Причината обаче е в калпавото управление
на кабинета “Филип Димитров”
Помните ли “Боянските ливади”?
С това име остана в историята пресконференцията, която президентът д-р Желю Желев даде на моравата пред дом № 7 в “Бояна” на 30 август 1992 г.
Това събитие отпреди 25 г. преобърна или поне вкара в други коловози демократичния преход, започнал след парламентарните избори през октомври 1991 г.
На този вот СДС би БСП с 1,22%, което не попречи на Александър Йорданов да роди от трибуната крилатата фраза, че “СДС ще управлява с малко, но завинаги”. Д-р Желев казваше, че Йорданов е кръстник и на “Боянските ливади”.
Оттогава измина четвърт век, но поуките от нея трябва да бъдат припомняни. Защото все още е жива легендата, на която доста хора от десните избиратели още вярват: че на тази пресконференция президентът д-р Желев е свалил от власт правителството на Филип Димитров, когото медиите кръстиха Ф. Д. по подобие на съкращението на Джон Фицджералд Кенеди - JFK.
Но ако с пресконференция може да бъде свалено едно правителство, що за правителство е то?!
Преди време Валентин Стоянов, говорител на президента, ми каза, че тогава той бил против пресконференцията. Мнението му било д-р Желев да поддържа контакти предимно с по-умереното крило и да неглижира, но без да се конфронтира с по-екстремисткото, което журналистите вече са кръстили “кинжали”. В него влизаха самият Филип Димитров, Едвин Сугарев, Евгений Михайлов и др.
Стоянов и началникът на президентския кабинет Алексей Алексеев са единствените, които на срещата с журналистите седят на плетени столове зад Желев и сякаш пазят гърба му.
Какви събития
предшестваха
“Боянските ливади”?
След пролетта на 1992 г. в СДС вече има ясно обособени две крила. По онова време началникът на президентския кабинет Алексей Алексеев присъства на заседанията на Националния координационен съвет (НКС) на СДС.
Според него първото по-сериозно обтягане на отношенията между “Дондуков” 1 и 2 се появява, когато д-р Желев отказва да назначи за свой политически съветник Константин Мишев, препоръчан му от Филип Димитров. Впоследствие Мишев стана “сив кардинал” на самия Димитров и се прочу с теориите си за контрадезинформацията.
От НКС доста често почти ултимативно се опитват да дирижират кадровата политика на президента. Той, естествено, отказва да им се подчинява и това постоянно разширява цепнатината между двата бастиона на властта, която иначе уж все е синя.
СДС и ДПС имат абсолютно мнозинство в парламента и благодарение на него правителството прокарва без проблеми всички свои закони. Изглежда, от това настъпва своеобразно “главозамайване от успехите” (ако използваме прословутия израз на Сталин) и от СДС започват да се държат все по-надменно към ДПС. Отношенията между двете парламентарни групи се влошават и дясното пространство в НС започва да се клати.
Д-р Желев реагира веднага и прави поредица от срещи с ръководствата на двете парламентарни групи. Ражда се идеята между СДС и ДПС да бъде подписано политическо споразумение.
Доган е съгласен, но от СДС не само не предприемат нищо за подписването му, а и засилват грандоманското си отношение към коалиционния партньор. В началото на лятото на 1992 г. гневни сини митингаджии щурмуват централата на “Подкрепа” на площад “Гарибалди” и
искат линч на д-р
Константин Тренчев
Това е отговорът на СДС на писмото на синдикалния лидер, което той изпраща до “Раковски” 134 и в което остро критикува правителството на Филип Димитров.
Днес малко се знае за една среща, инициирана от д-р Желев и състояла се на 27 юли (месец преди “Боянските ливади”) в президентството.
Тя продължава повече от 4 часа и на нея държавният глава говори на сините депутати всичко това, което по-късно ще каже и на пресконференцията.
Че СДС не бива да се държи и да управлява в тяснопартийните си рамки и с категориите на политическата целесъобразност. И да не си създава противници, а да привлича повече съмишленици в името на сложния преход, който държавата трябва да направи.
Кабинетът “Димитров” вече се е изпокарал или замразил отношенията си и с двата профсъюза - “Подкрепа” и КНСБ. И още с извънпарламентарната демократична опозиция, най-тиражните вестници, Светия синод, ДПС и кой ли още не.
Депутатите и особено тези от екстремисткото крило (кинжалите) открито роптаят срещу това “набиване на канчетата”. Особено гневен е председателят на Народното събрание Стефан Савов, по онова време с голям авторитет в СДС, който продължава да налага тезата си, че България е парламентарна република и поради това се управлява от парламента. А президентът да си гледа представителните задължения.
На което Желев отговаря, че за него са гласували 2 738 567 души, а зад СДС, включително и Стефан Савов - стоят 1 903 567 гласа. И че г-н Савов е само “пръв между равните”. И че не парламентът управлява страната, а правителството, което е върховният орган на изпълнителната власт.
В началото на август има още една подобна среща в президентството. Д-р Желев вижда, че и от двете няма особен резултат, и на 30 август свиква пресконференция.
Поканени са хора от всички тогавашни медии, но представители на в. “Демокрация” не отиват в “Бояна”. Това поражда допълнителен скандал. “Нямаше специално отношение към никоя медия, изпратихме покани до всички вестници и телевизии”, казва Валентин Стоянов.
Премиерът Филип Димитров не само забранява на синия орган “Демокрация” да пише за пресконференцията, но и цялото му правителство напълно неглижира събитието. Но обществената реакция е много силна и е разтърсена цялата страна.
На Националната конференция на СДС на 18 септември 1992 г.
д-р Желев е обруган
и заклеймен
от кинжалите
и гневен си тръгва. Въпреки това, когато по-късно научава за намерението на премиера Филип Димитров да поиска вот на доверие, три пъти разговаря с него. Настоява да се откаже от това безсмислено решение, но премиерът е непреклонен.
Алексей Алексеев е натоварен да разговаря с Ахмед Доган и д-р Тренчев и да предложи за премиер от СДС да бъде номиниран Иван Костов. Доган казва, че ще му е трудно да убеди групата си да гласува за него. Д-р Тренчев отсича: “Няма да мине!”.
После от НКС са неотстъпчиви за друг кандидат освен Филип Димитров, макар че в разговори между СДС и ДПС са обсъждани и имената на Иван Костов, Йордан Соколов и Светослав Лучников.
В крайна сметка СДС не се вслуша в предупрежденията на президента Желев и загуби изпълнителната власт.