Теодора Духовникова: Все повече свестни хора изчезват от фейсбук, там те наказват с гадни думи

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6518251 www.24chasa.bg
Актрисата в ролята си на полицай в новия сериал “Дяволското гърло” СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Актрисата Теодора Духовникова тази година се снима в 2 нови български филма - “Вездесъщият” и “Дъвка за балончета”. Заради ролята си във “Вездесъщият” тя получава награда за най-добра женска роля на кинофестивала “Златна роза”. От декември по големите екрани тръгва и “Дъвка за балончета”, където Духовникова отново е в главна роля. А през летните месеци, вместо да си почива, актрисата се снимаше в най-новия криминален сериал, продуциран от Евтим Милошев - “Дяволското гърло”.

- Новият филм с ваше участие “Вездесъщият” получава много добри отзиви от критиката и взе 5 награди от фестивала “Златна роза”. На какво се дължи големият успех на филма, г-жо Духовникова?

- Най-голямата радост за всички е, че “Вездесъщият” взе награда на критика, публика и на журито от “Златна роза”. Това са 3 суперразлични сегмента като изисквания и вкусове и много рядко тези критерии така се препокриват. Това означава, че с този филм се е случило точно това, което трябва да се случва с българското кино. Да се правят филми, които да се гледат от хората. Защото киното струва милиони и трябва да се гледа от милиони.

Не може да продължаваме

да правим филми, които

да се гледат от

двама-трима души

Но това , че трябва да се правят филми за хората , не означава, че трябва да се сваля нивото и да се подценява публиката, да ѝ се предлагат само посредствени неща и да се твърди, че хората са тъпи, прости и не разбират.Мисля си, че това е най-хубавото нещо на “Вездесъщият”. Той не е лековат, а се гледа леко. Той е нещо, което говори на хората, вълнува ги, кара ги да се замислят, без същевременно да им къса вените от мрак и безизходица. Това е най-голямото достойнство на режисьора, на оператора, на монтажиста на “Вездесъщият”, а за актьорите не знам, вие ще кажете (смее се).

- Героинята ви във “Вездесъщият” Ана е жена за пример. Тя е подредена, тренира, внимава с какво се храни. Тя спазва правилата. Вие откривате ли прилика с нея?

- Не, не откривам прилики. Някой беше написал, че във филма Ана непрекъснато казвала, че е уморена и се чувства някак стара, а пък не било вярно, защото изглеждала добре. Това е едно от хубавите решения на Илиян Джевелеков. Той каза, ако съпругата е някаква занемарена, съсипана, стара жена, тогава изборът да я напусне главният герой е ужасно лесен. Няма никаква битка в това решение. То е ясно. Появява се една млада, готина, атрактивна мацка и другата заминава. Но това, което на нас ни беше трудно, за да изградим образа на Ана, е, че тя е най-праволинейният човек на света. Тя е даже консервативна. И ако има някаква умора и старост, тя е вътре в нея. Нещо вътре в нея е счупено. Тя не може да изпита реална, първична, спонтанна емоция нито със съпруга си, нито с любовницата си, нито със сина си. Въпреки че изглежда добре, тя е вътрешно стара. И аз трябваше да се лиша от всички очарователни неща за една жена, докато градя образа на Ана. Тя стои почти скучно.

И въпреки всичко трябваше да си личи в нейната монолитност и консервативност, че все пак в тази жена се случват едни много страшни неща.

- Във “Вездесъщият” заедно с Ирмена Чичикова имате доста интимни и еротични сцени. Предизвикателство ли беше тази любовна линия между вас двете?

- Моите приятели, които са страхотни кинаджии, казаха, че много отдавна не са виждали добре направени любовни сцени в български филм.

Малко секссцени

са секси

Общо взето, когато ги гледаме, оставаме равнодушни и се чудим защо му е трябвало това на режисьора. Много е специфично, когато се снима любовна сцена.

Когато зрителят гледа такава сцена, тя трябва да изглежда еротично, но в никакъв случай, докато се снима, за самите актьори това не е така. То е много изчислена дейност до милиметри. С камери, микрофони и хиляди хора около теб няма как да има и помен от интимност между актьорите (смее се). Беше трудно, много даже, но с Ирмена бяхме много спокойни една към друга. Понеже се харесваме като актриси, познаваме се и сме работили заедно, и напрежение между нас нямаше.

- Тези месеци често ще се появявате в киносалоните. През декември тръгват прожекциите на филма “Дъвка за балончета”. Какво да очакват зрителите?

- Историята се развива през последните години на комунизма в България. Филмът е красив и е чисто романтичен. И на “Златна роза” е бил един от най-коментираните филми. Защото романтиката е жанр, който българското кино упорито отбягва. Казват, че с Иван Юруков сме направили чудесна екранна двойка, а сценарият на филма бе отличен с най-голямата награда. А пък героинята ми там - Биляна, е съвсем различна от тази във “Вездесъщият”.

