Откъде идва името Сердика? Защо градът не е бил опожарен, колко са къщите в София през 1878 г.
Уникалното издание излиза с марката на КК "Труд" - дело е на екип на БАН
Големият салон на Българската академия на науките. Най-авторитетното място за представяне на ценно издание. И точно там се разгръща енциклопедия “София” на цели 416 стр! Дело на екип на БАН и КК “Труд” - премиера на един том, който няма аналогия. На премиерата присъства и кметът на София Йорданка Фандъкова.
Том, който разказва с факти за един многовековен град, за една столица с нейните възходи и падения. Оказва се, че по-малко знаем, отколкото не знаем.
- Римският военен лагер, създаден на мястото на днешна София, се превръща в цветущ град, административно и търговско средище. Наречен е Сердика по името на тракийското племе серди. Статут на град получава след 105 г. и е преименуван Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян.
- При настъпването на руските войски към София Осман Нури паша дава заповед градът да бъде опожарен. Турското население е евакуирано, а чуждите дипломати и поданици са предупредени да напуснат града. Благодарение на застъпничеството на вицеконсулите Вито Позитано (Италия), Луи дьо Марикур (Франция) и Йозеф фон Валдхарт (Австро-Унгария) и отказа им да се изселят София е спасена.
- През 1878 г. София разполага с 3306 къщи, 2 училища, 7 църкви, 30 джамии и текета, 10 хана, 120 дюкяна и 19 фурни, скупчени в 82 малки махали. Големите двуетажни къщи с чардаци на софийските първенци не са повече от стотина. Останалата част от населението живее в схлупени едноетажни къщички.
- В резултат на англо-американските бомбардировки през 1943 г. и през януари и март 1944 г. загиват над 2000 души. Нанесени са непоправими поражения на центъра на столицата.
- Деривационната водноелектрическа централа в България е построена в Панчарево. Така София става една от първите електрифицирани столици.
За повечето от нас, дори жители на София, тези факти са неизвестни, но могат да станат познати от двуезичната енциклопедия “София” - съвместно издание на Научноинформационен център “Българска енциклопедия” при Българската академия на науките и Книгоиздателска къща “Труд” , е реализирано с подкрепата на Столична програма “Култура” на Столичната община. То бе представено вчера в големия салон на БАН.
Изданието е
луксозно,
в албумен формат, на гланцова хартия, богато илюстрирано с около 700 цветни снимки и схеми. То е предназначено за широк кръг читатели - гости на София и любознателни софиянци, които искат да научат повече за столицата на България. През последните години София се превърна в привлекателна туристическа дестинация и е посещавана от все повече чуждестранни гости.
Очаква се те да нарастнат около българското председателство на Европейския съюз през 2018 г. Енциклопедия “София”
достойно
представя
хилядолетната
история
и богатото културно-историческо наследство на града и едновременно с това го показва като модерна европейска столица с богат културен живот. Тя е значимо културно събитие за столицата ни, отразяващо времето и епохата.
Енциклопедия “София” се различава съществено от другите издания на НИЦ “Българска енциклопедия” - както от азбучните, така и от тематичните. Тя е различна не само като тематика (посветена е само на София и област София-столица), но и като структура.
Енциклопедията
започва с
обширен обзор, който заема почти една четвърт от книгата и разглежда природната среда, проследява историята на града, акцентира на важни събития от миналото, на развитието, изграждането и днешното състояние на управлението, обществения и духовен живот на София и региона. Заглавието му (София - път във времето) отразява стремежа да се проследи хилядолетното развитие на града до днес. Очертани са етапите от развитието на София - от неолита и първите поселения на територията му, през разцвета на антична Сердика и превръщането ѝ в процъфтяващ град, българския Средец и последвалия упадък по време на османското владичество, възкръсването на София за нов живот като столица на България и устремното ѝ развитие в първите десетилетия след Освобождението.
Изтъкната е
заслугата на
значими
исторически
личности
и държавни институции. Отразени са ролята на София в историята и културата на страната ни, духовната значимост на манастирите на софийската Мала Света гора и многобройните храмове в София през Средновековието, софийските светци, загинали за Христовата вяра, дарителите, проветителската роля на Софийската книжовна школа и първите училища, зараждането на първите културни институции в страната и първите културни прояви.
София от А до Я - основна енциклопедична част с азбучно подредени статии. Стремежът на авторите е бил да се събере на едно място цялото богатство от информация за столицата ни. Заради сравнително ограничения обем в рамките на един том статиите са сведени до 450, а изложението е стегнато. Включени са азбучни статии за планини, реки, софийски квартали и населени места в Столична община, стопански обекти и транспортни съоръжения, паркове, градини, спортни зали и стадиони, висши училища, театри и музеи, фестивали и др. национални и международни събития в областта на музиката, театъра, спорта. Обхванати са културните ценности (материални и нематериални, недвижими и движими), които носят историческата памет на София, свързани са с националната идентичност, имат научна или културна стойност. Включени са всички културни ценности с национално и световно значение.
София един от най-старите градове в Европа, и районът има с какво да се гордеят. В
Списъка на
световното
наследство
са Боянската църква, като недвижима културна ценност, и автентичните песни на Бистришките баби – част от нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Поради ограничения обем в енциклопедията не са предвидени самостоятелни биографични статии за личности - българи и чужденци. Това отчасти е компенсирано с включването на показалец на личните имена, който препраща към статиите за конкретни събития или обекти, в които са споменати лицата. Единствено кметовете на София - общо 57 на брой, са изредени в отделна таблица.
Третата част - “Разходка из София”, запознава със знакови софийски булеварди, улици и площади, които дават облика на града и допринасят за неповторимата му атмосфера. Повечето улици и площади са проектирани в края на ХIХ век, по време на бързото урбанизиране на София и превръщането ѝ в модерен град, но има и такива, които водят началото си от Античността и Средновековието. Представени са историята на улицата, археологическите находки под уличната настилка, както и съвременното състояние - представителни частни и обществени сгради, градини, паркове, скулптурни и архитектурни паметници, за повечето от които има самостоятелни статии в азбучната част.
Търсенето на допълнителен материал е улеснено чрез препратки между статиите.