Импровизатори с възрожденски дух градят дом в “Славянска беседа”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6398233 www.24chasa.bg
Златин Цветков

С дарения читалището получава изцяло нов облик за новия сезон и се открива импровизационен клуб

Какво бихте направили, ако нямате дом, в който да отгледате детето си? За всички, отговарящи на секундата “всичко”, е следващата история. История за изкуството да импровизираш и да се бориш в името на това, което обичаш най-много…

Те са общество от импровизатори. Те са семейство. Те са готови на всякакви импровизации, за да има детето им дом… Да им е приветливо и да увеличават членовете на семейството си...

Това е семейството от професионални актьори и аматьори, занимаващи се с импровизационен театър в България. Първите си крачки са направили на сцената на “Славянска беседа”. А понеже читалището е в незавидно състояние, актьорите се захващат със специална постановка - “Строители”. Златин Цветков - човекът, запален от искрата на импровизаторската култура, специализирал в нейния дом - Чикаго, и основател на групата “ШиЗи Про”, в момента играе професионален строителен работник... Импровизаторите, които всъщност имат различни професии, в момента и събират пари, и градят сами дома си.

“Читалището има нужда от средства, за да направи по-качествено ремонта. Голямата зала има нужда буквално от съживяване. Има нужда от нови седалки – затова помогнахме. За закупуването на 100 нови седалки, които се поставят. Сцената ще е амфитеатрална. Ще се покрие със специална настилка, ще се изчистят кабелите, ще се сложат допълнителни прожектори. Самата зала има нужда от въздушна инсталация – да се вкарва свеж въздух отвън. Това е много скъпо перо и не могат да си го позволят. Всъщност сега читалището иска да ремонтира и фоайето към залата. Трябва да се изчисти стълбището, което е надраскано. Трябва да се ремонтират тоалетните”, разказва Златин Цветков.

“Аз съм в читалището от 2001 г., бях студент в първи курс. Сцената беше в 4 пъти по-ужасно състояние.

Не се виждаше, че

има паркет – толкова

беше черно и мръсно,

че като стъпиш, кракът ти потъваше. Сцената беше с 3-4 метра по-навътре, мръсна, нямаше хубави завеси… Така беше до 2005 г. Тогава имаше театър “Провокация”, правехме си собствени представления с Петър Райжеков, който сега е директор на читалището. Той беше съкратен от театър “Сълза и смях” - когато се превръща в открита сцена и уволняват всички актьори. Тогава той прави собствена трупа, работеща изцяло със собствени сили – правехме си сами декорите. Актьорите сме изкарвали по 10 лева. От едно представление взех 2 лева. И тогава решихме, че ще оправим залата. Намериха се средства да се тапицират седалките, да се изцикли паркетът, увеличихме сцената с 3-4 метра напред, лакира се, сложиха се нови завеси. Откакто съм тук, периодично се вдига ентусиазъм, както е било и в читалищния дух, да се направи освежаване. Всичко е със собствени сили.

От онази 2005 г. нищо в залата не е пипано. В последните години стените се изподраскаха от вандали. След това заведението, което се помещаваше тук, не се грижеше добре. Превърна фоайето в нощен клуб. Много от техните клиенти са драскали стените. И този западнал вид донякъде е и благодарение на тях.

Целта ни в момента е да го възстановим до степен, че да е приветливо за всички. Наемаме едно от помещенията и имаме уникалната възможност да можем да отворим импроклуб вътре. Идеята е всички възможни пространства тук да се ползват за културна дейност. “Сълза и смях” има 440 места, тук ще са 120, фоайето също ще събира до 60 души и импроклубът ще е за до 40 души”, продължава разказа си Златин Цветков.

А “Славянска беседа” за него и “семейството” е и първата сцена на импровизационния театър в България. “Без “Славянска беседа” нямаше да съществува самата импровизационна култура в този вид. Бяхме петима, започнахме да репетираме в един парк. После станахме повече. “Славянска беседа” ни даде фоайето си за безвъзмездно ползване. На 19 декември 2009 г. с групата “ХаХаХа ИмПро” тук направихме първото представление. Поканихме си приятели, събраха се 30-ина души. След две седмици дойдоха 50. На третото представление дойдоха 90. Нямаше как да ги съберем и отворихме вратата на залата. Петър Райжеков каза: “Окей, това е нещо ново, нямате билети, вкарайте ги на камерната сцена.” И започнахме да играем там. Петър Райжеков ни подкрепи хората да могат да гледат в театрална обстановка нещо ново и различно”, допълва човекът, развиващ импровизационната култура в България.

Досега е преподавал на около 300 души. В пиков момент има около 70 активни импровизатори, тренирани в чикагския стил лонгформ импровизация (повече от 6 души създават над 30 минутно представление само по една зададена дума от публиката), а около 60 излизат на сцена. Професионалната група “ШиЗи Про” се сътои от 12 професионални актьора.

"С нея играем и шекспирово представление. 3 от 4 петъка в месеца сме на сцената на „Славянска беседа“. Шекспировото представление е импровизация, но в рими. В стила, езика и темите на Шекспир. Само по заглавие. Преди изборите ни дадоха тема „Сън в ден за размисъл“. По заглавието създаваме персонажи", разяснява Златин.