Тя е пънкарка, не иска да се жени, не иска да има деца. Както е при нашето поколение - сегашните 30 са новите 20 и сегашните 40 са новите 30 и за нея е точно така (смее се). Тя е луда, смее се през цялото време, готова е да прави суперневъзпитани неща. И аз като актриса се радвам, че мога да вляза в такъв образ, защото е много скучно винаги да играеш едно и също.

- В летните месеци снимахте новия сериал “Дяволското гърло”, който ще се излъчва по Нова тв. Тежки ли бяха снимките?

- Снимките бяха много тежки, защото бяха почти изцяло извън София, на най-красивото място в България - Родопите. В тази София толкова много неща вече заснехме, особено в сериалите, че всичко ти изглежда до болка познато. Сега това, което ще видите, е непознато и дяволски красиво.

Колкото присъства Смолян

и Пампорово, толкова

присъстват и самата

планина, скалите,

ждрелата, пещерите, върховете... Всички тези места с изумителната си природа ги има там. Така че за снимане беше много трудно и за много малко време. Нещо, което на Запад би трябвало да се снима поне половин година, при нас , по обективни причини, трябва за 2 месеца. Самата история също е нещо ново. Продуцентът Евтим Милошев винаги е бил новатор, направи исторически, медицински сериал и сега пробва в криминалния жанр. А този жанр в момента е предпочитаният в цяла Европа и Щатите. Това все пак няма да е чистата полицейщина, в която всеки епизод гледаме какво се случва в районното. Тук чрез едно убийство и разплитайки кой стои зад него, се получава психологически портрет на цяло едно общество. Нашето. Днес и вчера.

Еротичните сцени с

Ирмена Чичикова бяха

трудни, но и двете

бяхме много спокойни

- В каква светлина ще ви видят зрителите в “Дяволското гърло”, в него играете полицайка?

- Това е нещо, за което още не мога да говоря, но моята героиня е... особена жена с особена професия. Аз не ги свалих тези кубинки и пистолети, такова тичане беше през цялото време из баирите. Но голямото ми спасение беше Владо Карамазов. Той е такава сила и вдъхновение за партньорите си! Актьор, който, като каже “да” за някой проект, и тръгва със скоростта на светлинния влак. Супер бързо набира и докато другите актьори още не са разбрали кой какво играе, той вече е направил страхотни неща.

- Имате сцени с полицейско куче. Лесна ли беше работата пред камера с него?

- Снимахме с истинско полицейско куче - белгийска овчарка, което се казва Брош. Той е страхотен, суперпрофесионалист - засрами ни всичките. И понеже наоколо му наподобяваше на реална ситуация, се държеше все едно наистина огромни опасности ни грозят. Не разбираше обаче защо казват “Стоп! Хайде пак отначало” и той до края си лаеше и следеше накъде да вървим и какво правим.

- В сериала “Дървото на живота” си партнирате успешно с Владо Карамазов. В “Дяволското гърло” отново ви се отдаде такава възможност. Успяхте ли отново да се сработите бързо?

- Още в “Дървото на живота” Евтим ни хареса заедно и ни беше обещал, че ще ни намери нещо, в което отново да си партнираме. Сега обаче зрителите ще останат изненадани, защото нашите герои в “Дяволското гърло” нямат нищо общо с Панто и Божура от “Дървото на живота”. Ама нищо общо. И аз на това се радвам, защото това е смисълът на нашата професия.

- Напоследък се снимат все повече филми, сериали. Театралните салони са пълни. Как си обяснявате този глад за изкуство на българите?

- На мен ми е наистина много неприятно, като се каже “Опростачиха се хората”. Не е така. Когато се случи нещо вълнуващо и интересно, хората отиват да го гледат. На хубавите постановки има наистина много хора. Има и доста глупости, които се правят, за да се печелят бързи пари, и те съсипват качествения театър, както и хубавото кино. Но все още сме далече от времето, в което хората няма да имат нужда от хубав филм и хубава музика.

- Артистите сякаш винаги се налага да се себедоказват. Вие кога се почувствахте успяла и чувствате ли се успяла актриса?

- Какво значи да си успял? Преди началото на всяка репетиция и на всички снимки ужасно много се притеснявам. И то толкова много, че даже някои колеги ми казват: “Хайде стига вече толкова много неща направи. Не доби ли малко дързост?” Но не съм добила. Никога не можеш да си сигурен дали ще се справиш, или не. Но спокойствието ми вероятно вече идва от това, че не ме е страх толкова много от провал. Както и не се впечатлявам чак толкова много от успех. Тази истеричност на крайностите вече я преодолях. И се чувствам много по-добре. В това се чувствам успяла. Но в България е много трудно да говорим за звезди. Не сме световноизвестни и в България не всички популярни актьори са добри актьори. Почти всички са зле платени, така че поводи за някакво изживяване като някакви звезди е нелепо.

