Идеята е на Евгений Станчев, но не е заимствана от Алеко
На 27 август 1895 г. около 300 софиянци изкачиха първенеца на Витоша “Черни връх”. Идеята за това “мероприятие” е на писателя Алеко Константинов.
Във в. “Знаме” той публикува специален призив. Ето част от него:
Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за състоянието на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст.
От няколко любители пешеходци.
На поканата се отзовават около 300 души. Събират се в градинката пред Народния театър. Сега там има морена от Витоша с табела на която пише, че с това събитие се слага началото на организирания туризъм и създаването на Българския туристически съюз (БТС).
90 години по-късно - през август 1985 г., отново имаше масово изкачване на върха, висок 2290 м. Идеята е на зам. главния редактор на в. “Поглед” Евгений Станчев. Днес той разказва, че тази негова идея няма нищо общо нито с онова историческо изкачване, нито с основаването на БТС.
Просто както един хубав ден си седял в редакцията, се сетил, че той, коренякът софиянец, никога не е “покорявал” Черни връх. И в няколко поредни броя от първо лице единствено число отправи покана към всички столичани:
Ако никога не сте изкачвали върха, заповядайте да го направим заедно...
На поканата му откликнаха около 10 000 души! Цифрата е сравнително точна, защото после от БТС се похвалиха, че са раздали 10 хиляди значки на новите туристи. Те са от “всякаква раса, пол, занятие”, но никой не се сети да прави социален портрет на покорителите на върха.
Така както е направен портрет на онези 300 от 1895 г. Ето го:
110 чиновници, 25 студенти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6 адвокати, 6 кундурджии, 4 печатари, 3 офицери, 3 запасни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3 лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци, 2 механици, 2 дърводелци и по един: литератор, стенограф, гостилничар, войник, книжар, предприемач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор, златар, терзия, художник, бояджия, словолитник, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и множество без означени занятия.
Освен това има поне 50 души, които не успяха да се запишат. От 250 души записани около 150 са от Северна България, 50 от Южна и 30 от Македония. Останалите са от Добруджа, Бесарабия, Турция, Сърбия и няколко иностранци. Любопитен факт: при всичко, че някои погрешно се записаха като софиянци, пак от София имаше само около 28 души, когато от Свищов например имаше 25 души...
Свищов не е споменат случайно, нали това е родното място на Алеко Константинов, който въпреки нерадостния си живот сам се нарече Щастливеца.
Евгений Станчев си спомня, че тогава на върха при него дошъл мъж, който го попитал няма да ли има официално откриване на събитието, речи, приветствия, награди за първенците...
Няма да има, отговорил Станчев и човекът останал много недоволен. Но все пак се снимал с него.
А карикатуристът Велин Андреев, също покорил върха, вдъхновен от случката, я нарисува като карикатура в “Поглед”. Двама от новопокръстените туристи си говорят и единият казва: “Без речи, без коктейл, извинявай, но това не е никакво мероприятие...”
Нямаше го Пенчо Кубадински, който обичал да казва: “Не може да има истински ентусиазъм, ако той не е организиран!”.