80-годишнината на големия режисьор
беше чествена в залата на Учебния театър в НАТФИЗ
"Обичам ви повече, отколкото вие ме обичате мене...", каза силно развълнуван акад. Людмил Стайков и хората, изпълнили залата на Учебния драматичен театър в НАТФИЗ, станаха за пети път на крака. Никой не режисира това и следващите ставания - те и мощните ръкопляскания бяха спонтанното признание към творчеството на акад. Людмил Стайков за неговата 80-годишнина.
Тържеството на 18 октомври беше открито и ръководено от проф. д-р Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ. Залата беше пълна с приятели, гости, колеги и студенти на големия режисьор
.
Акад. проф. Стайков получи поздравления от президента на Република България Румен Радев, премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, кмета на Столична община Йорданка Фандъкова, председателите на комисиите по култура и образование към Народното събрание, Българската академия на науките и много други.
Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров, зам.-министърът на образованието и науката Петър Николов, зам.-министърът на културата Румен Димитров и др. дойдоха лично да изкажат поздравленията и пожеланията си.
Сред гостите на юбиляра бяха емблематични за българската култура и наука хора: акад. Благовест Сендов, акад. Светлин Русев, акад. Васил Гюзелев, акад. Николай Попов, акад. Георги Минчев, проф. Аксиния Джурова и нейният съпруг проф. Георги Христов, проф. Младен Григоров, проф. Божидар Манов и др.
Акд. Стайков беше поздравен от актьорите Борис Луканов, Стойко Пеев, Любен Чаталов, Аня Пенчева, Марин Янев, Стефан Илиев, Васил Стойчев, режисьорът Асен Шопов и много други.
Когато проф. Семерджиев спря да изрежда имената на учениците на акад. Стайков, залата се беше превърнала в нещо като гора от станалите на крака доказано успешни творци: Илиан Джевелеков, Петър Вълчанов, Драгомир Шолев, Ясен Григоров - всички студенти на Людмил Стайков.
Присъстваше и част от първия випуск на академика - Иван Ковачев, Вергиния Костадинова, Мирослав Стоянов, а също негови специализанти като акад. проф. Пламен Карталов, чл.-кор. проф. Пламен Марков, Зорница София, Камен Воденичаров и др.
В началото на тържеството беше прожектиран филм колаж от филмите на акад. Стайков. Негов режисьор е Албена Пунева, също възпитаник на режисьора от първия му випуск.
"За първи път не зная какво да кажа. Не зная... - призна акад. Стайков. - Да отделите от най-ценното, с което природата ви е дарила – времето, с което разполагате, за да бъдете в тази зала... Да посрещна един добър човек, двама добри хора, но толкова много на едно място?! Това е чудо и аз присъствам на него, благодарение на вас.
Людмил Стайков е роден в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, специализира кинорежисура в Париж.
В Бургаския и Младежкия театър Стайков поставя пиесите "В полите на Витоша", "Я, колко макове!", "Краят на нощта", "Спасителят в ръжта" и др.
Като режисьор в БНТ създава редица документални филми за върхови постижения в българското музикално, балетно, оперно и фолклорно изкуство. Получава покана за участие в италианския документален проект "Европейски столици на културата" заедно с Карло Лидзани, Кен Лоуч, Кшищов Зануси, Миклош Янчо и други световноизвестни режисьори.
Людмил Стайков дебютира в игралното кино с филма "Обич" през 1972 г., за който получава най-високото отличие - златен медал, заедно с американскияу режисьор Стенли Крамер, на международния кинофестивал в Москва.
Филмът му "Илюзия" е носител на редица отличия, между които и Главна награда на фестивала в Карлови Вари.
Изключителна поплярност сред милиони зрители постигат епичните филмови творби на Людмил Стайков. Трилогията "Хан Аспарух" се превръща във феномен през 80-те години. Подобна е съдбата в следващите десетилетия и на "Време разделно" по романа на акад. Антон Дончев.
След проведенето през 2008 г. електронно гласуване по повод 55-годишнината на БНТ "Време разделно" е поставен от зрителите на националната медия на първо място сред българските игрални филми. През 2016 г. в анкетата "Лачените обувки на българското кино", организирана от БНТ и посветена на 100-годишнината на българското кино, "Време разделно" е избран за филм на столетието.
Филмите на Людмил Стайков са участвали на фестивалите в Кан, Монреал, Лос Анжелис, Сан Франциско, Ванкувър, Сао Паоло, Делхи, Токио, Монтрьо, Кайро, Сиатъл, Белград. На фестивали в Швеция, Италия, Англия, Испания, Франция, Белгия, Еквадор и др. Филмите на режисьора се разпространяват в почти всички европейски страни, а също в Япония, Мексико, САЩ, Русия, Индия, Китай, Иран и др.
Филмът "Време на насилие" - вариант за световно разпространение на "Време разделно", е включен в 11-те най-добри филми на годината в рамките на специалната селекция на международния кинофестивал в Токио. А "681 - Величието на хана" е сред 30-те филма, избрани от целия свят няколко години по-рано в рамките на същия фестивал.
На филмите на Людмил Стайков са присъждани: 4 пъти наградата за режисура на СБФД, 3 пъти наградата за киноизкуство на София, а през 2007 г. - и за цялостно творчество. 2 пъти "Златна роза" на фестивала във Варна.
Людмил Стайков е носител на голямата награда на 30-ото юбилейно издание на Киномания през 2016 г., през 2017-а е удостоен с наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (БФА).
Режисьорът е носител на ордена "Академични палми" на Република Франция. Многократно е бил председател или член на журита на най-авторитетни национални и международни фестивали. По покана на френската страна 2 пъти е бил председател на международно жури съответно в Антананариво и Отава по време на фестивали на франкофонията.
Акад. Стайков е създател на Световната кинопанорама в НДК, която се превръща в най-значимо културно събитие в периода 1987-1990 г.
Педагогическата дейност на акад. Людмил Стайков започва във НАТФИЗ през 1973 г. Той е един от основоположниците на кинообразованието в България и посвещава повече от 40 години на обучението на десетки български и чуждестранни студенти в Академията.
Професор по филмова и телевизионна режисура от 1998 г. Заместник-ректор на НАТФИЗ в периода 1984-1988 г. и 2000-2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Основател и първи председател на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства в България - "Асоциация Академика 21".
Снимки: Филип Станиславов и Мариана Жижанова