Ленин вдига революцията като германски агент

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6518605 www.24chasa.bg

През пролетта на 1917 г. Германия е в тежко положение и решава да извади Русия от войната. Праща Владимир Улянов към Финландия в пломбиран вагон

Иде стогодишнината от т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция в Русия. Която не е нито “велика революция”, а най-брутален държавен преврат, нито е “октомврийска” (отбелязва се през ноември), а още по-малко “социалистическа”. Но за това по-надолу.

През пролетта на 1917 г. Германия изпада в тежко положение. Воюва на два фронта. На запад срещу французи, англичани и белгийци, към които скоро се присъединяват и американски войски. На изток – срещу Русия.

И тогава

германското

върховно командване

се решава на

отчаян, но смел ход

За да концентрира силите си предимно по едно от двете направления, то опитва да елиминира противника от другото.

На западното се оказва невъзможно. Остава източното, т.е. Русия. За целта тя трябва да бъде извадена от войната.

Оказва се, че това не е толкова трудно.

По онова време Русия също е в окаяно, ако не и направо трагично състояние. След февруарските събития от 1917 г. новото “временно правителство” на Керенски прави първите плахи стъпки към демократизация. Но за несвикналия с такова нещо руски народ тя означава по-скоро безвластие и беззаконност.

Окаяно е и положението на фронта. Войниците масово отказват да се подчиняват на заповедите на командирите си, даже масово започват и да ги разстрелват, а още по-масово не искат да воюват.

С други думи, стига се наистина до “революционна ситуация”, гениално определена от един мой студент като “този, дето е отгоре, повече не може, а този отдолу повече не иска”. И тогава германците се решават на действия. Първото, естествено, е да изберат кой да ги оглави.

Ами оказва се, че най-подходящ за целта е Владимир Улянов – Ленин. Първо,

той не е етнически

руснак

Второ, вече е утвърден лидер на болшевишката фракция в Руската социалдемократическа работническа партия. Трето, живял е дълги години на Запад. Значи става отвсякъде.

И германското разузнаване пристъпва към осъществяване на планираната операция. Натоварват Улянов – Ленин на брониран влак и в пломбиран вагон и го отпращат към Финландия, тогава все още руско владение.

Защо на брониран влак? Ами шведското правителство до последно се колебае дали да пропусне “пратката” през своя територия. И съществува вариантът влакът директно да прекоси фронтовата линия.

А защо вагонът с Улянов – Ленин е пломбиран? Ами защото в него освен “пасажера”, има и много пари. Според прекрасно документираното изследване на Елизабет Хереш “Купената революция. Тайното дело на Парвус” първоначално става въпрос за

пет милиона

тогавашни

германски марки

Улянов – Ленин се добира жив и здрав до Финландия. Добират се и парите. Следващата задача е да се направи и “революцията”, която да извади Русия от войната. Защото правителството на Керенски е категорично против.

Няма да влизам в детайли. Но още на следващия ден след щурма на Смолни, който сваля правителството и слага Улянов – Ленин начело на държавата, оглавеният от него нов министерски съвет (вече се казва Съвет на народните комисари – СНК) гласува Декрет за мира.

В него, макар и в доста витиевата форма (предлага се незабавно прекратяване на войната от всички държави участнички и “мир без анексии и контрибуции”) фактически се съдържа мисълта Русия да спре участието си във военните действия на Източния фронт. Което и става.

Улянов – Ленин

е коректен в

ангажиментите си

спрямо Германия

И на 3 март 1918 г. новата, вече Съветска Русия подписва с Германия и съюзниците ѝ (между другото, сред тях е и България) Брест-Литовския договор, с който окончателно прекратява участието си във войната.

Това струва на немците общо около 11,5 милиона долара, предавани на траншове на болшевиките. Вярно, не ги спасява от окончателното им поражение във войната. Но пък позволява на Улянов – Ленин да започне установяването на еднопартийна диктатура в Русия.