Всички от импросемейството сега играят като отбор творбата “Строители”. “Архитектите, които помагат за ремонта, са курсисти - Гергана Матеева и Ангел Ценов. От читалището също са много вдъхновени от ремонта. Много хора помагат. Вельо Горанов, отговарящ за програмата “Сълза и смях”, помага за поставянето на новите седалки.

Изключителен човек

на 71 г., но с дух

на 20. Познавал се

е с Марсел Марсо

Имам курсист, който слага камери, защото искам представленията да се архивират. Кипи творческа енергия на възраждане. Група ентусиасти са събрали пари, за да открият клуб “Славянска беседа” през 1880 г. Искали са след Освобождението да се обърне повече внимание на културата. Направили са сграда във виенски стил. Тя е собственост на дарителите. След това се разрушава и самото читалище построява нова през 1935 г. влиза във владение. Това е самоуправляваща се общност. Най-близо до гражданското общество – група хора, които развиват културна дейност с идеята, че сами се грижат за дома си”, казва Златин Цветков.

Сега инициативата за изграждане на приветлив театрален дом е на импровизаторите. “Петър Райжеков много искаше да смени седалките, но само за това трябваха 10 000 лева”, разкрива още той.

"Демонстрираме високорисково изкуство. Никога не знаем какво и как ще се случи. И разчитаме на доброто сърце на хората, които гледат. В този случай поемаме мястото в свои ръце да го направим по-добро. Много е лесно да кажем – това не ни харесва, ужасно е. Въпросът е какво правим по въпроса да го променим. Има английска приказка – Misery loves company. Когато някой се оплаква, идва друг, събирате се дружинка от оплакващи се хора и никой не прави нищо, защото оплакването симулира действие. Моята идея е: „Аз, като се оплаквам, какво мога да направя по въпроса?“ Създадох трупа от актьори, които се подкрепят и вървят напред заедно", продължава Златин.

“В импрото се учим да не се страхуваме от грешките. Напротив – да ги приветстваме. От самото начало си показваме нещата, които обикновено крием зад маски. На мен това ми дава много енергия. Отделям много от времето си, но и получавам много. Като взаимна любов е”, разказва Поли Арнаудова, едно от най-влюбените момичета в импровизационното изкуство.

“Импрото не е точно хоби, то се превръща в начин на живот. Това, че всеки е ангажиран с ремонтите, е, защото ние се чувстваме много близки помежду си. Ние сме като семейство”, допълва тя.

“В курсовете има IT специалисти, архитекти, счетоводители, психолози, хора с различен бизнес. Хора с деца. Идват до самото раждане. Идват с бебетата си на репетиция. Миленка и Тошко от нашата група имат второ дете и се редуват – едната вечер идва той, а другата – тя”, разкрива цветността на семейството Поли.


“Имал съм и курсист дизайнер на сладки . Имаме адвокати, управители на фирми, счетоводители, DJ-и, певици… Художници, фотографи. Художникът Коста Атанасов сега ще направи рисунка с импровизационни цитати, които много важат в живота", допълва я Златин.

Що е то

импровизационен

театър?

“Най-бързо го описвам като групово творчество. Това е изчистена театрална форма – няма декори, костюми, заучени реплики. Излизаш пред публиката без идея какво ще се случи. Това, с което разполагаш, е партньорите си. Заедно създавате цялото представление от нищото. Говориш с друг човек и създаваш изкуствена среда – представяш си, че си с друг човек или, че вършиш нещо. С въображаеми предмети. Ако направим паралел с рисуването, то е все едно 6 души да хванат 6 четки и да рисуват една картина едновременно. За да стане, се учим да си помагаме. Създаваме неосъдително отношение. Всяка идея, която ми е дадена, аз ще я третирам, все едно е добра, и ще накарам другия да изглежда добре, че я е задал. Ще я приема и доразвия, за да се чувства добре този, който я е задал. Махаме елемента, в който казаното от другия подлежи на критика и осъждане. Цари неосъдително поведение – съгласие и надграждане. Колкото по-напред отиваме в обучението, толкова повече хората са склонни да бъдат искрени един с друг. Комедията се ражда от истината. Може да бъде и комедия, и драма, но всичко зависи от самиите вас, от емоционалния ви багаж. И представлението никога не е едно и също. Затова е импровизационен театър”, разказва Златин.

“В Америка импровизационният театър е много популярен. Започнали са да развиват лонгформ импровизацията в края на 80-те години. В Чикаго са се събрали 13 души и са правили представления. В момента са 11 000. Все още може да се видиш с някого от онези 13”, допълва той. Сега води специалисти от Чикаго да обучават неговите курсисти у нас, а през септември ще е домакин на международен импровизационен фестивал.

Но най-важното е, че от септември в “Славянска беседа” вече ще има и импроклуб в България.

“Преди 3 г. е отворен първият импроклуб, изцяло посветен на това изкуство, в Лион. В Копенхаген има от миналата година. Отваря врати и в Брюксел. Има прогресивно развитие. Клубовете никнат като гъбки по света. Надяваме се гъбката да порасне и в България”, казва Златин, докато не спира да се грижи гъбката да бъде “поливана” и с хора като Поли да я видят пораснала.

И така - във фоайето пред камерната зала – мястото, където е играно първото импропредставление, вече ще е място за постоянни импровизационни изяви.

Ако ентусиазмът на импровизаторите с възрожденски дух ви вдъхновява и искате да сте част от семейството, знаете къде да ги намерите - в читалище “Славянска беседа”...