спомен. "Чувствителното понижаване на температурите ще се усети във вторник и сряда. Добрата новина е, че в края на седмицата ще има леко повишение на

Софиянец изхвърли книги до кофи за боклук и предизвика възмущението на потребителите в социалните мрежи. Вместо да ги запази и съхрани столичанинът явно е решил да освободи място за нещо по важно в жилището си от художествените