Очевидно, че веднъж възседнал най-високия пост в държавата, на него властта започва все повече да му се услажда. И започва да се стреми да я направи абсолютна.

Задачата му никак не е лесна. В изборите за Учредително събрание (ноември 1917 г.) болшевиките остават в малцинство (24% срещу 58% за социалреволюционерите и 13% за конституционните демократи). При това положение поне според законите на демокрацията болшевиките едва ли биха могли да осъществят замисъла си за еднопартийна диктатура. И те избират възможно най-антидемократичния път - с всички средства да попречат на свикването на Учредителното събрание, а ако не успеят в това си намерение - да го разгонят.

 В края на ноември 1917 г. СНК забранява Партията на кадетите и фактически касира нейните депутати. А в деня на откриването на събранието, 5 януари 1918 г., верни на правителството войски не се колебаят и да стрелят срещу работническа демонстрация в подкрепа на първия свободно избран руски парламент.

Учредителното събранието веднага влиза в открит конфликт с новата изпълнителна власт. Според предварителния сценарий болшевиките ултимативно настояват да бъде утвърдена предложената от Ленин “Декларация за правата на трудещите се и експлоатирания народ”, в която са включени и основните приети дотогава декрети. С 237 срещу 136 гласа събранието отхвърля “декларацията”, още повече че в нея се съдържа и предложение за фактически отказ от законодателните му функции.

В отговор болшевиките напускат Учредителното събрание, а на следващия ден Ленин издава декрет за разпускането му. То е в буквалния смисъл

разгонено от отряд верни

на изпълнителната

власт матроси

и сътрудници на ВЧК. Това е и краят на парламентаризма в Русия и СССР, чиито традиции няма да бъдат възстановени поне до 90-те години на ХХ век.

Постепенно са забранени и всички печатни органи, които призовават към съпротива или неподчинение на мероприятията на властта. Арестувани са огромен брой лица, обявени за "вождове на гражданската война срещу революцията".

Още в първите дни и седмици след октомврийския преврат

се разгаря и масов

“червен терор”,

макар че официално той е обявен едва след едно покушение срещу Ленин от 30 август 1918 година. Правосъдната система е ликвидирана и на нейно място идват т.нар. “ревтрибунали”, за които основен критерий са не правните норми, а тяхната “пролетарска съвест и революционно самосъзнание”.

На 21 февруари 1918 г., само три месеца след отмяната му, със специален декрет на СНК е възстановено смъртното наказание срещу “неприятелските агенти, спекулантите, бандитите, хулиганите, контрареволюционните агитатори, германските шпиони”. Всяка една от изброените категории подлежи на “разстрел на място”.

Почти веднага обаче списъкът с “престъпленията”, за които се предвижда най-строгото наказание, започва да се разширява. На 22 февруари 1918 г. например в него са включени и

“саботьорите” и

“други паразити”

А “саботьор” се оказва например всеки, осмелил се да стачкува, доколкото след победата на “пролетарската революция” стачки на пролетариата просто не може да има.

Основно оръдие на “червения терор” е ВЧК. Според вътрешна инструкция на председателя ѝ Дзержински от 1918 г. тя е съвършено самостоятелна, произвеждайки обиски, арести и разстрели, като дава след това отчет на правителството и на ВЦИК.

В критичните за оцеляването си условия през 1918-1919 г. болшевишката власт все повече разчита на масовия терор и непрестанно разнообразява формите му. През юли 1918 г. в Екатеринбург

е ликвидирано цялото

семейство на абдикиралия

император Николай II,

включително и

непълнолетни деца

Месец по-късно в отговор на атентата срещу Ленин са разстреляни около 600 “контрареволюционери”.

