Средновековните покрити мостове привличат внимание още от построяването им до днес
Един от най-красивите швейцарски градове - Люцерн, се намира на северозападния бряг на едноименното езеро Люцерн, между Алпите и централната част на Швейцария. През града минава река Реус, а в близост са алпийските върхове Пилатус и Риги.
Там има всичко, което може да се очаква от Швейцария - живописна природа, съчетаваща кристалночистите води на езерото, тучната зеленина на Алпите, китни дървени хижи и алпийски ферми, величествените планински върхове, блестяща чистота, уют и идилично спокойствие.
Старият град, калдаръмените улички, покритите мостове и църквите съжителстват с многобройните ресторанти, магазини и съвременните атракции.
Селището е възникнало през VIII в. около намиращия се там бенедиктински манастир “Свети Леодегар”, основан през 750 г. По-късно той става част от абатството в Елзас.
През 1178 г. Люцерн придобива своята независимост от юрисдикцията на абатството Мурбах, а основаването на градчето вероятно се е случило през същата година. Средновековните покрити мостове са привличали вниманието още с построяването им, но и днес са емблема на града. Най-популярен е дървеният мост Капелбрюке над река Реус, който е
най-старият покрит
мост в Европа
Построен е през 1333 г. и е дълъг 204 м. В подпокривното пространство на моста в триъгълни дървени рамки и до днес могат да се видят картини с религиозни сюжети, нарисувани през XVII в. от художника Ханс Вегман. Първоначално броят им е бил 157, но част от тях са били унищожени от пожар. Оцеляват само 47.
Мостът е свързан с осмоъгълната водна кула, която се издига във водата и в многовековното си съществуване е била използвана за наблюдателница, затвор, съкровищница.
През 2010 г. той е обявен за една от най-посещаваните световни забележителности. Другите дървени мостове са Хофбрюке и Шпроербрюке.
Шпроербрюке е със зигзагообразна форма и е построен през 1405 г., за да свърже десния бряг на реката, където се намирал средновековният град, с мелниците в централната част. През XV в. той е достроен и достига до левия бряг, където се намирали пекарните - изведени извън тогавашния град заради страх от пожари. Украсен е и с картини - досега са оцелели 45 от общо 67, рисувани в периода 1616-1637 г.
Основният им сюжет
е танцът на смъртта,
изобразена като скелет или жътвар. Твърди се, че поводът за тези стенописи е чумата, поразила града през Средновековието.
Един от символите на Люцерн е паметникът на лъва с надпис “За лоялността и честта на швейцарците”. Умиращият лъв е изсечен в скала над малко езерце в памет на швейцарските гвардейци, загинали по време на Френската революция. Става въпрос за 26 офицери и над 700 гвардейци, защитавали до последен дъх двореца Тюйлери.
Монументът е изработен от датския скулптор Бертел Торвалдсен през 1821 г., а Марк Твен описва паметника на лъва като най-тъжното и трогателно парче скала.
Други забележителности са църквата “Хоф”, Францисканската и йезуитската църква, сградата на кметството, Площадът на лебедите, сградите в Стария град, чиито фасади са покрити с фрески. Част от тях са приютили кокетни кафенета, бутици, магазинчета за сувенири, за шоколади и сладкиши, хотелчета.
По протежение на средновековната крепостна стена на Люцерн са запазени няколко кули, които са различни една от друга. Тя обгражда Стария град от север и от най-високата ѝ част се виждат целият град и езерото.
Гледката към тях обаче трябва да се види от планинския масив Пилатус.
От неговите 2132 м надморска височина се открива великолепен изглед към целия район. Изкачването не е трудно и предоставя възможност за истинска наслада сред природата - целият преход отнема около 5 часа.
Върха Пилатус са
изкачили Теодор
Рузвелт, Артур
Шопенхауер и
кралица Виктория
До него може да се стигне и с лифт или със зъбчата железница, която е най-стръмната в Европа, а се смята и за една от най-старите - за първи път влакчето е пуснато на 4 юни 1889 г.
За туристите се предлагат и комбинирани варианти на разходка с корабче по езерото, изкачване на Пилатус с лифт и панорамна гондола, след което спускането става със зъбчатата железница. Цената на цялата екскурзия е около 100 швейцарски франка.
Масивът е подходящ и за фотолов, тъй като тук живее голяма колония алпийски козирози (ибекси).
Алпийски козирог и представители на флората и фауната от централната част на Швейцария, както и особено интересно топографско представяне на Швейцарските Алпи в праисторическия период могат да се видят в Музея на естествената история. Билетът е 8 франка.
15 франка е входът за
Ледниковата градина,
но това са пари, които няма да бъдат хвърлени на вятъра. В него е представено едно необичайно геоложко откритие от края на XIX в., когато строители попаднали на скала с 32 огромни дупки. Те са образувани под въздействието на камъни и вода, които са достигнали до скалата през пукнатини на ледника.
Панорамата “Бурбаки” също привлича значителен туристически поток. Тя представя моменти от Френско-пруската война (1870-1871), когато французите, водени от генерал Шарл Бурбаки, бягат в Швейцария, за да се спасят. Тогава ранени, болни и гладни френски войници са приети в домовете на швейцарците, за да презимуват, и това се смята за пример на хуманитарна помощ.