- Коя е ролята, за която мечтаете?

- Много искам да изиграя Ана Каренина. В кино ми се играе и в театър ми се играе. Това е единственият литературен герой, който искам да изиграя.

- Да остарее, да се самозабрави, да бъде забравен. Коя е най-голямата опасност за актьора?

- Да остарее - не. Аз лично

нямам страх от старостта.

Даже напротив, с годините

се чувствам много добре

И на външен вид си се харесвам, и като характер много повече си се харесвам. Изобщо, ако знаех, че е толкова хубаво, изобщо нямаше толкова да рева за 20-те си години. Но си мисля, че старостта не е за всеки актьор. Освен ако не остарееш по някакъв много интересен начин.

- След цяло лято работа кога намирате време за почивка? Изобщо успяхте ли да си починете между работата?

- Не, не успях да почина и съвсем си ми личи, но сега чакам да дойде зимата и много ми се карат ски. Представям си как си карам ските и как скърца снегът. Искам да ми е студено, да ми потече онзи специфичен “скиорски сопол” от носа и да ми спре в шала. Искам след каране да си сваля обувките, да пия червено вино и нещо топло. После да се смея и много да спя. Такива неща искам и се надявам зимата да ми се случат. Преди това обаче имам нещо много важно, което искам да стане.

- Какво е то?

- Започнах репетиции на една много интересна пиеса в Народния театър - на “Лисичета”. Режисьор е Бина Харалампиева и имам чудни партньори там - Дарин Ангелов, Христо Петков, Иван Юруков, Ани Пападопулу. Премиерата ще е около средата на декември. Името на постановката звучи малко детско, но всъщност говорим за пари, и то за адски много пари. Тема много актуална за обществото ни.

- Къде се чувствате по-добре - на театралната сцена или пред обектива на кинокамерата?

- Театърът си е моето слабо място. Винаги там ще ми бъде голямата любов. Ако някога, недай си боже, ми се наложи да избирам, ще избера театъра винаги.

- Имате две дъщери - Бояна и Ема. Те вървят ли вече по вашия път?

- Не, категорично и тотално не искат да бъдат актриси. Аз, като знам колко е трудно това в България, даже малко се радвам. То навсякъде по света е трудно. Но тук е особено. Те ме виждат в състояния, в които никой зрител не ме вижда - уморена, отчаяна, разплакана. И в това интервю си говорим за някакви хубави неща, но зад това стоят някакви ужасно тежки моменти, в които децата ми ме виждат нерядко. Като виждат всичко това и понеже грам не ги впечатляват глупости като мама я дават по телевизора или е на корица на списание, нямат особено желание да са актриси. Въпреки че са доста артистични. Ходят на театър, опера, слушат много готина музика.

- Какви интереси проявяват?

- Ема ходи на художествена гимнастика, на рисуване. Бояна - на пиано и кънки. Освен това обича да се гмурка -

с баща си ходят да се

гмуркат с акули

Мене ме е страх от такива неща. Ходят на доста опасни места. Последния път бяха в Судан да се гмуркат. Мъжът ми Стефан даде и на двете много спорт в живота - сърф, ски, плуване. И двете са страхотни скиорки. За тях няма опасна писта. Аз например много бавничко и внимателно се спускам, а те вече са се пуснали на десет писти и аз съм се отказала да се състезавам с тях.

- Често ползвате фейсбук, за да коментирате актуални теми за страната. Какво ви провокира или дразни напоследък?

- От няколко месеца вече спрях да пиша по такива теми във фейсбук, защото се издразних на много неща в социалните мрежи. Даже сега мисля, че това беше загубено време.

Разочаровах се от много

хора, на които възлагах

надежди, че нещо може

да бъде променено

И понеже вече нямам сили за губене, се съсредоточих върху моите си неща - театъра, киното, приятелите и семейството ми. Вече съм станала изключително аполитична и нямам никакво намерение да пиша във фейсбук. А и има едни такива хора, които постоянно публикуват нещо, все едно е много важно всяка една секунда да разберем какво точно мислят. Това става адски досадно. Другата причина да се откажа е, че вече сякаш не можем да спорим. Изкриви се усещането за толерантност. Ако не отговориш правилно на някакво течение, си адски наказан с гадни думи. Или си фашист, средновековец, или си либераст.

Това са прийоми на лошите режими и защо почнахме да се държим като в лош режим, не разбирам. Мисля, че е много хубаво да общуваш с хора с различно от твоето мнение. Сега обаче блокираме хората, които не мислят като нас. И смятам, че все повече свестни хора ще се махат от фейсбук. А и вече всички пишат и стават големите звезди в социалните мрежи, но какво реално са направили?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в