Друга една огромна категория, фактически също подложена на масов терор, стават т.нар. “лишенци”, т.е. официално лишени от всякакви права. В нея са включени всички, които живеят от “нетрудови доходи” - от частните търговци през свещенослужителите и бившите сътрудници на полицията до “лицата, ползващи наемен труд”, сред които и всеки селянин, който си позволи да наеме работници за прибиране на реколтата.

При това достатъчно е само един член от семейството да бъде лишен от права и санкцията автоматически се разпростира върху всички останали. Според критериите на приетата през юли 1918 г. първа конституция на РСФСР броят на “лишенците” надхвърля 3 милиона души.

Закономерно идва и

създаването

на първите концлагери

Идеята принадлежи на Троцки, по онова време (юни 1918 г.) народен комисар по отбраната, и е приложена за първи път срещу разбунтували се военнослужещи. Сходна става и съдбата на всички бивши царски офицери, отказали да влязат в Червената армия. А през лятото на 1918 г. по повод на поредните селски бунтове срещу болшевишката власт самият Ленин нарежда “да се проведе безпощаден масов терор срещу кулаците, поповете и белогвардейците, като съмнителните бъдат затворени в концентрационни лагери”. На 5 септември 1918 г. нарочно постановление на СНК постановява тази мярка и срещу всички “съмнителни елементи” въобще. По официални данни към ноември 1919 г. в 21 лагери са затворени около 16 000 души, а година по-късно цифрите съответно са 84 лагера и 59 000 затворници.

На особено жестоки гонения са подложени служителите на религията. Кулминацията е през пролетта на 1922 г., когато с декрет на ВЦИК е разпоредено да се пристъпи към изземване на всички църковни ценности. Явната или тайна съпротива на свещенослужителите и вярващите срещу декрета създава според Ленин изключително удобен момент “да се смаже съпротивата” на “духовниците-черносотници”.

“Именно сега и само сега - пише председателят на СНК до Политбюро на ЦК на РКП(б), - когато

в гладните

местности ядат хора

и по пътищата се търкалят стотици, ако не и хиляди трупове”, болшевиките са длъжни да действат с “такава жестокост”, че служителите на религията “да не я забравят в течение на няколко десетилетия”.

Улянов - Ленин указва и конкретните форми на тази “жестокост” - в градовете да бъдат арестувани “колкото се може повече... представители на местното духовенство, местното еснафство и местната буржоазия”, а на съдебните власти да бъде дадена “детайлна устна директива”, според която процесите срещу тях да бъдат проведени с максимална бързина и да завършат “не другояче, освен с разстрел на много голямо число от най-влиятелните и опасни черносотници” от Москва и “други духовни центрове”. “Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия ни се удаде да разстреляме по този повод, толкова по-добре”, завършват указанията.

Ами това е то. Чрез Улянов - Ленин Германия си “купува” болшевишката “революция”, но и фактически „спонсорира” създаването на една от най-свирепите съвременни диктатури.

Улянов - Ленин не спира да ѝ се отблагодарява и след нейното поражение във войната. През 1922 г. Съветска Русия и Германия сключват известния “Рапалски договор” (по името на градчето, където се провежда международна конференция), с който установяват дружески отношения поне за две десетилетия напред.

Или поне до 22 юни 1941 година, когато другият безумен “брат - близнак” на Ленин и Сталин - Хитлер, не решава да започне “процедура по развод”...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Румениге качва 18-годишната Теодора в планината  Румениге звучи като име от някоя приказка. И действително е. Румениге Тодоров Юруков е героят, смелият рицар, който носи на ръце сестричката си Теодора до връх Ботев. Защото тя не може да ходи. За уникалния случай на братска обич разказаха приятели и близки на момчето.

Българският снайперист Крум Хаджипетков шашна и най-добрите военни специалисти в Германия, след като уцели портокал от 800 метра разстояние. Това е само един от уникалните рекорди на българина, регистрирани по време на състезание в Германия това лято. Ефрейторът от 31-ви механизиран батальон - Хасково, спира дъха на всички с точния си мерник.

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,